Решение по дело №2312/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /16.04.2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2312 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на В.Д.П. ***, срещу Решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлил жалбата му срещу Разпореждане № **********/02.07.2020 година на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което, считано от 02.03.2020 година, е изменен размерът на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че постановения акт е необоснован, тъй като административният орган не е основал изводите си на всички относими факти. Твърди, че при определяне на индивидуалния коефициент органът не е съобразил стажа му за периодите 27.08. – 30.08.1981 година и 01.05.2000 – 01.01.2001 година. Твърди, че органът не е посочил размер на средната работна заплата за страната за периода м.март 1983 – м.февруари 1985 година, поради което не е ясен начина на изчисляване на индивидуалния коефициент. Твърди, че средната работна заплата за страната за този период възлиза на 7 277 лева, поради което индивидуалният коефициент възлиза на 1,4888. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и да върне преписката за ново произнасяне. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Твърди, че в хода на административното производство е представил доказателства, че осигурителният му доход за 2005 година е в размер на 525 лева, които не са съобразени, поради което индивидуалният коефициент е определен въз основа на доход в размер на 220 лева.

Ответникът - Директорът на Териториално поделение–Варна на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Административното производство е образувано по Заявление вх. № 2113-03-379 от 02.03.2020 година (л. 1 от административната преписка) от В.П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят е посочил, че размерът на пенсия следва да бъде изчислен по реда на чл. 70. ал. 4-7 от КСО на база осигурителния доход за три последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997 година, а именно за периода м.03.1982 -м.03.1985 година и осигурителния доход след 01.01.1997 година до датата на отпускане на пенсията.

С Разпореждане № **********/07.04.2020 година на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в Териториално поделение-Варна на Националния осигурителен институт (л. 12 от административната преписка) на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 219,43 лева, считано от 02.03.2020 година. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 19.05.2020 година.

Разпореждането е оспорено с жалба от 04.06.2020 година (л. 13-14 от административната преписка) в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО.

Горестоящият административен орган по чл. 117, ал. 1 от КСО – Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт не се е произнесъл в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО.

С Разпореждане № **********/02.07.2020 година на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в Териториално поделение-Варна на Националния осигурителен институт (л. 63 от административната преписка) размерът на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменен на 485,03 лева. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателят има осигурителен стаж от І-ва категория труд - 7 години, 5 месеца и 1 ден; от ІІІ-та категория – 27 години, 3 месеца и 15 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 6 от КСО - 3 години и 6 месеца. След трансформиране на стажа в ІІІ-та категория, органът е приел, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж в размер на 46 години, 7 месеца и 27 дни. Органът е приел, че осигурителният доход на жалбоподателя е 10 751 за периода 01.03.1982 – 28.02.1985 година; 4269537,80 лева за периода 01.01.1997 – 30.06.1999 година; 97 626,99 лева за периода 01.07.1999 – 29.02.2020 година. Приел е, че средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.март 2019 -м.февруари 2020 година възлиза на 1 000,79 лева. Въз основа на осигурителния стаж и доход органът е приел, че индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, 10, т. 1 и 11 от КСО е 0.867, а индивидуалният коефициент, изчислен по рада на чл. 70, ал. 8-9, 10, т. 2 и 11 от КСО е 0.7678. Приел е, че по-благоприятен е коефициента, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, 10, т. 1 и 11 от КСО и е определил размера на пенсията въз основа на него.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 20.07.2020 година (л. 64 от административната преписка). Срещу разпореждането е депозирана жалба вх. № Ц1012-03-138/19.08.2020 година (л. 65-66 от административната преписка).

С Решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 година (л. 71-74 от административната преписка) Директорът на Териториално поделение-Варна на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата на В.П.. За да постанови този резултат органът е приел, че пенсионният орган е зачел осигурителния стаж и доход на лицето и правилно е определил размера на дължимата лична пенсия.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 25.09.2020 година, поради което подадената на 08.10.2020 година в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от адресата на акта жалба е допустима.

Обжалваното решение е материално незаконосъобразно, предвид следното :

При произнасянето си горестоящият орган не е съобразил, че оспореното разпореждане от 02.07.2020 година е издадено при нарушаване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, тъй като между същите страни и със същия предмет е налице висящо административно производство. Както е посочено по-горе административното производство по заявлението на жалбоподателя е приключило с Разпореждане № **********/07.04.2020 година на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в Териториално поделение-Варна на Националния осигурителен институт, оспорено с жалба вх. № Ц1012-03-059/04.06.2020 година, която не е разгледана от компетентния орган.

В КСО липсва уредба за характера на срока за произнасяне на контролния орган, респективно какви са правните при непроизнасяне на горестоящия административен орган. Такава уредба се съдържа в чл. 156, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като непроизнасянето на компетентния по жалба срещу данъчен акт, се счита за мълчаливо потвърждаване на акта, тъй като срока за произнасяне е преклузивен.

В Производството по чл. 117, ал. 3 от КСО горестоящият орган решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, като постановеното решение подлежи на съдебен контрол, арг. чл. 118, ал. 1 от КСО. Т.е. произнасянето на горестоящия орган има белезите на индивидуален административен акт. Отделно от това е предмет на съдебния контрол.

В доктрината и практиката е наложено разбирането, че сроковете за произнасяне на компетентния административен орган по искания за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни. Неспазването им няма за последица погасяване на материалната компетентност на административния орган, тъй като компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви период не лишава органа от нея. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК, която предвижда, че при отмяната на мълчалив отказ се смята за отменен и последвалият го изричен такъв. Сроковете по чл. чл. 57 и 58 от АПК са гаранция за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуално право за тях, ако органът не се произнесе в срок, да обжалват мълчаливия отказ.

След влизане в сила на АПК не е загубило действие, даденото задължително тълкуване в т. 8 от Постановление № 4/1976 година по гр. д. № 3/76 година на Пленума на Върховния съд на Република България, според което за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издадения по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.

Изтичането на преклузивния срок има за последица прекратяване на неупражненото в срок правомощие. Извършените след срока действия са недействителни. Тези правни последици следва изрично да са разписани в закона, за да се приеме срокът за преклузивен.

Предвид горното съдът намира, че непроизнасянето на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт е формирало мълчалив отказ на 04.07.2020 година. Срокът за оспорването му е изтекъл на 04.08.2020 година, арг. чл. 149, ал. 2 от АПК. Т.е. към датата на произнасяне на ръководителя на „Пенсионен отдел“ в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт с Разпореждане № **********/02.07.2020 година е налице висящо административно производство между същите страни и със същия предмет, представляващо абсолютна отрицателна предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК.

Като е потвърдил нищожното разпореждане от 02.07.2020 година директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Разпореждане № **********/02.07.2020 година следва да бъде прогласено за нищожно.

Единственият способ за защита на правата и законните интереси на жалбоподателя е производството по изменяне или отменяне на влязло в сила разпореждане по чл. 99 и следващите от КСО.

За прецизност на изложението съдът намира за необходимо да изложи и следните съображения :

Видно от представената трудова книжка жалбоподателят е заемал длъжността учител за периода 14.09.1992 – 05.09.1995 година; преподавател на взвод за периода 26.10.1995 – 01.02.1996 година; автомонтьор за периода 26.02.1996 – 01.03.1999 година; инспектор за периода 01.03.1999 – 01.06.1999 година; безработен за периода 04.06.1999 – 25.06.1999 година; комендант и охранител за периода 03.09-.1999 – 01.05.2000 година председател на Кооперация за периода 01.05.2000 – 01.01.2001 година.

Видно от Удостоверение № 1616/23.03.2019 година, издадено от директора на Дирекция „Държавен военно-исторически архив“ – Велико Търново (л. 25 от административната преписка) жалбоподателят е бил военнослужещ в Българската армия от 27.08.1981 до 31.03.1985 година.

Видно от Удостоверение № 611/07.09.1992 година, издадено от началника на поделение 72360–Джебел (л. 6 от административната преписка) жалбоподателят е прослужил в органите на Министерство на вътрешните работи на щатна военна или приравнена на такава длъжност от 30.08.1981 до 31.07.1992 година.

Видно от Удостоверение № 433/30.09.2020 година, издадено от директора на Дирекция „Държавен военно-исторически архив“ (л. 5а – 5б от административната преписка) жалбоподателят е бил военнослужещ в Българската армия за периода 27.08.1981 – 31.07.1992 година.

Видно от Служебна бележка от 10.04.2020 година, издадена от директора на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт жалбоподателят има осигурителен стаж за периода 01.01.2016 – 31.03.2021 година, като размерът на осигурителния доход до 31.01.2019 година е 600 лева, а за следващия период – 750 лева.

Видно от Удостоверение № 3694/13.05.2019 година на началника на Военно формирование 34410-5 (л. 42 от административната преписка), жалбоподателят е получил за периода м.февруари 1996 – м. февруари 1999 година осигурителен доход в общ размер на 3 379 701,99 лева.

Видно от Удостоверение от 19.06.2020 година (л. 44 от административната преписка), жалбоподателят е бил председател на Кооперация „Съгласие“ с. Войводино, област Търговище за периода 01.05. – 01.12.2020 година и е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 117,10 лева месечно.

Видно от представената данъчна декларация за 2005 година по чл. 41 от Закона за доходите на физическите лица (л. 13 от делото) жалбоподателят е декларирал осигурителен доход за 2005 година в размер на 3 465 лева.

С платежни нареждания от 18.12.2006 година, 09.11.2006 година13.04.2007 година, 13.07.2007 година и 18.12.2007 година (л. 14-15 от делото) жалбоподателят е заплатил сума в размер на 1 057,05 лева, представляваща данък върху общия доход за периода 01.01.2006 – 31.12.2006 година.

От заключението на приетата, като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че индивидуалната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя възлиза на 501,39 лева, при съобразяване на осигурителен стаж за периода 27.08.-01.10.1981 година положен при условията на I-ва категория труд. Преобразуван по реда на чл. 104, ал. 4 от КСО в отношение 3:5 общия осигурителен стаж от ІІІ-та категория възлиза на 46 години, 8 месеца и 1 ден, което води до корекция на стойността на параметъра, определен по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО от 55.90 % на 56 %. Отделно от това вещото лице е посочило, че жалбоподателят е декларирал по-висок осигурителен доход за 2005 година, който не е съобразен от органа и който води до промяна на индивидуалния коефициент на 0,89462.

Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, арг. чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.

При липсата на отбелязване в трудовата книжка на жалбоподателя на осигурителен стаж за периода 27.08.-01.10.1981 година, следва да се зачете установителната доказателствена сила на Удостоверения № № 661/07.09.1992 година, 1616/29.03.2019 година и 433/30.09.2020 година. В две от посочените удостоверения, като начална дата, е посочена дата 27.08.1981 година, поради което съдът приема, че жалбоподателят има стаж като военнослужещ за периода 27.08.1981 – 31.07.1992 година.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че административният орган, при определяне на общия осигурителен стаж, не е включил периода от 01.05.2000 година до 31.12.2000 година. Видно от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза този стаж е зачетен, като III категория труд в размер на 8 месеца, макар и това обстоятелство да не е посочено в разпореждането на пенсионния орган.

В разпореждането е посочено, че средномесечният осигурителен доход за страната за периода 03.2019 – 02.2020 година е 1 000,79 лева. Такъв е посочения от вещото лице в заключението на Съдебно-счетоводната експертиза размер.

Съгласно чл. 70а, ал. 1 от КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

В случая, осигурителната книжка на жалбоподателя за периода от 01.01.2005 година до 31.12.2005 година е заверена от органите на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, като вписаните данни са до размера на авансовия осигурителен доход.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 390 лева, представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице по приетата Съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-03-138/19.08.2020 година срещу Разпореждане № **********/02.07.2020 година на Ръководител „Пенсионен отдел “ при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт по жалбата на В.Д.П., ЕГН ********** ***.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разпореждане № **********/02.07.2020 година на Ръководител „Пенсионен отдел “ при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт по жалбата на В.Д.П., ЕГН ********** ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалбо пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

СЪДИЯ: