Решение по дело №2548/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1389
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20215330102548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1389
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330102548 по описа за 2021 година
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. е предявил
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника А. Ж. М., че дължи на ищеца следните суми : сумата от 507, 81 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от *********** г. до ************ г. за обект, находящ
се в гр. П., ул. „********“ № ** ет. *, ап. *, както и мораторна лихва върху
главницата в размер на 32, 58 лв. за периода **************. – *********** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.02.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 918/ 11.02.2020г., по ч.гр.д. № 2118/ 20г., по описа
на РС- Пловдив, XVI- ти гр. с-в.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик, е потребител
на ВиК услуги за водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.
„*********“ № **, ет. *, ап.*. Посочва, че в процесния период, във водоснабдения
имот не е било поставено техническо средство за отчет (водомер). Предвид това,
1
стойностите за потребление са начислявани служебно, съобразно чл. 25, ал. 8 от
общите условия на доставчика на услугата. Поддържа се, че служебно
начислените стойности са отразявани в карнет. Изтъква се, че ищцовото
дружество е изпълнило своите задължения да предостави услугата и да отчете
нейната стойност, поради което е възникнало насрещното задължение на
ответника да заплати същата. Предвид изложеното, моли се така предявените
искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител. Оспорва исковете по основание и
размер. Възразява се, че ответникът не притежава качеството на потребител, тъй
като не е собственик или ползвател на имота. Сочи се, че в карнета е посочен
номер на водомер, поради което не може да се сподели твърдението, че не е
налице поставено техническо средство за отчет. В случай, че същото е било
неизправно, то ищецът е следвало да предостави съответно предписание и срок за
отстраняване на повредата. Възразява се и че ищецът не е отчитал коректно
стойността на доставената услуга, тъй като няма данни колко души живеят в
имота. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за
главница и лихва за период от повече от три години преди подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Предвид изложеното, моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2118 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, XVI- ти гр. с-в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ****/ ******** г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е
предявен настоящият иск - указанията са получени на ************г., а исковата
молба е входирана в съда на 13.08.2020г. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото
производство. Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.
2
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о,
ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „******“ № ***, ет. *, ап. *, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите и
твърдения начин на отчитане ( служебно начисляване или реално потребление ).
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора
се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла
на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги ( ЗРВКУ ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване качеството на потребител на
ответника, по делото е приета Декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от ответника
М. и касаеща процесния имот / л. **- ** /. Допълнително, приет е и Нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № ****, том **, нот. дело № 4964 от
1984 г. / л. ***/. Отразеният административен адрес на имота в посочения титул за
собственост е гр. П., к-с „********“, бл. № *****, вх.“*“, ет. *, ап. *. Във връзка с
установяване идентичност на имота, е изискана информация от „Пловдивинвест“
АД / л.*** /, като с нарочно писмо съдът се уведомява, че описаният в документа
за собственост имот с адрес гр. П., к-с „******“, бл. № ***, вх.“*“, ет. *, ап. **, е
идентичен с имот, находящ се на адрес- гр. П., ул. „*******“ № **, ет. *, ап. *.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът притежава качеството на
потребител на ВиК услуги за процесния имот и период, доколкото се явява
съсобственик на имота.
По отношение на методиката на изчисление на стойността на
предоставената услуга: в открито съдебно заседание от ********г. ( л. **** от
делото ), ищецът уточнява твърденията си, обективирани в исковата молба и
заявява, че в процесния имот въобще не е налице постановено техническо
средство за отчет. Предвид това, стойността на услугата не е изчислена
съобразно реалното потребление, а е начислена служебно на основание чл. 25, ал.
8 от действащите общи условия на ищцовото дружество (чл. 23, ал. 5 от общите
3
условия, действали до ********г., когато с решение на КЕВР са одобрени
актуалните такива, при които ищцовото дружество предоставя услуги ). Тези
твърдения обаче останаха недоказани в процеса. Разпитаният по делото свидетел (
М. Й.- л. *** ) поддържа, че в имота не е поставен водомер. Това обстоятелство
обаче, не е възприето лично от нея, а тя го разбрала от предходния служител на
„ВиК“ ЕООД- гр. П., който е отчитал потреблението за имота ( тоест, досежно
това обстоятелство свидетелят не е първичен информационен източник, а
производен такъв ). Същевременно, от приетите по делото карнети ( л. **- **),
които бяха и предявени на свидетеля, се установява противното. В имота е
налице монтирано техническо средство за отчет, като номерът му е надлежно
отразен и в самите карнети ( водомер № ************* ). Отразено е и че
водомерът е индивидуален- тоест, именно това техническо средство отчита
потреблението в процесния имот. Допълнително, от карнетите се установява, че в
процесния имот е монтирано горепосоченото техническо средство за отчет още
през ******г. и е било налично и при последния отчет от **********г. (карнет на
л. ** от делото ). При това положение, то явно е, че е налице монтиран водомер
и за ищцовото дружество не е налице основание да начислява служебно суми по
реда на чл. 25, ал. 8 от действащите общи условия ( л. ***, ал. * от отменените ),
който текст третира хипотеза на липса на индивидуален водомер. Съдът счита за
нужно да посочи и че в ОСЗ от **********г., ищецът заяви отказ от изготвяне на
допуснатата му СТЕ / л. ***** гръб /, поради което и по делото не са събирани
допълнителни данни във връзка с поставения в имота водомер / дали същият е
изправен и проверен /.
След като в имота е поставен индивидуален водомер с № ************ ,
то за да се начисляват служебно стойности за потребление, следва същият или да
е неизправен или да е непроверен. Подобни твърдения обаче, не са изложени от
ищцовата страна ( вече бе посочено, че в първото по делото ОСЗ се заявява, че в
имота въобще не е налице поставен водомер ), съответно доказателствените
усилия на страните не са съсредоточени към установяване на тези обстоятелства.
От съдържанието на намиращите се на л. **- ** от делото карнети, също не може
да се изведе подобно заключение. Всъщност, което и от двете предположения да
се приеме, то явно е, че в имота е налице монтирано техническо средство за отчет,
като изложените от ищеца твърдения за липса на такова не отговарят на
действителното фактическо положение.
За яснота и пълнота на изложението следва да се изтъкне, че дори и
ищцовото дружество да бе установило повреди или несъответствия в
4
техническото средство за отчет и да е начислявало служебно суми при тази
хипотеза, то съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № * от ******* г., представител на
оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на
водомера или за проверка на същия и да укаже срок,в който това да се осъществи.
Тоест, инициативата за ремонт, замяна или проверка на водомера трябва да
изхожда от ВиК оператора, а доказателства за упражнена такава инициатива
не са ангажирани. По делото не е представено известие за непроверен или
неизправен водомер. В тази връзка, следва да се посочи, че предписанието
следва да е в писмена форма, да сочи повредата или несъответствието на
водомера и да дава срок за отстраняването й ( изрично в тази връзка - Решение №
369 от 25.03.2019 г. по в. гр. д. № 219 / 2019 г. на VII- ми гр. състав на Окръжен
съд - Пловдив ).
Предвид гореизложеното, ищецът не установи основанието за начисляване
на процесните суми за консумирана питейна и отведена канална вода, поради
което и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Доколкото предявеният главен иск се отхвърля, то неоснователен е и
предявеният акцесорен такъв за заплащане на мораторна лихва върху главницата в
размер на 32, 58 лв. за периода *********. – ********** г. Предвид това,
претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на
разноски в полза на ответника. Същият не е представил доказателства за сторени
такива, поради което и съдът не дължи допълнително произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.
П., ЕИК ********* срещу А. Ж. М., ЕГН ********** обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 507, 81 лв., представляваща неплатени
5
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от
********* г. до ********* г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*********“ № **,
ет.*, ап. *, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 32, 58 лв. за
периода *********г. – ************ г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 10.02.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
***/*********г., по ч.гр.д. № 2118/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XVI- ти гр. с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6