Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 07.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: И. Д.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 383 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод на жалбата на К.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно
постановление № LUK-BLD 483, издадено на 10.12.2019 г. от Н. на РУ - Луковит, към ОД МВР - Ловеч, с което за нарушение на чл.
31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД му е
наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
С
жалбата, която санкционираното лице подава в срок, се иска отмяна на
наказателното постановление (НП) по съображения, че същото е незаконосъобразно,
тъй като е издадено при съществени нарушения на материалноправните и
процесуално-правните норми.
В придружително писмо до съда, въззиваемата страна
РУ - Луковит към ОД МВР Ловеч, чрез Н. гл. инспектор И. Р. , моли за
потвърждаване на наказателното постановление и прави доказателствено искане да
бъдат разпитани свидетелите по акта.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и не ангажира доказателства.
Въззиваемата
страна – РУ МВР гр.Луковит, редовно призована, не изпраща представител.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели - актосъставителят Л.Н.Й.,
свидетелят при установяване на нарушението и съставянето на акта В.Д.Д.,
сведенията дадени от жалбоподателя при изслушването му, писмените доказателства
– Наказателно постановление № LUK-BLD
483/ 10.12.2019 г. /оригинал/, заверено копие на АУАН № 483/ 04.12.2019 г.;
заверено копие на заповед № 8121з-493/ 01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи; заверено копие на удостоверение УРИ 295р-6279/ 17.05.2019 г., издадено
от Директора на ОД МВР Ловеч, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /лице, което е било санкционирано/, поради което е допустима, подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбоподателят К.Т.В. с ЕГН **********,***.
До дата 23.11.2019 г. В. търпял наказание лишаване
от свобода при строг режим на изтърпяване в Затвора - Ловеч, наложено му с
Присъда № 3/ 19.01.2018 г. по НОХД № 249/ 2015 г. по описа на Районен съд –
Луковит. След като бил освободен от Затвора – Ловеч, на 04.12.2019г. около
09.50 часа, същият отишъл в РУ МВР – Луковит с адрес: ул."М." № ** с
намерение да подаде заявление за издаване на нова лична карта, тъй като
валидността на предишната му лична карта била изтекла преди повече от една
година. В паспортна служба на РУ Луковит, пред свидетелката В.Д.Д. *** на
длъжността „Системен оператор БДС“, В. заявил, че не носи личната си карта, тъй
като в затвора му е била иззета и след това предадена за унищожаване в БДС
Ловеч. Свидетелката Д. установила, че В. не е изпълнил задължението си да
подаде заявление за издаване на нова лична карта след изтичане валидността на
старата му лична карта с № *********, издадена от МВР Ловеч и валидна до
01.08.2018 г., което обстоятелство В. декларирал писмено.
За установеното нарушение, свидетелят Л.Н.Й. като
актосъставител, приел, че В. е нарушил разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД и съставил против същия Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 483/ 04.12.2019 г., за това, че на 04.12.2019 г. около 09.50 часа, в гр.Луковит,
ул."М." № ** в паспортна служба на РУ Луковит писмено декларирал, че
не е подал заявление за издаване на нова лична карта след изтичане валидността на
личната му карта № *********, издадена от МВР Ловеч и валидна до 01.08.2018 г.
Жалбоподателят К.Т.В. не направил възражения,
подписал акта и му бил връчен препис от него.
Въз основа на така съставения АУАН № 483/
04.12.2019 г. и след преценка на събраните по административно-наказателното
производство доказателства, АНО е издал обжалваното НП № LUK-BLD 483/ 10.12.2019
г., с което за нарушение на чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД на жалбоподателя е
наложена глоба в минимален размер на 20 лева, на основание чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД.
От показанията на свидетелите по делото:
полицейските служители – актосъставителят Л.Н.Й. и свидетелят при установяване
на нарушението и съставянето на акта В.Д.Д., се установява по несъмнен и
безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно
се установява, че жалбоподателят В. е търпял наказание лишаване от свобода в
Затвора – Ловеч, като в през този период му изтекъл срокът на валидност на
личната му карта и той не е подал заявление за издаване на нова лична карта. Показанията
на посочените свидетели относно гореизложените факти и обстоятелства са в
логическа последователност, правдоподобни са и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, поради което съдът приема същите за изцяло
обективни и ги кредитира.
Следва да се приеме като доказателство в тази
насока и самият АУАН, който е редовно съставен и като такъв законодателят с чл.
189, ал. 2 от ЗДвП му придал доказателствена сила.
Изслушан в с.з., жалбоподателят заяви, че през
2018 г. постъпил в Затвора Ловеч, където да излежава присъда лишаване от
свобода за срок от 2 години. Когато влязъл в затвора му взели личната карта,
тъй като според правилата тя не може да стои у него. След като излязъл от затвора
нямал карта, тъй като старата му л.к. била с изтекъл срокът на валидност.
Затова отишъл в полицията в гр.Луковит да си направи нова карта, където му казали,
че трябва да му съставят акт. Същият категорично заяви, че в затвора никой не го
бил уведомил, че трябва да подаде молба за да му се продължи старата лична
карта. Също така заяви, че личната му карта не е била в него когато бил в
затвора и той не разбрал, че е с изтекъл срок на валидност, че в затвора не са
го уведомили, че му е изтекла личната карта. Единствено му дали някакъв
документ, без да му разяснят, че трябва да подаде молба за нова лична карта.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата обаче се явява
основателна по следните съображения:
Процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП е проведена при липса на съществени процесуални нарушения.
Същите са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и
описание на нарушението от фактическа страна. Както в акта, така и в процесното
на делото НП, издадено въз основа на акта, е посочена нарушената разпоредба на ЗБЛД
и е описано ясно и точно въведеното със съответната норма санкционно релевантно
поведение. Отделно от това наказанието е наложено въз основа на точно посочена
санкционна норма, която отговаря на нарушената такава.
Формално е налице извършено нарушение
по чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД от страна на жалбоподателя, тъй като на
посочената дата и час - 04.12.2019 г. около 09.50 часа, в гр.Луковит, ул."М."
№ ** в паспортна служба на РУ Луковит писмено декларирал, че не е подал
заявление за издаване на нова лична карта след изтичане валидността ЛК № *********,
издадена от МВР Ловеч и валидна до 01.08.2018 г.
Съдът приема, че въпреки
констатацията за писмено деклариране от страна на жалбоподателя, че не е подал
заявление за издаване на нова лична карта след изтичане валидността на старата
му към момента на проверката, наказващият орган е следвало да изследва и
въпроса налице ли е виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и при какви
обстоятелства е извършено нарушението.
Въз основа писмените и гласни
доказателствени средства по делото се установява, че жалбоподателят търпял
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Ловеч до 23.11.2019 г. наложено му
с Присъда № 3/ 19.01.2018 г. по НОХД № 249/ 2015 г. по описа на Районен съд –
Луковит. През периода на изтърпяване на наказанието, Т. като лишен от свобода е
бил настанен в Затвора – Ловеч и личната му карта е била съхранявана от
съответния орган до изтърпяване на наказанието му. През този период е изтекла и
валидността на личната му карта № *********, издадена от МВР Ловеч и валидна до
01.08.2018 г.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е създаден
към министъра на правосъдието, който съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за
администрацията е централен орган на изпълнителната власт. Дейността по
изпълнение на наказанията представлява административна по своето естество
дейност – осъществяване правомощия на държавното управление, на изпълнителната
власт. Правомощията на служителите на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, включително правомощията на служителите в Затвора - Ловеч, който
съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС е нейна териториална служба, са властнически
спрямо изтърпяващите наказание “лишаване от свобода”, а отношенията са на власт
и подчинение, на субординация, в рамките на които се осъществяват функции на
държавното управление – по изпълнение на наказанията.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от ЗБЛД всеки български гражданин има право на документ за
самоличност, като съгласно чл. 13, ал. 1 от същия закон на българските граждани
се издават следните документи за самоличност: лична карта, паспорт,
дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за
самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство. Разпоредбата
на чл. 75 от ЗИНЗС урежда, че лишените от свобода могат да се ползват от
правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда; които са им
отнети или ограничени изрично със закон; чието упражняване е несъвместимо с
действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Съгласно чл. 40, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване
на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на
поправително въздействие, което се осъществява чрез: осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото
достойнство на осъдените; реализиране на включените в съдържанието на
наказанието ограничения; ограничаване на отрицателните последици от действието
на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените; осигуряване на условия
за упражняване правата на осъдените; организиране на трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности.
Прегледът на
приложимата нормативна уредба посочена в предходния абзац формира извода, че
лишените от свобода, които са български граждани, имат право на документ за
самоличност, какъвто е и личната карта. Това право не им е отнето или
ограничено със закон поради статута им на лица, изтърпяващи наказание „лишаване
от свобода“ или „доживотен затвор“ и за реализирането му, както и за всички
останали права на осъдените, на ответната администрация е законово вменено
задължението да осигури съответни условия. Правото на издаване, респ. издаване
на нов документ за самоличност – лична карта на тези лица следва да се
разграничава от правото им да държат издадения им документ за самоличност.
Последното е изрично ограничено с разпоредбите на чл. 74, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал.
3 от ЗБЛД, съответно чл. 48, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно които личните
карти на лишените от свобода лица се отнемат при настаняването им в
местата за изтърпяване на наказанието, съхраняват се от съответния орган до
изтърпяване на наказанието, като за това незабавно се уведомява писмено
съответната структура на МВР, издала документа. От последното разграничение
следва изводът, че изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ имат право на
издаване на документ за самоличност – лична карта, която не могат да държат у
себе си.
От анализа на
приложимите разпоредби следва и положението, че администрацията на местата за
лишаване от свобода е задължена да съдейства на изтърпяващите тези наказания за
издаване на документ за самоличност – лична карта, който именно тази
администрация следва да държи и съхранява. Съдействието в случая се изразява в
поредица от дължими по закон фактически действия по организиране подаване на
съответното искане до териториалната структура на МВР, предоставяне и снемане
на данните по чл. 22 от ЗБЛД.
Съобразявайки
горните съждения, съдът приема, че от страна на АНО не е проведено пълноценно
разследване, тъй като в хода на административно-наказателното производство
не е проучено - дали жалбоподателят е отправял молби до администрацията на
затвора за издаване на документ за самоличност, или не – нито, предвид факта,
че личната му карта е била отнета в периода на търпене на наказанието лишаване
от свобода, е проучено дали жалбоподателят е бил уведомен от администрацията на
затвора, че срокът на валидност на документа му за самоличност е изтекъл – и
съответно, дали са били предприети фактически действия, за да бъдат осигурени
условията за издаване на нова лична карта на жалбоподателя.
Съдът се
доверява на заявеното в с.з. от страна на жалбоподателя и приема, че самият той
в срока на търпене на наказанието лишаване от свобода не е имал възможност да
следи кога изтича срокът на валидност на личната му карта. Ето защо, неоказаното
дължимо съдействие на жалбоподателя
като лишен от свобода от страна на администрацията на Затвора - Ловеч, в изяснения
смисъл, води съда до извода, че обвинението срещу жалбоподателя не е доказано.
Според правилата,
доказателствената тежест в административно-наказателното производство
принадлежи на наказващия орган. Фактическите обстоятелства от състава на
нарушението не са установени по категоричен начин, поради което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно.
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
LUK-BLD 483, издадено на 10.12.2019 г. от Н. на РУ Луковит към ОД МВР - Ловеч, с
което на К.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 81, ал. 1, т. 5
от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева, за административно нарушение на чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗБЛД, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: