Решение по дело №713/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

      

       № 112

                                     

                                 гр. Пловдив, 30 март 2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                ЕМИЛ МИТЕВ

                                  

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 713 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба С.Д.Д., чрез процесуалния й представител адвокат И.Н.Н. против Решение № 432 от 17.07.2019 г., постановено по т.д. № 105 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е:

- признато за установено по отношение на „А." ООД и С.Д.Д., че по партидата на „А." ООД е вписано несъществуващо обстоятелство - заличаване на съдружника С.Д.Д. /Д./;

- признато за установено по отношение на „А." ООД, и С.Д.Д., че по Заявление А4 20171206170434 по партидата на „А." ООД, вписването на обстоятелството - заличаване на съдружника С.Д.Д. /Д./, е недопустимо;

         - С.Д.Д. е осъдена да заплати на И.Г.Д. и „А." ООД, общо 2500 лева, представляващи разноски по делото.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е преди всичко недопустимо, евентуално – неправилно и необосновано, поради което се иска същото да се обезсили и прекрати, като делото се върне на първоинстанционния съд, за да произнесе по предявения иск, или да се отмени и да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, като на ответника се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

От същия жалбоподател е постъпила и частна жалба срещу определение № 2025 от 01.10.2019 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на С.Д.Д. за изменение на постановеното по делото Решение № 432 от 17.07.2019 г. в частта му за разноските. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което се измени решението в частта за присъдените в полза на ищците разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците И.Г.Д. и „А.“ ООД, с което се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна съответно, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като се претендират разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, същата е валидна и допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от И.Г.Д. и „А.“ ООД против С.Д.Д., субективно активно съединени установителни искове, за признаване за установено, че вписаното по партидата на същото дружество в Търговския регистър заличаване на С.Д.Д. като съдружник в „А.“ ООД, е несъществуващо обстоятелство.

Въпреки, че и в исковата молба, и в допълнителната искова молба е заявено единствено и само посоченото искане, Пловдивският окръжен съд се е произнесъл с решението си и относно допустимостта на извършеното по Заявление А4 20171206170434, от съдружника С.Д.Д., по партидата на „А." ООД вписване на обстоятелството - заличаване на съдружника С.Д.Д. /Д./,  признавайки за установено, че това вписване било недопустимо.

По отношение на тази част от обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд споделя поддържаното във въззивната жалба оплакване на ответницата за недопустимост на решението.

Макар в обстоятелствената част на исковата молба да са изложени твърдения, че обстоятелството, чието съществуване се оспорва, е било заявено за вписване в ТР от нелегитимирано лице,  в петитума се съдържа искане единствено за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство. Друг иск, освен този, ищците не са предявявали, нито в предвидената от процесуалния закон форма, нито в предвидените процесуални срокове.

Обстоятелството, че в проекта за доклад по делото и в съдебно заседание, първоинстанционният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове за установяване вписването на несъщестуващи обстоятелства по партидата на „А.“ ООД – заличаване на съдружник, както и за недопустимост на същото вписване, не променя горния извод, поради следното:

Предмет на делото е спорното материално субективно право, което се въвежда от ищеца с исковата молба чрез основанието /фактическите твърдения/ и петитума на иска. Според принципа на диспозитивното начало, предметът на делото се определя от ищеца и нито съдът, нито ответникът могат да внасят промени в иска. Това би могъл да стори единствено ищецът, но само в установените от процесуалния закон срокове, условия и само в предвидената от закона писмена форма. Тъй като по делото липсва изрично и писмено направено от ищците искане към съда, за установяване недопустимостта на извършеното по Заявление А4 20171206170434 от съдружника С.Д.Д., по партидата на „А." ООД, вписване на обстоятелството - заличаване на това лице като съдружник в дружеството, изводът е, че с решението си Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението му в тази част е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото по непредявения иск – да се прекрати – чл.270, ал.3 пред.1 ГПК. 

Пак във връзка с произнасянето по действително въведения предмет на спора следва да се отбележи, че в обжалваното решение липсва произнасяне по всички субективно предявени искове и по-точно – по иска, предявен от И.Г.Д. в лично качество, тъй като в диспозитива на решението, заявените с исковата молба факти са установени единствено по отношение на „А.“ ООД и С.Д.Д.. Този пропуск на първоинстанционния съд обаче не препятства разглеждането на постъпилата въззивна жалба, доколкото евентуалното допълване на решението не се инициира и не се провежда служебно от съда – чл. 250, ал. 1 ГПК, а и по делото няма данни да е заявявано такова искане.

Предявеният иск се основава на следните, безспорно установени по делото и относими към повдигнатия спор факти:

Ищцата С.Д.Д. е била съдружник в „А." ООД, притежаваща 50 дяла, представляващи 50 % от капитала на дружество, като е била и управител заедно с другия съдружник - И.Г.Д..

С предизвестие от 22.07.2016 г., с нотариално заверен подпис, до „А." ООД, С.Д. е заявила: 1. Искането си за прекратяване на членството си като съдружник в дружеството, като изрично е заявила, че предизвестието й по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ тече от датата на получаване му от дружеството; 2. Искането си за освобождаването й като управител на дружеството.

Съобщението е адресирано до вписаното в търговския регистър към датата на подаването седалище и адрес на управление на „А." ООД ***, чрез другия управител И.Д..

Във връзка с уведомяването на дружеството, върху предизвестието е направено надлежно отбелязване от Нотариус А. относно броя, датите и часовете на посещение на адреса на дружеството от служител на нотариалната кантора, както и обстоятелствата относно невъзможността за връчването му на адресата: липса на лого на фирмата; липса на представител или служител на дружеството на този адрес, комуто да се връчи съобщението; извършена процедура по залепване на уведомление за поканата на таблото за обяви - на 25.07.2016 г., както и поставяне на такова уведомление в пощенската кутия с табела на фамилията „Д.“ и определяне на срок за явяване на представител на дружеството при нотариуса, за получаване на поканата.

Отбелязано е още, че тъй като до обявения краен срок от залепване на обявлението - 08.08.2016 г., в кантората на Нотариус А. не се е явило лице, представител на дружеството, което да получи книжата, нотариусът е удостоверил, че нотариалната покана е връчена при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Безспорно установено е също, че със заявление № 20171206170434 С.Д. е заявила за вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на „А." ООД, заличаването й като съдружник и управител на дружеството, както и че с решение №16/10.01.2018 г. по т.д. № 761 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, е отменен отказа на длъжностното лице по регистрация към АВ да впише в ТР заявените обстоятелства, и агенцията е била задължена да извърши вписването.

 Предвид заявените в исковата молба твърдения и правни доводи в подкрепа на иска, основните спорни въпроси се свеждат до действителното настъпване на отречения от ищците и вписан в ТР факт – заличаване на С.Д. като съдружник и управител на „А." ООД поради прекратяване на участието й в това дружество.

Съгласно трайно възприетата и непротиворечива съдебна практика на ВКС, упражняването на потестативното право по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружник в дружество в ООД, чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството, има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва в момента на изтичане на срока на предизвестието. Застъпено е още и становището, че законът не поставя като условие за настъпване на правните последици на прекратяването наличието на решение на общото събрание на съдружниците и изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от настъпването на други юридически факти, в това число - и уреждане на имуществените отношения по чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове /Р.№ 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/09 г. на II т. о., Р. № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Р. № 1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/2002 г., Р. № 991/29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК/.

От изложеното следва, че правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ се осъществява чрез едностранното волеизявление на съдружника, което следва да бъде отправено до дружеството в изискуемата от закона писмена форма, като има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение от момента на изтичане на срока на предизвестието.

Въпросът е дали предизвестието е редовно връчено на дружествто.

В конкретния случай връчването на предизвестието е извършено с покана, изпратена на адреса на управление на дружеството, чрез нотариус, съгласно с правомощията му по чл. 50 ЗННД.  Предвид извършеното от нотариуса отбелязване върху поканата на конкретните обстоятелства относно действията на служителя в нотариалната кантора във връзка с връчването, които поначало не се оспорват от ищците, се налага изводът, че връчването е било редовно.

Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за уведомяване на дружеството в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, с оглед правилото на  чл. 50 ЗННД. В случая нотариусът, респективно връчителят, са спазили изискванията на чл. 47, ал. 5  във вр. с чл. 50 ГПК, тъй като: на актуалния адрес на управлението на дружеството не е намерен неговия управител нито друго лице, което се е съгласило да получи съобщението; връчителят е изпълнил задължението си да залепи уведомление на вратата и е пуснал уведомление в пощенската кутия; адресатът не се е явил в срока да получи книжата, поради което и с изтичането на този срок, се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Изводите на първоинстанционния съд за нередовно уведомяване на дружеството са необосновани и незаконосъобразни, поради което не се споделят от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд.  Обстоятелството, че първият ищец, който е съдружник и управител на „А." ООД , е напуснал адреса поради развод с ответницата, както и че дружеството не е получавало кореспонденция на този адрес, и е осъществявало търговската си дейност в офис, намиращ се на друг адрес, са неотносими към хипотезите на чл. 50 ГПК във връзка с преценката за редовността на конкретното уведомяване.  Приложението на правилото по чл. 50, ал. 4 ГПК е обусловено единствено от условието връчителят да не намери достъп до канцеларията или да не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, което в случая, според неоспореното удостоверяване на нотариуса, е било налице, поради което е изпълнена  процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК и са настъпили последиците по чл. 47, ал. 5 ГПК. Изводът е, че уведомяването на „А." ООД  за предизвестието на ответницата по чл. 125, ал. 2 ТЗ е редовно, поради което и с изтичане на тримесечния срок от връчването му – 08.08.2016 г., членственото правоотношение на С.Д.Д. с „А." ООД автоматично е  било  прекратено. Доколкото искането за заличаване на Д. като съдружник и като управител е заявено за вписване след прекратяване на членството й, очевидно е, че и към датата на заявлението, и към датата на вписването в ТР, ответницата вече не е имала качеството на съдружник в „А." ООД. Следователно по заявление № 20171206170434 от ответницата С.Д., в ТР по партидата на дружеството е извършено вписване на валидно възникнало, съществуващо и подлежащо на вписване обстоятелство. В този смисъл предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, след като се отмени обжалваното решение в тази част. Следва решението да се отмени и в частта за присъдените в полза на ищците разноски, както да се отмени и обжалваното с въззивна частна жалба определение № 2025/01.10. 2018 г.  

На основание чл. 78 ГПК, в полза на въззиваемата С.Д.Д. следва да се присъдят направените деловодни разноски, които, според представения списък, възлизат на 1010 лева, от които 50 лв. – заплатена държавна такса за въззивната жалба и 960 лева   – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

         В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

           ОТМЕНЯ Решение № 432 от 17.07.2019 г., постановено по т.д. № 105 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на „А." ООД, ЕИК ****** - със съдебен адрес:*** адв. Д. и С.Д.Д., ЕГН     **********,***, че по Заявление А420171206170434    по партидата на  „А.“  ООД е вписано несъществуващо обстоятелство - заличаване на съдружника С.Д.Д. /Д./, като вместо това в тази част това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А." ООД, ЕИК ******  против С.Д.Д., ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че по Заявление А4 20171206170434 от С.Д.Д., в Търговския регистър към Агенция по вписванията, по партидата на „А." ООД, ЕИК ******, е вписано несъществуващо обстоятелство - заличаване на съдружника С.Д.Д. /Д./, като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 432 от 17.07.2019 г., постановено по т.д. № 105 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „А." ООД, ЕИК ****** - със съдебен адрес:*** адв. Д. и С.Д.Д., ЕГН **********,***, че по Заявление А42017120617043 по партидата на „А.“ ООД вписването на обстоятелството заличаване на съдружника С.Д.Д. /Д./, ЕГН **********, е недопустимо и прекратява производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 432 от 17.07.2019 г., постановено по т.д. № 105 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която С.Д.Д., ЕГН **********,***, е осъдена да заплати на И.Г. Д., ЕГН ********** и „А." ООД, ЕИК ****** - със съдебен адрес:*** адв. Д., общо 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляващи разноски по делото.

ОТМЕНЯ определение № 2025 от 01.10.2019 г. постановено по т.д. №105 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН ********** и „А." ООД, ЕИК ****** да заплатят на С.Д.Д., ЕГН **********, сумата 1010 лева - деловодни разноски за въззивното производство по в.т.д. № 713 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: