Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
В.Д.М. ЕГН ********** *** е
предявил иск срещу „В.-Н.“ ЕООД ЕИК .. от гр. С., ул. „Ц.С.“ № .. за заплащане
на сумата от 3590,00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
месец февруари 2017 г. в размер на 460 лева, март 2017 г. в размер на 460 лева, април 2017 г. в размер
на 460,00 лева, за месец май 2017 г. в размер на 460 лева, за месец юни 2017 г.
в размер на 460 лева, за месец юли 2017 г. в размер на 460 лева, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни в размер на 830,00
лева, ведно със законната лихва, считано от …. г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че е работел при
ответника като охранител с място на работа язовир Т., като трудовото
правоотношение му е било прекратено, считано от …. г., като ответникът не му
изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от месец април г., както и дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни.
Ответникът уведомен по чл. 47 ГПК
чрез залепване на уведомление на регистрирания в Търговския регистър адрес, в
срока по чл. 131 ГПК ответникът не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От
представения по делото трудов договор № …. г. се установява, че ищецът е
работел при ответника като охранител с място на работа язовир „Т.“.
Видно от
Заповед № ….. г. на работодателя, трудовият договор е бил прекратен на
основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 16.08.2017 г., по взаимно съгласие
между страните. В заповедта е отразено, че работодателят дължи неплатени 9
месечни заплати – за периода от месец ноември 2016 т. до месец юли 2017 г..
Съобразно
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, във ведомостите за заплати при
ответника са начислени трудови възнаграждения за месеците април, май, юни и юли
2017 г., за които няма данни да са изплатени. Ищецът е получил трудово
възнаграждение за месеците февруари и март 2017 г., които са му изплатени на
01.11.2017 г. с пощенски запис. Общата сума на неплатените трудови
възнаграждения възлиза на 1840 лева.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, като заявява, че ответникът не
му е предоставил документи във връзка с ползван платен годишен отпуск от страна
на ищеца. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не е било начислено
във ведомостите за заплати.
От правна
страна:
По иска за трудови възнаграждения
Насрещната престация на
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е
задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В настоящия случай не е спорно, че между
страните в производството е съществувало трудово правоотношение за исковия
период, по което ищецът е престирал работната си сила.
В тежест на работодателя бе да
установи, че е изплатил надлежно дължимото трудово възнаграждение през времето,
в което работника е полагал труд при него.
Съобразно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.
В случая от събраните по делото доказателства
не бе установено ответното дружество да е изплатило трудово възнаграждение на
ищеца за месеците април 2017, май 2017 г., юни 2017 г. и юли 2017 г.
Уговореното брутно трудово възнаграждение възлиза на 460 лева.
От
заключението на допуснатата експертиза се установи, че ответникът е изпълнил
задължението си за заплащане на трудово възнаграждение за месеците февруари и
март 2017 г., поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1840,00 лева, като предявеният иск за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
Според чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж.
В случая ответникът е създал
пречки за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза по отношение на
установяване на основанието и размера за изплащане на обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ, поради което и съдът с определение обяви на основание чл. 161 ГПК, че
приема за доказан факта, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск в размер
на 38 дни. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи
положителния факт на плащането, не представя доказателства, че е изплатил подобно
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Размерът на обезщетението
съгласно чл. 177, ал. 1 КТ, към който препраща чл. 224, ал. 1 КТ, се определя от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни. От заключението на допуснатата
експертиза бе установено, че последното начислено трудово възнаграждение на
ищеца е в размер на 460 лева за месец юли 2017 г. Този месец има 21 работни
дни, поради което и среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца
възлиза на 21,90 лева. В този случай обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 38 дни се равнява на сумата от 832,38 лева. Ищецът претендира
830,00 лева, което означава, че искът следва да бъде уважен.
По разноските
На ищеца следва в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени сторените разноски, които
възлизат на 300 лева, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
ИРС сумата от 106,89 лева държавна такса, както и сумата от 150,00 лева –
изплатено възнаграждение на вещото лице.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.-Н.“
ЕООД ЕИК …. от гр. С., ул. „Ц.С.“ № …. ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.М. ЕГН ********** ***
сумата от 1840,00 лв. /хиляда осемстотин и четиридесет лева/, представляващи
трудово възнаграждение за периода от месец април 2017 г. до месец юли 2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на иска /09.01.2019
г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2760,00 лева.
ДОПУСКА на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта, с която
се присъжда на ищеца възнаграждение за
работа.
ОСЪЖДА „В.-Н.“ ЕООД ЕИК …. от гр. С.,
ул. „Ц.С.“ № .. ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.М. ЕГН ********** *** сумата от 830,00 лв.
/осемстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 38 работни дни, ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на иска /09.01.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „В.-Н.“ ЕООД ЕИК …. от гр. С., ул.
„Ц.С.“ № …. ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.М. ЕГН ********** *** сумата от 300,00 /триста/
лева разноски, включващи изплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В.-Н.“ ЕООД ЕИК …. от гр. С., ул.
„Ц.С.“ № …. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИРС сумата от 106,89 лв. /сто и шест лева и
осемдесет и девет стотинки / - държавна такса, както и сумата от 150,00 /сто и
петдесет лева/ – изплатено възнаграждение на вещото лице, ведно с пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.
Решението в частта, с която се допуска
предварително изпълнение подлежи на обжалване пред СОС с частна жалба в
седмичен срок, а в останалата част подлежи на обжалване пред СОС с въззивна
жалба в двуседмичен срок, които срокове започват да текат от връчването на
решението на страните.
Районен съдия:
(Р. Йорданова)