№ 4137
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100102903 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена пред ВРС още на
14.08.2020г. от четирима ищци, с предмет искове по чл.15, ал.5 от ЗНЧ с искане за отмяна
на решения на Общо събрание на Народно читалище Искра от дата 04.07.2020г.
С молба от 14.08.2020г. е уточнено, че исковете са по чл.15, ал.5 ЗНЧ.
С определение от 19.08.2020г. ВРС е изпратил делото на ВОС, като то е фактически
получено във ВОС на 07.10.2020г.
С разпореждане от 09.10.2020г. на ВОС производството е оставено без движение,
като на ищеца са дадени задължителни и подробни указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба.
Съобщението е връчено редовно на ищцовата страна на 19.10.2020г.
С разпореждане от 28.10.2020г. по искане на ищцовата страна съставът на ВОС е
продължил срока за цялостно изпълнение на указанията.
Крайният предоставен на страната срок за пълно изпълнение на всичките
задължителни и подробни указания е изтекъл на 02.11.2020г.
На 04.11.2020г. ищцовата страна е депозирала молба, в която изобщо не се съдържа
коректно и надлежно изпълнение на указанията, а вместо това са въведени в процеса
напълно нови искове, които и по основание, и по петитум, са несъответни на начално
предявените. Ето защо още тук са били налице и всички законови предпоставки за
прекратяване на производството.
Въпреки горното съдът за пореден път е проявил разбиране и е дал нова и последна
възможност за отстраняване на началните нередовности, заедно с това и за обосновка
допустимостта на пълната промяна на исковете според УМ от 04.11.2020г., спрямо начално
предявените.
На осн. чл.60, ал.4 ГПК, предоставеният на страната срок за изпълнение се явява
изтекъл на 02.12.2020г., считано от момента на уведомяване, видно от призовките по делото.
Въпреки това и до днес указанията не са изпълнени.
1
На 02.12.2020г., в 23:56 часа, по мейл, и така формално в самия край на
предоставения последен срок, е постъпила последната уточняваща молба на ищцовата
страна, входирана във ВОС на 03.12.2020г.
При преценка на съдържанието й съдът отново констатира, че изобщо не са
изпълнени нито първите задължителни и подробни указания на съда, нито последните
дадени такива, надлежно и в цялост. Затова и съдът намира, че в предоставения на ищеца
срок не са изпълнени указанията на съда и на осн. чл.129, ал.3 ГПК производството по
делото следва да бъде прекратено.
Отделно от горното предявените за първи път с молбата от 04.11.2020г. искове,
поддържани и с молбата от 03.12.2020г., са недопустими, защото не е допустимо изменение
и на основание, и на петитум, на исковата молба, по арг. от чл.214 ГПК, а от друга страна в
нито един момент съдът не е давал указания за възможността вместо началните искове да
бъдат предявени съвсем нови. В този смисъл производството по последно поддържаните
искове е недопустимо и по аргумент от чл.130 ГПК.
Обобщено съображенията на съда в тази връзка са следните:
Първо: Задължителните и подробни указания на съда от 09.10.2020г. не са изпълнени
изобщо. Няма данни за членственото качество на ищците (дори и само на ищцата адв. М.Н.),
няма ЕГН на ищците (дори и само на ищцата адв. М.Н.), няма пълномощие за адвоката, няма
яснота в самите оспорени решения, няма данни за срочност на исковата молба спрямо
момента на връчване или на узнаване от ищците за решенията, няма и други формални
реквизити, които са задължителни за исковата молба.
Второ: Горното изглежда и съвсем обяснимо, защото ищцовата страна не е
обосновала спазването на императивното изискване на чл.15, ал.5 ЗНЧ, че за да е допустим
иск за обжалване решение на ОС на читалище легитимацията е само на минимум 2/3 от
членовете на ОС или на прокурора, очевидно каквото качество, в нито една от хипотезите,
нямат и четиримата начални ищци. Затова и исковете им по чл.15 ЗНЧ са недопустими и на
осн. чл.130 ГПК.
Трето: Явно разбирайки за първи път това, въз основа на указанията на ВОС по
редовността, с УМ от 04.11.2020г. и от 03.12.2020г. едната от ищците въвежда напълно нови
по обстоятелствена част и петитум искове по чл.29 ЗТР ЮЛНЦ. Но такова изменение на
исковете е недопустимо по чл.214 ГПК, защото така се достига до предявяване на напълно
нови искове. От друга страна в нито един момент съдът не е давал указания или възможност
вместо началните искове да бъдат предявени съвсем нови такива. Поради което и новите
искове следва да се приемат за недопустими също на осн. чл.130 ГПК.
Четвърто: Дори горното да не се сподели и да се приеме, че ищецът, без указания от
съда в тази насока и без възможност по чл.214 ГПК, е предявил с молбите от 04.11.2020г. и
от 03.12.2020г. нови и допустими искове, то относно същите не е изпълнено указанието по
т.3 от разпореждане от 04.11.2020г. да се въведат пълни, подробни и най-вече относими
точно към тези искове доводи и твърдения, на които се основава редовността,
допустимостта и интереса от тях. А това е така, защото видно от съдържанието на
последната УМ от 03.12.2020г. в нея исковете за „нищожност или недопустимост на
вписване на решенията на ОС на Народно читалище Искра“ всъщност са обосновани с
оплакванията за незаконосъобразност на самите решения, заявени с началната исковата
молба. Или по друг начин казано – чрез оплаквания по чл.15, ал.5 ЗНЧ (нарушаване на
процедурата за свикване на ОС на читалището; нарушаване на членствените права на
членове в ОС на читалището; взети решения на ОС при неналичието на изискуемия кворум
и при участие на нечленове на ОС; закононарушения при определяне на състава на
проверителната комисия; и други закононарушения) се цели да се разгледат искове за
2
незаконно вписани обстоятелства, като така се цели да се заобиколи забраната по чл.15, л.5
ЗНЧ и липсата на легитимност само на ищцата, сама по себе си, да обжалва самите решения
на ОС. Така се и накърнява общия принцип на добросъвестността в процесуалнтие действия
на страните, освен че исковете по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ са необосновани с нужните
конкретно за тях твърдения, в нарушение на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
Пето: Налице е формално нарушение на чл.128, т.3 ГПК. От м.08.2020г. и до днес,
въпреки изричната законова разпоредба и указанията на съда, липсва какъвто и да било
препис от която и да било молба по делото и което и да било приложение към нея, за
връчване на насрещната страна, което е достатъчно и самостоятелно основание по чл.129,
ал.3 ГПК.
Шесто: Налице е явно нарушение и на чл.128, т.2 ГПК. От м.08.2020г. и до днес,
въпреки изричната законова разпоредба и указанията на съда, липсват доказателства за
каквато и да било платена по сметка на съд държавна такса. Изобщо. Никаква. Тук е мастото
да се посочи, че задължението за заплащане на държавни такси за образуване на дела
произтича пряко от закона и следва да бъде изпълнено още с подаване на исковата молба.
Редовната практика да не се прави това, за да се посочи таксата от съда, по принцип е
некоректна. Но въпреки това настоящият състав, още с първото си разпореждане за
пороците в исковата молба, е дал ясни и конкретни указания в тази насока. Въпреки тях и до
днес, вече 4 месеца, два състава на две различни съдилища, са извършили множество
процесуални действия по делото,в опит да съдействат за изправяне на множеството пороци
в исковата молба, но и досега по делото няма платена абсолютно никаква държавна такса.
Очевидно не се касае до незнание, нито до съмнение в размера или начина й на изчисляване,
а до нежеление да се плати такава. Не се касае и до внесена недостатъчна такса, в който
случай съдът да би бил длъжен да даде отново и указания за разликата, а се каса до пълно
неизпълнение на законов дълг, който пряко произтича от чл.128, т.2 ГПК, който е следвало
да бъде изпълнен още с подаване на исковата молба, но който е неизпълнен в продължение
на четири месеца въпреки указанията на съда. Или е налице още едно самостоятелно
основание по чл.129, ал.3 ГПК.
Седмо: И още един формален порок – и до днес, и дори само за ищцата адв. М.Н.,
няма нито едно доказателство за членственото й качество или за конкретния й обоснован
интерес по чл.29, ал.1 чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Също и до днес, дори и само за ищцата адв. М.Н.,
няма посочен ЕГН, също изрично законово изискване за исковата молба, съгласно чл.127,
ал.1, т.2 ГПК, също по което са дадени и указания от съда, замяната на което с личен номер
на адвокат е недостатъчно, защото Колева не действа като адвокат, а лично в качеството й
на страна и физическо лице.
По всички изложени причини, заедно и поотделно, делото следва да се прекрати
изцяло.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2903 по описа на ВОС за 2020г., 11-ти
състав, на осн. чл.129, ал.3 ГПК и на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
3
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4