№ 318
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500325 по описа за 2022 година
Производство по чл.413 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД -
гр.София против ЗИП № 9798/ 19.11.2021г., по ч.гр.д.№ 15539/ 2021г. по описа на ПРС в
частта, в която е инкорпорирано разпореждането на заповедния съд , с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на жалбоподателя срещу АН. БЛ. Т. от
гр.Пловдив за сумата от 2 791,24 лева – договорна лихва и лихва за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 3213,31 лв и за разноските над пълните
претендирани размери. Излагат се доводи в насока неправилност и незаконосъобразност,
иска се отмяна на акта в обжалваната му част и постановяване уважаване на искането за
издаване на ЗИ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери
следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК,
явява се процесуално допустима.
Заявителят „АСВ“ ЕАД – гр.София в качеството си на цесионер по посочен в
заявлението сключен на 2.11.2020г. договор за цесия със „Сити кеш“ ООД, е поискал
издаването на ЗИ по чл.410 ГПК против посочения длъжник за сумата – 3940,85 лв –
главница за периода 12.09.-7.11.2019г. , договорна лихва в размер на 2 791, 24 лв за периода
18.10.2017г. до 18.08.2020г. , обезщетение за забава за сумата от 3 213,31 лв за периода от
19.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.
При постановяване на обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението в
посочените части в правомощията си по силата на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК
1
законосъобразно заповедният съд е извършил проверка относно наличието на клаузи с
неравноправен характер , в случая относно предвидените възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, първата договорена между страните в размер на 39,96% годишно,
при ГПР в размер на 48,102%. Отчетено е също от уговорките на страните, че кредитът е
обезпечен с поръчител/ банкова гаранция, при което при предоставена сума от 4 000 лева е
уговорена лихва близо 3000 лв , което налага извод за неоснователно обогатяване от страна
на кредитора в разрез с добрите нрави. Правилен е и изводът относно обезщетението за
забава, което следва да е съобразено с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, в каквато насока е и
т.2 ТР 27.03.2019г по т.д. 3/ 2017 г на ОСГТК на ВКС.
Жалбата , както и формулираните доводи в нея, се явяват
неоснователни.
Видно от представения към заявлението Договор за паричен заем
№ 337344 с дата 11.07.2019г. , сключен между цедента „Сити кеш“ ООД и
длъжника АН. БЛ. Т. от гр.Пловдив, с клаузата на чл.7, ал.1 от договора е
уговорено дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава, за всеки просрочен ден , считано от датата на настъпване на
просрочието до неговото пълно погасяване. С клаузата по чл.7, ал.4, пр.III от
същия договор е предвидено заплащането и на мораторна неустойка в размер
на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума,
представляваща непогасени главница, договорена лихва и отделно
предвидена неустойка по чл.8 от настоящия договор в размер на 1 503 лева
при забава на плащане на месечни погасителни вноски и дължими неустойки,
съответно с настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
задълженията. С клаузата на чл.6 на договора е предвидено и представяне на
банкова гаранция или поръчител , отговарящ на изискванията на ОУ на
кредитора. Отделно от това в погасителния план е включена към основната
вноска и припадаща се част за неустойка за всеки месец като вноска за
непредставяне на някое от посочените в договора обезпечения, включена във
всяка месечна вноска. Следователно санкцията на длъжника за неточно
изпълнение на задължението по отношение на срока на погасяване на
месечната вноска в паричния й еквивалент , определен в договора чрез
кумулиране на мораторна лихва за забава, неустойка за забава, наред с
предвидения размер на възнаградителната лихва, представлява скрито
значително оскъпяване на кредита, без яснота относно това дали тези
вземания като разходи за потребителя са включени в предвидения така или
иначе висок размер ГПР. Договорените клаузи водят до значително
2
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, съответно и
до неравноправност или обоснована вероятност за това, вземайки предвид
параметрите на представения договор – неконкретизиран чрез обосноваване
на вида и компонентите в предвидения процент ГПР - 48,102 % , ГЛП –
39,96% , както и съотношението между предоставена заемна сума от 4000
лева и общата сума за плащане от 6 924,44 лева. Следователно тези
параметри се преценяват от съда като заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4
ЗПК с оглед изследваното наличие на скрито оскъпяване на кредита, водещо
реално до надвишаване на петкратния размер на законната лихва, което
обуславя правния извод за неравноправност на посочените клаузи по смисъла
на чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 ЗЗП и недействителност съобразно предвидената
в чл.19, ал.5 ЗПК правна последица.
По така изложените съображения частната жалба ще се остави без
уважение, а обжалваното разпореждане ще се потвърди.
На основание чл.271, ал.1 пр.І във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.11.2021г., обективирано в
Заповед № 9798 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 15539/ 21г. по описа на ПРС – ХХI гр.с. в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3