№ 728
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000739 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по две въззивни жалби – и двете насочени
против Решение № 748 /27.05.2024 г., постановено по т.д.н.№ 941/2023 г. по описа на СГС,
ТО, с което е обявена свръхзадължеността на „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
определена е началната й дата - 31.12.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност
по отношение на посоченото дружество, като е назначен временен синдик.
Въззивни жалби срещу това решение са подали „Нипал груп“ООД, ЕИК *********,
имащо качеството на присъединен кредитор в производството /след влизане в сила на
Определение № 2343/18.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1898/2024 г. по описа на САС/,
чрез адв.Д. Р. от АК Русе, както и дружеството длъжник, чрез управителя си.
И в двете жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон – ТЗ, касателно предпоставките за обявяване на длъжника
в несъстоятелност/свръхзадълженост.
Поддържа се първоинстанционният съд да е ценил едностранчиво и превратно
ангажираните по делото доказателства, вкл. да не е допуснало събирането на поискани от
въззивниците такива, които нарушения довели до неправилно установяване на релевантните
за предмета на спора факти и от там – до постановяване на обжалвания съдебен акт в
противоречие с приложимия материален закон.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и по съществото на спора
се постанови отмяна на обжалваното решение.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на СГС.
1
Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с
първоинстанционно дело, констатира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по молба на А. П. П. от
гр.София, с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност на „Виа Сити
Строй“ ЕООД, ЕИК ********* поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Твърдяло се е в молбата П. да е кредитор по търговско вземане спрямо ответното
дружество, което издало в нейна полза на 22.05.2018 г. запис на заповед за сумата 2
453 460,91 лв., с падеж 22.05.2022 г.
Вземането произтичало от два сключени договора за заем - съответно от 09.12.2009 г.
и от 24.03.2010 г. и така, както е обективирано в записа на заповед, включвало главниците
по договорите за заем, възнаградителни лихви за срока, за който са били предоставени,
законните лихви върху всяка главница, считано от деня, следващ този на падежа за връщане
на заема до 22.05.2018 г. На последната дата между страните бил подписан договор за
спогодба, с който уточнили общия размер на задълженията, а именно - 2 453 460.91 лв., вкл.
определили нов срок от 48 месеца за плащане на сумата до 22.05.2022 г.
Твърди се в текстът на чл.4 от договора за спогодба от 22.05.2018 г. да е налице
изрично съглашение сумата по чл.2 да не включва законната лихва върху сборната главница
от 1 330 749 лв., считано от 22.05.2018 г. до окончателното плащане на дълга по спогодбата.
Законната лихва към 15.05.2023 г., която не е включена в записа на заповед, е в
размер на още 672 767.55 лв. и същата била дължима на основание чл.4 от договора за
спогодба от 22.05.2018 г.
Въз основа на тези твърдения се поддържа да е налице непогасено задължение по
търговска сделка от страна на длъжника „ВИА СИТИ СТРОЙ“ЕООД, произтичащо от запис
на заповед и договор за спогодба в общ размер 3 126 228.46 лв., за което ответникът е
изпаднал в забава и не извършва погашения.
На отделно основание е поддържано за 2017 г. и 2018 г. ответникът да е подал
декларация, че не осъществява дейност, за 2019 г. не е подал ГФО, а за 2020 г. е подал ГФО,
състоящ се от съкратен баланс по раздели и съкратен ОПР, от които било видно, че
собственият капитал на дружеството е отрицателна величина и е декапитализирано -
разпоредило се е с дълготрайния актив на стойност 513 хил. лв., представляващ поземлен
имот и сграда, находящи се в гр.Русе, през 2020 г. с договор за покупко - продажба,
обективиран в нотариален акт № 110, том III, рег.№ 5863, дело № 450/2020г. на нотариус Л.
Ш. № *** с район на действие PC – Русе.
За 2021 г. и 2022 г. дружеството не е подало ГФО.
Предвид изложеното и т.к. към момента на подаване на молбата било налице
спиране на плащанията по посочената търговска сделка молителят твърди, че е налице
състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, което е трайно, а в
условието на кумулативност - и свръхзадълженост, поради което и се иска откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника.
В хода на производството пред първоинстанционния съд въз основа на определение
от 08.08.2023 г. е допуснато присъединяване и на кредитора „Нипал Груп“ ООД в
производството по несъстоятелност.
Това дружество поддържа в молба от 23.06.2023 г., че също е кредитор по търговско
вземане на „ВИА СИТИ СТРОЙ“ЕООД, произтичащо от споразумение, сключено между
„Нипал груп“ООД и длъжника на 15.06.2023 г., въз основа на което последният безусловно
признал по основание и размер всички свои задължения към посочения кредитор, основани
на договор за цесия от 14.06.2023 г., по който „Нипал груп“ООД, в качеството си на
цесионер, придобило от цедента „ВИЛИПАЛ“ЕООД парично вземане към „Виа Сити
Строй“ЕООД в общ размер от 356 113,40 лв., формирано като сбор от следните суми: 1/
предоставен паричен заем на 24.06.2019 г. в размер на 117 350 лв., при уговорена годишна
възнаградителна лихва в размер на 4%; 2/ предоставен на 18.09.2019 г. паричен заем в
размер на 195 583 лв., при уговорена възнаградителна лихва в размер на 4%; 3/ начислена
към 31.12.2022 г. възнаградителна лихва и по двата заема в общ размер на 43 180,40 лв.; 4/
2
на 31.01.2022 г. „Нипал груп“ООД заплатило от името и за сметка на „Виа Сити
Строй“ЕООД на Е.Р. сумата от 202 000 евро, с левова равностойност от 395 112 лв., на
основание договор за паричен заем от 20.02.2020 г. В резултат на последното „Нипал
груп“ООД имало вземане към „Виа Сити Строй“ЕООД в размер на 395 112 лв.; 5/ към датата
на сключване на споразумението изискуемите и ликвидни задължения на длъжника към
„Нипал груп“ООД били в размер на 751 225,40 лв.
