№ 470
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20201100509823 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. СТ., подадена чрез пълномощника
адв.М.З., срещу решение № 78478 от 29.04.2020 г., постановено по гр.дело №
72020/2018 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179 с-в, с което е отхвърлен предявения от П.
Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“ **** срещу „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****,
и адрес: гр.София, ул.“****, иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК, иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2194,44 лв., представляваща главница- остатък от претендираната
по изпълнителен лист сума от 14.01.2010 год. за периода от 01.02.1999 г.- 28.02.2009 г.,
държавна такса в размер на 60 лв. по ч.гр.дело № 8893/2009 г. по описа на СРС, както и
законна лихва върху непогасената главница за периода от датата на извършеното
последно плащане- 15.06.2015 г. по изп.дело № 2100/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б. в
размер на 739,13 лв. за периода от 15.06.2015 г. до 08.10.2018 г., както и 1164,87 лв.-
разноски по Тарифа ЗЧСИ по изп.дело № 2100/2010 г. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Във въззивната жалба е
1
направено искане решението да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде
постановено друго, с което бъдат уважени предявените установителни искове
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна –ищец „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.Ф.И., депозира писмена молба, в която взема становище относно
неоснователността на подадената въззивна жалба. Моли съда жалбата да бъде
отхвърлена, като неоснователна, а първоинстанционното решение –потвърдено изцяло,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл. 269, изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за НИЩОЖНО.
Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на
съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради
липса на надлежно волеизявление. Липса на такова надлежно волеизявление би била
налице, ако: решението е постановено от незаконен състав; произнесено е извън
пределите на правораздавателната власт на съда; не може да се направи извод за
наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или
подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо и
неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Процесуалният закон
не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има
предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен
спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава
възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно
волеизявление. Според съдебната практика съдебното решение е нищожно, когато е
постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на
правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма
или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
2
неразбираемост. В случая обжалваното съдебно решение не е подписано от посочения
в титулната му част, като постановил го съдия / Районен съдия- Г.К./, т.е липсва
надлежно волеизявление, което води до неговата нищожност. С оглед на това,
обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена,
като решението бъде прогласено за нищожно изцяло и делото се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Разпределението на отговорността за направени разноски в производството пред
СРС, както и за разноските в настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК,
следва да се извърши при новото разглеждане на делото от СРС.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 78478 от 29.04.2020 г.,
постановено по гр.дело № 72020/2018 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3