Р Е Ш Е Н И Е № 273
гр.
Сливен 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 348/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г. С., к. „С. к.“, б. ***, в. ***, а. ***, п. от С.Д. против срещу Решение № 80/24.08.2022 г. на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С220020-022-0050281/25.07.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че вещта върху която е наложен запор не е собственост на дружеството към момента на налагането му. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното постановление, поради липса на мотиви относно наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ПНОМ.
Ответникът – директорът на ТД на НАП Бургас, чрез п. си п. юриск. С. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В ТД на НАП Бургас, офис Сливен, е образувано изпълнително дело № 20150003832/2015 г. срещу „Е.“ ЕООД с ЕИК *********, по което с 15 бр. Разпореждания за присъединяване в периода 15.07.2015г. - 15.01.2020 г. са присъединени други публични вземания, възникнали на основание данъчни декларации, подадени от задълженото лице и имуществени санкции, наложени с НП от НАП и от ИА ГИТ Д „ИТ" Сливен в общ в размер на 20088,79 лв. в това число лихва 7681,59 лв. и главница 12407,20 лв. За образуване на изпълнителното производство е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 003832/2015/000001/03.06.2015 г.
За обезпечаване на задълженията по ИД са наложени обезпечителни мерки:
С ПНОМ изх.№ С170020-022-0051971/14.09.2017 г. е наложен запор върху б. с. на лицето, находящи се в Ч. П. Б. Т.
С ПНОМ изх.№ с 190020-022-0002280/24.01.2019г. е наложен запор върху товарен автомобил марка Опел, модел АСТРА, рег.№ ********.
С ПНОМ с изх. № С220020-022-0050281/25.07.2022 г. на основание чл. 200 и чл. 201, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху МПС - специализирана машина марка НИСАН, модел ВАНЕТ 2, рег.№ ********, рама № ****************, двигател № ************, година на производство 1999г., мощност 55kw, със застрахователна оценка 0.00 лв. В постановлението е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 20150003832/2015 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, в размер на 20088,79 лв. в това число лихва 7681,59 лв. и главница 12407,20 лв.. Изпратено е запорно съобщение с изх. № С220020-122-0011958/25.07.2022 г. до Областна дирекция на МВР - Сливен, с което на основание чл. 201, ал. 3 от ДОПК е указано да не се допуска промяна на регистрацията на МПС преди вдигане на запора.
Процесното постановление е връчено на оспорващото дружество на 04.08.2022 г., което го обжалва пред директора на ТД на НАП Бургас с жалба вх. № 9141/10.08.2022 г. С решение № 80/24.08.2022 г. на Директор на ТД на НАП Бургас жалбата е оставена без уважение, като решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания по образувано изпълнително дело, които не са платени доброволно. Решението е връчено на оспорващия на 21.09.2022 г. Жалбата е подадена до АС – Сливен на 23.09.2022 г. с вх. № СД-01-01-3507.
Въз основа на установените по делото факти и събраните доказателства, които не са оспорени по предвидения процесуален ред, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас съгласно правомощията му по чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК, а оспореното решение – от директор на ТД на НАП Бургас съгласно правомощията му по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Следователно актовете са издадени от материално и териториално компетентни органи. Същите са издадени в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и съдържат задължителните реквизити по чл. 196 от ДОПК. В ПНОМ са посочени фактическите и правни основания за издаването му, т. е. същото е мотивирано съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. За да наложи обезпечителните мерки, публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изпълнително дело № 20150003832/2015 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, в размер на 20088,79 лв. в това число лихва 7681,59 лв. и главница 12407,20 лв.., т. е. че са налице материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, предвидени в чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни основания за издаване на постановлението, се доказват и от представените към преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т.2, 5 и 6 от ДОПК, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за доброволно изпълнение. Правилно са посочени правните основания за налагане на обезпечителните мерки – чл. 201, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Мотиви относно изпълнителните основания и необходимостта от обезпеченията се съдържат и в оспореното решението на директор на ТД на НАП Бургас. Същото е издадено в предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, като са формирани изводи по всички релевирани от жалбоподателя възражения с жалбата му с вх. № 9141/10.08.2022 г. За да потвърди постановлението, решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания, които не са платени доброволно; няма приложени доказателства за липса на собственост на МПС - специализирана машина марка НИСАН, модел ВАНЕТ 2, рег.№ ********, рама № ****************, двигател № ************от страна на жалбоподателя. Решаващият орган е приел, че при издаване на процесното постановление публичният изпълнител е съобразил, че публичните задължения не са платени и липсват предприети действия от длъжника за погасяване на същите, и е направил обоснован извод, че ще се затрудни събирането им.
Оспореното ПНОМ е и материалноправно законосъобразно. Анализът на доказателствата по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за издаване на постановлението. С посочените разпоредби е предвидено, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде невъзможно или затруднено.
Обезпечителната нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е налице към датата на издаване на процесното постановление. Необходимостта от налагане на мерките е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел и при констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на задължението е индиция за затруднено събиране на задължението. Изборът на публичния изпълнител на вида на обезпечителната мярка, която да бъде наложена, е обусловен в най-голяма степен от гарантиране на събирането на държавни вземания, които са установени по основание и размер. От страна на оспорващото дружество не са представени доказателства така установените задължения да са заплатени. Посредством наложените мерки се цели гарантиране обективната възможност за събиране на публичните задължения.
Съдът счита за неоснователни изложените доводи в жалбата, за незаконосъобразност на издаденото постановление, поради това, че МПС към датата на налагане на запора не е собственост на дружеството. Видно от приложената по делото справка за ПС с данни представени от КАТ актуална към 31.05.2022 г. генерирана на 12.08.2022 г. МПС - специализирана машина марка НИСАН, модел ВАНЕТ 2, рег.№ ********, рама № ****************, двигател № ************* е собственост на оспорващото дружество. Доказателства за противното не са ангажирани по делото.
Обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено и при спазване изискванията на чл.196, ал.1, т.6 от ДОПК за посочване вида на обезпечителната мярка и имуществото върху което, същата се налага.
С разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за представено от оспорващото дружество обезпечение от категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза.
Обезпечителните мерки са наложени върху имущество, което може да бъде обект на принудително изпълнение съгласно чл. 213 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира, че процесната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Производството по чл. 197, ал. 2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (Определение № 3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.). Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100, 00 до 200, 00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100, 00 лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г. С., к. „С. к.“, б. ***, в. ***, а. ***, п. от С.Д. срещу Решение № 80/24.08.2022 г. на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С220020-022-0050281/25.07.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г. С., к. „С. к.“, б. ***, в. ***, а. ***, п. от С.Д. да заплати на ТД Национална агенция за приходите - Бургас възнаграждение за процесуален представител в размер на 100 /сто/ лева.
Решението на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: