№ 4579
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110204987 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, вр. чл.
236 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба, депозирана от С. А., ЕГН **********, чрез
адв.К. Т. – САК, срещу Наказателно постановление № СО-ЗЗ-С-21-01-233 от
05.08.2021 г., издадено от кмет на Столична община, с което на основание чл.
209а, ал. 4 от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закон за
здравето, във връзка с т. I, 25 от Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., вр. с т. I,
7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от Министъра на
здравеопазването на Р.България, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева.
С депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, във връзка с
което се твърди, че Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г., която е част от
правното основание на акта, е изрично отменена с т. V от Заповед № РД- 01-
273 от 29.04.2021 г., което само по себе си представлява абсолютна
предпоставка за нищожност на наказателното постановление, с което е
наложена административната санкция. На следващо място се поддържа, че
АУАН е съставен в бланкетна форма, като е посочена единствено законовата
норма на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравеопазването, без да е направено
1
необходимото препращане към нарушената точка от заповедта на министъра
на здравеопазването, уреждаща конкретната противоепидемична мярка.
Счита се, че дори ако в условията на евентуалност бъде допуснато, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, то приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Отделно от изложеното се
твърди, че описаното в АУАН нарушение не отговаря на обективната
действителност, доколкото жалбоподателят е бил с поставена защитна маска,
докато е полагал труд в процесния обект.
Поддържа се, че издаденото наказателно постановление не съответства
и на целта на закона, тъй като в случая във връзка с вменяването на
задължението за носене на маски, целта на закона е да се опазят животът и
здравето на гражданите, като се ограничи или предотврати разпространението
на инфекциозното заболяване COVID – 19, а тази цел може да се постигне,
когато е налице застрашаване на посочените блага, напр. при струпване на
хора и невъзможност за спазване на достатъчна дистанция, каквито
предпоставки в случая не са налице.
Искането към съда е атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се адв.Т. – с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният
представител поддържа изцяло жалбата по развитите в същата съображения и
моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрк.Каменова, с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на делото.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
2
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 27.04.2021 г. около 14:20 часа, свидетелят Й. Ц. И., на длъжност
"старши инспектор" в Столичен инспекторат към Столична община, заедно с
колегата си С.Р.В., извършили проверка на търговски обект – закрито
обществено място – ..... находящ се на адрес в хххххх, относно спазване на
противоепидемичните мерки, въведени с действаща Заповед на Министъра на
здравеопазването.
На място в обекта - „бърза закуска“ проверяващите лица забелязали
лице от мъжки пол, което нямало поставена предпазна маска за еднократна
или многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата. След това била
установена неговата самоличността – жалбоподателят С. А., ЕГН **********,
по представен документ за самоличност.
За констатираното нарушение св. Й. Ц. И. съставила срещу С. А. АУАН
№ 21-01-233/27.04.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, като в обстоятелствената част на акта
описал, че "лицето С. А., намиращо се в търговски обект – закрито
обществено място – бърза закуска, не е изпълнило въведената
противоепидемична мярка със Заповед на Министъра на здравеопазването,
като няма поставена маска за лице, покриваща плътно носа и устата". След
като се запознал със съдържанието на акта, нарушителят го подписал с
възражението, че маската е била поставена на устата му и под носа, тъй като
не може да диша заради два стенда в сърцето.
Писмени възражения срещу акта са били депозирани в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, кметът на Столична община издал
Наказателно постановление № СО-ЗЗ-С-21-01-233 от 05.08.2021 г., с което за
описаното в АУАН административно нарушение на С. А. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. В последното било
3
вписано, че с поведението си на 27.04.2021 г. около 14:20 часа С. А. виновно е
нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във връзка с т. I, 25 от Заповед № РД-01-
220/08.04.2021 г., вр. с т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от
Министъра на здравеопазването на Р.България, тъй като няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща
изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.
НП било връчено на С. А. на 16.03.2022 г., който в законоустановения 7
- дневен срок депозирал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Й. Ц. И.; Заповед № РД-01-220/08.04.2021
г. на министъра на здравеопазването; Заповед № СОА20-РД09-
2661/22.10.2020 г. на кмета на Столична община, Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020 г. на кмета на Столична община, Заповед № СОА21-РД15-
9320/29.07.2021 г., длъжностна характеристика на длъжността „старши
инспектор“ към Столичен инспекторат, трудов догоров № РД – 15СИ –
1614/01.09.2014 г..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й. Ц. И., тъй като същите
са логични, последователни и съответни на писмените доказателства по
делото. От показанията й се установяват обстоятелствата по осъществената
спрямо жалбоподателя проверка по спазване на противоепидемичните мерки,
въведени с действаща Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г. на министъра на
здравеопазването и направените при нея констатации.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
4
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление и съставеният АУАН изхождат от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, предвид разпоредбите на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ и
приложената към материалите на делото Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020 г. на кмета на Столична община.
На следващо място АУАН и НП са издадени при спазване на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съдържат всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН.
С оглед релевираните в жалбата възражения е необходимо да бъде
посочено, че при съставяне на АУАН в съдържанието на същия не е
индивидуализирана заповедта на министъра на здравеопазването, с която е
въведена противоепидемичната мярка, която е била нарушена. Този порок на
АУАН обаче е бил отстранен по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото в
атакуваното НП ясно е посочена както нарушената заповед на министъра на
здравеопазването, така и съответната точка от нея. Същевременно, посочена е
и нарушената разпоредба от ЗЗдр. – чл. 209а, ал. 1. С оглед на това, доколкото
при съставяне на АУАН и образуване на административнонаказателното
производство са били безспорно установени извършеното нарушение,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то посочената по-горе
нередовност в АУАН правилно е била санирана с издаване на обжалваното
НП, респективно и доводите на въззивника в противоположния аспект не
могат да бъдат споделени.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
В АУАН и в НП нарушението е описано подробно и ясно, като
изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава, така че
нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е
и сторил. И в двата административни акта е посочено в какво се изразява
неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на
министъра на здравеопазването, която въвежда съответните
противоепидемични мерки. Дадената правна квалификация също
5
кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят
и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.,
съгласно която разпоредба, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лева.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Коректно е посочено и коя точно
Заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена т. I, 25 от
Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., вр. с т. I, 7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването на Р.България,
последната предвиждаща – „Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни
и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3.
Съгласно посочената разпоредба подлежи на санкциониране всяко лице,
което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно т. I. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването всички лица, които се намират в закрити
обществени места, вкл. и търговски обекти, са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се
използва съгласно препоръките в Приложение № 3. В т. 1 от Приложение № 3
към горепосочена заповед е посочено, че защитната маска следва да покрива
изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката. Посочената заповед
на министъра на здравеопазването е издадена по предложение на главния
6
държавен здравен инспектор на основание чл. 63, ал. 4 и 11, чл. 63в от ЗЗдр. и
чл. 73 от АПК с цел въвеждане на територията на Република България на
противоепидимични мерки предвид обявената извънредна епидемична
обстановка за територията на страната. Следва да се посочи, че същата
представлява общ административен акт, който е издаден по реда на чл. 73
АПК, като в този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 63, ал. 11 ЗЗдр. С
посочената заповед са въведени на територията на цялата страна
противоепидемични мерки, вкл. процесната такава, които са подлежали на
изпълнение от всички лица, с изключение на посочените в т. I. 9 от същата
заповед. Следва да се посочи, че заповедта е действала в периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., като е била отменена със Заповед № РД-
01273/29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването. Независимо от
последващата й отмяна, в случая не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
доколкото не се касае за влизане в сила на по-благоприятен закон. Налице е
отмяна на административен акт, към който препраща бланкетната разпоредба
на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. В този смисъл приложение следва да намери
административният акт, в случая заповедта на министъра на
здравеопазването, която е действала към момента на извършване на
административното нарушение (в този смисъл е т. 2, б. "в" от Постановление
№ 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС, макар и отнасящо
се до правилата за поведение, запълващи бланкетните наказателни норми на
чл. 342 и чл. 343 НК). Поради изложените съображения, доводите на
въззивника – жалбоподател относно нищожността на издаденото наказателно
постановление, предвид последващата отмяна на процесната заповед, са
изцяло неоснователни.
Не на последно място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 63, ал.
4 ЗЗдр. не описва състав на конкретно административно нарушение,
доколкото не съдържа правило за поведение. Със същата единствено е
посочено, че при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки,
но не е посочено конкретно задължение на отделните правни субекти. Такова
задължение се съдържа в заповедта на министъра на здравеопазването, с
която на територията на страната са въведени конкретни противоепидемични
мерки, към които препраща и санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1
ЗЗдр.
7
Съдът намира възражението в жалбата, че жалбоподателят е бил с
поставена предпазна маска докато полага труд в процесния обект, за
представляващо защитна теза, която съдът не кредитира, доколкото се явява
изолирана от останалия събран по делото доказателствен материал.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят С. А. на инкриминираната дата е бил на общодостъпно място
– закрито обществено място, а именно - търговски обект хххххх, без
поставена предпазна маска на лицето. Към деня на нарушението въпросната
Заповед на МЗ е действала и жалбоподателят е бил длъжен да спазва
въведените със същата противоепидемични мерки.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят е знаел изискването за поставяне на защитна
маска на лицето, когато се намира в закрито обществено място, каквото е
търговски обект хххххх – общодостъпно място за всяко лице, закрито
пространство, но въпреки това е пренебрегнал това изискване, нарушавайки
Закона за здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. при нарушаване на
въведените със заповед по чл. 63, ал. 4 ЗЗдр. противоепидемични мерки, на
нарушителя се налага "глоба" в размер от 300 до 1000 лв. В конкретния
случай на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
определения от закона минимален размер от 300 лева. С оглед на това и
предвид принципа "reformatio in pejus", положението на жалбоподателя не
може да се влоши само по подадена от него жалба. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не се допуска определяне на наказанието
"глоба" под предвидения минимален размер, поради което е безпредметно
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. С оглед на изложеното, наложената
санкция се явява законосъобразна и справедлива, поради което обжалваното
НП се явява правилно и в тази си част.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че вмененото
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко
нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически
обстоятелства. Разглеждано през тази призма, процесното деяние не
8
представлява маловажен случай, доколкото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. По делото не са установени факти, които да понижават
обществената опасност на деянието. Извършено е в условията на световна
пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с
опазване на най-висшите ценности – живота и здравето на гражданите. Без
значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици.
Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на
здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и
здравето им от епидемично разпространение на заразна болест – потенциален
риск за живота на гражданите, поради което неизпълнението им не би могло
да бъде определено като "маловажен случай", още повече при липсата на
каквито и да било обстоятелства, които конкретно да характеризират случая с
по-ниска степен на обществена опасност.
Предвид посоченото съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, респективно и като такова
същото следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН и предвид
направеното изрично искане в хода на съдебните прения от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна, в полза на последната
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
провеждането на едно съдебно заседание по същество с разпит на един
свидетел, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът
счита, че възнаграждението следва да се определи в минимално предвидения
в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
размер, а именно 80,00 (осемдесет) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 83
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 15 –и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-ЗЗ-С-21-01-233 от
05.08.2021 г., издадено от кмет на Столична община, с което на основание чл.
209а, ал. 4 от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закон за
здравето, във връзка с т. I, 25 от Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., вр. с т. I,
9
7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от Министъра на
здравеопазването на Р.България, на жалбоподателя С. А. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА С. А., ЕГН **********, да заплати на Столична община,
сумата от 80,00 лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10