Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
град Велико
Търново, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Константин Калчев
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 380/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Независимост“ № 31, против Ревизионен
акт № Р-04000422004524-091-001/22.02.2023 г. на органи по приходите при ТД на
НАП Велико Търново в частта, потвърдена с Решение № 45/23.05.2023 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди м.07.2022 г. и м.09.2022 г. е
допълнително начислен ДДС в размер на 8607,41 лева и са определени лихви за
забава в размер на 200,42 лв. Жалбоподателят твърди, че не е спорен износът на
облекла към DBA JARBO, САЩ, като тези облекла са изработени от материалите,
чийто фактически износ не е признат. Сочи, че стойността на префактурираните
материали и услуги, свързани с производството на облеклата, които са изнесени,
следва да участва при формирането на данъчната основа на осъществения износ на
готова продукция, а противното неправилно е приравнено на липса на износ. От
друга страна, жалбоподателят твърди, че дружеството разполага на изискуемите
документи по чл.21, ал. 1 от ППЗДДС за доказване на извършения износ, тъй като
е вписано в митническите декларации като износител. Според него дори да е
налице неправилно деклариране в митническата декларация, това не може да се
приравни на липса на износ. В жалбата са изложени и неотносими аргументи
относно непризнаване на ВОП, които касаят отменената част от ревизионния акт. По
тези съображения жалбоподателят моли оспореният ревизионен акт да бъде отменен в
обжалваната част, алтернативно да бъде обявен за нищожен. В съдебно заседание
оспорващото дружество чрез упълномощения адвокат, поддържа жалбата с
направените искания, по доводите изложени в нея. Претендира направените по
делото разноски. Възразява относно претендираното юрисконсултско възнаграждение
от ответната страна.
Ответникът
по жалбата, директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна и недоказана. Позовава
се на мотивите, изложени в потвърдителната част на решението на Директора на
ДОДОП. В представена писмена защита
развива подробни доводи, че жалбоподателят не е успял да докаже извършването на
износ по процесните 16 фактури, като не е доказано, че фактурираните с тях
материали и услуги са към клиент, който се намира на територията на САЩ. Претендира за разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На „ЕфеТиДзета
Интернешънъл“ ООД е извършена ревизия за установяване на задълженията на
дружеството за данък върху добавена стойност /ДДС/ за данъчни периоди м.07.2022
г. и м. 09.2022 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-04000422004524-020-001/05.09.2022 г., издадена от И.Х.К., началник сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Велико Търново, в качеството
си на заместник на В.А.Н., на длъжност началник сектор „Ревизии“, връчена по
електронен път на 13.09.2022 г. Първоначалната ЗВР е била изменена с последващи
Заповеди за изменение на ЗВР № Р-04000422004524-020-002/11.11.2022 г. и № Р-04000422004524-020-003/12.12.2022
г., издадени от В.А.Н., на длъжност началник
сектор „Ревизии“, с които е бил разширен обхвата на ревизираните периоди и удължен
срокът за извършване на ревизията.
От
ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000422004524-092-001/27.01.2023
г., срещу който дружеството не е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е
завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000422004524-091-001/22.02.2023
г. от В.А.Н. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Велико Търново – като възложил
ревизията, и Л.Д.Р.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико
Търново, в качеството му на ръководител на ревизията, с който във връзка с отказано право на данъчен кредит по
протокол за вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки и непризнат износ са
определени задължения за внасяне за ДДС общо в размер на 7796,89 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 362,93 лв. Посочените задължения ревизираното
лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 45/23.05.2023 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново е отменил
РА в частта, в която вследствие на непризнато право на данъчен кредит за м.
07.2022 г. са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 2932,18 лв.
и лихви в размер на 161,52 лв., и е потвърдил РА в останалата част, в която
за данъчни периоди м.07.2022 г. и м.09.2022 г. е
допълнително начислен ДДС в размер на 8607,41 лева и са определени лихви за
забава в размер на 200,42 лв. Решението е връчено по електронен път на
жалбоподателя на 26.05.2023 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена в деловодството на ответника на 08.06.2023
г., видно от поставения вх. номер.
В
хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната
преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. От ответника са
представени допълнително писмени доказателства във връзка с компетентността на
възложилите ревизията органи.
Назначена
е съдебно-счетоводна експертиза, която е дала отговори на поставени от
жалбоподателя и от съда въпроси. Вещото лице дава заключение за редовното
водене на счетоводството на жалбоподателя, като са спазени приложимите закони и
счетоводни стандарти. Според експерта префактурираните платове и шивашки
материали не са изнесени от страната в първоначалния им непреработен вид, а са
предадени за обработка и ушиване на готови облекла на шивашки фирми, а
впоследствие физически са станали предмет на износ при износа на ушитите готови
изделия – ризи, рокли и други облекла, за който жалбоподателя разполага с
митнически декларации, фактури и товарителници. От вещото лице е направен
извод, че посочената в митническите декларации фактурна стойност на изнесените
стоки не е определена вярно, като същата е в по-малък размер от пълната
себестойност на готовите облекла, тъй като същата е формирана само въз основа
на разходите по ушиването на облеклата и в нея не са включени разходите за
материали, труд и други услуги за производството на дрехите. Всички издадени
към DBA JARBO, САЩ фактури през м. 07.2022 г. и м.09.2022 г. са платени по
банков път. Според вещото лице продажбите по процесните 16 фактури са отчетени
коректно, като приходи по сметки 701 „Приходи от продукция“, 703 „Приходи от
услуги“ и 709 „Други приходи“. Продажбите по петте фактури за износ са отчетени
единствено по сметка 701 „Приходи от продукция“, като според вещото лице няма
разлика по отношение начина на отчитане на приходите с тези по процесните 16
фактури.
Съдът като взе предвид констатациите
в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В
настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка
съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Заповедите за възлагане и изменение на ревизията са издадени от компетентни
органи, съгласно приложените Заповед № 1270/15.11.2021 г. на
директора на ТД на НАП В. Търново и Заповед № 6185/18.08.2022 г. на директора
на офис Плевен при ТД на НАП В. Търново за разрешаване на отпуск, и отговарят
на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В
съдържанието на заповедите за възлагането на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна
система „Контрол“ като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по
силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител. Съгласно
чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи
се установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни
подписи, като следва да се има също така предвид, че истинността на
електронните документи не е оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 184, ал. 2
от ГПК, въпреки дадената възможност. С оглед изложеното съдът приема че
изброените ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран
електронен подпис и издадените от тях документи вкл. и РД и РА са валидни
такива.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114,
ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120
от ДОПК
вр. чл.
3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги форма, и съдържа изложение
на фактическите и правните основания за постановяването му, вкл. чрез
препращане към съдържанието на РД. Тоест, не се
установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му. При извършената служебна проверка не се
установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на РА.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
В обжалвания РА органите по приходите са
начислили допълнително данък върху добавената стойност в размер на 8607,41 лв. за
данъчни периоди м. 07.2022г и м. 09.2022 г. във връзка с деклариран от „ЕфеТиДзета
Интернешънъл“ ООД износ на стоки към DBA JARBO, САЩ по 16 броя фактури с номера 206/05.07.2022 г., 208/09.07.2022
г., 209/20.07.2022 г., 219/26.07.2022г., 221/27.07.2022 г., 223/29.07.2022 г., 224/31.07.2022
г., 241/05.09.2022 г., 244/13.09.2022 г., 245/14.09.2022 г., 246/16.09.2022 г.,
247/16.09.2022 г., 248/19.09.2022 г., 250/27.09.2022 г., 251/29.09.2022 г. и 252/29.09.2022
г. на обща стойност 43 037,06 лв. Същите са включени в дневниците за
продажби на дружеството за посочените данъчни периоди като облагаеми с нулева
ставка. Фактурите са с предмет както стоки /платове, хастар, конци, баркодове,
шивашки материали, пух за якета, копчета за ризи, и др./, така и услуги /транспортни
разходи, разходи митн. декларация, транспорт платове, адм. разходи, багрене и
перилна обработка на панталон, вътр. и международни транспортни разходи/.
В хода на ревизията е
установено, че дейността на „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД през ревизираните
периоди се състои в дизайн и изработка на дамски облекла и аксесоари, като част
от същите се изнасят за DBA JARBO, САЩ, а други се продават в страната. Съгласно
представените писмени обяснения от управителя на „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД
/с вх. № 19517/21.09.2022 г., вх. № 22138/27.10.2022 г. и вх. №
22574/01.11.2022 г./ разработката на дизайна и моделите се извършва от
управителя Виржиния Тотева, по професия дизайнер. Ушиването на облеклата за
износ се извършва на ишлеме от специализирани шивашки фирми /основно „Адриан Ми“
ЕООД от гр.В. Търново/, като също така се ползват услуги на доставчици за
багрене на текстил, промишлено пране и др. Материалите за ушиване на облеклата
се закупуват от „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД и се предоставят на фирмите,
извършващи шивашките услуги по ушиването на облеклата. Впоследствие износът на
готовите облекла към DBA JARBO, САЩ се извършва от „ЕфеТиДзета Интернешънъл“
ООД с фактура и митническа декларация. Дружеството-жалбоподател не получава
аванси от този клиент, а през периода до износа на готовите облекла извършва
префактуриране на материалите и услугите, свързани с производството на
облеклата с цел своевременно получаване на банкови плащания от клиента, като са
изтъкнати няколко причини за този начин на работа – повишение на цените на
материалите от Италия през последните 2 години, желанието на клиента да е
собственик на материалите и др. Между „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД и DBA
JARBO, САЩ няма подписван договор или споразумения за начина на поръчки,
фактуриране и др. условия, а е уточнявано устно на място или чрез имейли.
От жалбоподателя е
представено писмо от 17.10.2022 г. от DBA JARBO, с превод на български език,
съгласно което FTZ
/дружеството-жалбоподател/ им изпраща мостри и/или снимки на платове, които да
одобрят, а след това се пуска заявка за желаното от тях количество. FTZ
поръчва платовете и материалите от доставчиците, след което ги префактурира към
JARBO. Тези платове и материали се използват за производството, като след
приключването му готовата стока се изнася към американската фирма.
Органите по приходите са
установили, че фактурите с предмет готови облекла към DBA JARBO, САЩ /общо 5
броя през ревизираните периоди/ са осчетоводени като приход по кредита на
сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“, а процесните 16 фактури са
осчетоводени като приход по кредита на сметки 703 „Приходи от продажба на
услуги“ или 709 „Приходи от други продажби“. Тези
констатации се потвърждават изцяло от заключението на ССЕ, с изключение на
фактура № 219/26.07.2022 г., за която вещото лице е установило, че е
осчетоводена по сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ /видно от Приложение
№ 1 към заключението, л. 66 от делото/. Ревизиращите органи са констатирали, че доставките за износ на готови облекла към
DBA JARBO, САЩ са придружени от съответните митнически декларации и документи
на превозвача „Ин Тайм“ ООД /товарителници/, каквито не са приложени към процесните фактури. В
представените митнически декларации не фигурират номерата и стойностите на
процесните 16 фактури.
При тази фактическа
обстановка органите по приходите са приели, че жалбоподателят не разполага с
документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС за доказване на износ по смисъла на чл.
28, т. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като дружеството не разполага с митнически декларации
и превозни документи по процесните фактури. Посочено е, че префактурираните
материали не са напуснали страната и следователно мястото на изпълнение на
доставката е в България съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Допълнително
начисленият данък върху извършените доставки е с правно основание чл. 86, ал. 1
и чл. 67, ал. 1 във връзка с чл. 28 от ЗДДС и чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
Настоящият състав намира
този извод за правилен. По делото е безспорно, че в горепосочените 16 фактури,
издадени от „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД към DBA JARBO, САЩ не е начислен ДДС
и същите са включени в дневниците за продажби на дружеството като доставки,
облагаеми с нулева ставка по Глава трета от ЗДДС. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДДС документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази
глава, се определят с правилника за прилагане на закона.
По отношение на
доставките на стоки – шивашки материали, платове, ципове и пр., относима е
разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, уреждаща хипотезите на доставката на стоки,
които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета
страна, каквато безспорно са САЩ. Нормата на чл. 21, ал. 1 от
ППЗДДС сочи документите за доказването на доставки по чл. 28, т. 1 и т. 2, при
които стоките се изпращат или превозват до трета страна, а именно: митнически
документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ
напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ,
удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава
митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за
доставката и документ за превоза на тези стоки. Цитираната разпоредба
изисква кумулативната даденост на посочените документи, при което следва да се
съобрази както липсата на представени от лицето товарителници, така и липсата
на съответен митнически документ. Митнически документ не се изисква в случаите
на чл. 21, ал. 3 от ППЗДДС (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от
26.07.2022 г.), според която когато стоките се изпращат или превозват до трета
страна или територия чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран
регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, за
доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да
разполага със следните документи: документ, от който да е видно, че изпратените
или превозените стоки са изнесени; фактура за доставката или друг документ в
случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по
ЗДДС, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока. В случая
обаче, както се посочи, жалбоподателят не разполага с документ, от който да е
видно, че стоките по процесните фактури са изнесени. По отношение на доставките
на услуги като транспорт, митнически разходи и др. следва да се посочи, че жалбоподателят
не представя документите по чл. 23 от ППЗДДС или по чл. 30, ал. 7 от ППЗДДС.
Такива документи всъщност
не би могло да бъдат представени, тъй като от обясненията на жалбоподателя в
хода на ревизията и от заключението на ССЕ става ясно, че въпросните материали
са били вложени в производството на облекла на територията на страната, а
готовата продукция впоследствие е била изнесена за САЩ, за който износ жалбоподателят
разполага със съответните митнически и превозни документи. Съгласно чл. 26, ал.
2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението,
получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя
или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, а
съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 данъчната
основа по ал. 2 се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика
на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и
други, пряко свързани с доставката. Следователно всички стоки и услуги, предмет
на процесните фактури, е следвало да участват във формирането на данъчната
основа на готовите облекла, изнесени за САЩ. В случая обаче стойността на тези
материали и услуги безспорно не е включена в стойността на осъществения от
жалбоподателя износ на готови облекла по представените митнически декларации. Това
се потвърждава и от заключението на ССЕ, според която посочената в митническите
декларации фактурна стойност на изнесените стоки не е определена вярно, като
същата е в по-малък размер от пълната себестойност на готовите облекла. Установено
е, фактурната стойност по петте фактури за износ е формирана само въз основа на
разходите по ушиването на облеклата /която кореспондира с общата стойност на
фактурите на „Адриан Ми“ ЕООД съгласно коригираната таблица на стр. 8 от ССЕ/ и
в нея не са включени разходите за материали, труд и други услуги за
производството на дрехите
Вярно е, че Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза определя реда за извършване на промяна на данните в
митническата декларация, след като тя вече е била приета, като чл. 173, § 3 от
МК предвижда подаване на изрично заявление от декларатора в срок от три години
от датата на приемане на митническа декларация за поправка на митническата
декларация. В случая дружеството не се е възползвало от възможността да подаде
заявление за поправка на подадените митнически декларации за износ на готови
облекла като промени митническата стойност и анулира процесните фактури, тъй
като доказателства за това не са представени до приключване на съдебното
дирене. В тежест на лицето, претендиращо прилагане на облекчена данъчна ставка
е да докаже изпълнението на задължителните предпоставки за това, включително
качеството си на износител по смисъла на данъчното и митническото
законодателство. Поради това за доказване на износа то е следвало да представи
всички изискуеми по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи и то в срока по чл. 39,
ал. 1 от ППЗДДС. В конкретния случай, стоката се изпраща от доставчика
/жалбоподателя/, поради което приложимо е правилото по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС,
според което мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или
превозва от доставчика, получателя или от трето лице е местонахождението на
стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към
получателя. При доставки на стоки, които се изпращат или превозват от място на
територията на страната до трета страна, мястото на изпълнение е територията на
РБ и на основание чл. 12 от ЗДДС се смята за облагаема доставка. За да се
приложи нулева ставка по отношение на тази доставка, следва да са изпълнени
изискванията на чл. 28 от ЗДДС. Макар по делото да е установено, че
изработените впоследствие от ревизираното лице облекла са изнесени в трета
страна, за което получателят е заплатил съответната цена, то изискването за
представяне на кумулативно предвидените в чл. 21 от ППЗДДС документи е условие,
чието осъществяване обуславя прилагането на нулева ставка по процесните фактури.
След като това не е сторено, изводът на ревизиращите органи, че процесните
доставки не могат да се облагат с нулева ставка, е правилен. По отношение на
фактурираните услуги към DBA JARBO, САЩ, както се посочи по-горе, ревизираното
дружество също не разполага с документите за доказване на нулева ставка.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалваният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи и в съответната форма, като са спазени
процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, и същият не
страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на Национална агенция за
приходите – гр. София,
на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание,
в размер на 1180,78 лв. съгласно защитения материален интерес и чл. 8, ал. 1 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Неоснователно е възражението на ответника, че в
случая следва да се прилага Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК,
на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка
инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение
за един адвокат. Минималните размери на възнагражденията за оказваната от
адвокатите правна помощ се определят с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 161,
ал. 1 от ДОПК е специална и е приложима за производствата по ДОПК, каквото е
процесното. При наличието на правна уредба в приложимия процесуален закон
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК не намира приложение.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Независимост“ № 31,
против Ревизионен акт № Р-04000422004524-091-001/22.02.2023 г. на органи по
приходите при ТД на НАП Велико Търново в частта, потвърдена с Решение №
45/23.05.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди
м.07.2022 г. и м.09.2022 г. е допълнително начислен ДДС в размер на 8607,41
лева и са определени лихви за забава в размер на 200,42 лв.
ОСЪЖДА „ЕфеТиДзета Интернешънъл“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Независимост“ № 31, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 1180,78 лв.
(хиляда сто осемдесет лева и седемдесет и осем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ: