МОТИВИ към ПРИСЪДА №
171 постановена на 28.09.2010 г.
ПО
НОХД № 181 / 2010г. по описа на Районен
Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия И.М.Б., за това, че на 12/13.02.2010г. в гр.Гълъбово, чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
дървена врата, в съучастие със С.В.С., като извършител, отнел чужда движима вещ
– мотоблок – МБ-6 – на стойност 650лв. /шестстотин и
петдесет/, от владението на Г.Д.Д., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, за което и на основание по чл.196 ал.1 т.2 във вр.
чл.195 ал.1 т.3 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.29 ал.1
б.”а” и б.”б от НК.
Обвинението е срещу подсъдимия С.В.С. за това, че на 12/13.02.2010г. в гр.Гълъбово, чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
дървена врата, в съучастие със И.М.Б., като извършител, отнел чужда движима вещ – мотоблок
– МБ-6 – на стойност 650лв. /шестстотин и петдесет/, от владението на Г.Д.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, за което и на основание по чл.196
ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.3 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.20
ал.2 във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б от НК.
След направено
искане от двамата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по реда на
глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение е допуснал
производството по делото да се разгледа по тази глава.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу всеки от
подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност,
както от обективна, така и от субективна страна на деянието. Счита, че с оглед
признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството
по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
Защитникът на
подсъдимите – адв.Н.Ч. ***, моли съда да наложи на
всеки един от подзащитните й, наказание под
минималния размер, предвиден в закона за престъплението.
Подсъдимият И.М.Б. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните
прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и
моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание наказание.
Подсъдимият С.В.С. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи условно наказание.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
И.М.Б. е роден
на ***г*** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, неженен,
неграмотен, осъждан, в момента в Затвора в гр.Стара Загора, ЕГН **********.
С.В.С. е роден
на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Св.Г.Д. ***. Св.Д. притежава мотоблок – „БОЛГАР – МБ-6”. Този мотоблок, св.Д. държал в навес в двора на къщата си.
Подс.Б. и подс.С. ***, съседи са и са в близки отношения. Двамата
обвиняеми са съседи и със св.Г.Д..
На 12/13.02.2010г., подс.Б.
и подс.С. минавали покрай къщата на св.Г. Д. и решили
да влязат вътре и да вземат вещи, които да продадат и получената сума да си
поделят. В изпълнение на взетото решение, подс.Б.
разбил входната врата и заедно с подс.С., влезли в
двора. Двамата намерили в навеса до къщата мотоблок –
МБ - 6. Разгледали машината и решили, че ако я продадат, ще могат да си поделят
парите. Взели машината и я скрили, докато намерят кандидат да я купи.
Няколко дни след това, подс.С. предложил на св.Н.К.Я. да му продаде мотоблока. Св.Я. се съгласил и купил машината от подс.С. за сумата от 300 лева, която по-късно подс.С. разделил с подс.Б..
На 13.02.2010 г., сутринта, св.Г Д.
установил, че вратата на двора му е разбита и мотоблока
не е мястото си. Той подал сигнал за
случая в РУП – Гълъбово.
След проведени оперативно - издирвателни мероприятия, на 26.02.2010г., полицейски
служители на РУП – Гълъбово, установили, че вещта е в дома на св.Н.Я., който
обяснил начина на придобиването й.
С протокол за доброволно предаване от
26.02.2010 година мотоблока е предаден от св. К.Я.(баща
на св.Н.Я.) и с разписка от 28.02.2010 година е върната на пострадалия – св.Г.Д..
По делото е назначена и приета съдебно-оценителна
експертиза. Според заключението на същата към датата на деянието, стойността на
веща, предмет на престъплението - мотоблок – МБ – 6,
е 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимите И.Б. ***С. - по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства: протоколи за разпит на
свидетелите Г.Д.Д., Н.К.Я. и К.Н.Я., справка от ГД “Изпълнение на наказанията” Затвора
гр.Стара Загора с вх. №146/23.07.2010г.; № 150/06.08.2010г. и ЗД №264/2005г. от
19.07.2010г., жалба, обяснение – 3 бр., докладна записка от Д.Д.– чл.разузнавач в РПУ
МВР гр.Гълъбово – 4 бр., протокол за доброволно предаване, разписка от
28.02.2010г., копие от декларация за съответствие, копие от гаранционна карта,
протокол за разпит на свидетел – 3 бр., докладна записка от Б.Т.К.– полицай при
РПУ-Гълъбово, заключение на съдебно-оценителна експертиза, постановление за
привличане на обвиняем – 2 бр, протокол за разпит на
обвиняем – 2 бр., декларация за имотно състояние – 2 бр., справка за съдимост –
2 бр., протокол за предявяване на разследване – 2 бр. и заключително
постановление.
Настоящето производство протече по реда на
съкратено съдебно следствие, поради което и на основание чл.371, т.2 подсъдимите
направиха признание на фактите, изложени в остоятелствената
част на обвинителния акт, като дадоха съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. По делото не се установиха доказателства противни на така
възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Цитираните по
– горе доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да
направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли
извършено престъпление и кой е неговият автор. Съдът счете, че обвиненията
срещу подсъдимите И.М.Б. и С.В.С. са доказани
по несъмнен начин и именно те са автори на процесното
деяние.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
За да
отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а
именно: дали всеки от подсъдимите е автор на престъплението, за което е
привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени
средства, върху които се гради приетата за установена, фактическа обстановка в
обвинителния акт.
От обективна
страна – подсъдимите, действайки в съучастие по между си – като съизвършители, са отнели от владението на Г.Д.Д., „мотоблок – МБ – 6”.
Предмет на
престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във
фактическата власт на всеки друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде
всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е
налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ
от чуждо владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се
изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на
престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да
установи своя фактическа власт върху него. В конкретния случай, кражбата е
извършена от подсъдимите И.М.Б. и С.В.С.
- чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот /разбиване на входната врата на къщата на Г.Д./. Умисълът на
всеки от подсъдимите е бил насочен към постигането на целта - престъпния
резултат.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните
действия на подсъдимите И.Б. ***С., се налага
извода, че от субективна страна, престъплението е извършено от тях виновно, при
форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
му последици и са искали и целели тяхното настъпване.
Подсъдимите И.М.Б. и С.В.С. са осъществили изпълнителното деяние
отнемане в двете му части – прекратили са фактическата власт на собственика
върху вещите предмет на престъплението /отнели са чужда движима вещ/ са е
установили своя трайна фактическа власт върху нея /имали са възможност да се
разпореждат с отнетата вещ като със своя - така както намерят за добре, което
те всъщност са направили/. Съдът счита, че следва да
квалифицира деянието им като такова по чл.195, ал.1, т.3 от НК – кражба, извършена
чрез разрушаване на прегради, здраво направена за защита на имот, тъй като
подсъдимите са проникнали в къщата на на св.Г.Д.,
чрез разбиване на входната врата.
-По
отношение на подсъдимия И.М.Б.:
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият И.М.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.196 ал.1
т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.3 във вр.
чл.194 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б от НК.
Подсъдимият И.М.Б.
е осъждан многократно. Последните му осъждания са:
С Определение по НОХД № 100/2004 на
РС-Харманли, в сила от 11.11.2004г., за престъпление по чл.195, ал.1 т.8, вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.20,
ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от НК, на подс.Б. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от шест месеца. Изпълнението на наказанието е отложено, на основание чл.66,
ал.1 от НК, със срок за изпитване от три години.
С присъда по НОХД № 14/2005 г. на
РС-Раднево, в сила от 11.03.2005 година, на подс.Б. е
наложено наказание пет месеца „лишаване от свобода” за престъпление по чл. 195,
ал.1 т.5 във вр. чл.194, ал.1 във вр.
чл.55, ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието е отложено, на основание чл.66,
ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години.
С Определение по НОХД № 250/2005г. на
РС-Стара Загора, в сила от 03.05.2005 г., на подс.Б.
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца за
престъпление по чл. 197, т.3, вр. чл.195, ал.1 т.5 от НК. Изтърпяването на това наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, е било
отложено със срок за изпитване от три години.
С определение по НОХД № 321/2005г на
Районен съд – Раднево, в сила от 18.08.2005 година на подс.Б.
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца за
престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр.чл.18 във вр.чл.26 от НК. Изпълнението на наказанието, на основание
чл.66 ал.1 от НК, е отложено със срок на изпитване от 4 /четири/ години.
С присъда по НОХД № 477/2005 година на
Районен съд – Раднево, в сила от 15.09.2005г. на подс.Б.
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, за престъпление
по чл.195 ал.1 т.5 във вр.чл.194 ал.1 от НК.
Изпълнението на наказанието е отложено с три годишен изпитателен срок, на
основание чл.66 ал.1 НК.
На основание
чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК, на подс.Б. е определено едно общо наказание по посочените по –
горе присъди в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода”. За изтърпяване
на наказанието, подс.Б. *** на 11.12.2006 година.
След изтърпяването на това наказание, подс.Б. е
търпял наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година по Присъда по
НОХД № 343/2006 година на РС – Раднево, в сила от 06.11.2006 година, за
престъпление по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.1 от НК.
Предвид
посочените осъждания и момента на изтърпяване на наказанията „лишаване от
свобода”, настоящата престъпна дейност на подс.Б. е
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и
б.”б” от НК.
-По
отношение на подсъдимия С.В.С.:
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият С.В.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.196 ал.1
т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.3 във вр.
чл.194 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б от НК.
Подсъдимият С.В.С.
е осъждан многократно:
С присъда по НОХД № 100/2004 на
РС-Харманли, в сила от 11.11.2004г., на подс.С. е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6(шест) месеца, за
престъпление по чл.195, ал.1 т.7 и т.8, вр. чл.194,
ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във вр.
чл.26, ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието е отложено, на основание чл.66,
ал.1, от НК, за срок от три години.
С присъда по НОХД 628/2004 г. на
РС-Раднево, в сила 13.12.2004 г., за престъпление по чл.195, ал.1 т.3, 4, и
т.7, вр. чл.194, ал.1, във вр.
чл.28, ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2(две) години, изтърпяването на наказанието е
отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, със срок за изпитване 4 години.
С присъда по НОХД № 309/2004г., в сила от
10.12.2004 г. на РС-Раднево за престъпление по чл.195, ал.1 т.4, т.5 и т.7 във вр. чл.28, ал.1 във вр. чл.194,
ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година и два месеца. Изтърпяването на наказанието е
отложено, на основание чл. 66 ал.1 от НК, със срок за изпитване от три години.
С Определение по НЧХД № 161/2006 г. на
РС-Раднево на основание чл.68 и чл.25 от НК е определено общо наказание по
изброените по-горе присъди в размер на 2 години „лишаване от свобода”, което е
изтърпяно от подс.С. на 09.02.2007г. Със същото
определение, на подс.С., на основание чл.25 ал.1 и
ал.2 във вр. чл. 23, ал.1 от НК, е определено общо
наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода”:
По присъда по НОХД № 219/2005г., в сила
от 02.06.2005 г., на РС-Раднево за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28,
ал.1 във вр. чл.18 от НК, с която на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години, при „общ” режим на изтърпяване.
По присъда по НОХД № 215/2005 г. на
РС-Раднево, в сила от 02.06.2005 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр.
чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК, с която на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години, при „общ” режим на изтърпяване.
По присъда по НОХД № 38/2006 г., на
РС-Раднево, в сила от 09.03.2006 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28,
ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, с която на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година, при „общ” режим на изтърпяване.
По присъда по НОХД № 732/2005г. на
РС-Стара Загора, в сила от 19.05.2005 година, за престъпление по чл.197, т.3
във вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. чл.194, ал.1 от НК, на подс.С.
е наложено наказание „глоба” в размер на 120 лева.
По определение по НОХД № 788/2005 г. на РС-Стара Загора, в
сила от 19.05.2005г., за престъпление по чл.197, т.3 във вр.
чл.195, ал.1 т.4 т.5 във вр. чл.194, ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „глоба” в размер на 250.00
лева.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към
определеното общо наказание три години „лишаване от свобода” е присъединено
наказанието „глоба” в размер на 250 лева. Това наказание е изтърпяно от подс.С. на 16.10.2009година.
Предвид
посочените осъждания и момента на изтърпяването на наказанията „Лишаване от
свобода”, настоящата престъпна дейност на подс.С. е
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б”
от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
По
отношение на подсъдимия И.М.Б.:
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.Б., съдът се
съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната
ни система-принципа на законоустановеност и принципа
на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали
в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до десет години - за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.3 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.20
ал.2 във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК. За извършеното от подс.Б.,
престъпление, съдът определи на подсъдимия вид и размер на наказанието, при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на съответното деяние, имотното
състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените
самопризнания, тежкото му материално положение и имотно състояние, ниската
стойност на отнетото имущество. Отегчаващи обстоятелства – многобройните предходнии осъждания, надхвърлящи минимума за кавалификация на деянието по чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” НК.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че
за извършеното от подсъдимия И.М.Б. престъпление по С.В.С., следва да му наложи
наказание под предвидения в закона минимален предел (три години), изразяващо се
в 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода”, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит
тип.
На основание
чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага по-благоприятната норма на чл.58а от НК,
действаща към момента на деянието в сравнение с действащата към момента на
постановява на съдебния акт.
Така индивидуализираното по вид и
размер на подсъдимия Б., наказание, съдът намира, че ще съдейства за
поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни
цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на
обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия С.В.С.:
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.С., съдът се
съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната
ни система-принципа на законоустановеност и принципа
на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали
в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до десет години - за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.20
ал.2 във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. За извършеното от подс.С., престъпление, съдът определи на подсъдимия вид и
размер на наказанията, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, към която
препраща разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на
съответното деяние, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – направените самопризнания, тежкото му материално положение и
имотно състояние, ниската стойност на отнетите вещи. Отегчаващи обстоятелства –
многобройните му предходни осъждания за престъпления против собствеността.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че
за извършеното от подсъдимия С.В.С. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.3, във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.20
ал.2, във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б от НК,
следва да му наложи наказание под предвидения в закона минимален предел (три
години), изразяващо се в 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца „лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага
по-благоприятната норма на чл.58а от НК, действаща към момента на деянието в
сравнение с действащата към момента на постановява на съдебния акт.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия С., наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите И.Б.,***С.
за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189,
ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 102 /сто и два/ лева следва да
бъдат присъдени в тежест и на двамата подсъдими – солидарно.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на
подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов
/