О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 79 Година 2020, 09 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на девети януари година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1892 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Ален мак – 2002“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***, ж.к.Изгрев, бл.44, вх.2, ет.6, ап.17, против
решение № 2360 от 04.10.2019 г. по гр.д.2168/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника исковете против Сдружение „Туристическо дружество „Ален мак““, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 16 750 лв, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните
на 01.01.2010 г. устен договор за изработка с предмет
извършване на строително-монтажни дейности в ресторант в къмпинг Сарафово; сумата
от 5 099,95 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
13.03.2016 г. – 13.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 16 750 лв от датата на
подаване на исковата молба – 13.03.2019 г., до окончателното плащане на сумите, както и съдебно – деловодни разноски в
размер на общо 1 300 лв.
Твърди се, че обжалваното решение на
БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон - ЗЗД. По-конкретно се
твърди, че неправилно съдът е приел, че със споразумението от 15.03.2014 г.,
страните са новирали вземането по договора за изработка, като са предоговорили
падежа му. Твърди се, че в случая не е налице замяна на задължението, парид
което не е налице новация по смисъла на чл.107, ал.1 ЗЗД. Твърди се още, че
разсрочването на задължението е в интерес на ответника, тъй като предвижда
по-благоприятен за него режим и падеж на плащането. Сочи се още, че със
споразумението не се признава надлежното извършване на СМР и стойността им, а
само се преповтаря вече постигнато с преден протокол (от 26.04.2010 г.)
приемане за безспорно извършването на възложената работа и стойността й. Твърди
се също, че евентуално може да се приеме, че със споразумението се приема ново,
несъществуващо до момента задължение, в ущърб на ответника – това за договаряне
на обезщетението за забава. На следващо място се твърди, че неправилно съдът е
приел, че не е налице признаване на задължението от страна на ответника, довело
до прекъсване на давността. Изложени са съображения.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната
част и отхвърляне на предявените искове. Няма искания по доказателствата.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Сдружение „Туристическо
дружество „Ален мак““, БУЛСТАТ *********, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана.
Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, по делото
не е доказано – на кой обект е правен ремонт; дали обектът, на който се твърди,
че е правен ремонтът, е собственост на ищеца; дали ответникът е възлагал на ищеца
извършването на СМР на какъвто и да е обект. Сочи се, че от събраните гласни
доказателства може да се направи извод, евентуално, че физическо лице (а не
въззивното дружество) е ангажирало разпитания свидетел. По отношение на
представения Протокол от 26.04.2010 г., подписан от тогавашния управител на
ответното сдружение, се твърди, че с него не се приемат извършени СМР, а
протоколът представлява оферта за извършване на бъдещи СМР като инвестиции, а а
ко се приеме, че с него все пак е възложена работа, то за нея е платен аванс от
2 000 лв, който не следва да бъде включван в общата стойност на СМР.
Твърди се, че по делото не е доказано да е приемано решение на УС на СНЦ „Ален
мак“ за възлагане извършване на твърдените СМР от страна на „Ален мак 2002“
ООД; не е доказано Георги Йорданов да е бил упълномощаван да признава
задължения на сдружението или да го задължава; експертизата по делото е
установила, че търсените от ищеца задължения не са счетоводно отразени нито в счетоводството
на ищеца, нито в това на ответника. Твърди се, че споразумението е нищожно на основание чл.40 ЗЗД, вр.чл.26 ЗЗД, тъй като Георги Димитров е сключил договора във вреда на
туристическото дружество, като за това се е споразумял с ищеца. Сочи се, че
управителят на ищцовото дружество и лицето, подписало споразумението от името
на сдружението – Георги Димитров, са в родствена връзка – баща и син, откъдето
следва извода за недобросъвестност на извършените от тях действия, за наличието
на знание/намерение за увреждане на сдружението. Ето защо се твърди, че така
сключеното споразумение не поражда действие за представляваното сдружение.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски. Също няма искания по доказателствата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на „Ален мак – 2002“ ООД, ЕИК *********, против
решение № 2360 от 04.10.2019 г. по гр.д.2168/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд.
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.