№ 68
гр. Елхово, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря Мара Ив. Демирева
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20212310100566 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба за установяване
съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ клон България, ЕИК – *********, в
исковата молба си молба против отв. С.М. М. твърди, че страните са сключили Договор от
10.12.2018г. за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16621752 и то добросъвестно е изпълнило задълженията си по този Договор като е
предоставило на ответницата кредитна карта с разрешен кредитен лимит, указан в Договора,
но С.М. не е изпълнила поетото от нея задължение да изплати този кредит по начина и в
сроковете, посочени в Договора. Ищецът твърди, че ответницата С.М. е преустановила
плащането на вноските по кредита на 01.04.2019 г. когато е последното плащане по заема.
Поради просрочие на две или повече месечни вноски вземането на кредитора - ищец е
станало предсрочно изискуемо в пълен размер, и на 09.09.2019г. на длъжника е било
изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение. Тъй като ответницата е изпаднала в забава, тя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва - 30.51 лева за периода от 05.09.2019г. до 24.09.2020г.
Вземането си, представляващо остатък от паричния дълг, ведно с лихвите, ищецът
заявил по реда на чл. 410 ГПК и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение от
14.05.2021г. по ч.гр.д № 594/2020г. на ЕРС за исковите суми, но поради връчването й на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5 от ГПК е
1
било указано на заявителя – ищец в настоящото производство да предяви иск по чл. 422 от
ГПК за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Ето защо ищецът желае съдът да признае за установено, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, има срещу ответницата валидно и изискуемо вземане за следните суми: главница
в размер на 611.29 лева - представляваща неизпълнено от ответницата задължение по
сключен Договор от 10.12.2018г. за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CARD-16621752, 30.51 лева – мораторна лихва за периода от
05.09.2019 година до 24.09.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от 611.29
лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28.09.2020
година до окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният установителен иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
предявява осъдителен иск като бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на исковата молба на ответната
страна.
В срока по чл.131 ГПК ответницата С.М. не е депозирала писмен отговор, не е
направила възражения, не е посочила или представила доказателства.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, но е подадена молба, с
която се изразява становище по основателността на исковата молба и се желае тя да бъде
уважена.
Ответникът С.М. М., редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание и не
изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № 5943/2020г. по
описа на ЕРС е видно, че в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“
/Париж/ Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България, ЕИК – ********* срещу длъжника–ответник по настоящото гр. производство –
С.М. М. е издадена Заповед 146 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.05.2021г., с която ЕРС е разпоредил на ответника да заплати на ищеца следните суми:
611.29 лева - главница и 30.51 лева - мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до
24.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 611.29 лева от момента на
постъпване на заявлението в съда - 28.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
дължими по договор за потребителски кредит № САRD-16621752, сключен на 10.12.2018 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и СТ. М. М., както и разноски по
делото в общ размер на 75.00 лева - държавна такса за образуване на настоящото
2
производство – 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение - 50.00 лева.
Не е спорно, че издадената по посоченото ч.гр.д. № 594/2020г. по описа на РС-
Елхово Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.05.21г. е
връчена на длъжника-ответник С.М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с
Разпореждане № 662 от 30.07.2021 година по същото ч.гр.д., ЕРС е предоставил на
кредитора предвидената в ГПК възможност на заявителя да предяви иск по чл. 415, ал.1, т.2
от ГПК против длъжника С.М. за установяване на вземането си, от която същият се е
възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно - в едномесечен срок да
предяви иск относно вземането си против длъжника - ответник.
За удостоверяване задълженията на ответника ищецът представя по делото Договор
за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
16621752, сключен на 10.12.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България като кредитор и С.М. М. в качеството на кредитополучател, с № на усвояване
CREX–16621713 за предоставен револвиращ кредит в размер на 700.00 лева чрез кредитна
карта Мастъркард, с която кредитополучателя може да използва услугата покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора. М. в качеството на
кредитополучател се е задължила да погаси задължението си на 6 месечни вноски, всяка в
размер на 100.97 лева съгласно уговорен между страните погасителен план. В Договора е
посочена общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер 542.36 лева
/519.00лв. стойност на закупена стока ТВ и 23.36 лв. застрахователна премия. Посочен е и
годишният размер на разходите (ГПР) – 37.59 %, както и лихвеният процент – 32.33 %.
Съгласно сключения договор общият размер на плащанията са в размер на 605.82 лева, като
е включен и погасителен план, в който са изброени падежните дати на всяка една от
предвидените шест погасителни вноски, с размер на вноската 100.97лв. Предвидено е
първата вноска да е с падеж на 01.02.2019г., а последната – на 01.07.2019 г. Предвид обаче
характера на договор за предоставяне на револвиращ кредит начинът, сроковете и
условията за погасяване на кредита са уговорени изрично в Договора, като съгласно чл. 13
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
месечното извлечение в най-малко в минимален размер съгласно тарифата, поместена в
края на договора. В чл. 14 е указано, че за ползвания револвиращ кредит се дължи годишна
лихва в посочен размер и тя се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му, както и че се дължат предвидените в тарифата такси.
Дружеството - ищец е предоставило на длъжника кредитна карта с разрешен
кредитен лимит от 700.00 лева и с това се създава задължение на кредитополучателя да
заплаща месечните вноски, указани в договора.
В чл. 17 от Договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, а при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
3
определени от Договора надбавки, ведно с обезщетението за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
В раздел „Удостоверявания“ от Договора е посочено, че с полагането на подписа си
кредитополучателят удостоверява, че съдържащата се в Договора информация е била
внимателно прочетена и че е отразена в документа в съответствие с изложеното, без да е
изменяна по какъвто и да е начин. Кредитополучателят е потвърдил още, че се е запознал,
разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски кредит и че е
запознат с обстоятелството, че подписването на този документ води до встъпване в
договорна обвързаност при условията на договор за потребителски кредит, подписан с цел
да създаде такава договорна обвързаност.
Договорът е подписан от страните по него и не е надлежно оспорен от ответницата.
След като ответницата преустановила на 01.04.2019г. плащанията по Договора,
ищцовото дружество е изпратило на 09.09.2019г. покана /последна/ до ответницата, с която я
уведомява за дължимите към този момент суми в общ размер на 683.76лв. и й е даден 7-
дневен срок за плащането им като в противен случай ищецът е заявил, че ще предприеме
принудително събирането им. Няма данни кога е била връчена тази покана на отв. М..
Впоследствие кредиторът е предявил на 28.09.2020г. вземанията си чрез иницииране
на заповедно производство по ч.гр.д. № 594/2020 г. по описа на ЕРС.
От заключението на вещото лице С.Н. по назначената от съда по искане на ищеца
съдебно счетоводна експертиза, поддържано от нея в съдебно заседание, което не бе
оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно изготвено, се
установява, че по сключеният между страните Договор за потребителски револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD – 16621752 от 0.12.2018г., с № на
усвояване CREX–16621713, е извършено плащане с предоставената на кредитополучателят
Стефка М. кредитна карта по Договор № 16621713 от 10.12.2019г. – 542.36 лева и са
усвоени други суми - 430.73 лева - изтеглени на АТМ и платени стоки на ПОС, като общият
размер на усвоени суми за главница по кредита е 973.09 лева. Вещото лице е посочило, че
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до съда – 28.09.2020г. размерът на
задълженията на С.М. М. по предоставения реворвиращ кредит е общо 682.87 лева от които
главница – 640.80 и непогасена възнаградителна лихва – 42.07 лева. Мораторната лихва за
забава върху непогасената главница за периода от 09.09.2019г. /обявяване на предсрочната
изискуемост/ до 28.09.2020г. е 68.71 лева. На 02.10.2020г. е постъпило плащане на сумата от
150.00 лева с което са погасени 28.42 лева - лихва, 42.07 лева - възнаградителна лихва и
29.51 лева от главницата. След извършеното плащане дължимите от ответницата суми са
както следва: главница в размер на 611.29 лева и мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от 03.10.20г. до подаването на ИМ в съда на 03.09.2021г. - 57.06 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Въз основа на твърденията, изложени в исковата молба и петитума на същата, съдът
4
намира, че предявения иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9
и чл. 11, т.7 и 11 от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД по отношение на
претендираната главница и по чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 33 от ЗПК – по отношение на сумите,
представляващи лихва за забава, вкл. и за заплащане на законната лихва върху претендирана
главница, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск по чл.79, вр. с чл. 240 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 594/2020г. по описа на ЕРС, по което има
издадена срещу ответника С.М. Заповед № 146 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.05.2021г., за процесните суми, посочени по-горе, дължими по Договор за
потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD -
16621752., сключен на 10.12.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България и С.М. М. в качеството на кредитополучател. Исковата молба е депозирана в съда
на 03.09.2021г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 от ГПК, тъй като
ищецът е получил уведомлението на съда с дадените указания за предявяване на иск по чл.
422 от ГПК на 09.08.2021г.
Разгледан по същество положителният установителен иск се явява изцяло
основателен и доказан, по следните съображения:
В процесния случай безспорно се установи, че ищцовото дружество и ответницата
са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по повод сключен между тях
на 10.12.2018г. Договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD- 16621752, с номер на усвояване CREX–16621713, не е оспорено и
получаването от ответника на сумата по начина, уговорен в Договора, както и не се твърди
плащане на задължението изцяло.
І. По отношение на претенцията за главница в размер на 611.29 лева, искът се
явява основателен и доказан по следните съображения:
Не е спорен между страните факта на сключване на договора за реворвиращ кредит
и за издаване на кредитна карта между ищеца и ответника, не се оспорва и неговата
автентичност, поради което следва да се приеме, че облигационното правоотношение между
тях е възникнало валидно и кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на
кредитополучателят по уговорения между тях начин сумата по отпуснатия револвиращ
кредит, като издал кредитна карта с разрешен кредитен лимит 700.00 лева. Не се оспорва и
че ответницата е усвоявала по различен начин суми по този кредит и е извършвала частични
плащания, като последното плащане преди подаването на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК е на 01.04.2019г. и дължимата към 28.09.2020г. сума за главница е 640.80 лева,
съгласно заключението на в.л. Николова. Предвид извършено впоследствие плащане – на
5
02.10.20г. е приспадната сумата за дължима главница с 29.51 лева и тай като съдът следва
съгласно чл. 2351 ал.3 от ГПК да вземе предвид фактите, настъпили след подаването на
заявлението по 410 ГПК, то дължимата главница по Договора за кредит между страните е в
размер на 611.29 лева.
С исковата молба се претендира главница в размер на 611.29 лева, която е
незаплатена към момента. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу
ответника за главница по Договора за кредит в размер на 611.29 лева, в какъвто смисъл е и
заключението на вещото лице.
Ето защо съдът приема, че вземането за главница е изцяло изискуемо и дължимо и
именно за сумата от 611.29 лева, поради което искът за главница следва да бъде изцяло
уважен, като се присъди на осн.чл.86 от ЗЗД и законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.09.2020г. до окончателното
плащане.
ІІ. По отношение на обезщетението за забава – мораторна лихва:
Претендира се мораторна лихва в размер на 30.51 лева за периода от 05.09.2019г.
/ден, следващ датата 01.04.2019г. когато ответницата е преустановила плащанията по
кредита/ до 24.09.2020 г.
Вземането за мораторна лихва за процесния период е основано на разпоредбата на
чл. 17 от Договора за кредит, съгласно който при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена вноска.
В случая ищецът претендира мораторна лихва /обезщетение за забава/ в размер на
30.51 лева за периода от 05.09.2019 г., когато ответникът е изпаднал в забава по отношение
до 24.09.2020 г. – преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, изчислено върху
дължимата главница и до този размер искът следва да се уважи.
С оглед уважаване на предявеният главен установителен иск по чл. 422 ГПК, съдът
не дължи произнасяне по предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищцовото дружество. По
делото е направено искане от ищеца за присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производство.
От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за
настоящото производство в размер на 50.00 лева – заплатена д.т. и 230.00 лева - за
възнаграждение за в.л., както и 100.00 лева се претендира юриск.възнаграждение. На
основание чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК и с оглед уважаването на исковата претенция на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 380.00 лева
6
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Направените по ч.гр.д. № 594/20г. по описа на ЕРС и присъдени от съда разноски са в общ
размер на 75.00 лева /25.00 лева д.т. и 50.00 лева юриск.възнаграждение/. В заповедното
производство са дължими всички направени разноски в размер на 75.00 лева.
Водим от гореизложеното Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, че С.М. М. с
постоянен и настоящ адрес в с. Бояново, общ. Елхово, ул. ***, ЕГН - **********,
ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“/Париж/ Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ клон България, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров, чрез пълномощника –
юрисконсулт Н.М., по Договор № CREX–16621752 от 10.12.2018г. за потребителски
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16621752,
сключен между С.М. и „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ клон България,
СЛЕДНИТЕ СУМИ: главница в размер на 611.29 лева /шестстотин и единадесет лева
и двадесет и девет стотинки/, мораторна лихва в размер на 30.51 лева /тридесет лева и
петдесет и една стотинки/ за периода от 05.09.2019г. до 24.09.2020г., заедно със
законната лихва върху главницата от 611.29 лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.09.2020 година до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 146 от 14.05.2021 година по ч. гр. дело № 594/2020
г. по описа на РС – Елхово.
ОСЪЖДА С.М. М. с постоянен и настоящ адрес в с. Бояново, общ. Елхово, ул.
***, ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънал Файненс
С.А.“/Париж/ Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“
клон България, ЕИК – *********, направените в исковото производство разноски в
размер на 380.00 лева /триста и осемдесет лева/, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/.
Банковата сметка на ищеца, по която ответницата може да заплати дължимите
суми е в БНП Париба С.А. - клон София с IBAN: BG 12 BNPA 9440 1008 0081 11 ;
BIC/SWIFT: BNPA BG SX.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
7
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 593/2020г. по описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8