№ 101
гр. Момчилград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100256 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника сключили
граждански брак през 1998г. От брака си имат родени деца - Н.С. Й. с
ЕГН:**********-на 8 години, С.С. Й. с ЕГН:**********-на 9 години и Т.С.
Й. с ЕГН:**********-пълнолетна. Първоначално, но за кратко бракът им
протичал добре. Живеели в гр.Момчилград, в дома на нейните родители.
Малко след сключване на гражданският им брак и след раждането на първото
им дете Теодора през 2001 г., отношенията им се влошили. Ответника често
отсъствал от дома им и не полагал грижи за децата. През повечето време
живеел/около пет години/ и работел в гр.София, а в периодите в които бил в
гр.Момчилград не полагал грижи и не се интересувал от ежедневието им. Не
полагал и финансови грижи за семейството им, като тя и децата се издържали
сами с помощта на нейните родители. Средствата, които ответника
реализирал от трудовата си дейност отивали за покриване на неговите лични
нужди, но не и за нуждите на семейството им. През 2007г. ответника се
завърна в гр.Момчилград, но и тогава не подпомагал семейството им въпреки
че работел и имал възможност за това. Не обръщал внимание на децата, на
нея и не покривал разходите за домакинството им /сметки за електроенергия,
вода, храна и др. ежедневни разходи/, които тя с помощта на роднини
успявала да покрие сама и с много лишения. Поради тази причина през 2018г.
1
се принудила дори да потърси сезонна работа в чужбина, тъй като голямата
им дъщеря Теодора изразила желание да учи в чужбина. Ответника работил в
сферата на строителството и реализирал добри доходи, с които можел да
подпомогне детето им и домакинството им, но въпреки това продължил да
харчи средствата си за свои лични нужди включително и за алкохол и
денонощни срещи с приятели. Твърди, че през месец януари на 2021г. докато
била на работа в чужбина, узнала, че жилището им в гр.Момчилград е
изгоряло при пожар. Веднага се върнала в България и предприела действия
по възстановяване на къщата им, като наела майстори и изразходвала
всичките си средства, които била спестила от работа. При завръщането си
разбрах, че обществеността в гр.Момчилград и от други населени места от
областта са набирали средства от благотворителна дейност за
възстановяването и ремонтът на домът им, както и че Общинската
администрация е поела разходите по възстановяването на изгорелият покрив
и по възстановяване на дограмата за прозорци и врати. Провела разговор със
Севдалин, който следвал набраните по негова сметка средства да покрие
разходите им за ремонт и възстановяване на жилището, като той й отговорил,
че средства по негова сметка от благотворителност-няма и че това което било
налично било изразходвано за ремонт. Ремонт в домът им обаче не е бил
правен. Твърди, че набираните от обществеността средства са отишли за
задоволяване на личните нужди на ответника, а не за ремонт и възстановяване
на изгорелият им дом. Предупредила го, че ако не заплати от тези средства
труда на майсторите, които е ангажирала и ако не заплати стойността на
поръчаните мебели за домът им, ще сезирам прокуратурата за стореното от
него и от тогава насам не го е виждала повече. Не се е обаждал и не се е
прибирал в домът им вече близо два месеца /считано от 05.04.21г./. Така и
сторила. Подала жалба в РП за деянието извършено от ответника, по която
жалба е била разпоредена проверка. Понастоящем, тя сама и на собствени
разноски била ангажирала майстори за ремонт на жилището им. Твърди, чу
двете им деца Н. и С. се оглеждали от нея в гр.Момчилград, а пълнолетното
им дете Теодора е била в чужбина. Твърди, че от както напуснал домът им
ответника не се е интересувал от тях и от това, къде и при какви условия
живеят, как се чувстват вкл. и разполагат ли със средства за издръжката си. Н.
е била ученичка във втори клас, а С. в трети клас и двете в СУ
„Н.Й.Вапцаров“ гр.Момчилград и редовно посещавали учебни занятия. След
2
случката с изгорелият им дом с тях работил обществен психолог, тъй като и
двете деца претърпели и още търпели последствията от преживения стрес и
имали емоционални травми от случилото се през месец януари 2021г.
Ответника с поведението си, обаче допринасял още повече за влошаване на
психологичното здраве на децата им. Счита брака им за дълбоко и
непоправимо разстроен. Считам, че вината затова е изцяло на ответника, тъй
като същият в резултат на злоупотребата с доверието й и с това на хората
оказали им помощ, агресивното си поведение към нея, в резултат на
незаинтересоваността си към семейството им е станал причина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им. Желае родителските права по
отношение на децата Н. и С. да бъдат предоставени на нея, а на бащата да
бъде определен режим на лични отношения с тях и издръжки. Желая след
прекратяване на брака да нося предбрачното си фамилно име Т. Моли на
основание чл.49, ал. 1 от СК да се прекрати сключеният между тях
граждански брак изцяло по вина на ответника. Съдът да предостави
родителските права по отношение на децата Н.С. Й. с ЕГН:********** и С.С.
Й. с ЕГН:********** на нея, като тяхна майка и законен представител, а на
бащата да бъде определен режим на лични отношения с тях, както следва:
бащата да има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 08 до 18ч., като вземането и връщането на децата да става
в домът на майката. Съдът да осъди ответника да заплаща месечна издръжка
на детето Н.С. Й. с ЕГН:********** в размер на 1000 лв. и месечна издръжка
на детето С.С. Й. с ЕГН:********** в размер на 1000 лв., платими чрез нея
като тяхна майка и законен представител, ведно със законните лихви за
забава, считано от 05.04.2021г. датата на раздялата имдо навършване на
пълнолетие на децата или до настъпване на причини погасяващи или
изменяващи издръжките. След прекратяване на гражданският брак, съдът да
постанови, да продължа да носи брачното фамилно име Садула. Претендира
за разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален
представител – адв.М.Ч.. Поддържа иска за развод и моли съда да прекрати
гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника.
В законоустановения едномесечния срок ответника С. ХР. Й. чрез
пълномощник адв.Д. П. от АК Кърджали е депозирал писмен отговор, който
3
отговаря на изискванията на чл.**1, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
В съдебно заседание лично и с пълномощник адв.Д. П. от АК
Кърджали поддържа становището си в отговора на исковата молба. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Алтернативно родителските права над двете деца да бъдат предоставени на
него. Допълнителни съображения излага в писмена защита.
Дирекция „Социално подпомагане” Момчилград редовно призован не
изпращат представител. От същите е постъпил социален доклад за децата
Н.С. Й. с ЕГН:**********; С.С. Й. с ЕГН:********** и Т.С. Й. с
ЕГН:**********
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански брак от 21.04.1998 год. се
установява, че страните са сключили граждански брак на 21.04.1998 год. в
гр.Момчилград, общ.Момчилград, за което е съставен акт за граждански брак
№ ** от 21.04.1998 год., като ищцата е приела след брака да носи фамилното
име „Й.”.
Видно от копие от удостоверение за раждане от 15.03.20** год. издаден
въз основа на акт за раждане № **** от 15.03.20** год. от Община
Момчилград детето Н.С. Й. с ЕГН:********** е родено на 12.03.20** год. от
родители: страните по делото.
Видно от копие от удостоверение за раждане от 01.10.2011 год. издаден
въз основа на акт за раждане № **** от 01.10.2011 год. от Община
Момчилград детето С.С. Й. с ЕГН:********** е родена на 26.09.2011 год. от
родители: страните по делото.
Видно от копие от удостоверение за раждане от 22.01.2001 год. издаден
въз основа на акт за раждане № ** от 22.01.2001 год. от Община Момчилград
Т.С. Й. с ЕГН:********** е родена на **.01.2001 год. от родители: страните
по делото.
От два броя удостоверения с изх.№№ 431, 432 от 18.05.2021 год.
издадени от СУ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Момчилград се установява, че детето Н.С.
4
Й. е ученичка в 2а клас през учебната 2020/2021 год.; детето С.С. Й. е
ученичка в 3б клас през учебната 2020/2021 год., в дневна форма на обучение.
Видно от социален доклад постъпил от Дирекция „Социално
подпомагане” Момчилград се установява, че децата имат изградена силна
емоционална връзка с родителите си. Същите ползват социалната услуга
Център за обществена подкрепа гр.Момчилград. от наблюдения и
предоставени данни от специалистите от ЦОП и проследяване развитието на
децата от ОЗД в ДСП Момчилград се установява, че двете деца имат
привързаност и изградена силна емоционална връзка към баща си, който се е
грижил много добре за тях по времето, когато майката е отсъствала от къщи.
Децата чувствали раздвоение между майка си и баща си. Психо –
емоционалната състояние на децата на моменти е било нарушено,
променливо. Трудно възприемали раздялата на родителите си. От
извършеното социално проучване е установено, че за децата С. и Н. се
полагат необходимите и адекватни грижи от майката на децата с подкрепата
на баща им. Необходимите условия за тяхното отглеждане, възпитание,
обучение, здравна профилактика, емоционално и психическо развитие са
осигурени от майката на децата. Задоволяват се пълноценно всичките им
потребности. В с.з. представляван от социален работник Д.Х. изготвил
социалния доклад по делото, го поддържа същия. Твърди, че децата се
наблюдават от януари месец, от момента на пожара, който станал. С децата е
работил и психолог. Майката се върнала в началото на месец април. От
януари, когато къщата им изгоряла до април, до тогава бащата се грижел за
децата, и то много добре. Същата твърди, че единият и другият родител е с
много добър родителски капацитет.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Т.С. Й., дъщеря на страните се установява, че
отношенията между родителите й не са били от доста време, не само след
пожара. Не може да каже защо. Ставало е пожар в къщата и след това са били
събирани пари, които били превеждани по сметка на баща й, защото тогава
майка й е била в Англия. Средствата, които са били събирани не знае дали са
използвани за къщата, защото ремонта започнали, когато тя заминала в
5
Англия. Ремонта в къщата са правили и двамата, доколкото е чувала и от
двете страни. Майка й е изпращала пари от чужбина за двете им сестри.
Когато била в България, баща й се грижел за нея и сестрите й. тя учила в
Англия, като и двамата й са помагали финансова за това обучение. Когато
баща й е бил в чужбина, той изпращал пари на майка й и тя ги е пращала на
нея. Когато майка й е била в чужбина, тя й е изпращала пари. Твърди, че
повечето време майка й е била в чужбина. От както родителите й са били
разделени, не е искала пари от тях, защото и тя почнала работа. Баща й е
изпратил, защото тя му е поискала пари, за да плати депозита. Изпратил й
хиляда лева.
Св.Светлослава Стоева твърди, че познава страните по делото от 7-8
години. Изразява становище за отношенията между тях от споделеното от
ищцата. Били са събирани средства от общината и от други хора след пожар в
къщата им, като ищцата е споделила, че не са били използвани по
предназначение. Когато тя се върнала от чужбина е продължавал ремонта, по
думи на ищцата, с това, което е изкарала в Англия.
Св.Даниела Караилиева твърди, че отношенията между Севгюл и
Севдалин след пожара не са били, дразги покрай ремонта, за ремонта, за
пари. Същата дава показания от това, което й е споделял ищцата Севгюл.
Твърди, че след пожара Севдалин и децата са живеели заедно и той се грижел
за тях. Разделили са се след ремонта на къщата.
По делото са разпитани и свидетели от страна на ответника.
Св.Антон Ангелов твърди, че познава страните по делото, тъй като са
работили при него, като Севдалин повече. Познава Севдалин като съвестен
работник, който се грижи много добре за децата си, за семейството си. Много
пъти, въпреки, че съпругата му не работила той искал да излезе от работа за
да вземе децата от детската градина. Често искал пари, тъй като не му
достигали парите, взимал е назаем и по-големи суми. Заради Севдалин, е взел
на работа и жена му.
Св.Илхан Байрям твърди, че познава само Севдалин, познава го от както
е почнал работа при тях. Познава го като отговорен, работлив и
изпълнителен. Същият твърди, че 2-3 пъти Севдалин е искал да бъде
освободен от работа, за да гледа децата си. Сутрин им карал закуска, след
обяд отивал да ги гледа и неговите впечатления като баща по-добре от това
6
няма как да е. грижил се за децата си. След като къщата им изгоряла
Севдалин, наел апартамент под наем, в който живял с двете си дъщери. В това
време майката била в чужбина. След пожара се събирали средства за
подпомагане на къщата. Бил свидетел за всичко това, той също му помагал с
инструменти, с работа. Бил е свидетел и на това, че той е видял плик с пари и
след като попитал Севдалин какви са тези пари, той каза, че тези пари трябва
да ги даде на жена си, че тя ги е искала. Твърди, че той също му помагал със
средства. Питал го е за какво взима парите и той му е казвал, че не може да
смогва, че трябва пари и за дъщеря му, която учи в чужбина, за децата, за
къщи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като се
установи, че същите имат непосредствени впечатления от отношенията
между страните.
В хода на настоящата производство и на основание чл.15 от ЗЗД е
изслушано детето С.С. Й. в присъствието на педагог към ДСП Момчилград,
отдел Закрила на детето - Неджатин Мехмед началник отдел „ЗД“. Пред съда
детето заяви, че е ученички в четвърти клас. Живее в къщи, с мама и сестра й.
има и по-голяма сестра, която е в Англия. Добре й е там, където живее. Има
телефон, интернет. Вижда се с татко си.
От правна страна:
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко
изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно от 05.04.2021 год.
Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване
на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла
между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в
настоящия случай изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени,
а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид
всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл,
7
тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и
самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой
от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати
гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
в него по вина на ответника, а ответника обратното – по вина на ищцата. От
събраните по делото гласни доказателства за съда се налага извода, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двете
страни. Нито един от двамата съпрузи не успя да докаже твръденията си, че
само другия съпруг има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
От процесуалното поведение на ищцата и ответника, показанията на
свидетелите съдът прави извода, че в конкретния случай е налице нежелание
и на двамата съпрузи да поддържа такава връзка, което им поведение
обективно допринася за дълбокото разстройство на брака. В съдебно
заседание и след приканване на съпрузите към спогодба ответника заявява, че
желае да се постигне спогодба, но ищцата не желае такава.
Тези изводи съда направи след анализ на писмените доказателства,
становището на ищцата, както и свидетелските показания, които напълно
кредитира като неоспорени по делото. Налага се извода, че нито един от
двамата не е направил опит да преодолее трудностите в брака и да заздрави
същия. Всичко това обосновава извода, че брака между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, а вината за разстройството на брака не е само на
единия или другия съпруг, а е взаимна.
Налице са условията на чл.49 ал.1 от СК и бракът между ищцата и
ответника следва да бъде прекратен по вина и на двете страни.
Предвид това, че не е постигнато споразумение по чл.59, ал. 1 от СК,
съдът следва да се произнесе и по въпросите: при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
8
издръжката на децата.
Съдът, като съобрази, че понастоящем непосредствените грижи за
децата се полагат от майката, че тя е с добър родителски капацитет, полът на
децата, възрастта им и като взе в предвид и представения социален доклад по
делото изготвен от Дирекция „СП“ отдел „ЗД“ гр.Момчилград, намира, че
родителските права спрямо родените от брака непълнолетни деца следва да
бъдат предоставени на майката, като на бащата бъде определен режим на
лични отношения с децата.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК, децата имат право на лични отношения с
двамата родители. След като те няма да живеят заедно, следва да се даде
възможност за поддържането на лични отношения с родителя, при когото те
не живеят. При определяне режима на лични контакти, съдът взема предвид
интересите на децата. Ето защо следва да им се даде възможност да
контактуват и с баща си, с когото няма да живеят заедно, а именно: да вижда
и взема децата всеки вторник и сряда от 18 до 20 часа; всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, един месец през лятото,
когато ищцата не е в платен годишен отпуск, всяка година първата половина
на зимната ваканция, като вземането и връщането на децата да става от домът
на майката.
Тъй като ищцата ще упражнява родителските права, ответника като
пряко неангажираният в отглеждането и възпитанието на децата родител
следва да бъде осъден да заплаща издръжки.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице".
Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си.
Двете деца са на 10, съответно на 8 години, поради което предвид
възрастта им, потребностите им от гледна точка на обичайните разходи за
облекло, храна, отопление и други подобни са по-ниски от тези на възрастен.
Следва да се отчете и обстоятелството, че децата са ученици, поради което в
нуждите им от средства за издръжка се включват и такива за закупуване на
9
учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси. Ето защо
съдът намира, че ответника следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето
Н. в размер на 200 лв., а за детето С. в размер на 220 лв.
Наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата
издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължи издръжка,
разпоредбата на чл.142, ал. 1 СК въвежда като критерий за определянето на
размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение на възможностите на родителите, по делото се установи,
че бащата работи във фирма „Несте+“ ООД и получава брутно трудово
възнаграждение в размер на по 678.34 лв. Съдът при определяне на така
посочения размер на издръжката на децата отчита, че преките и
непосредствени грижи за отглеждането на децата се осъществява от майката,
както и взе предвид и обстоятелството, че минималната издръжка на едно
дете, съгласно чл.142, ал.2 от СК, от 01.01.2021 год. е определена минимална
работна заплата за страната в размер на 650 лв. е 162.50 лв.
С оглед всички доказателства следва ответника да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Н. в размер на 200 лева и месечна
издръжка на детето С. в размер на 220 лв., считано от датата на предявяване
на исковата молба, а именно 01.06.2021 год., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за изменяне или
прекратяване на същата, чрез майката и законен представител С. Х. Й., като
иска за разликата до пълния им предявен размер от по 1000 лв. следва да бъде
отхвърлен като завишен и недоказан.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му за издръжката.
Страните са работоспособни, поради което издръжка помежду им не
следва да се дължи. Нямат семейно жилище придобито по време на брака,
поради което съдът не следва да се произнася относно такова.
Относно фамилното име на съпругата:
Предвид допускането на развода и на основание чл.53 СК, съдът намира
за основателна претенцията на ищцата за възстановяване на фамилното й име
преди брака. В този смисъл, с решението следва да се постанови след
прекратяването на брака ищцата С. Х. Й. да възстанови предбрачното си
10
фамилно име „Т..
Предвид изхода на делото, следва всяка страна да поеме разноските
така, както са направени.
Съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна
такса при решаването на делото в размер на 50 лв., платими солидарно от
ищцата и ответника по сметка на Момчилградския районен съд, като
ответника бъде осъден да заплати и сумата в размер на 604.80 лв. д.т. върху
присъдените издръжки.
Също така на осн.чл.242,ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжката.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49 ал.1 от СК БРАКА, сключен на
21.04.1998 год. в гр.Момчилград, общ.Момчилград, за което е съставен Акт
за граждански брак № ** от 21.04.1998 год. на Община Момчилград,
обл.Кърджали между С. Х. Й. с постоянен адрес: гр.Момчилград,
ул.“*********“ 6, с ЕГН:********** и С. ХР. Й. с постоянен адрес:
гр.Момчилград, ул.“*********“ 6, с ЕГН:**********, ПОРАДИ ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над родените от
брака деца Н.С. Й. с ЕГН:**********; С.С. Й. с ЕГН:**********, на майката
С. Х. Й., като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата при същата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. ХР. Й. с
постоянен адрес: гр.Момчилград, ул.“*********“ 6, с ЕГН:********** с
децата Н.С. Й. с ЕГН:**********; С.С. Й. с ЕГН:********** както следва: да
вижда и взема децата всеки вторник и сряда от 18 до 20 часа; всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, един месец през
лятото, когато ищцата не е в платен годишен отпуск, всяка година първата
половина на зимната ваканция, като вземането и връщането на децата да става
от домът на майката.
11
ОСЪЖДА С. ХР. Й. с постоянен адрес: гр.Момчилград,
ул.“*********“ 6, с ЕГН:********** да заплаща месечна издръжка на детето
Н.С. Й. с ЕГН:********** в размер на 200 лв., платими чрез майката и
законна представителка С. Х. Й., с ЕГН:**********, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 01.06.2021 год., до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на причини погасяваща или
изменящи същата, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1000 лева, като завишен и недоказан.
ОСЪЖДА С. ХР. Й. с постоянен адрес: гр.Момчилград,
ул.“*********“ 6, с ЕГН:********** да заплаща месечна издръжка на детето
С.С. Й. с ЕГН:********** в размер на 200 лв., платими чрез майката и
законна представителка С. Х. Й., с ЕГН:**********, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 01.06.2021 год., до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на причини погасяваща или
изменящи същата, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1000 лева, като завишен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила съпругата да носи
пред брачното си фамилно име – Т.
ОСЪЖДА С. Х. Й. с постоянен адрес: гр.Момчилград, ул.“*********“
6, с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС– Момчилград сумата в
размер 25,00 лв., окончателна държавна такса за решаване на делото.
ОСЪЖДА С. ХР. Й. с постоянен адрес: гр.Момчилград,
ул.“*********“ 6, с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС –
Момчилград общо сумата в размер на 629.80 лв., от които, сумата в размер на
604.80 лв. държавна такса върху уважения размер на издръжките и сумата в
размер 25,00 лв. – окончателна държавна такса за решаване на делото.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
12
13