ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439
гр. ХАСКОВО, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500618 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – А.Х.И. е останала
недоволна от определение № 260892 от 05.07.2021 год., постановено по гр.д.
№ 164 / 2021 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което
производството по делото е прекратено и подадената от нея искова молба -
върната, поради което го обжалва с искане за отмяна на определението и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
– гр.София, с доводи за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от А. Х.И.
против „Еос Матрикс“ ЕООД – гр.София, с искане да се признае за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 2 000 лева –
главница по договор за издаване на кредитна карта от 10.06.2005 год., ведно
със законна лихва и деловодни разноски, съгласно изпълнителен лист,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2919 / 2017 год. по
описа на РС – Хасково.
За да прекрати производството по делото,
първоинстанционният съд е приел, че не е налице кумулативната даденост
на предпоставките за предявяване на иска по чл.439, ал.2 от ГПК –
изпълнителна сила на решението, в случая на заповедта за изпълнение и
промените, които са изменили или погасили материалното право, установено
1
със съдебния акт в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, касаещи допустимостта, а не основателността на иска. В подкрепа
на този извод, съдът се е позовал на изложените в исковата молба фактически
твърдения, че вземането е погасено по давност, срокът на която обаче е
изтекъл преди образуването на съдебното производство, приключило с
издаването на заповед за изпълнение, послужила като изпълнително
основание за издаване на изпълнителния лист.
Определението е постановено в съдебно
заседание, проведено на 05.07.2021 год., на което е присъствал пълномощника
на ищцата, а постъпилата частна жалба е приета в съда на 12.07.2021 год., от
което следва извода, че е подадена в едноседмичния срок за обжалване,
съгласно чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване акт, поради което частната жалба се явява допустима, но
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК определя
фактите, които са абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
иска по чл.439, ал.1 от ГПК за оспорване на изпълнението от страна на
длъжника, липсата на една от които, а именно искът да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, обуславя неговата
процесуална недопустимост. Безспорно в случая е установено, че на
20.11.2017 год. е подадено заявление от „Еос Матрикс“ ЕООД – гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу А.Х.И., въз
основа на което е било образувано ч.гр.д. № 2919 / 2017 год. по описа на
Районен съд – Хасково, приключило с издаване на заповед № 1512 от
21.11.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
връчена на ищцата на 02.05.2018 год., чрез работодателя й. Въз основа на
заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 25.05.2018 год., а
изпълнителното дело е образувано на 23.07.2018 год. Призовка за
принудително изпълнение е била връчена на ищцата, в качеството й на
длъжник по изпълнението на 04.08.2019 год.
Ищцата е основала твърдението си за
недължимост на сумите по издадения срещу нея изпълнителен лист, като
такива, погасени по давност, изтекла на 30.06.2013 год., считано от 30.06.2008
год., когато вземането по договора станало предсрочно изискуемо,
позовавайки се допълнително и на липсата на материално правна
легитимация на заявителя – ответник по иска, обосновани с доводи за това, че
е придобил вземанията по силата на договор за цесия, за което не била
уведомена надлежно, съгласно изискването, предвидено в чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Последица от стабилитета на заповедта за
изпълнение е недопустимост на оспорването й в последващ исков процес,
когато се основава на факти и обстоятелства, установен с влязлата в сила
заповед. Тези факти – в случая погасяване на вземането по давност, срокът на
която е изтекъл на 30.06.2013 год., т.е преди издаване на заповедта на
изпълнение – 21.11.2017 год., са обхванати от преклудиращото й действие и
са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения
2
срещу правото, установено със заповедта за изпълнение, но не ги е упражнил
надлежно и в срок, те се преклудират.
Изложените от ищцата твърдения за това, че
заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно, съдът преценя като
ирелеванти в настоящото производство, предвид липсата на доказателства за
подадено от нея възражение пред въззивния съд в срока по чл.423 от ГПК. В
исковата молба липсват твърдения за това кога ищцата е узнала за заповедта
за изпълнение, както и такива, че е била лишена от възможност на оспори
вземането, поради което с въвеждането им едва в частната жалба, съдът
намира същите и за преклудирани, предвид нормата на чл.147 от ГПК.
Достигайки до същите фактически и прави
изводи за недопустимост на иска, предявен на основание чл.439 от ГПК,
първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите
на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК, вр. чл.278, ал.4 от
ГПК.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260892 от
05.07.2021 год., постановено по гр.д. № 164 / 2021 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
Определението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3