На 16.06.2023 г. бил сключен Анекс към споразумението, с което страните се съгласили
като гаранция за изпълнение на общото задължение длъжникът да издаде в полза на
кредитора запис на заповед за сумата от 751 22,540 лв., с падеж 21.06.2023 г. и последната
била издадена.
В уговорения срок „Виа Сити Строй“ЕООД не заплатило каквато и да е част от
дължимите суми, което ангажирало и акцесорната му отговорност за мораторна лихва по
чл.7 от споразумението от 15.06.2023 г.
Така длъжникът останал задължен към кредитора си за сумите по главницата, лихвата
и неустойката.
„Виа Сити Строй“ЕООД е оспорило активната легитимация на молителя А. П. и е
твърдяло от своя страна, че сумите по двата договора за заем не били предадени на
дружеството. Твърди същите договори да са антидатирани, както били антидатирани и
договора за спогодба и записа на заповед.
Твърди, че към момента на подписването на тези документи лицето, което е посочено
като управител на дружеството, не е имало това качество
Въвело е правопогасяващо възражение за изтекла давност по отношение
претендираните вземания от П..
Не е оспорило кредиторовото качество на присъединения кредитор, нито наличието на
твърдените от последния като налични вземания от длъжника по основание и размер.
Решаващият състав на САС, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като
извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение,
съобрази доводите и възраженията на страните във връзка със събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, вкл. вземайки предвид оплакванията за
неправилност на първоинстанционното решение, формулирани във въззивните жалби,
приема следното:
И двете въззивни жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, във вр. с чл.631 ТЗ,
съответно от присъденинен кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност,
които са надлежно процесуално легитимирани лица с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение.
Последното е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявена молба,
от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната
форма.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна
инстанция намира за неоснователни, по следните съображения:
Нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ установяват в кумулативна даденост
предпоставките на сложния фактически състав, чието наличие сочи на откриване на
производството по несъстоятелност срещу търговец, а те са следните: 1/ да е налице искане
за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от кредитор по смисъла на
чл.625 ТЗ, респ. – чл.742, ал.1 ТЗ до компетентния за това съд, определен по реда на чл.613
ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо задължение
на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане;
4/ да е налице неплатежоспособност/респ.свръхзадълженост/ на длъжника по смисъла на
ТЗ/; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно и имуществото на
длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на
кредиторите /арг. от чл.631 ТЗ/.
3
След преценка на ангажираните доказателства в настоящия казус по решаващият
състав приема за безсъмнено установено наличието на посочените предпоставки.
Въззиваемата-молител е физическо лице, което твърди паричното му вземане спрямо
търговското дружество ответник да произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на
чл.1, ал.1, т.8 ТЗ.
Присъединеният кредитор е търговец, който също основава вземането си спрямо
ответника на търговска сделка - договор за цесия, сключена между търговци.
Настоящият състав споделя изводът на първоинстанционния съд представеният по
делото запис на заповед от 22.05.2018 г. за сумата 2 453 460.91 лв., издаден от „Виа Сити
Строй“ ЕООД, с поемател молителят А. П. П., да съдържа всички задължителни реквизити
по чл.535 ТЗ, които го определят като редовен от външна страна менителничен ефект.
Предвид въведените твърдения още с молбата за откриване производството по
несъстоятелност за наличие на каузални отношения между страните, обезпечени от записа на
заповед - два договора за заем, съответно от 09.12.2009 г. и от 24.03.2010 г., пред
първоинстанционния съд са били събрани писмени и гласни доказателства относно
установяване валидното възникване и съществуването на тези договори.
Така противно на твърденията във въззивната жалба, и двата договора са били
представени по делото, вкл. в оригинал в откритото с.з. от 12.09.2023 г., в което
първоинстанционният съд е направил констатация, че наличните по делото копия
/приложени към молбата по чл.625 ТЗ/ напълно и точно съответстват на оригиналите по
делото. Същите документи в оригинал са били предоставени и на вещото лице за изготвяне
на експертизата от 09.04.2024 г. и 11.02.2023 г.
От съдържанието на първия се установява, че страните по договора - А. П., като
заемодател и „Виа сити Строй“ЕООД, представлявано от В. Г., като заемател, са постигнали
съгласие заемодателят да предостави на заемателя парична сума в размер 586 749 лв., при
следните условия, посочени в чл.4 от договора, а именно: 1/ паричните средства се
предоставят за срок от 1 година, считано от датата на подписване на договора; 2/ определена
е годишна лихва в размер на 10 %, начисляваща се на база 360 дни, разпределени на 12
равни месечни вноски.
С Анекс от 09.12.2010 г. страните по обсъдения договор са се съгласили да удължат
срока по т.3 от същия /за погасяване на задължението/ до 31.10.2011 г.
Според договора за заем с дата 24.03.2010 г. същите страни като заемодател и
заемателя са постигнали съгласие първият да предостави на втория парична сума в размер
744 000 лв., при посочените в чл.4 от договора условия, а именно: 1/ за срок от 1 година,
счита от датата на подписване на договора; 2/ при определена годишна лихва в размер на 10
%, начислявана на база 360 дни, разпределени на 12 равни месечни вноски.
Доколкото се установява безсъмнено от извършената служебна справка по партидата
на въззивника-длъжник, че към датата на сключване на двата договора за заем като
управител на същото е вписан В. Д. Г. /същият е вписан като единствен управител на
дружеството за периода 31.08.2008 г. - 18.06.2018 г./, който е и лицето с представителна власт
по отношение на дружеството, то защитното възражение на „Виа Сити Строй“ЕООД в
насока договорите за заем да са сключени от лице, което не е имало качеството управител, се
основава на твърдения за антидатиране на договорите - т.е. че договорите са сключени на
дати, различни от посочените в тях.
Правилно е указано от първоинстанционния съд, че тежестта за установяване на това
твърдение е именно за въззивника-ответник, по чието искане е допусната и изслушана
комплексна съдебно – техническа експертиза.
Същата е докладвала повод възложените й задачи, че въз основа на извършения
сравнителен анализ е установила различия между физико - оптичните свойства на
химикалните пасти, с която са положени подписите за „заемодател“ и „заемател“ в Договор
за заем от 09.12.2009 г. с тези, с които са положени подписите за „заемодател“ и „заемател“ в
Анекс към Договор за заем от 09.12.2009 г., вкл. са различни от химикалната паста, с която
са положени подписите за „на издателя“ в Запис на заповед и в Договор за спогодба от
22.05.2018 г. Тези констатации на вещото лице го мотивират да изведе, че химикалната
4
паста, с която са положени подписите за „заемодател“ и „заемател“ в Договор за заем от
09.12.2009 г. е различна от тази, с която са положени подписите за „заемодател“ и „заемател“
в Анекс към Договор за заем от 09.12.2009 г. и те са различни от химикалната паста, с която
са положени подписите за „на издателя“ в Запис на заповед и в Договор за спогодба от
22.05.2018 г.
Въз основа на горното вещото лице е заключило и че от изследването не може да се
направи извод, че тези документи са подписани на една и съща дата.
В писменото си заключение и допълнителните пояснения в о.с.з. вещото лице е
добавило, че в българската криминалистична теория и практика няма утвърден метод, по
който да бъде изследвана давност на пишещо вещество или на обект върху, който то е
положено. Поддържа описаните в специализираната литература методи да имат
незадоволителна възпроизводимост и да са сравнителни и деструктивни - т.е. в значителна
степен се разрушава целостта на изследваните документи, без гаранция за достигане до
категоричен извод.
Същата експертиза е категорична обаче в отговорите си подписите за „заемодател“ в
договорите от 09.12.2009 г. и 24.03.2010 г., в договора за спогодба от 22.05.2018 г., както и в
писмата потвърждение от 08.10.2019 г. и 20.11.2019 г. да са изпълнени от А. П.. Категорична
е и че подписите в графа „заемател“ в договора за заем от 09.12.2009 г., за „подпис на
издателя“ в записа на заповед от 22.05.2018 г., както и за „втора страна“ в договора за
спогодба от 22.05.2018 г. са изпълнени от В. Д. Г.. Подписите на място за „заемател“ в
договора от 24.03.2010 г. и „за Виа сити Строй“ЕООД от 08.10.2015 г. са копия на подписи,
изпълнени от В. Г..
При кредитиране заключението на обсъдената експертиза като компетентна и
безпристрастно изготвена, и т.к. оспорените като антидатирани документи са частни по арг.
от чл.181 ГПК следва да се приеме, че за третите лица същите имат достоверна дата от деня,
в който са заверени или от деня, в който съдържанието на документите е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа.
Така по делото е ангажирано пред първоинстанционния съд писмо от молителя-
въззиваем до Национална агенция за приходите, Териториална дирекция София с вх. № от
26.07.2010 г., в което са описани като приложения и двата договора за заем, както и
ревизионен доклад № 1110498/23.11.2011 г. В последния цитираните документи са описани
като представени в хода на ревизионното производство.
Предвид на този безсъмнено установен факт и т.к. ревизионният доклад е официален
документ /издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и
ред/ следва да се заключи, че посочената в него дата 23.11.2011 г. е достоверна такава, както
и че към 26.10.2010 г. процесните два договора за заем са съществували.
Тези изводи сочат на недоказаност на възражението на длъжника за антидатиране на
договорите, както и за неоснователност на оплакванията му за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от СГС при
събирането и проверката на доказателствата.
Във връзка с другото възражение на длъжника страните по договорите за заем да не са
се обвързали валидно от тях, т.к. сумите не били предадени реално, пред
първоинстанционният съд са събрани писмени доказателства и е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която е дала основно и допълнително заключение.
Така за сключения договор за заем от 09.12.2009 г. е представено извлечение от сметка
с титуляр молителя П. в евро, открита в „Инвестбанк“ АД, според данните от което на
09.12.2009 г. от тази сметка по сметка на „Виа Сити Строй“ЕООД е наредена сумата 300 000
евро.
Изслушаната съдебно – икономическа експертиза по допълнително поставените й
задачи е установила, че в обявените финансови отчети към 31.12.2009 г. въззивика-длъжник
е декларирал заем в размер 597 хил. лв., от които 591 хил. лв. главница и 6000 лв. лихва.
Преценени в съвкупност обсъдените доказателства обосновават еднозначен извод А.
П. да е предоставила по договор за заем от 09.12.2009 г. на въззивника-длъжник сумата от
5
586 749 лв.
По отношение на договора за заем от 24.03.2010 г.
Видно е от съдържанието на представената разписка от същата дата, че В. Д. Г. -
управител на „Виа Сити Строй“ЕООД, е посочил дружеството да е получило от А. П. П.
сумата 744 000 лв.
Въпреки оспорванията на дружеството заемател формалната доказателствена сила на
този документ не е оборена в хода на производството, поради което и правилно
първоинстанционният съд е зачел удостоверителното изявление на издателя й в насока, че е
получил сума в посочения размер и на посоченото основание.
Аргумент в подкрепа на горния извод може да се извлече и от извънсъдебното
признание на посочения неизгоден за „Виа Сити Строй“ЕООД факт, съдържащо се в
сключения между него и А. П. договор за спогодба от 22.05.2018 г.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства предпоставя извод страните по двата
договора за заем да са се обвързали валидно по същите.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба изводът на първоинстанционният
съд в горната насока да се оборва от обстоятелството, че договорът за заем не е абсолютна
търговска сделка, а по делото е останал недоказан фактът заемите да са отпуснати за целите
на търговската дейност на дружеството, респ. - невръщането им да представлява
неизпълнение по търговски сделки по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.
На същото следва да се отговори, че обвързаността на страните по двата валидни
договора за заем с обсъденото по – горе сочи безсъмнено, че заемните суми са били
предоставени реално, а поради липса на твърдение да са върнати при уговорените срокове и
условия за молителят в производството е възникнало вземане за връщането на
предоставените в заем суми и възнаградителни лихви в уговорените размери. Що се отнася
до оплакването във въззивната жалба, че обсъдените доказателства не установяват с
категоричност представените по делото два договора за паричен заем да са идентични с
тези, представени в хода на данъчната проверка, то следва да се подчертае, че периода на
превеждане на заемните суми и техния размер, както и идентичността на страните като
заемодател и заемател не могат да обосноват друг, освен направения по-горе извод за
идентичност на тази заеми. На отделно основание въззивникът-длъжник не твърди и не
ангажира доказателства с молителя в производството да са се обвързали с други, различни
от процесните договори за заем, въз основа на които да е получило предадените му от
молителката парични суми.
Във връзка с другото оплакване във въззивната жалба, че по делото не се доказало
заемите да са отпуснати за целите на търговската дейност на дружеството следва да се
отговори, че действително договорът за заем не попада в изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ
абсолютни търговски сделки. Няма спор още, че същият може да бъде определен като
относителна търговска сделка по презумпцията на чл. 286 ТЗ, доколкото в случая
договорите са сключени между физическо лице заемодател и търговско дружество заемател
и следователно една от страните по сделката притежава качеството търговец. Според
нормата на чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни,
когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона. Ето защо и фактите,
че молителят в производството не е търговец и не упражнява по занятие дейност по
кредитиране не могат да опровергаят извода, че страните са обвързани от търговска сделка.
По възражението за погасяване на възникналите вземания в полза на А. П. по двата
договора за заем, поради изтичане на установената в чл.111 ЗЗД погасителна давност.
С оглед уговореното в чл.1 от всеки един от договорите, че първоначално уговорения
падеж на задълженията е една година от подписване на договорите се налага, че по първия
договор от 09.12.2009 г. падежът е настъпил на 09.12.2012 г. /така анекса от 09.12.2010 г./, а
по втория - този от 24.03.2010 г. - на 24.03.2011 г.
Т.к. задълженията произтичат от договор за заем, по отношение главниците приложима
е общата разпоредба та нчл.110 ЗЗД, поради което и вземанията за тях се погасяват с общата
петгодишна давност.
6
Така определен за първия договор давностният срок изтича на 09.12.2017 г., а по
втория - на 24.03.2016 г.
Молителят-въззиваем е ангажирал като доказателства по дело два броя писма
потвърждения на задължения, съответно от 08.10.2015 г. и 20.11.2019 г., според
съдържанието на които дружеството длъжник, чрез действащите си управители към всеки
един от посочените моменти, е потвърдило задълженията си по двата процесни договора за
заем /съответно от 586 749 лв. и 744 000 лв./ към А. П..
Отделно от тях е представен и договор за спогодба от 22.05.2018 г., сключен между А.
П. и „Виа Сити Строй“ЕООД, представлявано от управителя му В. Г., според който същите
са постигнали съглашение за погасяване на дължимите от дружеството суми към П.,
основани на двата обсъдени договора за заем, които суми като главници и дължими лихва са
посочени изрично, в срок от 24 месеца или до 22.05.2022 г., ведно с лихвата за забава. Като
обезпечаване на задължението е уговорено и издаването на процесната запис на заповед.
Поради оспорване на двете потвърдителни писма, като антидатирани, освен
обсъдената по-горе комплексна съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е
допуснал събирането и на гласни доказателства за изясняване на спорните факти дали и кога
двете потвърдителни писма са били съставени и подписани от страните по делото /за „Виа
сити Строй“ЕООД от управителите му към съответния момент/.
От тях в показанията си свидетелят В. Г., действащ като управител на дружеството за
периода 31.08.2008 г. - 18.06.2018 г. е заявил, че е съпруг на А. П. и познат на С. и П. И..
Заявил е още, че след прехвърляне на дружествените дялове на „Виа Сити
Строй“ЕООД всички търговски книги били предадени на новия собственик - част от тях в
офиса на Г., а част били занесени в Русе - в офиса на новия собственик. Книгите включвали
строителни и счетоводни документи, както и такива във връзка с кредит от банка, но без
опис.
При предявяване на двете потвърдителни писма е заявил, че те са били изготвени за
счетоводни нужди, изготвени от счетоводството във връзка с правени ревизии на фирмата,
вкл. на него и съпругата му, и съответно подписани от тях двамата. Всички документи по
време на ревизията били представени на данъчните, а конкретно двете писма били получени
в офиса на ръка.
Твърди при придобиване на дружеството от новите собственици те да са били наясно
с финансовите задължения на последното към съпругата му.
Твърди и че двете потвърдителни писма на се съхраняват в оригинал в
документацията, предадена на новите собственици на дружеството.
От своя страна свидетелката С. И. /вписана като управител на „Виа Сити Строй“ЕООД
за периода 02.12.2019 г. - 15.02.2022 г./ е заявила, че е закупила дружеството от В. през
м.ноември 2019 г., но тях само е фигурирала по документи във фирмата - с делата се
занимавал съпруга й /свидетеля П. И./. Тя лично не била извършвала никакви проверки на
дружеството.
Свидетелят П. И. /вписан като управител на „Виа Сити Строй“ЕООД на 24.10.2024 г./
е заявил пред първоинстанционния съд, че той е бил оперативния човек в дружеството, а не
съпругата му. Той не получил никакви книжа от предишните собственици - само документи
за една сграда в гр.Русе, която била на дружеството и имала разрешително за строеж и
проекти от архитекти. Други книжа, въпреки че били искани, вкл. от счетоводителката на
дружеството, не били представени.
Решаващият състав приема, че при анализът на гласните доказателства следва да
приложи нормата на чл.172 ГПК, като съобрази особените близки отношения на всеки един
от свидетелите със страните по делото /В. Г. е съпруг на А. П. и бивш собственик на
дяловете на въззивника-длъжник, а другите двама свидетели също са съпрузи и са били
последователно собственици и управители на същото дружество/. Следва да се съобразят и
явно влошените отношения между двете страни /показанията на свидетеля И. за наличието
на други приключили съдебни производства между свидетелите И. и Г. за предаване на
парични суми/.
7
Тези им връзки и отношения със страните по делото предпоставят заинтересованост
от изхода на спора, поради което и поради явно противоречие между показанията им
решаващият състав приема, че следва да кредитира последните единствено в частите им, в
които се подкрепят и от останалите приобщени по делото доказателства. По този начин
неустановен от гласните доказателства, а и от останалите приобщени такива по делото е
фактът дали и кога търговските книжа на дружеството „Виа Сити Строй“ЕООД са били
предадени от В. Г. на С. и П. И., вкл. съдържали ли са тези книжа и двете писма
потвърждения.
От друга страна писмените доказателства /двете потвърдителни писма и договора
спогодба/ са установи да са автентични - т.е. подписани са от лицата, сочени за техни
издадени, като второто от тях е подписано от лице, чуждо на правния спор - действалия като
управител към този момент Д. П..
Ето защо и следва да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че тежестта за
установяване на спорния факт относно твърдяното антидатиране на двата документа -
потвърдителни писма, е на лицето, което твърди този факт - в случая ответника-въззивник,
вкл. при съобразяване твърденията на молителя-въззиваем, че тези документи не са в негово
държане, както и на становището на ответника-въззивник, който не оспорва тяхното
съществуване, а единствено датата на съставянето им.
Според възприеманото и от касационната инстанция разбиране в хипотези като
настоящата /Решение № 173/03.05.2012 по гр.д. № 668/ 2011 г. на ВКС, IV г.о./, страната,
представила заверено от нея копие, при поискване следва да представи оригинала на
документа или официално заверен препис от него, като заместването на оригинала с
официално заверен препис в хипотеза на чл. 183 ГПК е допустимо само когато между
страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир.
В случая, както вече се посочи, ответникът-въззивник не оспорва съществуването на
двете потвърдителни писма в правния мир, като единствено твърди, да са антидатирани.
С тези пояснения неоспорената комплексна съдебно-техническа експертиза е
установила по делото при въведените оспорвания от „Виа Сити Строй“ЕООД да няма
утвърден метод, по който да бъде изследвана давност на пишещо вещество или на обект,
върху който то е положено.
Ето защо и представянето на оригиналите на документите - потвърдителни писма, е
без значение за правния спор и доводите, развити в обратната насока във въззивната жалба,
са правнонесъстоятелни.
Предвид изложеното се налага, че с двете потвърдителни писма ответникът-въззивник,
чрез законния си представител към релевантния период от време, е признал съществуването
на задълженията си към А. П., произтичащи от двата процесни договора за заем, вкл. като
главници, възнаградителни и законни лихви, което признание следва да бъде зачетено като
такова по смисъла на чл.116, ал.1, б.“а“ ЗЗД с ефекта на прекъсване на давността, от която е
започнала да тече нова давност. Същото безсъмнено е насочено към кредитора на вземането
- фигурират подписи и на двете страни, поради което и следва волеизявлението на дължника
му е станало известно на кредитора. Отделно от това признаването на задълженията е
направено, след като погасителната давност за всяко едно от тях започнала да тече и преди
нейното изтичане. То касае съществуването на самото задължение /посочени са основанието
и размера/, а не само наличието на фактите, от които произхожда. От последното се налага
признаването на задълженията да е изрично обективирано (няма конкретно изискване за
форма), като според решаващият състав е достатъчно ясно и недвусмислено, вкл. касае
конкретен дълг към момента на извършването му /арг. от ТР № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по
т. д. № 4/2019 г., ОСГТК/.
Аргумент в горната насока се налага и с оглед изразената воля на страните в договора
за спогодба от 22.05.2018 г., които съдържа идентични изявления на страни - признаване на
задълженията по двата договора, конкретизирани по основание и размер.
Същият е представен в оригинал по делото и изслушаната експертиза е установила
еднозначно неговата автентичност.
С него страните са уговорили нов падеж на задължението в установения общ размер до
8
датата на сключването му, респ. - обезпечаване на изпълнението на задължението.
Сключването на този договор също е с ефекта по чл.116, ал.1, б.“А“ ЗЗД, с оглед на
изричното му съдържание, поради което и от този момент е започнал да тече нов давностен
срок за конкретно по сочени по основание и размер парични вземания, който не е изтекъл
към момента на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност -
16.05.2023 г.
Ето защо и правилен се явява изводът на първоинстанционния съд вземането на
кредитора А. П. в размер на 2 453 460,91 лв. спрямо дружеството длъжник да произтича от
валидна търговска сделка - запис на заповед, който обезпечава два договора за заем и да не е
погасено към момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, вкл. по давност, а доводите, развити в обратната насока във въззивната
жалба, се явяват несъстоятелни.
По отношение легитимацията на присъединения кредитор „Нипал груп“ООД.
Ангажираните писмени доказателства от страна на същия, неоспорени от ответника-
длъжник, установяват „Нипал груп“ООД да се легитимира като кредитор по търговско
вземане на „Виа Сити Строй“ЕООД, произтичащо от търговска сделка.
В тази връзка установимо е от приобщеното споразумение от 15.06.2023 г., че със
същото длъжникът „Виа Сити Строй“ЕООД е признал безусловно спрямо присъединения
кредитор по основание и размер всички свои задължения, основани на договор за цесия от
14.06.2023 г., по който „Нипал груп“ООД, в качеството си на цесионер, е придобило от
цедента „Вилипал“ЕООД парично вземане към „Виа Сити Строй“ЕООД в общ размер от
356 113,40 лв., формирано като сбор от следните суми: 1/ предоставен паричен заем на
24.06.2019 г. в размер на 117 350 лв., при уговорена годишна възнаградителна лихва в
размер на 4%; 2/ предоставен на 18.09.2019 г. паричен заем в размер на 195 583 лв., при
уговорена възнаградителна лихва в размер на 4%; 3/ начислена към 31.12.2022 г.
възнаградителна лихва и по двата заема в общ размер на 43 180,40 лв.; 4/ на 31.01.2022 г.
„Нипал груп“ООД заплатило от името и за сметка на „Виа Сити Строй“ЕООД на Е.Р. сумата
от 202 000 евро, с левова равностойност от 395 112 лв., на основание договор за паричен
заем от 20.02.2020 г. В резултат на последното „Нипал груп“ООД имало вземане към „Виа
Сити Строй“ЕООД в размер на 395 112 лв.; 5/ към датата на сключване на споразумението
изискуемите и ликвидни задължения на длъжника към „Нипал груп“ООД били в размер на
751 225,40 лв.
Към споразумението е сключен и анекс на 16.06.2023 г., от съдържанието на който е
видно страните да са се съгласили като гаранция за изпълнение на общото задължение
длъжникът да издаде в полза на кредитора запис на заповед за сумата от 751 22,540 лв., с
падеж 21.06.2023 г. Последната е била издадена /л.88 от първоинстанционното дело/.
Няма спор между страните по обсъденото споразумение, че в уговорения в него срок
ответникът-въззивник не е погасил каквато и да е част от задължението си към своя
кредитор „Нипал груп“ООД. Според неустоечната клаузата на чл.7 от споразумението
последно това неизпълнение довело и до отговорността на длъжника за заплащането на
неустойка за забава в размер на 0,5% за всеки ден закъснение върху общо дължимата сума от
751 225,40 лв., но не повече от 25% от общо дължимата сума.
С Анекс № 2 от 22.04.2024 г. към обсъденото споразумение от 15.06.2023 г. страните
по него са се споразумели в знак на добра воля кредиторът Н. да предостави на „Виа Сити
строй“ЕООД последна възможност за пълно погасяване на дълга, в резултат на което двете
страни се съгласили крайният срок за пълно погасяване да бъде продължен до 27.05.2024 г.,
след изтичането на който вземането на Н. става автоматично и незабавно изискуемо.
Решаващият състав приема, че не следва да се произнася по оплакванията на
присъединения кредитор във въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение в
насока да не са обсъдени възраженията и съображенията му относно изискуемостта на
вземанията му спрямо длъжника /предвид установеното от анекс № 2/, доколкото към
настоящия момент крайният срок на консолидираната дългова експозиция на длъжника към
него - 27.05.2024 г. е настъпил и вземанията му са станали изискуеми.
Този кредитор не е ангажирал други доказателства за промяна на вече установеното
9
между него и длъжника. Такива доказателства не са ангажирани и от последния.
Изложеното обосновава извод „Нипал груп“ООД да е кредитор по търговско вземане
спрямо дължника „Ви Сити Строй“ЕООД в размер на 751 225,40 лв. и неустойка, за което
няма данни да е погасено - изцяло или частично.
Така установените факти предпоставят установяването и на първите три от
кумулативните предпоставки, сочещи на основателност на предявените молби за откриване
на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция счита за установени и останалите две предпоставки - да
е налице състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника по смисъла на
ТЗ, което е обективно и трайно, като затрудненията на последния не са временни.
Така на първо място служебно извършените справки от Агенция по вписвания и СДВР
- Отдел „Пътна полиция“ установяват длъжникът да не притежава недвижими имоти, както
и няма регистрирани собствени МПС.
На отделно основание обсъдените по-горе доказателства установяват еднозначно, че в
случая е изпълнена хипотезата на чл.608, ал.3 ТЗ, т.к. свидетелстват въззивникът-ответник
дружество да е спрял плащанията си към своите кредитори А. П., произтичащи от
обсъдените запис на заповед и два договор за заем, и към „Нипал груп“ООД, произтичащо
от сключеното споразумение от 15.06.2023 г. и анексите към него.
Следователно - налице е неизпълнение на задълженията на „Виа Сити СТрой“ЕООД
по търговски сделки спрямо молителите в производството, установени по основание по
размер изискуеми парични вземания, поради което и неплащането на тези задължения, вкл.
в дадения срок за доброволно изпълнение /след като не са изпълнени на падежа/ отговаря на
понятието за "спиране" на плащанията по смисъла на чл. 608, ал.3 от ТЗ.
Съобразявайки гореизложеното във връзка с релевантния факт дали въззиваемото
дружество притежава парични средства или други реално ликвидни активи от икономическа
гледна точка – т.е. такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в
парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност /арг. от Решение №
71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о. и др./ и тяхното преобразуване
/осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо
предприятие /преустановяване на търговската му дейност, защото последното е в нарушение
интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания/, решаващият състав съобрази
следното:
Приема се в теорията и практиката, че релевантни за платежоспособността на длъжника
са само активите, които счетоводно се класифицират като краткотрайни или още текущи,
разделящи се на общо четири групи – материални запаси /суровини и материали,
незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни
вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др.
подобни, закупени със спекулативна цел – т. е. за препродажба/ и парични средства /в брой
или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/,
участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните,
съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
За изясняване на горните релевантни за настоящето производство въпроси пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала
основно и допълнително заключения.
Същата е докладвала за 2017 г. и 2018 г. въззивникът-ответник да е подал декларации
по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч, че не е осъществява дейност за тези две календарни години.
Затова експертът е приел, че към 31.12.2018 г. активът на дружеството да е не повече от 515
хил. лв. толкова, колкото е деклариран към 31.12.2016 г.
Активите са разпределени, както следва - 225 хил. лева - земи, гори и трайни
насаждения; 264 хил. лева – сгради и 26 хил. лева - парични средства.
10
Към 31.12.2019 г. активът на дружеството е деклариран в размер на 1 065 хил. лева и
е формиран от сбора на следните дълготрайни и краткотрайни активи: 1 002 хил. лева —
дълготрайни материални и нематериални активи и 63 хил. лева - краткотрайни активи, за
които липсват данни от какъв вид са, предвид липсата на данни от счетоводството.
Към 31.12.2020 г. активът е деклариран в размер на 1 302 хил. лева, от които - 513
хил. лева - дълготрайни материални и нематериални активи и 789 хил. лева - краткотрайни
активи.
За финансовите 2021 г., 2022 г. и 2023 г. съдът констатира служебно при извършената
справка по партидата на дружеството в ТР, че няма данни както за подаден годишен
финансов отчет, така и за декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСЧ.
Експертът е установил при извършената проверка в НАП на подадените СД по ЗДДС,
че няма декларирани /декларирани са 0.00 лева/.
От анализа на структурата на пасивите от наличните ГФО е установимо за периода
от 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г. въззивникът-ответник да е подал декларация по чл. 38, ал.9,
т.2 от ЗСЧ, че не е осъществявана дейност. Ето защо е прието, че задълженията са не повече
от 617 хил. лева, колкото са към 31.12.2016 г., т.к. за 2017 г. също е подадена декларация по
чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСЧ.
Те са представени като „други задължения“ и няма други данни, от които да се
направи извод за характера им.
Към 31.12.2019 г. стойността на задълженията е 1 243 хил. лева и по отношение на
тях също липсва информация за вида им.
Към 31.12.2020 г. стойността на задълженията е 1 706 хил. лева, без налични данни за
вида.
За 2021 г. и 2022 г., както и за 2023 г. /служебно установено от партидата на
дружеството/ в ТР липсват данни както за подаден годишен финансов отчет или декларация
по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСЧ.
При тези данни при анализа на наличната информация за структурата на активите и
пасивите на дружеството е изведено, че дори и да се приемат за достоверни
осчетоводяванията на актива и пасива, както и правилното им завеждане като краткотрайни,
съответно краткосрочни и текущи, всички коефициенти за изследвания период са много под
препоръчителните стойности.
Хронологично - за 2018 г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са 0.0421; за 2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.0507, а коефициент на
бърза ликвидност, коефициент на незабавна ликвидност и коефициент на абсолютна
ликвидност са 0.0000; за 2020 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.4625, а останалите
коефициенти на ликвидност отново са 0.0000, а за 2021 г. и 2022 г. липсва информация за
вида на краткотрайните активи.
Първоинстанционният съд е указал с нарочно определение неблагоприятните
последици за ответника-въззивник от непредоставянето на достъп до счетоводството и
счетоводните му книги, но същият не е изпълнил вмененото му задължение да предостави
такъв.
Ето защо и крайните му изводи, основани на наличните данни от служебно
извършените справки и заключението на експертизата в насока, че за 2021 г. дружеството не
разполага с краткотрайни активи, а има краткосрочни задължения към НАП с падеж
настъпил през 2020 г., следва да бъдат споделени.
Идентично следва да е разрешението и за изводите му касателно 2022 г., за която
наличните доказателства сочат длъжникът да няма краткотрайни активи, а има само
задължения към молителя А. П., падежът на които, съгласно договора за спогодба, настъпва
в тази отчетна година. Следователно същите имат характера на текущи. И т.к. са
констатирани и задължения на ответника към НАП с настъпил падеж в предходната година,
не може да се изведе друго, освен че и за този период всички коефициенти на ликвидност са
0.00.
Съответно - показателите за автономност са отрицателни за целия изследван период,
11
тъй като собственият капитал е отрицателна величина.
При установеното че за 2018 г. дружеството не е осъществявало дейност, за 2019 г. то
също не е отчело приходи от дейност, а разходите му са в размер на 76 хил. лева. От
последното се налага счетоводният финансов резултат да е загуба в размер на - 76 хил. лева.
За 2020 г. в отчета за приходите и разходите са декларирани „Други приходи“ в
размер на 368 хил. лева, „Разходи за суровини, материали и външни услуги“ - 86 хил. лева и
„Други разходи“ - 507 хил. лева. Така за посочената финансова година отчетеният
счетоводен финансов резултат е загуба в размер на - 225 хил. лева. Както вече се посочи, за
следващите финансови години - 2021 г. - 2023 г. няма никакви данни в ТР, а от проверка в
НАП на подадените СД декларации и дневници за продажби се е установило декларираните
продажби да са 0,00 лева.
Така изложеното налага за целия изследван период, вкл. към момента на
постановяване на настоящето въззивно решение, въззивникът-ответник да не разполага с
краткотрайни активи, които да покрият краткосрочните и текущите му задължения, защото
не разполага с краткотрайни активи, от които да реализира парични потоци и да възстанови
осъществяването на дейността си, реализира отрицателни финансови резултати и има
непогасени задължения към двамата кредитор в настоящето производство на значителна
стойност, и публични задължения, изискуемостта на които е настъпила на 22.05.2022 г. и на
15.06.2023 г., поради което са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност.
Според въззивната инстанция анализът на приобщените доказателства сочи, че
въззивникът-ответник действително е в трайни затруднения и икономическото му състояние
не му позволява да изпълнява задълженията си – всеки един от коефициентите е под
единица за периода 2018 г. – 2022 г., като такива са показателите вкл. и при съобразяване
данните от баланса на дружеството към 2017 г.
Същите сочат, че финансово икономическото му състояние е в пълна зависимост от
кредиторите му и невъзможността му да изпълнява задълженията си по търговски сделки
има траен характер, защото по отношение на първоначалния молител това продължава
повече от две години, а данните за общото му икономическо състояние сочат търговецът
напрактика да е преустановил дейността си /липсата на обявени ГФО и/или декларации по
чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч/.
Всичко изложеното предпоставя, че е налице спиране на плащанията от страна на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.3 ТЗ, като законоустановеното в посочения текст
предположение за наличие на състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника не се опроверга от последния и се установи на самостоятелно основание от
съвкупния анализ на всички приобщени по делото доказателства, а от друга страна не се
установи наличие на обстоятелствата по чл.631 ТЗ.
За прецизност следва да се подчертае, че вкл. и във въззивната си жалба „Виа Сити
Строй“ЕООД не оспорва изводът в същата насока на първоинстанционния съд, като
оплакванията му се свеждат единствено до неправилност на решението в частта му, касаеща
установяване кредиторовото качество на първоначалния молител.
Въззивната инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че
затрудненията на длъжника нямат временен характер, предвид че, както вече се посочи,
същите са с давност близо две години. От друга същият не установи в процеса, при
разместената доказателствена тежест от презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, че длъжникът
реално разполага с имущество, което да покрие задълженията му без опасност за интересите
на кредиторите му.
Установените факти сочат, че той не притежава дълготрайни материални активи, а
осчетоводените като налични парични средства към 31.12.2018 г. и следващите години не са
недостатъчни за покриване на задълженията му само към двамата кредитори посочени по-
горе кредитори, както и към НАП. В допълнение следва да се има предвид, че не се
установи длъжникът да притежава реално вземания към свои длъжници в размери,
12
надхвърлящи задълженията му, вкл. и не се установи същият да е в състояние да ги събере.
По изложените съображения решаващият въззивен състав приема, че длъжникът „Виа
Сити Строй“ЕООД е в състояние на неплатежоспособност и като е достигнал до същия
краен извод, СГС е постановил правилен съдебен акт.
Същият се явява такъв и в частта му, касаеща определената начална дата на
неплатежоспособността.
Относно началната дата на това състояние при установите данни въззивната
инстанция приема, че проявлението на неплатежоспособността, разглеждана като обективно
състояние на трайна неспособност на длъжника да погасява с краткотрайните си активи
изискуемите задължения към всички кредитори по чл. 608, ал. 1 ТЗ, се обективира именно
към 14.10.2020 така, както е приел и първоинстанционния съд.
Към посочения момент е безсъмнено установено по делото, че финансовото състояние
на длъжника се е влошило до степен, при която действително показателите на всички
коефициенти на ликвидност се установи да са под референтните стойности, като същата е
установена обективно от данните по делото като датата с най – ранното непогасено известно
по делото задължение на дължника /публично/.
Т.к. молителят А. П. е поддържала по отношение на длъжника кумулативно да е
налице и състоянието свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност, първоинстанционният съд правилно е съобразил последователно
застъпваното разбиране в съдебната практика за липса на пречки за откриване на
производство по несъстоятелност едновременно и на двете самостоятелни заявени
основания – неплатежоспособност и свръхзадълженост, ако съвпада началната дата. Ако
състоянието на свръхзадълженост предхожда неплатежоспособността, то производството
следва да се открие на основание свръхзадълженост, което състояние поглъща
неплатежоспособността.
Правилна е и преценката на СГС анализираните по делото доказателства относно
икономическото състояние на длъжника да установяват наличието на установените от
материалния закон в нормата на чл.742, ал.1 ТЗ предпоставки сочещи наличието на
състояние на свръхзадълженост - имуществото на търговското дружество да е недостатъчно
да покрие задълженията му.
За удостоверяване състоянието на свръхзадълженост при преценка дали чистият
актив е отрицателна величина, за разлика от неплатежоспособността се вземат предвид и
неизискуемите задължения, като в случая такова състояние е безсъмнено удостоверено.
В тази връзка СОИ е докладвала, че по данни от ГФО за 2009 г. стойността на
нетекущите активи на длъжника, изчерпващи се с един недвижим имот, находящ се в гр.
***, ул. *** № *, е с балансова стойност 264 хил. лева, с прилежаща към него земя с
балансова стойност 225 хил. лева. Общата стойност на посочените дълготрайни активи в
размер на 489 хил. лева е намерила отражение и в баланса на дружеството до 2016 г.., след
което стойността на дълготрайните активи се увеличава през 2019 г. до 1 002 хил. лева и
намалява до 513 към 31.12.2020 г., без обаче да са налични данни на какво основание и респ.
- какъв е вида на останалите дълготрайни материални активи на дружеството. Последното
препятства възможността за обективна преценка относно реалното им съществуване и
тяхната стойност, който факт предпоставя правилност на извода на първоинстанционния съд
единственият дълготраен материален актив на дружеството да е посоченият недвижим имот.
С него обаче ответникът-длъжник се е разпоредил чрез покупко-продажба на 09.09.2020 г. в
полза на „Нипал Груп“ ЕООД, като напрактика след сключването на сделката дружеството
вече не разполага с дълготрайни материални активи, респ. - декапитализирано е. Отделно от
това заключението на СОИ установява в нито един момент за релевантния период от време
от 2018 г. до 2020 г. стойността на активите на длъжника да е била достатъчна, за да покрие
задълженията му.
Последното обосновава към 31.12.2018 г. „Виа Сити Строй“ЕООД да е в състояние на
свръхзадълженост, защото към посочения момент се установи за има неизискуеми парични
задължения по договорите за заем към молителя в размер, по-голям от стойността на актива
му. Това състояние покрива критерия за свръхзадълженост, което е налице и към момента на
13
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
Изложеното налага към същия момент да са налице и двете основания за откриване на
производство по несъстоятелност, като се установи по-ранна от двете да е датата на
свръхзадължеността, което, наред с необходимостта от охраняване интересите на
кредиторите, правилно е съобразено от първоинстанционния съд като основание да бъде
открито производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост, с начална дата
31.12.2018 г.
Вкл. пред настоящата инстанция не е спорен установения от анализа на
доказателствата факт въззивникът-ответник да не разполага с бързоликвидно имущество,
което да послужи за покриване на разноските по несъстоятелността - обстоятелство,
правилно преценено от първоинстанционния съд, който с нарочно определение е указал на
участниците в производството и всички кредитори за необходимостта от предплащане на
началните разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, определени в
размер на 6 000 лв. Указания са били изпълнени от молителя А. П. преди постановяване на
решението първоинстанционното решение, което в съответствие с последното е намерило
правното си основание в чл.630, ал.1 ТЗ.
По изложените съображения, като правилно обжалваното решение следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 748 /27.05.2024 г., постановено по т.д.н. № 941/2023 г. по
описа на СГС, ТО.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията
и на обжалване пред ВКС на РБългария в 14-дневен срок от вписването му. Жалбите срещу
решението ще се считат връчени чрез обявяването на съобщение за постъпването им в
Търговския регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде отговор в 14-дневен
срок от обявяването на постъпилата касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14