Решение по дело №3773/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260407
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110203773
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№260407/17.11.2020г.

Година 2020                             Град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  двадесет и шести октомври                             Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                         Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3773  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  В.В.М.- ЕГН **********,  против Наказателно постановление № 03-011639 / 07.08.2019г. на   Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което  му е наложено административно наказание „ Глоба" в размер на 5 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.   

            С жалбата се навеждат твърдения, че постановлението е незаконосъобразно, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.   Поради това се иска цялостната  отмяна на постановлението. 

           В съдебно заседание , въз. М., редовно призован, не се явява,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален  представител, който не поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Д.Й.пледира единствено за намаляване на размера на наложеното наказание.    Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и предоставя на съда по отношение на размера на наложеното наказание. 

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа   страна следното:     

           Въз.В.М. бил собственик на недвижим имот в кв.”Галата”, с.о. „Боровец Север”.Той решил да изгради „пътека, паркомясто и ограда”.За целта се договорил със свой приятел - Николай Маринов, който се ангажирал с извършването на строително-монтажните работи.От своя страна той бил наел други двама мъже, които да му помагат, един от които бил А.С..Въз.М. обаче нямал изготвен план за безопасност и здраве преди да бъде открита строителната площадка.На 27.06.2019г. в обекта пристигнала бетон-помпа. А.С. следвало да държи „ хобота” и да извърши изливането на бетона.Не било преценено обаче, че бетон-помпата се намира в близост до въздушен електропровод. Така С.  скъсил разстоянието на най-близката част на машината и най-външната линия на електропровода.По този начин бетон-помпата попаднала под напрежение, което преминало през тялото на С. и той починал.На място били изпратени служители на ДИТ-Варна, един от които бил св.Е.Н.. След като снел сведения от участниците и събрал съответните документи, той съставил против въз.М. акт за установяване на нарушение за това, че в качеството му на възложител на строителен обект „ пътека, ограда и паркомясто”,  не е възложил изготвяне на план по безопасност и здраве преди откриване на строителната площадка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.6 вр. чл.9 ал.1 и чл.9 ал.2 т.1 б.”г” от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.Било прието, че нарушението е извършено на 27.06.2019г.При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.                       

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 011639/ 07.08.20198г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл. 6 вр. чл.9 ал.1 т.1 б.”г” от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.За него на въз.М. било наложено  наказание “ Глоба” в размер на  5 000 лв. на основание чл.416 ал.5  вр. чл.414 ал.1 от КТ. 

            В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан   Е.Н.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че с оглед близостта на имота до въздушен електропровод , е следвало преди да се открие строителната площадка, да се възложи изготвяне на пран за безопасност и здраве, което не е било сторено.

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,  както и въз основа на писмените доказателства по административно-наказателната преписка  , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок , от надлежна страна и като такава е приета от съда за разглеждане.

             Наказателното постановление № 03-011639/ 07.08.2019г. е издадено от компетентен орган- от   Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед    -0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда” и   в шестмесечния преклузивен срок. То  съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени датата , мястото и обстоятелствата по  неговото извършване.Наказанието за него е индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. При предявяването на акта, както и   в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

           От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.Чл. 9 ал.1 и ал.2 т.1 б.”г” от Наредба № 1 за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд предвижда, че възложителя следва да възложи изготвянето на план по безопасност и здраве преди откриване на строителната площадка, като това е задължително винаги когато се работи в близост до електропроводи с напрежение над 1 кv. По делото от показанията на св.Н. и от  съдържанието на приложените по преписката обяснения, протокол и други, се установява, че в случая въз.М. е възложител на обекта, който е бил в близост до електропровод , но въпреки това преди откриване на строителната площадка не е възложил изготвянето на план за безопасност и здраве.С това нарушението безспорно е било извършено, което не се и оспорва.Самото нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. 

             Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 414 ал.1 от КТ е предвидена санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На въз.М. е била наложена „Глоба” в размер на 5 000лв. В случая обаче съдът намира, че този размер на наказанието се явява несправедливо завишен.По делото няма доказателства въз.М. да е допускал други нарушения на КТ, за които да е бил санкциониран.Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание към минималния предвиден в закона размер от 1 500лв., като това наказание е съответно на допуснатото нарушение.

           По делото няма искания за присъждане на разноски, поради което и съдът намира, че не следва да се произнася в тази посока.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                                         Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ   Наказателно постановление № 03-011639 / 07.08.2019г. на   Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на В.В.М.  е наложено административно наказание „ Глоба" в размер на 5 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба” от 5 000лв. на 1 500лв. / хиляда и петстотин лева/..   

            Решението подлежи на касационно обжалване   в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: