№ 122
гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20254001000162 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 38/ 31.03.2025 г. по т.д. № 157/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен
съдът е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на И. В. И. сумата 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
ПТП на 30.08.2023 г. по вина на водача на лек автомобил с peг. № СВ 46**** Д. Д. Н.а,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024 г. до окончателното
и изплащане, като е отхвърлил иска на И. за разликата над 35 000 лв. до
претендираната сума 70 000 лв. и за законната лихва върху главницата за периода от
15.06.2024 г. до 18.06.2024 г.
Производството пред ВТАС е по депозирана въззивна жалба от И. В. И., който
обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за разликата над 35
000 лв. до 70 000 лв. Счита, че съдът неправилно е приел за основателно и доказано
възражението на застрахователя за съпричиняване от него на вредоносния резултат
чрез непоставяне на обезопасителен колан. Вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза не отговорило на въпроса какви инерционни сили са действали
върху тялото на пострадалия и ефективен ли е коланът при конкретния механизъм на
ПТП със завъртане и обръщане на автомобила и с оглед скоростта на движението му,
при което по делото не било доказано съществуването на причинно-следствена връзка
между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат. Съдът автоматично
1
приел, че ако пострадалият е бил с поставен колан, той би получил по-малко
увреждания, без да обсъди заключението на вещото лице, че поставеният предпазен
колан не изключва получаването на други по вид и равни по тежест увреждания. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и исковата му
претенция да бъде уважена в пълен размер. Процесуалният му представител
претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната
страна ЗК „Бул Инс“ АД със становище за нейната неоснователност. Подадена е и насрещна
въззивна жалба. С нея застрахователят обжалва решението в частта му, с която съдът е
присъдил на ищеца обезщетение над 20 000 лв. до 35 000 лв. Счита, че обезщетение в размер
на 20 000 лв. справедливо възмездява пострадалия за претърпените от него неимуществени
вреди и при съобразяване обема на неговия принос за настъпването им. Моли решението да
бъде отменено в тази част и искът на И. да бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до
35 000 лв. като неоснователен. Претендира разноски за производството.
Въззивната и насрещната жалби са процесуално допустими – подадени от
легитимирани страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, отговарят
на изискванията на процесуалния закон по чл.261 ГПК за редовност. В изпълнение на
задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно
валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Не са допуснати и процесуални нарушения, с които
законът свързва недопустимост на решението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и страните
не спорят формирания от съда извод за осъществяването на фактическия състав на
чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ отговорността на застрахователя за обезщетяване на
причинените на пострадалото лице вреди. Застрахователят не е упражнил правото си
да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са
преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът пред въззивния съд е
относно справедливия размер на обезщетението с оглед обема и степента на засягане
на телесния интегритет на ищеца и относно основателността на наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат чрез нарушение на
задълженията на пострадалия пътник по чл.137а ЗДвП.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно
чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на
трайни последици за здравето, засягането на личния, социалния и професионален
2
живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на
обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:
Към датата на увреждащия инцидент 30.08.2023 г. ищецът И. В. И. е бил на 43 г.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП – при абнормно прегъване на тялото в
поясния отдел поради инерционно изместване на горната част на туловището напред –
И. е получил клиновидно счупване в предно-горния сегмент на тялото на първи поясен
прешлен. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице обяснява, че
непосредствено след ПТП е установена „съвсем лека фрактура“ на горната пластина,
но година по-късно, при извършена на 18.07.2024 г. рентгенография, е получена
информация за компресивна фрактура на тялото на прешлена и изгладена
физиологична лордоза – изправяне на физиологичната извивка в поясния сегмент. Това
според експерта е обяснимо с настъпило усложнение от първоначалната травма.
Излага, че при нарушената цялост на прешлена вследствие на ПТП счупването може
да прогресира до сплескване на част от тялото му при неспазване на съответен
лечебно-охранителен режим – обездвижване в поясния отдел на гръбначния стълб с
лумбостат или поясен корсет за срок от около 6 месеца, ограничена двигателна
активност и последваща рехабилитация в зависимост от конкретното състояние на
пострадалия. Сочи, че спазването на такъв режим може да предотврати настъпването
на наблюдаваното при пострадалия усложнение. По делото не са ангажирани никакви
доказателства за провеждано от ищеца лечение във връзка с травмата, за посещения на
лекар /ортопед-травматолог, хирург, специалист по физикална и рехабилитационна
медицина/. Такива данни не се съдържат и в показанията на св. Д. Н.а – фактическа
съжителка на ищеца и виновен за ПТП водач. Самата Н.а също пострадала от ПТП – в
констативния протокола за ПТП е отразено получено от нея спукване на четвърти
лумбален прешлен. Единствения преглед на ищеца е година след инцидента – на
18.07.2024 г., след отправената до застрахователя на 18.06.2024 г. извънсъдебна
претенция за обезщетение и три месеца преди завеждане на исковата молба.
Независимо от това, дори и поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване
на констатираното усложнение и да е повлияло на възстановителния процес, съдът не
може да вземе това обстоятелство предвид при определяне размера на обезщетението,
тъй като застрахователят не е навел своевременно възражение за съпричняване чрез
непровеждане на адекватно лечение. С отговора на исковата молба е направено
възражение за принос на ищеца, изразяващ се само в непоставен предпазен колан. В
съдебно заседание на 26.03.2025 г. е изслушано и прието заключението на вещото
лице, като същото е отговорило на зададените му от страните и съда въпроси за
естеството и механизма на получената от ищеца травма и е обяснило причината за
настъпилото усложнение. Процесуалният представител на застрахователя, който е
3
присъствал на съдебното заседание, е имал процесуалната възможност да заяви
допълнително възражение за принос, изразяващ се в неглижиране от пострадалия на
собственото му здраве чрез непровеждане на адекватно лечение, но такова не е
релевирано. За първи път в писмените бележки, депозирани в предоставения от съда
срок след приключване на устните състезания, се възразява, че задълбочаването на
травмата и прерастването й в компресивна фрактура се дължи на неправилното
поведение на ищеца в периода на възстановяване. Към този момент възражението за
съпричиняване вече е преклудирано.
С оглед обстоятелството, че получената при ПТП травма е сравнително лека,
според експерта първоначално изпитваната от ищеца болка е била относително лека,
допълнително припокривана от стреса, но впоследствие клиничните прояви са се
задълбочили и към датата на прегледа му на 18.07.24 г. лекарят е констатирал
палпаторна болезненост, напрегната параспинална мускулатура и ограничена и силно
болезнена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб, както и дегенеративни
(спондилозни) промени в този отдел. Предписано му е медикаментозно лечение и са
му дадени указания за провеждане на рехабилитация. Вещото лице обяснява, че
спондилозните промени са дегенеративни промени с увреждане на междупрешленните
дискове в мястото на счупване, имат траен характер и евентуално за в бъдеще се
очаква ошипяване, като ако се стигне до притискане на нервни структури, може да се
наложи оперативна интервенция, но за сега няма данни за нужда от такава. По делото
липсват доказателства за актуалния здравен статус на И. след м.04.2025 г. до датата на
приключване на устните състезания, не са наведени твърдения и не са ангажирани
доказателства той да е провеждал рехабилитация, за което му е дадена препоръка при
прегледа на 18.04.2025 г. и която несъмнено би повлияла на възстановителния процес,
на болковата симптоматика и за избягването на бъдещи усложнения.
Вещото лице сочи, че при нормално протичане на оздравителния процес травма
от характера на получената от И. причинява трайно затрудняване на движенията на
снагата за около 10 месеца и на годността за физически труд за около 12 месеца.
Същевременно обаче съдът съобразява, че самият ищец в исковата си молба и в
извънсъдебната претенция към застрахователя твърди, че е имал двигателни
затруднения за около 3-4 месеца и е търпял болки, страдания и социално-битови
ограничения 5-6 месеца, както и че към датата на завеждане на иска – м.10.2024 г.
продължава да изпитва болки при промяна на времето, при дълго ходене, сядане,
ставане, навеждане и физическо натоварване. Тези негови твърдения се потвърждават
изцяло от показанията на св. Н.а. Тя излага, че майката на И. се грижила за него около
4-5 месеца, като 2-3 месеца той много трудно се придвижвал, не можел да се навежда,
не можел да се обръща в леглото, пиел обезболяващи и носил корсет, а към настоящия
момент бързо се изморявал при ходене, трудно да се навеждал и не можел да вдига
никакви тежести. От показанията й се установява, че преди инцидента двамата с И.
4
работели активно в сферата на почистването в Англия, но заради физическото си
състояние той не се върнал на работа. Отказвал и да шофира, освен когато било много
належащо, не искал и да предприема пътувания. Сочи, че след катастрофата той бил
много изплашен и тя се опитвала да го убеди да посети психолог, но той отказвал
поради мъжкото си его и защото не вярвал в тези неща. При съвкупния анализ на
доказателствата съдът приема, че търпените от ищеца вследствие на получената
травма болки и страдания са в рамките на период от около 10 месеца, ограниченията и
затрудненията в битов аспект, свързани с временното обездвижване и необходимостта
от чужда помощ и подкрепа, са в рамките на 5 месеца, а тези, свързани с намалената
двигателната активност и упражняване на трудова дейност – в рамките на година.
Безспорно обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за
повишаване на жизнения стандарт на пострадалия, при което за определяне на размера
му съдът взе предвид и ценовата конюнктура в страната към датата на деликта и
съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за
справедливост. Ориентир за икономическата обстановка са лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2023 г. –
710 лв. и средната работна заплата в страната към третото тримесечие на 2023 г. по
данни на НСИ – 2 000 лв. Към настоящия момент икономическата обстановка в
България е променена – през 2024 г. са повишени лимитите на застрахователно
покритие, минималната заплата от 01.01.2025 г. е 1 077 лв., а средната – 2 572 лв., но
релевантният момент за преценка е датата на настъпване на непозволеното увреждане.
По сходни казуси съдилищата са присъждали обезщетения средно в рамките между 40
000 лв. и 80 000 лв., като по-високите размери са обусловени от причинени съчетани
травми, проведени оперативни интервенции, продължителен възстановителен период,
настъпили усложнения, трайни последици за здравето или засягане на
професионалната сфера, при пострадали възрастни хора или деца.
При съобразяване на всички тези обстоятелства – естеството на получената от
ищеца травма и свързаните с нея физически болки и страдания; обстоятелството, че не
е провеждано оперативно лечение и въобще лечение, свързано с болки и страдания,
както и че за периода от датата на увреждането до 18.04.2024 г. ищецът не е търсил
лекарска помощ с оплаквания във връзка с увредата; търпените ограничения и
затруднения в социално-битов план; негативните емоционални изживявания;
остатъчните последици за здравния статус на пострадалия – настъпили дегенеративни
(спондилозни) промени в поясния отдел на гръбначния стълб, което несъмнено
рефлектира върху качеството му на живот при отчитане и на факта, че към момента на
инцидента той е в активна възраст; икономическите условия в страната към датата на
ПТП и съдебната практика по сходни казуси, настоящата инстанция намира, че
обезщетение в размер на 60 000 лв. съответства на принципа за справедливост. Налага
се извод, че определеният от първоинстанционния съд размер 70 000 лв. се явява
5
завишен.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт изисква доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействие на пострадалия, с които той
обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създавал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите неблагоприятните
последици. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на него цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Застрахователят
основава възражението си на твърдения, че И. е пътувал без обезопасителен колан и
именно вследствие на това е получил травматичното увреждане, за което търси
обезщетение. Фактът, че ищецът е допуснал нарушение на задължението си по чл.137а
ЗДвП, е доказан по делото с протокола за оглед по приложеното като доказателство
ЗМ № 195/ 2023 г. на РУ на МВР – Левски и не е спорен пред въззивния съд. Спорно е
дали липсата на поставен колан се намира в причинна връзка с получената травма при
съобразяване на действалите върху тялото на пострадалия инерционни сили при
конкретния механизъм на ПТП и ефективността на колана при този механизъм.
Доказването на механизма на ПТП е в доказателствена тежест на ищеца. В случая
изложените от него в исковата му молба твърдения за механизма са, че виновният
водач Д. Д. Н.а не е избрала съобразена с пътните условия скорост, като „на десен
завой напуска пътното платно вляво по посока на движението си и се блъска в
крайпътно съоръжение“. В съдебно заседание на 24.03.2025 г. процесуалният
представител на застрахователя е заявил изрично, че не оспорва това, което се твърди
като механизъм на ПТП и причините за него. Доколкото в исковата молба няма
твърдения за скоростта, с която е управляван автомобилът към момента на
реализиране на ПТП, нито за странично завъртане на автомобила, каквото се сочи във
въззивната жалба, още по-малко за обръщането му, каквото се твърди в писмените
бележки пред въззивния съд, липсва и авто-техническа експертиза, която да
установява различен от заявения от ищеца механизъм, съдът приема за безспорен
именно механизма, твърдян от него и неоспорен от ответника. Всъщност този
механизъм – на челен удар се потвърждава и от отразените в протокола за оглед по ЗМ
№ 195/ 2023 г. увреждания на процесния автомобил – липса на предна броня,
скоростна кутия, предни фарове, преден мост с предни колела, спукано предно
панорамно стъкло, деформиран радиатор, счупени и двете странични огледала. Дори и
да има някакво странично завъртане на автомобила предвид посочените в огледния
протокол деформации по лявата част на купето, те са настъпили след първоначалния
6
челен удар. За обръщане на автомобила липсват каквито и да било обективни находки.
Реализирането на челен удар се доказва и от заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, което е категорично, че механизмът на
констатираната при ищеца травма е силно прегъване на тялото в поясния отдел напред
поради инерционното изместване на туловището напред, каквото е налице именно при
челен удар. Вещото лице също така е категорично, че при поставен предпазен колан
такава фрактура нямаше да бъде получена. Изводът му се потвърждава от
обстоятелството, че и водачът Н.а, която е била подложена на същите инерционни
сили и също е била без колан, е получила идентична травма – спукване на четвърти
лумбален прешлен. Неоснователно жалбоподателят се оплаква, че по делото е останал
неизяснен въпросът за действалите върху пътниците инерционни сили. Както бе
посочено, негова е тежестта в процеса да докаже какъв е механизмът на ПТП, в това
число действалите инерционни сили, но той се е отказал от поисканата с исковата
молба авто-техническа експертиза и не е оспорил съдебно-медицинската такава в
частта на заключението относно механизма на получаване на увреждането. Що се
отнася до изложеното от експерта, че поставен предпазен колан не изключва
получаването на други увреждания от действието на самия колан, той обяснява, че
това е принципна, хипотетична възможност, а изводите на съда не могат да почиват на
предположения. Още повече, че по делото не е установена скоростта, с която е
управляван автомобилът, за да се извърши преценка дали при съответната скорост
може да се получат сериозни коланни травми. При това положение неоснователно
жалбоподателят поддържа, че застрахователят не е доказал възражението си за
съпричиняване. С непоставянето на обезпопасителен колан ищецът е релевирал
противоправно поведение, което е довело до настъпване на вредоносния резултат.
Настоящата инстанция споделя преценката на ОС – Плевен, че обемът на
съпричиняване следва да бъде оценен като равен на този на деликвента – 50 %, защото
ако И. беше спазил изискването на чл.137а ЗДвП, той изобщо нямаше да претърпи
процесното увреждане. Определения размер на обезщетението следва да бъде
редуциран с 50 %, при което на ищеца следва да бъде присъдена сумата 30 000 лв.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено в частта, с която предявеният от И. иск е уважен за сумата над 30 000
лв. до 35 000 лв. и исковата му претенция за тази разлика следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Решението на ОС – Плевен следва да бъде потвърдено в
останалата му обжалвана част.
По разноските: При този изход на делото следва решението на ОС да бъде
изменено в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която ЗД „Бул Инс”
АД е осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса над 1 200 лв. до 1 400 лв. и
съдебни разноски над 226 лв. до 264 лв. и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение на адв. Л. Г. над
7
2 679 лв. до присъдения размер от 3 450 лв. На ЗД „Бул Инс” АД следва да бъдат
присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство, съразмерно
на отхвърлената част от иска – сумата 540 лв. За въззивното производство на
застрахователя следва да бъдат присъдени разноски – изцяло за защита по въззивната
жалба на ищеца и съразмерно на уважената част от собствената му насрещна жалба.
Направено е възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение. Същото е неоснователно. Минималното възнаграждение по т.4 на
Наредба № 1 – при обжалван материален интерес 40 000 лв. – възлиза на 4 620 лв. с
ДДС, което е по-ниско от заплатената сума 4 200 лв. Предвид неоснователността на
въззивната жалба на И. тези разноски следва да се присъдят на ЗД „Бул Инс” АД. По
насрещната жалба при материален интерес 15 000 лв. минималното възнаграждение
съгласно т.3 от Наредбата е 2 100 лв. с ДДС, т.е. заплатеното в размер на 2 160 лв. не е
прекомерно. Съразмерно на уважената част от насрещната жалба следва да се присъди
сумата 720 лв. Следва да се присъди и част от заплатената за насрещната жалба
държавна такса – сумата 100 лв. Или И. следва да заплати на застрахователя общо
разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 5 020 лв. На адв. Л. Г. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за защита по насрещната жалба, съразмерно на
отхвърлената й част – сумата 1 167 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 38/ 31.03.2025 г. по т.д. № 157/ 2024 г. по описа на ОС –
Плевен в частта, с която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на И. В. И. сумата над
30 000 /тридесет хиляди/ лв. до 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 30.08.2023 г. по вина на
водача на лек автомобил с peг. № СВ 46**** Д. Д. Н.а, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта за разноските, с която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на адв. Л. Г. Г. от
АК – Перник на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска, над 2 679 /две хиляди шестстотин седемдесет и девет/ лв. до
присъдения размер от 3 450 лв. и е осъдено да заплати по сметка на ОС – Плевен
държавна такса за производството над 1 200 /хиляда и двеста/ лв. до присъдената сума
1 400 лв. и съдебни разноски над 226 /двеста двадесет и шест/ лв. до 264 лв., вместо
което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. И., с ЕГН **********, от гр. Левски,
*********, срещу ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК *********, гр. София, бул. Джеймс Баучер
№ 78, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП на 30.08.2023 г. по вина на водача на лек автомобил с peг. № СВ
8
46**** Д. Д. Н.а за разликата над 30 000 лв. до 35 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК *********, гр. София, бул. Джеймс Баучер
№ 78, да заплати на адв. Л. Г. Г. от АК – Перник на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство на И. В. И.
пред ВТАС, съразмерно на отхвърлената част на насрещната жалба, в размер на
сумата 1 167 /хиляда сто шестдесет и седем/ лв.
ОСЪЖДА И. В. И., с ЕГН **********, от гр. Левски, *********, да заплати на
ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК *********, гр. София, бул. Джеймс Баучер № 78, сумата 540
/петстотин и четиридесет/ лв. – допълнително разноски за производството пред ОС –
Плевен, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и сумата 5 020 лв. /пет
хиляди и двадесет/ лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9