РЕШЕНИЕ
№ 18853
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110113542 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от Е. Е. С., действаща лично и със съгласието на
своята майка Р. Г. С., с която се търси защита от домашно насилие срещу Е. Д. С./баща на
молителката/. Изложени са твърдения за упражнявано спрямо молителя насилие на
05.03.2023 г., на 10.03.2023г. в дома ѝ на адрес в гр. П......., ул. В........., №37.
Ответникът не представя ясно становище по молбата.
Със заповед за незабавна защита от 20.03.2023г. съдът е наложил мярка за защита
срещу ответника по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 предл.1 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален, емоционален или
икономически тормоз, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо определена категория
лица, в която попадат страните по делото.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Между страните не се спори, че са баща и дъщеря. Предвид това, подадената молба за
защита от домашно насилие се явява допустима съгласно чл. 3, т. 5 от ЗЗДН.
Съдът приема, че ответникът е извършил спрямо молителката процесният акт на
1
психическо и физическо насилие. Опора за този извод е представената декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН (л. 15 от делото), ответникът е извършил спрямо молителката процесното
насилие, а именно : ответникът е извършил домашно насилие върху молителката. В
декларацията се съдържат изявления, че на процесните дати в дома, в който живеела
молителката, ответникът е упражнил физическо насилие над Е. като й нанесъл побой с
точилка, обвинявал я, че е проститутка. Обиждал молителката като я наричал „курва“,
заплашил я, че ако не признае определени неща, ще й счупи капачките, ще й счупи
ръчичките. Съдът кредитира като годно доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички предвидени в закона правноиндивидуализиращи
белези.
Посоченото действие представлява акт на физическо и психическо насилие над
молителката по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и съответно – акт на домашно насилие. Предвид
това, спрямо ответника следва да бъдат взети следните мерки по чл. 5 от ЗЗДН, а именно:
1. задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. забрана да приближава пострадалото лице на пострадалото лице за срок от 6 месеца
на разстояние не по-малко от 100 метра.
На ответника следва да бъде наложена и глоба на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН в размер от 200
лв.
На осн. чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Претенция за разноски е заявена от молителката, но предвид липсата на доказателства
за направени такива и непредставяне на списък по чл.80 от ГПК, такива не се присъждат.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД , на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Е. Д. С. с адрес : гр.
П....., ул. В............, №37, като:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Е. Д. С., ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Е. Е. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 на Е. Д. С., ЕГН **********, да
приближава на по-малко от 100/сто/ метра Е. Е. С., ЕГН **********, освен в съдебни сгради
или сгради на органи на полицията, за срок от десет месеца, считано от 16.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Е. Д. С., ЕГН **********, да плати по
БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лева – ДЪРЖАВНА
ТАКСА по делото.
НАЛАГА на Е. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в
размер на 200.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Е. С., ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на РУ МВР по местоживеене на страните.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на Е. Д. С., ЕГН **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
2
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал.
3 ЗЗДН, независимо от обжалването ѝ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3