Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ - ва от НПК. С Присъда № 68/10.07.2015 г. по НЧХД № 1083 по описа за 2014 година на ВТРС подсъдимият К. З. Н., роден на 28.09.1973 г. в гр. В. Т., с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т., У. „Б.” № ..., вх...., ...., ап. ..., български гражданин, женен, неосъждан, с ЕГН * е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 08.04.2014 г. между 20,00 и 20,30 часа в гр. В., на У."Б. Б." № ..., в дома и умишлено причинил на М. С. М. с ЕГН * лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания по лицето и ушната мида, охлузна рана на лява предмишница, оток на седалището, мозъчно сътресение протекло във формата на зашеметяване, което довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, придружено с болки и страдания - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Н. бил осъден и да заплати на М. сумата в размер на 3000 лв. представляваща обезщетение за причинените и от престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 08.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 800 лв. за процесуално представителство и експертиза. Подадена е въззивна жалба от адв. Л. П. М. от ВТАК, като процесуален представител и защитник на подсъдимия Н., против присъдата, посочена по-горе. В жалбата са наведени твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. При провеждане на първоинстанционното производство и определяне на наказанието неправилно според защитника съдът е приложил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Приетите за установени фактически положения не се подкрепяли от доказателствата по делото. Това е довело до ограничаване правата на подсъдимия като страна. Подадено е и допълнение към въззивната жалба. В него се застъпва становището за липса на мотиви и доказателствен анализ противно на разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. При противоречиви доказателства отсъствали изложени съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Сочи се в жалбата и точно съществуващите противоречия по отношение времето на извършване на престъпното деяние, показанията на разпитаните свидетели. С оглед на това адв. М. моли въззивния съд, да отмени присъдата на ВТРС и постанови нова, оправдателна такава. Алтернативно иска на основание чл.348 ал.3 от НПК връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Правят се и доказателствени искания уважени от настоящата съдебна инстанция, за приобщаване справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“ – РЦ Р. относно обстоятелствата – на 08.04.2014 година регистриран ли е сигнал-обаждане на спешен телефон 112 със съобщение за инцидент от гр. В. Т. на У. Б. Б., № .. с пострадало лице М. С. М. и ако е подаден такъв сигнал, от кое лице е подаден, в колко часа и от кой телефонен номер? В съдебното заседание проведено на 29.10.2015 г., адв. Л. М. поддържа жалбата, като повтаря изложените в нея и допълнението аргументи. Твърди, че видно от приложената справка, на 08.04.2014 г. са записани три позвънявания на телефон 112 и то от три различни източника и лица. В 19:55 часа е получено обаждане от лице представило се като Лазарова, вероятно съпругата на свидетеля О.Л., в 20:09 часа - от самата пострадала М. С. М. и в 20:15 часа е последвало трето обаждане от Огнян Лазаров. В същото време, първоинстанционният съд в мотивите си към присъдата единствено с едно изречение е посочил, какво приема по този въпрос. Практически липсвали мотиви, поради което се иска да се отмени атакуваният съдебен акт, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Защитата моли алтернативно, за оправдателна присъда. Подсъдимият К. З. Н. не се явява, не изразява становище. Частният тъжител и определен като граждански ищец М. С. М. не се явява, представлява се от адв. Л. Б., упълномощен повереник. Последният иска съда да остави подадената въззивна жалба без уважение и потвърди присъдата на ВТРС. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди наведените в протеста оплаквания, становищата и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 от НПК, прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е основателна в частта свързана с твърденията за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Преди да се вземе отношение следва ли да се обсъждат фактическата обстановка по делото и правните изводи, които произтичат от нея, настоящият въззивен състав, счита, че е наложително да се произнесе първоначално по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така защото тези нарушения ако са допуснати биха обезсмислили последващи разсъждения по съществото на делото. Съдът приема част от съображенията на процесуалния представител на подсъдимия, адв. Лили М. изложени от нея в допълнението към жалбата пред настоящата инстанция, като констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при произнасянето на присъдата по делото и при провеждане на съдебното производство. Налице са такива нарушения на процесуалните правила визирани в чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НПК, които са съществени. Това е така защото те са довели до ограничаване процесуалните права както на подсъдимия, така и на частния тъжител и определен като граждански ищец М. С. М.. Допуснатото съществено нарушение е свързано с постановяване на Присъда № 68/10.07.2015 г. по НЧХД № 1083 по описа за 2014 година на Районен съд гр. В. Т. и изготвянето на мотивите към нея. В съдебното заседание проведено на 23.03.2015 г. е била разпитана в качеството на свидетел Т.Д. Б., която е потвърдила обясненията на подсъдимия в частта им, че пострадалата М. му е ударила шамар. По - късно, в заседанието проведено на 10.07.2015 г. е била разпитана като свидетел и Н. Р. Г., която също прави твърдения за разменени шамари между подсъдимия Н. и пострадалата. В същото съдебно заседание подсъдимият е дал обяснение където е заявил, че М. го е ударила, определяйки удара като шамар. Оспорено е било, включително и при съдебните прения, още и времето на възникване на инцидента, както и други обстоятелства по фактологията, медицинските книжа и съдебно медицинските заключения. Видно от мотивите към присъдата съдът, след като е приел за установена определена фактическа обстановка в рамките само на едно изречение е упоменал, че всичко това следвало от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които са непротиворечиви и той ги приема за безспорни, което явно не е така. Няма в тях, в мотивите нито дума за това защо при наличието на противоречиви доказателства едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Тези мотиви доколкото ги има не отговарят на изискванията на . Липсва произнасяне и по възраженията. Съгласно тази разпоредба, съдът е длъжен да посочи приетите за установени обстоятелства, доказателствените материали и правните съображения за взетото решение, като при противоречия в доказателствените материали следва да се изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други - отхвърлят. Първоинстанционната присъда е постановена при частична липса на мотиви. За да обоснове фактическите си изводи, ВТРС се е позовал формално само на доказателства подкрепящи обвинителната теза на частния тъжител - показания на свидетелите О. М.Л., Б. А. Ч., заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и на други писмени доказателства по делото. Показанията на свидетелите Н. Р. Г. и Т. Д. Б., а така също и обясненията на подсъдимия Н. дадени в съдебно заседание са останали изцяло извън оценъчната дейност на първоинстанционния съд, като в мотивите не само, че липсва анализ на тези доказателства, но дори не е посочено, че по делото съществуват такива. Така не става ясно дали и какво значение имат тези доказателства, според ВТРС, за установяването на обективната истина по делото. При наличието на противоречия в доказателствените материали, в нарушение на първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Това се отнася в най-голяма степен за обясненията на подсъдимия, които по никакъв начин не са били коментирани в мотивите към присъдата. Частичната липса на мотиви и изготвянето на последните в нарушение на правилата по , съгласно константната практика на ВС и ВКС, се приравнява на липса на мотиви въобще и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на . В заключение, настоящата инстанция приема, че ВТРС е подходил схематично и фрагментарно при изготвянето на мотивите си. Съгласно разпоредбата на , съдът взема своите решения въз основа на вътрешното си убеждение, което е задължително да се изгради на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Липсата на такъв сериозен и задълбочен анализ, както и на логични, убедителни и законосъобразни правни съображения, сочат на практика за липса на мотиви. В случая не е обсъден противоречивия доказателствен материал, доколкото от разпита на посочените свидетели се очертават две групи противоречиви твърдения касаещи фактическата обстановка и поведението на участвалите при инцидента лица. В мотивите си, решаващият съд е посочил само, че изводите му относно установената фактическа обстановка се потвърждават от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които са непротиворечиви и той ги приема за безспорни, без да се обоснове кои от тях какво точно доказват от нея. Допуснато е и друго съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила при провеждане на съдебното производство, което е довело до ограничаване процесуалните права както на подсъдимия, така и на частния тъжител М. С. М.. В тъжбата на същата изрично е посочено, че пострадалата предявява граждански иск против подсъдимия Н. и желае да бъде конституирана в качеството на граждански ищец, а исковата и претенция се приеме за съвместно разглеждане на основание чл.84 ал.1 от НПК. Вместо да изпълни задълженията си по чл. 271 от НПК и се произнесе по това искане, съдът нито с разпореждането си, нито по - късно преди даване ход на делото е направил това. Съдебното заседание във всичките му дни е протекло без пострадалата да е придобила процесуалното качество на граждански ищец, без произнасяне по приемането на иска, но въпреки това с присъдата си ВТРС е осъдил К. З. Н. да заплати на М. сумата в размер на 3000 лв. представляваща обезщетение за причинените и от престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 08.04.2014 г. до окончателното изплащане. Това неминуемо засяга и правата на подсъдимия. Така решаващият съд е допуснал самостоятелно нарушение на процесуалните правила, което също е довело до ограничаване процесуалните права както на подсъдимия, така и на частния тъжител М. С. М. в хода на първоинстанционното производство. Допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени от Окръжния съд. Поради изложеното присъдата следва да се отмени на осн. чл. 335 ал. 2 НПК, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени по своя характер. Същите са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия свързано с постановяване на присъдата и изготвянето на мотивите към нея, и на частния тъжител М. С. М.. Налице е в случая разпоредбата на чл.348 ал.3 ¯т НПК за наличие нарушения по реализиране правото на защита на страните. Същите са довели до ограничаване правата на подсъдимия и на частния тъжител М. С. М. и те не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.Това налага отмяна на присъдата, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При констатираните нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на страните настоящият състав на въззивния съд счита, че не следва да обсъжда останалите оплаквания, направени с жалбата. Те трябва да се имат предвид и обсъдят от решаващия съд, при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 пр. 2, във вр. с чл. 348 ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, В. окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Присъда № 68/10.07.2015 г. по НЧХД № 1083 по описа за 2014 година на Р. съд гр. В.Т.. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание. Решението не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 346 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |