Определение по дело №915/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 833
Дата: 5 март 2024 г. (в сила от 5 март 2024 г.)
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20233100100915
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 833
гр. Варна, 05.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Камелия В.
като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело №
20233100100915 по описа за 2023 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по
делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за
ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ от Е. Й. П. Б.
срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да
й заплати 100 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат нарушаване на правото на ЕС при
извършване на предварителните проверки по водене на ЧНД №4234/2022г. по
описа на ВРС и ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС .
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата без нейно знание и
изслушване били образувани преписки в Първо РУ Варна, като по тези
преписки впоследствие били заведени ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и
ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС за принудително лечение на ищцата по
Закона за здравето.
Ищцата счита, че нейни съседи от жилищната кооперация, в която живее
на ул.Солун са осъществили нерегламентирани контакти в Първо РУ и ВРП,
както и че са организирали подписка с цел ищцата да бъде отстранена от
жилището си чрез постановяване на принудително лечение по ЗЗ. Сочи, че не
1
е била допускана в жилището си и в кооперацията, където е то. Била държана
с часове на улицата, била гонена от магазините и не можела да си купи хляб.
Не й бил даден ключ от домоуправителя на кооперацията за входната врата
на кооперацията, което я поставяло в особено тежко физиологично състояние
, тъй като била със сериозни здравословни проблеми, изискващи често
ползване на тоалетна. Поради поведението на съседите й, подкрепяно от
Прокуратурата и полицейските органи, достъпът й до жилището й, вкл. и за
удовлетворяване на физиологичните си нужди, бил препятстван. Счита, че от
полицията умишлено бил призован нейния брат Е.П. , тъй като трябвало да
се осигури оплакване от близък роднина, за да се осигури основателността на
прокурорското искане за настаняване за принудително лечение. Сочи, че
самата тя нито веднъж не е била изслушана от полицейските органи или
прокуратурата и в двете производства.
Твърди, че било нарушено правото на ищцата по чл.8, §1 от Директива /ЕС/
2016/343. Нарушено било правото й на справедлив съдебен процес, били
нарушени презумпцията за невиновност и забраната за дискриминация,
правото на особена закрила на лицата с физически увреждания или
психически разстройства. Нарушена било правото на зачитане на човешкото
достойнство.
Била инициирана подписка от съседите за принудително настаняване на
ищцата за лечение по Закона за здравето. Било налице нарушение на чл.5, §2
ЕКЗПЧОС – без нейно знание бил провеждан процес на полицейска проверка
под наблюдение на прокурор, при който съседите изнесли данни,
несъответстващи на истината и застрашаващи ищцата от прилагане на
принудителна мярка –експертиза. При предварителния процес на проверката
умишлено били игнорирани данните и доказателствата в полза на ищцата, а
били подсилвани и подкрепяни умишлено създавани затруднения за ищцата
да живее нормално. В процес бил привлечен неин роднина без тя самата да
била търсена. От полицията и Прокуратурата било организирано и
подкрепяно срещу нея обществено поведение на социално отхвърляне и
омраза. Прокуратурата провела производството и без мотиви при укриване на
доказателства в полза на ищцата преценила, че е налице социалния критерий
и внесла искане за принудително лечение на ищцата. Заключението по
проведената по делото СПЕ било, че не е налице медицинския критерий за
принудително лечение. Установено било, че ищцата страда от Разстройство
2
на личността и поведението. Въпреки, че експертното заключение било
служебно известно на ВРП и показанията на свидетелите, че не е агресивна
срещу нея отново било заведено производство за принудително лечение по ЗЗ
- ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС при абсолютно игнориране на
личността й и нарушаване на основните й права за невиновност. Цялото
производство до момента на съдебното такова било проведено при пълно
неинформиране на ищцата и при манипулация на тежка манипулация с
личните й данни.
Твърди се съществено нарушение на членове 1, 2,3, 4, 5,6,7, 8, 127, 20,21,
25, 26, 35, 41 на Хартата на основните права на ЕС. Използвайки неправилно
механизмите на предварителното проучване относно наличието на
медицинския критерий за принудително лечение прокуратурата е щяла да
лиши ищцата от свободата й, щяла да наруши правото й на живот, само
заради затварянето й за изследване и провеждане на експертиза. Излага се, че
била приготвена линейка, която я очаквала, а прокурорът бил забелязан от
свидетелите да разговаря фамилиарно с лицето, което било един от
инициаторите на производството по принудително настаняване за лечение на
ищцата.
Твърди се, че ищцата следствие на всичко изложено и към момента е в
изключително чувствително емоционално състояние, в непрестанен страх от
неизвестното, от властта, не може да спи, непрекъснато мисли за опасността
да бъде вкарана в лудница – професионалният домоуправител. Той
нееднократно нарушавал и ограничавал свободното ползване на
собствеността ищцата като отказал да й предаде ключ за входната врата,
поради и което на ищцата се налагало да звъни на съседите си, което
поведение впоследствие послужило за оплакване от тяхна страна срещу нея.
Отделно стояла часове наред пред дома си без да може да влезе, което често
било в зимните периоди, в тъмната част от деня. Всичко това трябвало да
бъде предмета на обективната проверка на прокуратурата, а не да бъде
толерирано
В срока по чл.131 ГПК ответната страна П. е депозирала отговор по
иска, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на
същия.
Излага се, че посочените от ищцата нарушения не могат да бъдат свързани
3
с правото на ЕС, като по своята същност те не представляват нарушения и на
българските закони. Сочи се, че всички твърдени нарушения са свързани с
извършвани проверки от прокурори за установяване липсата или наличието
на основания за упражняване на правомощието на ПРБ за иницииране на
съдебен процес, в който да се установи налице ли е необходимост от
провеждане на процедура по Закона за здравето по отношение на ищцата.
Тези проверки били образувани по подадени във ВРП сигнали, в които се
твърдяла необходимост от провеждане на такава процедура. Сочените
разпоредби от ищцата нямали отношение към фактическите й твърдения, тъй
като същата не била изложила конкретни факти, които да бъдат подведени
като твърдения за неизпълнение на българската държава по посочените от нея
от Хартата на основните права на ЕС. Разпоредбите били посочени от ищцата
с бланкетно изявление, че са нарушени.
Твърди се, че не е налице фактическия състав отговорността по чл.2в, ал.1,
т,2 ЗОДОВ. Сочи се, че ищцата не е уточнила кои конкретни норми на
правото на ЕС са нарушени, по какъв начин ответника е нарушил тези норми,
в какво конкретно се изразява нарушението и, какви по вид вреди са
причинени от кои конкретни актове на ответника. Липсвало обосноваване на
наличието на причинно-следствена връзка между акта, действието/
бездействието и вредата, претърпяна от ищцата.
Излага се, че липсват представени доказателства, че ПРБ е игнорирала
личното изслушване на ищцата преди реализиране на правомощията си за
иницииране на съдебен процес по чл.157 ЗЗ. Твърди се, че представители на
ответника са дали указания за лично изслушване на ищцата в хода на
извършваните по жалбите проверки. Излага се, че дори и по някаква причина
такова изслушване да не е било проведено, следвало да се има предвид, че
проверките преди реализиране на правомощията на ПРБ по ЗЗ се извършват
единствено и само за защита на интересите на лицата, срещу които са
подадените сигнали. В него се давали правомощия на прокурора дали
инициира съдебно производство, чиято цел е да установи дали са налице
социалния и медицински критерий за принудително настаняване на едно лице
за лечение. В съдебното производство съгласно чл.158,ал.5 ЗЗ лицето, чието
настаняване се иска се разпитва лично , с което се гарантирало и правото му
на ефективни средства за защита и справедлив съдебен процес, визирано в
ХОПЕС. В това производство ПРБ била единствената страна, която може да
4
поиска назначаване на СМЕ. Решението за начина на извършване на
експертното изследване се вземало от съда като задължително се изслушвало
становището на вещото лице. Сочи се, че до момента на иницииране на
съдебното производство не може да се говори за съдебен процес, а след
образуване на съдебното производство, решаващият орган е съда, поради и
което няма как ПРБ да е допуснала нарушаване на чл.47 ХОПЕС. Нямало
представени доказателства, а и нямало твърдения как точно ПРБ е нарушила
правото на живот на ищцата, в какво точно се състои упражнените от
ответника изтезания и нечовешко унизително отношение, нито с какво е
нарушено правото на ищцата на свобода и сигурност.
По отношение на сочените нарушения на чл.7, чл.8, чл.20 и чл.25 ХОПЕС
се излага, че няма доказателства как ПРБ е разгласявала тези обстоятелства,
как е нарушила равенството пред закона, в какво се изразява
дискриминационното отношение. Твърди се, че ПРБ не е разгласявал и
обсъждала лични данни, лични качества и начин на живот на ищцата като
инициирането на съдебното производство и задаването на въпроси на
свидетелите в него не представлява разгласяване на лични данни, качества и
начин на живот.
По твърденията на ищцата за нарушение на чл.17 ХОПЕС като нарушеното
право на собственост се изразявало в това, че прокуратурата толерирала
спирането на електричеството в нейния дом като по този начин се била
намесила недопустимо в мирното ползване на нейната собственост, се излага,
че представени доказателства в този смисъл няма, както и че ПРБ е нямала и
никога не е имала достъп и контрол върху електроразпределителните
източници в страната. Липсвали доказателства и по твърденията на ищцата да
е оставала да нощува на улицата и по какви причини, както и такива
ответникът да е осъществил нарушения на правото на собственост на ищцата
и така да й е причинил вреди.
По твърденията за нарушения на чл.26 ХОПЕС при умишлено укрита
информация и немотивирано искане до съда за иницииране на производство
по ЗЗ се сочи наличие на противоречие, тъй като не ставало ясно дали
ответникът е разгласил неправомерно информация или я е укрил. Сочи се, че
в двете производства са участвали различни представители на прокуратурата,
като информацията станала им служебно известна не се разпространявала,
5
включително и на техни колеги. Твърди се, че прокурорът инициирал чнд
№2470/2023г. не бил запознат с материалите по чнд №4234/2022г. и в
частност с изготвената по последното експертиза. СПЕ се назначавала
задължително и не можело да се ползва вече изготвена такава по друго
производство.
Сочи се, че липсват доказателства по декларативните твърдения на ищцата
за нарушаване на чл.35 ХОПЕС- закрила на здравето. Твърди се действията
на ПРБ по иницииране на двете производства не само не нарушават закрилата
на здравето на ищцата, а точно обратното целили да й осигурят достъп до
здравна профилактика и медицински грижи.
Излага се, че твърденията за нарушения на чл.41 и чл.42 ХОПЕС са общи и
декларативни и липсват представени доказателства по тях.
Излага се, че твърденията за нарушения на чл.45 ХОПЕС са общи и
декларативни и липсват представени доказателства по тях. Като нарушение
на това право ищцата посочила настаняването й в стационар за изследване.
Липсвали доказателства ищцата да е била настанена в стационар за
изследване, а на следващо място се сочи, че съдът определя формата на
провеждане на експертизата съгласно разпоредбата на чл.159,ал.1 ЗЗ.
Твърденията за нарушение на чл.47 ХОПЕС се сочат също за декларативни.
Излага се, че ПРБ не може да осигури справедлив или несправедлив съдебен
процес, тъй като тя е страна в съдебното производство. Правото на
справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита са права,
свързани със задължението на съда.
По отношение на соченото нарушение по чл.50 ХОПЕС се излага, че
процедурата по ЗЗ е охранителна и цели осигуряване на медицински грижи
като няма осъждане и наказание.
Исковата претенция се оспорва и по размер с твърдения за прекомерност.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба, а
именно : водените срещу нея две производства по Закона за здравето, за
което са били образувани ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД
№1258/ 2023г. по описа на ВРС; наличието на противправни действия и/или
6
бездействия на прокуратурата при извършването на предварителните
проверки и иницииране на съдебните производства, довели до съществено
нарушение на правото на ЕС подведено под съответните норми на ХОПЕС и
Директива 2016/343, сочени в исковата молба; както и че вследствие на
действията на ответника, ищецът е претърпял заявените в исковата молба
неимуществени вреди и размерът на тези вреди.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствена тежест да установи правоизключващи и/или
правопогасяващи исковите претенции обстоятелства.
Съдът намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима,
поради което производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл.140,ал.1 ГПК съдът :
Намира представените с исковата молба писмени
доказателства за относими и допустими към предмета на спора,
поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране и
приобщени към доказателствения материал по делото в първото
съдебно заседание.
Намира искането на ищеца за изискване на ЧНД №4234/2022г.
по описа на ВРС и ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС за относимо
и допустимо към предмета на спора.
Намира искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства за установяване на твърденията за вида и интензитета
на претърпените неимуществени вреди за допустимо и относимо към
предмета на делото, поради и което следва да се уважи.
Намира искането на ищеца за провеждане на СПЕ за
допустимо и относимо към предмета на делото, поради и което следва
да се уважи


Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание,
което ще се проведе на 11.04.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение
ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание представените
с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ищеца, с който
да установи наличието на заявените с исковата молба неимуществени вреди.
ИЗИСКВА ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД №1258/ 2023г. по
описа на ВРС за послужване.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото и изследване на ищцата да даде заключение по следните въпроси :
По какъв начин водените срещу ищцата производства през 2022г. и 2023г. за
настаняване за принудително лечение по Закона за здравето са повлияли на
психическото и емоционалното й състояние?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер
на 300 /триста/ лева, платим от бюджета на съда, на основание чл.83, ал.3
ГПК вр. чл.9а ЗОДОВ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Георгиева, която да се уведоми за
поставената задача.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът
може да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
8
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не
е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът
може да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените
от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу
него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели
постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно
производство или извън него и има преимущество пред спорното исково
производство. Разяснява на страните, че на територията на съдебен район
Варна има действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч. Участие в медиация страните могат да заявят чрез координатора
Нора Великова- ет.4, стая 410, тел. *********, както и на email :
*********@***.**
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9