РЕШЕНИЕ
№ 6
гр.
Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Русе, VІІІ състав в публично заседание на 15 февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа
докладваното от съдията Басарболиева адм. дело № 9 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ вр. чл.17, ал.6 от ДОПК.
Образувано е по искова молба от Д.В.Н. ***, чрез
процесуален представител - адв. Р.М. ***, против Националната агенция по приходите, гр.София, с
която се претендира заплащане на
обезщетение в размер на 300 лева за претърпените имуществени вреди,
представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение при
обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП – Варна на Разпореждане
за разпределение с изх. № С190018-125-0331048 от 08.11.2019 г. по изп. дело №
18150005624/2015 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП-Варна. Според ищеца разпореждането, както и решението на горестоящия
административен орган - Решение № 373/23.12.2019 г. на Директор на ТД на НАП –
Варна, били отменени с влязло в сила съдебно решение - Решение № 20 от
04.06.2020 г., постановено по адм. дело № 149/2020 г. по описа на
Административен съд – Русе. В исковата молба се излагат подробни доводи за наличието на всички
кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Претендират
се и лихви върху главницата от 300 лева, считано от 09.12.2019 г. – датата на подаване
на жалбата срещу разпореждането до директора на ТД на НАП-Варна, до
окончателното изплащане, както и сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът - Национална агенция по приходите –
гр.София, действащ чрез процесуален представител, моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. В условията на алтернативност развива
съображения, че лихви следва да бъдат присъдени от датата на постановеното
отменително решение на АС-Русе, а не както се претендират – от 09.12.2019 г.
Прокурорът
от ОП -
Русе дава заключение, че искът е допустим и е основателен досежно претендирана
главница за обезщетение. Относно търсената лихва върху главницата поддържа в
становището си, че тя се дължи, но не от посочената в исковата молба дата, а от
дата на влизане в сила на решението на АС-Русе по адм. дело № 149/2020 г., с което се отменят разпореждане
с изх. № С190018-125-0331048 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015 г. по описа на ТД на
НАП-Варна и решение № 373/23.12.2019 г. на директора на ТД на НАП –
Варна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен след отмяната с Решение № 20 от 04.06.2020 г. по адм. дело №
149/2020 г. по описа на АС – Русе, на незаконосъобразно
решение на решаващия орган – Решение № 373/23.12.2019 г. на директора на ТД на НАП –
Варна директора на ТД на НАП Варна, с което, на основание
чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, жалбата на ищеца (длъжник в изпълнителното
производство) против Разпореждане за разпределение
с изх. № С190018-125-0331048 от 08.11.2019 г. по изп. дело № 18150005624/2015
г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна,
е оставена без уважение като съдът е отменил и оспореното разпореждане(чл.204,
ал.1 от АПК). Претенциите са насочени срещу процесуално легитимиран ответник
(чл.205, ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2
от ЗНАП, каквото качество териториалните дирекции на тази агенция нямат (вж. и
съображенията по т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК). В ДОПК и АПК, към който кодекс се препраща в § 2 от ДР
на ДОПК, липсва регламентиран процесуален ред, по който направените в
производството по административно обжалване разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение да могат да бъдат присъдени, поради което приложимият ред за
репариране на такива имуществени вреди е чрез иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
вр.чл.17, ал.6 от ДОПК. По изложените съображения съдът намира предявения иск
за допустим.
Разгледана по
същество, исковата претенция е частично основателна.
От административната преписка по приложеното адм.д. № 149/2020 г. по описа
на АС – Русе, се установява, че в производството по административно обжалване
на издаденото от публичния изпълнител Разпореждане за разпределение с изх. № С190018-125-0331048 от 08.11.2019
г. по изп. дело № 18150005624/2015 г. по описа на ТД на НАП-Варна, образувано срещу ищеца (длъжник), последният е бил представляван от адв.А.
С. от АК – Русе. По преписката е бил представен договор за правна защита и
съдействие (на л.5 от административната преписка по адм.д.№ 149/2020 г.). Видно от неговото
съдържание, за оказаната правна защита и съдействие, изразяваща се в обжалване
на горепосоченото разпореждане на публичния изпълнител, било договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Заплащането в брой на така уговорения
размер е изрично удостоверено в договора.
От административната преписка е
видно, че правната помощ, за която е
заплатено възнаграждението, е била реално предоставена – процесуалният
представител на ищеца – адв.А. С. от РАК, е изготвил и подал от негово име жалба
с вх. № 28323/09.12.2019 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе, против
разпореждането на публичния изпълнител (на л.4 от административната преписка по
адм.д.№ 149/2020 г. на АС-Русе).
Съдът намира, че със заплащане на адвокатското възнаграждение патримониумът
на ищеца е бил намален със сумата от 300 лева, което за него безспорно
представлява имуществена вреда.
Основният спорен въпрос по делото е дали заплатеното възнаграждение, претендирано
като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния и отменен от съда административен акт.
В задължителната си практика Върховният административен съд (вж. мотивите
към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС,
I и II колегия) вече е отхвърлил виждането, според което обезщетение за
имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не била
задължителна по закон, хонорарът за нея бил платен по силата на свободно
договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Наличието на
причинна връзка по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ между претърпените
имуществени вреди, под формата на заплатено при административното обжалване
адвокатско възнаграждение, и увреждането – незаконосъобразния и отменен
административен акт, е обоснована и в константната практика на ВАС, цитирана и в
жалбата. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това
основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено оспореното
от него по административен ред и впоследствие отменено от съда разпореждане за
разпределение на публичния изпълнител. Адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на действията на публичния изпълнител се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите, представляващи заплатеното за нея възнаграждение, се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Следователно в настоящото
производство са изцяло приложими задължителните указания, дадени с цитираното
тълкувателно решение, прието във връзка с вредите от отменени наказателни
постановления, в което се приема, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
От друга страна, както се приема в мотивите на същото тълкувателно решение
на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да
се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципите на справедливостта и съразмерността, следва да присъди
само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите
на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и
следователно съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Той следва да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. Поради това, ако бъде установено, че заплатеното при административното
обжалване на акта на публичния изпълнител адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, то
заплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с отменения
административен акт и няма да е негова пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Нормативен израз на минималната стойност на адвокатската помощ съобразно
правната и фактическа сложност на различните по вид производства е даден в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. В нея не е уреден минимален размер на адвокатското
възнаграждение при обжалване на административните актове по административен
ред. Предвидените в чл.8 от Наредбата минимални размери касаят процесуалното
представителство пред съда, а не пред горестоящия административен орган. Характерно
за съдебното производство е неговата състезателност и публичност, които
характеристики не са присъщи на производството по административното обжалване,
при което процесуалното представителство се изчерпва с изготвяне на жалбата до
решаващия орган и евентуално – представяне на доказателства с нея – арг. от
чл.267, ал.1 от ДОПК.
Съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в
производството по обжалване по административен ред на действията на публичния
изпълнител е не този, приложим за съдебното оспорване по административни дела с
материален интерес – чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а
размерът, уреден за обжалване действията на съдебен изпълнител без разглеждане
на жалбата в открито заседание – чл.10, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Окръжният
съд разглежда подадените от страните жалби срещу действията на съдебните
изпълнители в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели
или вещи лица – чл.437, ал.1 от ГПК. При административното обжалване пък въобще
липсва публична фаза, подобна на откритото съдебно заседание. На следващо
място, сходни са и подлежащите на проверка действия и органът, който ги
извършва – действия на публичен изпълнител по реда на ДОПК, респ. на съдебен
такъв (държавен или частен) по реда на ГПК. Правомощията на окръжния съд в производството
по чл.437 от ГПК са контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява
контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган, а
не се решава спор по същество – по отношение съществуването на изпълняемото
право като съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо (вж.
съображенията по т.3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 7/2014 г., ОСГТК). Контролно – отменителни са и правомощията на решаващия
орган в производството по административно обжалване на действията на публичния изпълнител.
Ярък израз на това е разпоредбата на чл.267, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ДОПК –
когато отмени обжалваното действие на публичния изпълнител, горестоящият орган
не решава въпроса по същество, а връща изпълнителното дело на органа, който го
е извършил и изпълнителното производство започва от отмененото действие.
Освен изтъкнатите съображения, обосноваващи приложението по аналогия на
закона (analogia legis, чл.46, ал.2,
изр.първо от ЗНА) на уредения в чл.10, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение и по отношение на
производствата по административно обжалване на действията на публичните
изпълнители, то извод за липсата на правна и фактическа сложност на спора,
обосноваваща заплащане на адвокатско възнаграждение над посочения по-горе минимум,
в случая се обосновава и с обстоятелството, че процесуалното представителство
се свежда до изготвяне и депозиране на жалбата до горестоящия орган, без да се
е наложило събиране на доказателства и изобщо извършване на други действия от
процесуалния представител в хода на производството по административното
обжалване.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск се явява основателен до размер на 200 лева. За
горницата до пълния предявен размер от 300 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователени, доколкото посочената разлика не съответства на
действителната правна и фактическа сложност на спора пред решаващия орган и
поради това не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинна
връзка с отменения административен акт.
Ищецът е претендирал и присъждане на законна лихва върху обезщетението,
считано от датата на подаване на жалбата по административен ред – съответно от 09.12.2019
г., до окончателното изплащане на главницата. По въпроса за началната дата, от
която се дължи законната лихва върху обезщетението, съдът съобрази
задължителните указания по т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според които при иск за вреди
от незаконни унищожаеми административни актове началният момент на забавата,
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е
влизане в сила на решението, с което те са отменени. Доколкото, съгласно
чл.268, ал.2 от ДОПК, решението на Административен съд – Русе, с което е
отменено решението на директора на ТД на НАП Варна и разпореждането на
публичния изпълнител, е окончателно и не подлежи на обжалване, то то влиза в
сила от датата на постановяването му – арг. от чл.296, т.1 от ГПК вр. § 2 от ДР
на ДОПК, съответно на 04.06.2020 г., от която дата следва да бъде присъдена и законната лихва
върху обезщетението от 200 лева.
С оглед частичното уважаване на иска и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена заплатената държавна такса от 10 лева
за образуване на делото. На същото основание на ищеца се дължат и разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. По делото е
представено пълномощно за процесуалното представителство и договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.Р.М. / л.4 от делото и л.5 от
делото/. Договорено е и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. Съразмерно на уважената част от иска, ищецът има право на разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 200 лева. Общо деловодните разноски
са в размер на 210 лева.
При посочения изход
на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ,
на ответника НАП-София се дължат разноски по осъществената
юрисконсултска защита, които са своевременно поискани. Те се определят в
размер на 300 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция разноските, които се присъждат са 100
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Р. П. С., да
заплати на Д.В.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 200 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по
административен ред на Разпореждане за
разпределение с изх. № С190018-125-0331048 от 08.11.2019 г. на публичен
изпълнител по изп. дело № 18150005624/2015 г. по описа на ТД на НАП-Варна,
потвърдено с Решение № 373/23.12.2019 г. на директор на ТД на НАП-Варна, които
административни актове са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила Решение
№ 20/04.06.2020 г. по адм.д. № 149/2020 г. по описа на Административен съд –
Русе, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.В.Н., с ЕГН **********, против Националната агенция за
приходите, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.17, ал.6 от ДОПК,
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред
на Разпореждане за разпределение с изх. №
С190018-125-0331048 от 08.11.2019 г. на публичен изпълнител по изп. дело №
18150005624/2015 г. по описа на ТД на НАП-Варна, потвърдено с Решение №
373/23.12.2019 г. на директор на ТД на НАП-Варна, които административни актове
са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила Решение № 20/04.06.2020 г.
по адм.д. № 149/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, за
горницата над 200 лева до пълния
предявен размер на иска от 300 лева, ведно с лихви за забава върху горницата от
09.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и за лихви върху главницата от
200 лв. за периода 09.12.2019 г. до 03.06.2020 г., вкл.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Р.П.С., да
заплати на Д.В.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 210 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.В.Н.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите,
представлявана от изпълнителния директор Р.П.С., сумата от 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: