Решение по дело №905/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

15.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

15.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

905

по описа за

2019

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000647 от 29.07.2019г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, с което на С.М.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.127, ал.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от С.М.М., чрез упълномощен защитник, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че депозирал в срок писмени възражения, но те не били взети предвид и обсъдени от наказващия орган. При издаване на наказателното постановление не била спазена разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, процедурата по установяване на нарушението и по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона. Жалбоподателят отрича да е извършил констатираните нарушения. Сочи, че по време на проверката не бил водач на товарния автомобил, а същия бил паркиран на паркинга на магазин „ЛИДЛ“ в гр.Кърджали. Освен това, не било описано какъв е товара, какво е превозвал жалбоподателя и на какво основание следвало този товар да бъде покрит. Непълното и бланкетно описание на това нарушение препятствало правото му да разбере в какво е обвинен. Никой в движение не бил спирал жалбоподателя, за да му се налагат санкции в качеството на „водач“. Незаконосъобразно било и отнемането на точки, тъй като не било посочено кое е основанието, коя разпоредба предвиждала отнемане на такъв брой точки и за кое от констатираните две нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.   

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от защитника, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Сочи, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с реквизитите на АУАН и атакуваното постановление. Не било определено мястото на нарушението, този реквизит липсвал, с което се ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Отново изтъква, че не бил посочен вида на товара, който можело да бъде разпилян, а това било в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Описаните в АУАН нарушения под номер 1 и номер 2 не кореспондирали с посочените като нарушени правни норми. Доказало се, че жалбоподателя не бил извършил нарушенията, тъй като от представената тахографска шайба се виждало, че за времето от 18.30 часа до 19.10 часа на 04.07.2019г. товарният автомобил не бил в движение. Защитникът представя и писмена защита, в която също излага доводите си за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 04.07.2019г. след 18.00ч. свидетелите Е.Н. и Р.Д. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали и осъществявали контрол по спазване на правилата за движение в гр.Кърджали, на бул.„Беломорски“, срещу магазин „ЛИДЛ“. Тогава те възприели товарен автомобил „МАН 17.232 ФА“ с рег.№ К 1543 АМ, който идвал откъм автогарата и решили да го проверят, тъй като превозвания с него товар не бил покрит. Св.Е.Н. излязъл на пътното платно, за да подаде палка за спиране към товарния автомобил. В този момент неговият водач отбил вдясно към паркинга зад магазин „ЛИДЛ“. Тъй като свидетелите Н. и Д. били само на няколко метра от автомобила „МАН 17.232 ФА“ с рег.№ К 1543 АМ, те видели, че водача по време на движение не използвал обезопасителния колан, с който превозното средство било оборудвано. Св.Н. отишъл веднага след товарния автомобил и след като шофьора му спрял на паркинга, той се легитимирал и предприел проверка. Поискал документите на водача, при което установил, че превозното средство се управлявало от лицето С.М.М.. Той превозвал товар /слама/, който не бил покрит. По този повод на място срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушения по чл.127, ал.2 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан и получен от нарушителя с възражение. На 08.07.2019г. постъпило и писмено възражение срещу акта. Същото не било уважено и на 29.07.2019г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на С.М. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.127, ал.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети 6 контролни точки на водача.

  Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Н., Р.Д. и С.К.; Акт за установяване на административно нарушение от 04.07.2019г., чиято доказателствена сила не бе оборена; Справка за извършена проверка по подадено възражение срещу съставен АУАН от 04.07.2019г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Възражение против АУАН от 04.07.2019г.; Справка за собственост на МПС; Справка по история на регистрацията на МПС; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът възприема изцяло показанията на свидетелите Е.Н. и Р.Д., тъй като намира същите за логични, последователни и съответни помежду си и със събраните писмени доказателства по делото. Те дават сведения за извършената проверка на инкриминираната дата и място, както и за установеното управление от жалбоподателя на МПС с непокрит товар и без да използва обезопасителен колан. Свидетелите по несъмнен начин установяват описаните в акта и наказателното постановление обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на нарушенията. Тези обстоятелства не се оборват и от разпитания по искане на защитата свидетел С.К., а напротив. Той обяснява, че пътували с жалбоподателя от гр.Хасково за гр.Момчилград, когато до магазин „ЛИДЛ“ в града полицаите ги отбили. На паркинга при тях дошъл полицейски служител, който извикал жалбоподателя. Последният превозвал с камиона слама, обезопасена с колани. Показанията на този свидетел категорично опровергават версията на жалбоподателя, че не е спиран по време на управление от контролните органи, както и че моторното превозно средство било паркирано на паркинга и се намирало в покой, когато актосъставителя отишъл при него.

По делото е представено от страна на защитника и заверено копие от тахографски лист, което също не опровергава описаните в акта и наказателното постановление констатации. Посоченият от актосъставителя час - 18.52ч. на 04.07.2019г., е часа на установяване на нарушението със съставяне на АУАН. Нормално е до съставянето му да измине известно време, предвид необходимостта първо да бъде установена самоличността на нарушителя и да бъдат проверени неговите документи. Освен това, не е ясно за кой период точно е относим представения тахографски лист, с оглед извършените по него поправки на времето, за което се отнася.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

По т.1 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на автомобил „МАН 17.232 ФА“ с рег.№ К 1543 АМ, оборудван с обезопасителен колан, не го използвал по време на движение. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 6 точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР. При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП. На следващо място, неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не означава, че то не е обсъдено. Няма подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителните реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено. Прочее, по повод възражението на жалбоподателя е била извършена проверка, като резултатите от нея са обективирани в справка приложена по делото. Това, че в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, при фактическото описание, нарушенията са номерирани и тази номерация не съвпадала с дадената впоследствие при формулиране на правната квалификация, не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна. Последното по никакъв начин не нарушава правото на жалбоподателя да научи за какво е обвинен и следва да понесе отговорност. Именно това е критерия, за да бъде преценено нарушението като съществено, а случая не е такъв. Неоснователен е и довода на жалбоподателя, че не било определено мястото на нарушението. В акта и наказателното постановление е посочено ясно, че нарушението е извършено в гр.Кърджали, на бул.„Беломорски“, а това е напълно достатъчно, за да се индивидуализира деянието от обективна страна и впоследствие да се определи подсъдността при евентуално обжалване. Що се отнася до твърдението за незаконосъобразно отнети контролни точки на жалбоподателя, то следва да се отбележи, че отнемането на контролните точки се извършва въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а не е вид наказание за нарушението. Предвид изложеното, в тази част атакуваното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.     

По т.2 от наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан и за нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити. От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.07.2019г. в гр.Кърджали, на бул.„Беломорски“, С.М. е управлявал товарен автомобил „МАН 17.232 ФА“ с рег.№ К 1543 АМ, чийто товар не е бил покрит. Нито в АУАН обаче, нито пък в наказателното постановление, е посочен вида на товара, нито пък защо е следвало товарът да бъде покрит. Изискването на чл.127, ал.2 от ЗДвП не е безусловно, а е относимо само за товари, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване. Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в акта и наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая това изискване не е спазено, като и актосъставителя и наказващия орган не са изпълнили задължението си да опишат пълно и ясно административното нарушение от фактическа страна, неговите съставомерни признаци. След като това не е сторено, то е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление в тази част, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му е вменено,  а от друга страна ограничава и съда във възможността да издири обективната истина по делото и да постанови законосъобразен акт. Недопустимо е едва в съдебното производство да се установяват нови факти, които не са били предявени на нарушителя по съответния ред с акта и наказателното постановление. В случая съдът, чрез събиране на съответните доказателства не може да замести волята на наказващият орган и едва в настоящото производство да установява какъв е бил товара, превозван от жалбоподателя и защо е трябвало да бъде покрит. По същество, според настоящата инстанция има извършено нарушение на чл.127, ал.2 от ЗДвП, осъществено от жалбоподателя, тъй като той е превозвал товар-слама, който е можело да бъде разпилян. Въпреки събраните за това доказателства, съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие наказателно постановление не отговарят на изискванията на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Ето защо, в тази част атакуваното постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1300-000647 от 29.07.2019г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, в частта му, с която на С.М.М. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-000647 от 29.07.2019г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, в частта му, с която на С.М.М. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.127, ал.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                                                       Районен съдия: