РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Стара Загора, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20235500100838 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.240 и чл.241 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба с вх.№ 4448/02.04.2024г. при Окръжен съд
гр.Стара Загора от ищеца Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***,
действащ чрез пълномощника си адвокат И. Ц., член на АК-Балгоевград, с л.
адв. № ***, ЕГН **********, с адрес: град С., ***, съдебен адрес: град С., ***
срещу: Д. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., *** Цена: 30016,59 лв
/тридесет хиляди и и шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки/.
Ищецът претендира за присъждане и на всички съдебни и деловодни
разноски.
Ищецът твърди в ИМ, че на датата 07.05.2014г. се сключил неформален
договор за заем, между страните Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К.,
в качество на заемополучател, за сумата от 12000лв. Заетата сума е преведена
на заемополучателя, с Платежно нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:02ч., по
банковата му сметка - BG*** от банковата сметка на заемодателя Р. Г. Р.. На
06.01.2019г., след покана от заемодателя Р. Р., заемополучателят Д. К. пое
ангажимент да върне сумата от 12000,00лв. до 15 дни считано от датата
1
06.01.2019г. и призна дължимостта на сумата, но към настоящия момент
сумата не е върната.
На 10.06.2020г. се сключил друг неформален договор за заем, между
страните Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на
заемополучател, за сумата от 1865,50лв. Заетата сума е преведена на
заемополучателя, с Разписка № 0100011072706738 от 10.06.2020г., по ИзиПей,
на името на Д. Ж. К., ЕГН **********. Същия посети офис на ИзиПей и
изтегли сумата дадена в заем.
На 02.03.2021г. се сключил трети неформален договор за заем, между
страните Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на
заемополучател, за сумата от 2151,09лв., като същата била предадена на Д. Ж.
К., в пълен размер, на 02.03.2021г. и 22.02.2021г., с операционни бележки
издадени от Банка ДСК А, клон 2311
На 24.05.2021г. след отправената покана за връщане на общо заетата сума,
от 16016,59лв., дадена в заем на Д. Ж. К., в качество на заемополучател от Р. Г.
Р., в качеството на заемодател, лицето Д. Ж. К., отново заявил, че ще върне
сумата до 15 дни и признава дължимостта на сумата, но към момента на
подаване на заявлението сумата не е върната.
Въпреки отправената му покана Д. Ж. К. не е заплатил дължимата на Р. Г.
Р. сума, произтичаща от сключените договори за заем, с което общият размер
на дължимите от ответника суми възлиза на 16016.59лв.
На 25.04.2014г. се сключил и неформален договор за заем, между
страните Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на
заемополучател, за сумата от 14000лв. Заетата сума е преведена на
заемополучателя, с Платежно нареждане от 25.април,2014г. в 14:43:09ч., по
банковата му сметка - BG*** от банковата сметка на заемодателя Р. Г. Р.. На
06.01.2019г., след покана от заемодателя Р. Р., заемополучателят Д. К. пое
ангажимент и обеща да върне сумата от 14000,00лв. до 15 дни считано от
датата 06.01.2019г., но към настоящия момент сумата не е върната.
На 24.05.2021г. след отправена покана за връщане на общо заетата сума,
от 14000лв., дадена в заем на Д. Ж. К., в качество на заемополучател от Р. Г. Р.,
в качеството на заемодател, лицето Д. Ж. К., отново заяви, че ще върне сумата
до 15 дни, като приза дължимостта на сумата, но към момента на подаване на
заявлението сумата не е върната.
2
Въпреки отправените покана до Д. Ж. К. и поетите ангажименти да върне
сумата, К. не е заплатил дължимата на Р. Г. Р. сума, произтичаща от сключени
договори за заем, с което общият размер на дължимите от ответника суми
възлиза на 14000,00лв.
Гореизложеното обосновавало и правният му интерес от завеждане на
осъдителен иск за връщането на дадената парична сума срещу Д. Ж. К., ЕГН:
**********, в размера на 30016,59 лв /тридесет хиляди и и шестнадесет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на дадена сума в заем,
която не е върната от Д. Ж. К., във вр. с даването на която са издадените
Платежно нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:02ч., Разписка №
0100011072706738 от 10.06.2020г., от ИзиПей; Платежно нареждане от
25.април.2014г. в 14:43:09ч. и., с операционни бележки от 02.03.2021г. и
22.02.2021г издадени от Банка ДСК А, клон 2311
В условията на алтернативност, ако ответникът оспорва договора за заем
и съда приеме, че сумата не е дадена в заем, то считаме, че Д. Ж. К., ЕГН:
********** се е обогатил със сумата, в размер на 30016,59 лв /тридесет
хиляди и и шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, но имуществото на
Р. Г. Р. е намаляло със същата сума, предвид на което приложим е институтът
на неоснователното обогатяване.
Претендират и за законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното плащане.
Заявяват следния ПЕТИТУМ на ИМ :
Предвид изложеното, молят, уважаемия окръжен съд, след като се
запознае с аргументите им относно обстоятелствата по предявените искове и
представените към исковата молба писмени доказателства, както и с
допълнително събраните такива по реда на ГПК, да ги призовете за съдебно
заседание и след като се убеди в основателността на гореизложеното, да
постанови решение, с което да осъди Д. Ж. К.. ЕГН: **********, с адрес гр.
С.З., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***.
сумата 30016.59 лв /тридесет хиляди и и шестнадесет лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща стойността на дадена сума в заем, която не е
върната от Д. Ж. К., във вр. с даването на която са издадените Платежно
нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:02ч., Разписка № 0100011072706738 от
10.06.2020г., от ИзиПей; Платежно нареждане от 25.април.2014г. в 14:43:09ч.
3
и., с операционни бележки от 02.03.2021г. и 22.02.2021г издадени от Банка
ДСК А, клон 2311
В условията на алтернативност, ако съда приеме, че сумата не е дадена в
заем, то Молят да се осъди Д. Ж. К.. ЕГН: **********. с адрес гр. С.З., ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, сумата
30016,59 лв /тридесет хиляди и и шестнадесет лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща неоснователно даената сума, от Р. Г. Р. на Д. Ж. К.,
във вр. с което са издадени Платежно нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:02ч.,
Разписка № 0100011072706738 от 10.06.2020г., от ИзиПей; Платежно
нареждане от 25.април.2014г. в 14:43:09ч. и., с операционни бележки от
02.03.2021г. и 22.02.2021г издадени от Банка ДСК А, клон 2311.
Молят да се осъди ответника да му заплати адвокатското
възнаграждение, съобрзно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, за
осъществената от нея безплатна правна защита и съдействие, в осъдителното
производство
Във вр. с изискването на ГПК посочва и БАНКОВАТА СМЕТКА:
„Банка ДСК" АД
IBAN: BG***
BIC: STSABGSF
Р. Г. Р.
На основание чл.127, ал.2 от ГПК във връзка с чл.156 от ГПК правят
следните ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ:
Молят, за доказването на исковата претенция на основание чл.127, ал.2 от
ГПК да бъдат допуснати и приети в заверени копия следните писмени
документи, които представям заедно с исковата молба като доказателства
поделото:
Платежно нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:024.,
Разписка с № 0100011072706738 от 10.06.2020г., от ИзиПей;
Платежно нареждане от 25.април.2014г. в 14:43:09ч. и.,
Операционни бележки от 02.03.2021г. и 22.02.2021г издадени от Банка
ДСК А, клон 2311.
4
Молят, да допуснат до разпит двама свидетели, в режим на довеждане,
които с показанията си ще установят обстоятелствата, описани в исковата
молба, а именно договреностирте между него и Д. Ж. К., както и множеството
покани за изпълнение и признанието на дължимостта на сумата, от Д. Ж. К..
Молят, в случай на евентуални оспорвания от страна на ответника с
отговора на настоящата искова молба, съобразно с концентрационното начало
в исковия процес да му предостави възможността да посочи и други
доказателства, както и да правя други доказателствени искания, които ще
конкретизират с оглед характера на направените оспорвания и указаното от
съда разпределяне на доказателствената тежест, най-късно до първото
заседание по делото.
Молят, на основание чл. 146 ГПК съдът да им укаже необходимостта и от
ангажиране на доказателства за твърдените от нас факти и предприемане на
съответните процесуални действия.
ОСОБЕНО ИСКАНЕ:
Молят, ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да се постанови
неприсъствено решение.
Молят, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се
явят, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в наше отсъствие.
В тази насока счита, че искът е процесуално допустим, своевременно
предявен и следва да бъда допуснат до разглеждането си в настоящото
съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по
правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на
настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните до
настоящия момент доказателствата по делото, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита за изяснено следното :
Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия
ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, като са отстранени нередовностите
по същата и отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от
5
ГПК/2008г./, не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от
ГПК.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответника по делото Д. Ж.
К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., ***. чрез адв.С. М. М. - АК - С.З., ***,
тел.********** По исковата молба /ИМ/ от Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ***, действащ чрез пълномощника си адвокат И. Ц., член на АК-
Балгоевград, с л. адв. № ***, ЕГН **********, с адрес: град С., *** съдебен
адрес: град С., *** е депозирал писмения си отговор на исковата молба на
15.05.2024 г., като със същия е изразила следните становища по предявения
иск:
І. По допустимостта на исковата молба:
1. Счита, че така предявеният иск се явява подсъден като първа инстанция
на Окръжен съд-Стара Загора, а но също така, счита че искът се явява
процесуално недопустим, по съображенията изложени в писмения отговор.
ІІ. По основателността на иска.
1. Считат, че така предявеният иск се явява неоснователен по
съображенията изцяло изложени в депозирания от него писмен отговор.
Твърди, че в иска се твърди , че на 25.04.2014 г. се сключил неформален
договор за заем, между страните Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К.,
в качество на заемополучател, за сумата от 14000 лв. Заетата сума била
преведена на заемополучателя, с Платежно нареждане от 25.април.2014 г. в
14:43:09 ч., по банковата му сметка - BG*** от банковата сметка на
заемодателя Р. Г. Р.. На 06.01.2019 г., след покана от заемодателя Р. Р.,
заемополучателят Д. К. поел ангажимент и обещал да върне сумата от
14000,00 лв. до 15 дни считано от датата 06.01.2019 г., но към настоящия
момент сумата не била върната.
На 07.05.2014 г. се бил сключил неформален договор за заем, между
страните Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на
заемополучател, за сумата от 12000 лв. Заетата сума била преведена на
заемополучателя, с Платежно нареждане от 07 май 2014г. в 17:44:02 ч., по
банковата му сметка - BG*** от банковата сметка на заемодателя Р. Г. Р.. На
06.01.2019 г., след покана от заемодателя Р. Р., заемополучателят Д. К. поел
ангажимент да върне сумата от 12000,00 лв. до 15 дни считано от датата
06.01.2019 г. и признал дължимостта на сумата, но към настоящия момент
6
сумата не била върната.
На 10.06.2020 г. се сключил неформален договор за заем, между страните
Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на заемополучател, за
сумата от 1865,50 лв. Заетата сума е преведена на заемополучателя, с Разписка
№ 0100011072706738 от 10.06.2020 г., по Изи Пей, на името на Д. Ж. К., ЕГН
**********. Същия посетил офис на Изи Пей и изтеглил сумата дадена в
заем.
На 02.03.2021 г. се сключил неформален договор за заем, между страните
Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на заемополучател, за
сумата от 2151,09 лв., като същата била предадена на Д. Ж. К., в пълен размер,
на 02.03.2021 г и 22.02.2021 г ., с операционни бележки издадени от Банка
ДСК А, клон 2311
На 24.05.2021 г. след отправена покана за връщане на общо заетата сума
от 16016,59лв., дадена в заем на Д. Ж. К., в качество на заемополучател от Р. Г.
Р., в качеството на заемодател, лицето Д. Ж. К., отново заявил, че ще върне
сумата до 15 дни и признава дължимостта на сумата, но към момента на
подаване на заявлението сумата не. била върната. Въпреки отправената му
покана Д. Ж. К. не бил заплатил дължимата на Р. Г. Р. сума, произтичаща от
сключени договори за заем, с което общият размер на дължимите от ответника
суми възлизал на 16016,59лв.
На 24.05.2021 г. след отправена покана за връщане на общо заетата сума,
от 14000 лв., дадена в заем на Д. Ж. К., в качество на заемополучател от Р. Г. Р.,
в качеството на заемодател, лицето Д. Ж. К., отново заявил, че ще върне
сумата до 15 дни, като призал дължимостта на сумата, но към момента на
подаване на заявлението сумата не била върната.
Въпреки отправените покана до Д. Ж. К. и поетите ангажименти да върне
сумата, К. не е заплатил дължимата на Р. Г. Р. сума, произтичаща от сключени
договори за заем, с което общият размер на дължимите от ответника суми
възлизал на 14000,00лв.
Гореизложеното обосновавал правният интерес от завеждане на
осъдителен иск за връщане на дадената парична сума срещу Д. Ж. К., ЕГН:
**********, в размер на 30016,59 лв. /тридесет хиляди и и шестнадесет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на дадена сума в заем,
която не е върната от Д. Ж. К., във вр. с даването на която са издадените
7
Платежно нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:02 ч., Разписка №
0100011072706738 от 10.06.2020 г., от ИзиПей; Платежно нареждане от
25.април.2014 г. в 14:43:09 ч. и., с операционни бележки от 02.03.2021 г. и
22.02.2021 г. издадени от Банка ДСК А, клон 2311
В условията на алтернативност, ако ответникът оспорвал договора за заем
и съда приемел, че сумата не е дадена в заем, то считали, че Д. Ж. К., ЕГН:
********** се е обогатил със сумата, в размер на 30016,59 лв. /тридесет
хиляди и и шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, но имуществото на
Р. Г. Р. било намаляло със същата сума, предвид на което бил приложим е
институтът на неоснователното обогатяване.
Претендирали и законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното плащане. В този смисъл е и петитумът на иска
Претендират се недоказано на какво основание на Закона за адвокатурата
и Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения е
оказвана безплатна правна помощ на лице , което определено манифестира
заможно финансова състояние и системно се занимава с предоставяне на
заеми на физически лица разноски за адвокатско възнаграждение.
Правят се доказателствени искания за допуснете до разпит двама
свидетели, в режим на довеждане, които с показанията си ще установят
обстоятелствата, описани в исковата молба, а именно договореностите между
ищеца и Д. Ж. К., както и множеството покани за изпълнение и признанието
на дължимостта на сумата, от Д. Ж. К..
В случай на евентуални оспорвания от страна на ответника с отговора на
настоящата искова молба, съобразно с концентрационното начало в исковия
процес да ми предоставите възможност да посоча други доказателства, както
и да правя други доказателствени искания, които ще конкретизирам с оглед
характера на направените оспорвания и указаното от съда разпределяне на
доказателствената тежест, най-късно до първото заседание по делото.
Представя следните писмен и доказателства :
Платежно нареждане от 7 май 2014 г. в 17:44:02 ч.,
Разписка № 0100011072706738 от 10.06.2020 г„ от ИзиПей;
Платежно нареждане от 25 април.2014 г. в 14:43:09 ч. и.,
Операционни бележки от 02.03.2021 г. и 22.02.2021 г. издадени от Банка
8
ДСК А, клон 2311.
Предявения иск представлява сложна компилация на юридически факти
миксирани в исковата молба като субективно съединени искове и
представящи отношения по договори за заем или алтернативно друг правен
институт на неоснователно обогатяване.
Дори в този компилиран вид е разбираем за ответника . който оспорва
основателността на претенциите изцяло. В анотацията на този отговор
досежно ищцовата претенция са си позволили да представят хронологично
твърдените събития за да се покаже алогизма на миксирането на задължения ,
които се вменяват на ответника.
Така : С ищеца били съседи , които се уважавали и си помагали, в т.ч. и
през описаните години. С дълбоко учудване от исковата молба разбира , че той
е с адрес в гр.С., тъй като му е известно , че продължава да живее в гр.Стара
Загора в кв.“Казански“.
Не спори , че през пролетните месеци на 2014 г. по неговата молба за да
докаже преводи по сметка на суми по-големи от 10000 лева на два пъти той му
превел сумите от 12000 лева и 14000 лева , които в момента, в който изтеглил
от сметката си му ги върнал без каквито и да е формалности в присъствието на
съжителката му и детето на чисто по съседски.
Сумите не са предоставяни в заем, тъй като не е уговарян срок на
предоставяне , дата на падеж и лихва. А както обяснил не били необходими за
оборот през банковата им сметка за да се докаже положително кредитно
състояние по повод инвестиция в строителство на новото им жилище.Ищецът
разполагал със средствата в банката, преведи ни сумите и те почти веднага му
бяха възстановени в точно същите размери.
По отношение на твърдените, като предоставени в заем суми от
25.04.2014 г. и 07.05.2014 г. или като такива, с които се е обогатил
неоснователно в условията на алтернативност, ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ С ОСНОВАНИЕТО НА ЧЛ.110 ОТ ЗЗД.
Изискуемостта на вземането на преведените с Платежно нареждане от 7 май
2014 г. в 17:44:02 ч. ,и Платежно нареждане от 25 април.2014 г. в 14:43:09 ч.
записани там по инициатива на ищеца като „заем“ е непосредствено след
усвояването им. Но дори и да се приеме различен срок ,то признава ,че той е
бил до календарния край на 2014 година.
9
Ответникът в отговора на ИМ излага съображения, че Давността не е
прекъсвана и спирана. Ищецът е подавал заявления по чл.410 от ГПК и са му
издадени за горните суми Заповеди с № 1629 и 1625 за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 3346/23 г и ЧГД № 3337/ 23 г. на РС-Стара Загора
срещу които в срок подал възражения, при указана възможност да предяви иск
за установяване на вземането по чл.415 от ГПК в указания срок , а и въобще
ищецът не е предявил иск по чл.422 от ГПК и с определения по горните ЧГД
заповедите за изпълнение на парично задължение са обезсилени.
Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд ( в т.ч. и
по чл.116,б.“б“ от ЗЗД) подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността на вземането. Това означава, че ако
кредиторът подаде такова заявление, петте, съответно трите години, с
изтичането на които задължението се погасява, продължават да текат. В т.14
от ТР № 2/26.06.2015 г. По тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно
приложението на чл.116 б “В“ ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК - отм./ се правят
разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като предявяването му има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал. 1 ГПК. Давността се
прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът участва.
Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия
смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение. Според тях,
давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което
ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането
си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила,
започва да тече нова давност. Преценени в цялост, тълкувателните мотиви на
ТР № 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието на кредитора във времето като
основание за течение на погасителната давност, а тълкувателните мотиви на
ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г. отдават значение на факти,
които могат да бъдат съобразявани в хода на производството по чл.422 ГПК
10
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
горното, ( Решение № 118 от 12.12.2019 г. по т. д. № 2288/2018 г. на Върховен
касационен съд, II т. о.) Погасителната давност се прекъсва с предявяване на
иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване
на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да
важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411 ал.З ГПК. В
конкретния случай не е предявявян иск по чл.422 от ГПК , ответникът не е
могъл да защити материалния си интерес, което определя момента в който
давността се прекъсва или спира.В т.см. и ТР № 2 от 26.06.2015 г.Само при
спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422
ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението
е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при
липса на бездействие от страна на кредитора. След издаване на заповедта на
изпълнение по чл. 410 ГПК, тогава същата се връчва на длъжника от съдебен
призовкар. Ако длъжникът подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу
нея, тогава заповедта за изпълнение не влиза в сила и на кредитора не се
издава изпълнителен лист. А без изпълнителен лист той няма да може да
образува изпълнително производство. За него ще съществува единствено
възможността да предяви иска по чл. 422 ГПК с цел да се снабди със съдебно
решение, установяващо съществуването на вземането. Едва след влизане в
сила на съдебното решение издадената заповед за изпълнение ще влезе в сила
- арг, от чл. 416, изр. първо ГПК, Тогава ще бъде издаден и изпълнителен лист
на кредитора, който ще може да търси съдействие от съдебен изпълнител.
Видно от изложеното, в разглеждания пример приложение трябва да
намери общият принцип на погасителната давност. По време на висящността
на съдебния процес относно установяване на съществуване на вземането
кредиторът не може да действа, защото все още не се е снабдил с
изпълнителен лист и не е образувал изпълнително производство. В този
случай, докато съдебният процес е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не
бъде уважена, погасителната давност ще се счита спряна на основание чл. 115,
ал. 1,6. „ж” ЗЗД.Подаването на исковата молба по чл. 422 ГПК поставя начало
на съдебния процес. Той е функционално обвързан със защита на вземането,
което се търси по принудителен ред в рамките на висящото изпълнително
11
производство. В тази връзка т. 14 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г, по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, дава отговор, че предявяването на иска прекъсва
погасителната давност. Исковата молба по чл. 422 ГПК има правните
последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б.
„б” ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита
прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство -
така т, 9 от ТР от 18.06,2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.По
аргумент на противното и обезсилването на заповедите при неподаване на иск
по чл.422 от ГПК давността не се спира и прекъсва.
Но дори и да е така от 2014 година са изминали почти десет години , тоест
срок двоен на този по чл.110 от ЗЗД.
Именно затова ищецът се опитвал в своя иск да компилира последващите
правоотношения с вече посочените , като обединява в своя иск договора за
заем от 07.05.2014 г. (чиято истинска същност те вече са изяснили по-горе ) и
договорите за заем от 10.06.2020 г. и 02.03.2021 г., между които няма никаква
връзка.
Сумата изпратена му по Изипей с Разписка под № 0100011072706738 на
10.06.2024. г. е погасително плащане ( връщане на предадена сума ) на сумата
от 1885 лева, която той му бил предоставил със същото основание, както той
на самия него преди време за временно подпомагане.
В периода между датите 02.02.2021 г. - 26.02.2021 г. провеждал
съотвеното лечение на дискова херния в МБАЛ „Свети И. Рилски“ гр.С..
Ищецът бил предложил сам на съжителката му да го подпомогнел със сумата
от 1000 лева , макар да не се нуждаел от средствата, тъй като получавал добро
възнаграждение. Дори нямал уговорката да му превежда суми. Действително
тогава получил превода от него /ищеца/ по неговата сметка , която му е
известна през годините в размер на 1000 лева , а не на сумата от 2151 лева ,
както той твърди. Приел тогава сумата и като дарение с добра воля от негова
страна.
В исковата молба има житейски нелогичности. Както вече посочил до
момента на завеждане на заповедните производство с ищеца били в
изключително добри взаимоотношения. Алогично е, ако не му е върнал 26000
лева през 2014 година, той да изчаква близо 10 години, за да си ги търси и
през това време те да поддържат близките се и топли взаимоотношения и да
12
продължават взаимно да си услужват със суми един на друг, звучи
действително нелогично.
Още по алогично е, ако той не му е върнал процесната сума от 26000
лева, той 6-7 години по -късно да му дава и нови „заеми“ очаквайки връщане
на такива безлихвено дадени средства, звучи също напълно нелогично и
житейски неоправдано.
Съвсем алогично е след 7 години , точно на празника 24 май 2021 г.
(когато той , съжителката и децата му празнуват по традиция „Деня на
славянската писменост и култура“ с роднините им през целият ден) да
получава покана за издължаването на някакви суми „на куп“, получавани в
период от пак толкова – преди около 7 години.
Още повече ,че вече за сумите от 12000 лева и 14000 лева да „съм бил
обещавал, да ги върна в срок от 15 дни (странно че все това „съм обещавал”) ,
след като е бил поканен едва на далечната дата 06.01.2019 г. , когато отново по
тяхната семейна традиция в първите дни след Коледа и нова година те със
съжителката му и техните приятели ходили до 10.01. всяка година на спа
центрове из страната.
Твърди , че на посочените в исковата молба дати 06.01.2019 г. и
24.05.2021 г. никой не му е отправял покана за плащане на суми , които както
вече обяснил и по-горе не дължи ( а едната от сумите описана в иска е
връщане на сума към мен). Ищецът дори не сочи къде и как е станало това, а и
както вече посочил по-горе имал спомена и свидетели ,че на конкретните дати
няма как да се е случило подобно обстоятелство.датите са съчинени с оглед на
процеса , за да се избегне погасителната давност на претенцията, която както
пък посочих е изпълнена с алогизми.
Не е признавал , не признава и е възразил по ЧГД относно дължимостта
на претендираните суми. С такава твърдение ищецът цели заобикалянето на
погасителната давност на своите претенции в смисъла на чл.116, б.“А“ от ЗЗД.
(Тълкувателно Решение под № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. с № 4/2019 г.,
ОСГТК на ВКС- за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. "а” от
закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на
длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е
адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с
оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на
13
кредитора.). Отново твърди , че на посочените дати не съм се срещал , не съм
получавал покани и не съм признавал задължения към ищеца или на негов
представител. В тази връзка към исковата молба не се сочат и доказателства.
С ищеца се е срещал пред последните 2-3 години само около датите на
подадените заявления за издаване на заповед за изпълнение на паркинга на
магазин Била до кв.“Казански“, в което той му обяснил , че бил задлъжнял към
някакви С.нци при раздялата с жена си, те му изискали всички възможни
документи които имал за предостявяни пари не само на него ами и на други
хора (което по смисъла на ТЗ и НК е лихварска дейност) и му казали , че ако
си съберат парите щяло да се счита ,че това е издължаване към тях. Бил
принуден да го стори, бил на зор и затова им ги бил предоставил. Говореше
несвързано и неясно че трябвало да уговорят и лихви, а веднага след това ...
извиняваше ми се че бил постъпил така, щял да “оправи нещата“. С отговорът
ми че явно не си дава сметка какво ни причинява на него и семейството му
(съжителката и децата му) и че не е мъжка проява се разделят и повече не са
контактували, в т.ч. и след подадената от него жалба, че точно там и по повод
на тази им среща ,че съм го бил заплашвал (която преписка разбира се като
неоснователна и недоказана била прекратена).
В случай , че е останал с погрешно впечатление , че сумата от 1000 лева ,
преведена ми в по сметка в „Уникредит Булбанк” не е дарение за подпомагане
на разходите по лечението му , както сам е казал на съжителката си (когато са
разговаряли той е бил в болницата в С.) и тъй като е преведена след
изписването му от болницата и за да не е неоснователно обогатен с нея ( както
в алтернативността си твърди ищеца) считам ,че с исковата молба съм
поканен да му я върна и съм готов да го стори, ако се докаже че му е дадена
без основание (а тя има такова посочено) или с отпаднало такова ( а това не
отговаря на основанието, което е посочено защото действително провеждах
лечение в този период ).Тази сума не му е давана в заем , както твърди ищеца.
Категорично не е получавал от него сума от 1151 лева, както сочи в иска
си и както видно от приложеното доказателство „операционна бележка „
пореден номер 6 от 02.03.2021 г. сам или чрез другиго е дописвал и подписвал
, явно за целите на това производство. Всъщност това е вътрешен превод по
неговите сметки в банка ДСК.
Предвид на горното моли съда да се отхвърли като преклудирани по
14
давност по чл.110 от ЗЗД претенциите за осъждането му за сумите по твърдени
„неформални договори за заем“ или неоснователно обогатяване ( давността
там тече от датата на предаване на сумите ) по Платежно нареждане от 7 май
2014 г. в 17:44:02 ч. ,и Платежно нареждане от 25 април.2014 г. в 14:43:09 ч. и
като неоснователни всички претенции на ищеца.
По отношение претенцията за присъждане на адвокатския хонорар , за
оказана „безплатна помощ“.
Съгласно Чл. 36 от Закона за адвокатурата Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има правото на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението се определя в договора между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.При липса на договор, по
искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският
съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски
съвет.
Чл, 38. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
лица, които имат право на издръжка;
материално затруднени лица;
роднини, близки или на друг юрист.
Съгласно ал. (2) Само в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Според Тълкувателно Решение под № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. с №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.Страната следва да
представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само
един разход в производството, за който е представено доказателство.
В случая не се сочат основанията по чл.38 от ЗАдв. за оказване на
безплатна адвокатска помощ и присъждане по ал. 2 от същия текст на
15
възнаграждение от съда. Не е представен и Договора за правна помощ с
определена сума , която да е пратена , за ищецът не са посочени основания да
се съди ,че е лицето нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице
(предоставящо заеми), роднина и близък с проц. си представител или юрист ,
Присъждане на такова възнаграждение е неоснователно.
По отношение на доказателствата- същите са относими и следва да се
приемат.
По отношение на доказателствените искания- Съгласно Чл. 164 ГПК (1)
Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
установяване на правни сделки, за действителността на които закон
изисква писмен акт;
опровергаване съдържанието на официален документ;
установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от
5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия,
по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително;
погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска
свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат
само при изрично съгласие на страните.
В случая свидетелите няма как да установят обстоятелства свързани с
договор на стойност 5000 лева и погасяването им, установяване на
съглашение, изменението му , отмяната му , както и поканите по тези
съглашения които са в писмена форма.В хипотезата на ал.2 не е съгласен за
допускане на свидетелски показания.
Моли с оглед изхода на делото да им бъдат присъдени сторените от нас
разноски в това производство, за което ще бъде представен списък и
доказателства за плащането им!
Сочи и представя доказателства по фактите :
16
Копие на Определение № 2849 по ЧГД № 3337/23 г. на СтРС
копие на Определение № 2541 по ЧГД № 3346/23 г. н СтРС
Епикризи от МБАЛ „Св.И. Рилски“ - С. , Клиника неврохирургия от
26.2.2021 и 07.02.2021 г. - доказателство ,че лечението ми в болница е
предхождащо направения уж превод за заем.
4.Пълномощно и фактура за правна помощ по делото № 1049/09.05.2024
г.. В случай на допускане на свидетели на ищцовата страна за установяване на
оспорените от тях алогични факти по „признаване на претенцията на посочени
дати или досежно отправяне на покани на посочени дати“ Ви моля паритетно
да допуснете с оглед установяване на същите факти свидетели на ответната
страна , които сочим отсега : И вели на Д. Д. с адрес гр. С.З., *** и Т. И. Т. с
адрес гр.С.З., ***.
По доказателствата съдът е възприел следното:
По отношение на представените с ИМ писмени доказателства, както и
тези представени с писмения отговор на ответика същите са допустими и
относими към делото, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по същото. По отношение на поисканите от страните свидетели съдът счита,
че оглед на това, че в писмения отговор се изразява несъгласието за допускане
на свидетели на ищеца, съответно и при допускането на такива от страна на
ответника, следва заключението и съдът счита, че са налице процесуалните
пречки по смисъла на чл.164, ал.1 от ГПК, и че не са налице предпоставките
по чл.164, ал.2 от ГПК за тези доказателства, тъй като ответникът и
пълномощникът в писмения си отговор ясно и категорично са заявили, че не
са съгласни с допускането на гласните доказателства, поискани с ИМ. Ооще
повече, че същите касаят съществото на делото и основателността на иска,
поради което искането за допускането им по делото следва да бъде оставено
без уважение, като неоснователно.
В тази насока съгласно Чл. 164 ГПК (1) Свидетелски показания се
допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
установяване на правни сделки, за действителността на които закон
изисква писмен акт;
опровергаване съдържанието на официален документ;
установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
17
писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от
5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия,
по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително;
погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска
свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат
само при изрично съгласие на страните.
В случая свидетелите няма как да установят обстоятелства свързани с
договори на стойност 5000 лева и погасяването им, установяване на
съглашение, изменението му, отмяната му , както и поканите по тези
съглашения които са в писмена форма. В хипотезата на ал.2 ответникът
категорично не е съгласен за допускане на свидетелски показания.
Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря на
изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и искът следва да бъда
допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът
е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност
като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
Ищецът Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат И. Ц., член на АК-Балгоевград, с л. адв. № ***,
ЕГН **********, с адрес: град С., ***, съдебен адрес: град С., *** срещу: Д.
Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., ***, редовно и своевременно
призован, явява се лично, заедно с пълномощниците си адв. И. Ц. и адв. П. Х.,
които заемат становището си, че искът се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в
писмена защита и в съдебното заседание по съществото на делото.
Ответникът Д. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., ***, редовно и
своевременно призован, не се явява лично, вместо него се явява
пълномощника му адв. С. М., като заема становището, че искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по
съображенията, подробно изложени в съдебното заседание по съществото на
18
делото и в депозирания по същото писмен отговор, подаден в
законоустановения по ГПК срок.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със
становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални
норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното:
Не се спори, по делото че ищецът и ответникът са се намирали в добри
приятелски взаимоотношения. И двамата дълго са живели в гр. Стара Загора,
като през последните години ответникът живее в гр. С.. На датата 25.04.2014 г.
се сключил неформален договор за заем, между страните Р. Г. Р., в качеството
на заемодател и Д. Ж. К., в качество на заемополучател, за сумата от 14000 лв.
Заетата сума била преведена на заемополучателя, с Платежно нареждане от
25. април.2014 г. в 14:43:09 ч., по банковата му сметка - BG*** от банковата
сметка на заемодателя Р. Г. Р.. На датата 06.01.2019 г., след покана от
заемодателя Р. Р., заемополучателят Д. К. поел ангажимент и обещал да върне
сумата от 14000,00 лв. до 15 дни считано от датата 06.01.2019 г., но към
настоящия момент сумата не била върната.
На 07.05.2014 г. се бил сключил отново неформален договор за заем,
между страните Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на
заемополучател, за сумата от 12000 лв. Заетата сума била преведена на
заемополучателя, с Платежно нареждане от 07 май 2014г. в 17:44:02 ч., по
банковата му сметка - BG*** от банковата сметка на заемодателя Р. Г. Р.. На
06.01.2019 г., след покана от заемодателя Р. Р., заемополучателят Д. К. поел
ангажимент да върне сумата от 12000,00 лв. до 15 дни считано от датата
06.01.2019 г. и признал дължимостта на сумата, но към настоящия момент
сумата не била върната.
На 10.06.2020 г. се сключил неформален договор за заем, между страните
Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на заемополучател, за
сумата от 1865,50 лв. Заетата сума е преведена на заемополучателя, с Разписка
№ 0100011072706738 от 10.06.2020 г., по Изи Пей, на името на Д. Ж. К., ЕГН
**********. Същия посетил офис на Изи Пей и изтеглил сумата дадена в
заем.
На 02.03.2021 г. се сключил неформален договор за заем, между страните
Р. Г. Р., в качеството на заемодател и Д. Ж. К., в качество на заемополучател, за
19
сумата от 2151,09 лв., като същата била предадена на Д. Ж. К., в пълен размер,
на 02.03.2021 г и 22.02.2021 г ., с операционни бележки издадени от Банка
ДСК А, клон 2311
На 24.05.2021 г. след отправена покана за връщане на общо заетата сума
от 16016,59лв., дадена в заем на Д. Ж. К., в качество на заемополучател от Р. Г.
Р., в качеството на заемодател, лицето Д. Ж. К., отново заявил, че ще върне
сумата до 15 дни и признава дължимостта на сумата, но към момента на
подаване на заявлението сумата не. била върната. Въпреки отправената му
покана Д. Ж. К. не бил заплатил дължимата на Р. Г. Р. сума, произтичаща от
сключени договори за заем, с което общият размер на дължимите от ответника
суми възлизал на 16016,59лв.
На 24.05.2021 г. след отправена покана за връщане на общо заетата сума,
от 14000 лв., дадена в заем на Д. Ж. К., в качество на заемополучател от Р. Г. Р.,
в качеството на заемодател, лицето Д. Ж. К., отново заявил, че ще върне
сумата до 15 дни, като призал дължимостта на сумата, но към момента на
подаване на заявлението сумата не била върната.
Въпреки отправените покана до Д. Ж. К. и поетите ангажименти да върне
сумата, К. не е заплатил дължимата на Р. Г. Р. сума, произтичаща от сключени
договори за заем, с което общият размер на дължимите от ответника суми
възлизал на 14000,00лв.
да осъдите Д. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, сумата 30016,59 лв
/тридесет хиляди и и шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща стойността на дадена сума в заем, която не е върната от Д. Ж.
К., във вр. с даването на която са издадените Платежно нареждане от
07.май.2014г. в 17:44:02ч., Разписка № 0100011072706738 от 10.06.2020г., от
ИзиПей; Платежно нареждане от 25.април.2014г. в 14:43:09ч. и., с
операционни бележки от 02.03.2021г. и 22.02.2021г издадени от Банка ДСК А,
клон 2311,• а в условията на алтернативност. ако съда приеме, че сумата не е
дадена в заем, то Ви Моля да осъдите Д. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр.
С.З., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***,
сумата 30016,59 лв /тридесет хиляди и и шестнадесет лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща неоснователно даена сума, от Р. Г. Р. на Д. Ж. К.,
във вр. с което са издадени Платежно нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:02ч.,
20
Разписка № 0100011072706738 от 10.06.2020г„ от ИзиПей; Платежно
нареждане от 25.април.2014г. в 14:43:09ч. и., с операционни бележки от
02.03.2021г. и 22.02.2021г издадени от Банка ДСК А, клон 2311.
На първо място, от разпитаните по делото свидетели се доказаха
процесните неформални договори за заем за сумите подробно описани в
исковата претенция. Доказаха се и многобройните покани, за изпълнение на
задълженията, които са достигнали до ответника, но същия не желае да
заплати сумите които са му предадени от ищеца.
От разпитаните свидетели и събраните по делото доказателства се доказа,
че на 07.05.2014г. между ищеца и ответника е сключемн неформален договор
за заем, като съдът счита, че се доказа, че Р. Г. Р. предал на Д. Ж. К. сумата от
12000лв. Заетата сума е преведена на заемополучателя, с Платежно нареждане
от 07.май.2014г. в 17:44:02ч., по банковата му сметка -
ВС521МСК70002521629Г76 от банковата сметка на заемодателя Р. Г. Р.. На
06.01.2019г. Доказа се по делото, че след покана от заемодателя Р. Р.,
заемополучателят Д. К. е поел ангажимент да върне сумата от 12000,00лв. до
15 дни считано от датата 06.01.2019г., като ответника е призна дължимостта
на сумата, но до настоящия момент сумата не е върната на ищеца.
По отношение на тези два заема, съответно два иска, съдът приема, че
същите претенции на ищеца са категорично погасени по давност.
По отношение на твърдените, като предоставени в заем суми от
25.04.2014 г. и 07.05.2014 г. или като такива, с които се е обогатил
неоснователно в условията на алтернативност, съдът намчира, че
НАПРАВЕНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ от страна на ответника ЗА ПОГАСЯВАНЕ
ПО ДАВНОСТ С ОСНОВАНИЕТО НА ЧЛ.110 ОТ ЗЗД се явява основателно.
Изискуемостта на вземането на преведените с Платежно нареждане от датата
7 май 2014 г. в 17:44:02 ч. ,и Платежно нареждане от деня 25 април.2014 г. в
14:43:09 ч. записани там по инициатива на ищеца като „заем“ е
непосредствено след усвояването им. Но дори и да се приеме различен срок
,то съдът приема, че той е бил до календарния край на 2014 година.
Ответникът в отговора на ИМ излага съображенията си, какато и съдът
възприема, че Давността не е прекъсвана и спирана. Ищецът е подавал
заявленията си по чл.410 от ГПК и са му издадени за горните суми Заповеди с
№ 1629 и 1625 за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3346/23 г и
21
ЧГД № 3337/ 23 г. на РС-Стара Загора срещу които в срок подал възражения,
при указана възможност да предяви иск за установяване на вземането по
чл.415 от ГПК в указания срок , а и въобще ищецът не е предявил иск по
чл.422 от ГПК и с определения по горните ЧГД заповедите за изпълнение на
парично задължение са обезсилени.
Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд ( в т.ч. и
по чл.116,б.“б“ от ЗЗД) подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността на вземането. Това означава, че ако
кредиторът подаде такова заявление, петте, съответно трите години, с
изтичането на които задължението се погасява, продължават да текат. В т.14
от ТР под № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д. с № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС /относно приложението на чл.116 б “В“ ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК -
отм./ се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като
предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415
ал. 1 ГПК. Давността се прекъсва само със започване на производство, в което
длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да
узнае това. В същия смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното
решение. Според тях, давността е правна последица на бездействието на
кредитора, поради което ако той няма правна възможност да действа, давност
не тече. Ако кредиторът бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото
той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи
нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ. Когато
съдебното решение влезе в сила, започва да тече нова давност. Преценени в
цялост, тълкувателните мотиви на ТР под № 2/26.06.2015 г. изтъкват
бездействието на кредитора във времето като основание за течение на
погасителната давност, а тълкувателните мотиви на ТР № 4 от 18.06.2014 г. и
ТР № 8 от 21.02.2019 г. отдават значение на факти, които могат да бъдат
съобразявани в хода на производството по чл.422 ГПК след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед горното, ( Решение
с № 118 от 12.12.2019 г. по т. д. № 2288/2018 г. на Върховен касационен съд, II
22
т. о.) Погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за
съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване на
заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да
важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411 ал.З ГПК. В
конкретния случай не е предявявян иск по чл.422 от ГПК , ответникът не е
могъл да защити материалния си интерес, което определя момента в който
давността се прекъсва или спира.В т.см. и ТР № 2 от 26.06.2015 г.Само при
спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422
ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението
е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при
липса на бездействие от страна на кредитора. След издаване на заповедта на
изпълнение по чл. 410 ГПК, тогава същата се връчва на длъжника от съдебен
призовкар. Ако длъжникът подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу
нея, тогава заповедта за изпълнение не влиза в сила и на кредитора не се
издава изпълнителен лист. А без изпълнителен лист той няма да може да
образува изпълнително производство. За него ще съществува единствено
възможността да предяви иска по чл. 422 ГПК с цел да се снабди със съдебно
решение, установяващо съществуването на вземането. Едва след влизане в
сила на съдебното решение издадената заповед за изпълнение ще влезе в сила
- арг, от чл. 416, изр. първо ГПК. Тогава ще бъде издаден и изпълнителен лист
на кредитора, който ще може да търси съдействие от съдебен изпълнител.
Видно от изложеното, в разглеждания пример приложение трябва да
намери общият принцип на погасителната давност. По време на висящността
на съдебния процес относно установяване на съществуване на вземането
кредиторът не може да действа, защото все още не се е снабдил с
изпълнителен лист и не е образувал изпълнително производство. В този
случай, докато съдебният процес е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не
бъде уважена, погасителната давност ще се счита спряна на основание чл. 115,
ал. 1,6. „ж” ЗЗД.Подаването на исковата молба по чл. 422 ГПК поставя начало
на съдебния процес. Той е функционално обвързан със защита на вземането,
което се търси по принудителен ред в рамките на висящото изпълнително
производство. В тази връзка т. 14 от ТР под № 2 от 26 юни 2015 г, по тълк. д. с
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, дава отговор, че предявяването на иска прекъсва
23
погасителната давност. Исковата молба по чл. 422 ГПК има правните
последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б.
„б” ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита
прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство -
така т, 9 от ТР от 18.06,2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.По
аргумент на противното и обезсилването на заповедите при неподаване на иск
по чл.422 от ГПК давността не се спира и прекъсва.
Но дори и да е така от 2014 година са изминали почти десет години, тоест
срок двоен на този по чл.110 от ЗЗД. Процесната ИМ е заведена Окръжен съд
Стара Загора на датата 13.12.2023 год., съответно с вх. № 15752 при СТОС,
т.е. категорично след изтичането на установената в закона погасетелна
давност по отношение на тези вземания /чл.110, ал.1 от ЗЗД./.
Именно затова ищецът очевидно се е опитвал в своя иск да компилира
последващите правоотношения с вече посочените , като обединява в своя иск
договора за заем от 07.05.2014 г. (чиято истинска същност те вече са изяснили
по-горе ) и договорите за заем от 10.06.2020 г. и 02.03.2021 г., между които
няма никаква връзка.
По отношение на останалите искове и претенции на ищеца съдът
възприема следното:
От разпитаните свидетели и събраните по делото доказателства се доказа,
че на датата 10.06.2020г. действително е бил сключен неформален договор за
заем, между ищеца и ответника, за сумата от 1865,50лв, като ищеца е предал
на ответника парична сума , чрез паричен превод с Разписка под N
20100011072706738 от 10.06.2020г., по Изи Пей, на името на именно на
ответника Д. Ж. К., ЕГН **********. Договорът за заем, включететелно и на
паричен такъв /заем на пари/ се явя неформален и реален договор и се сключвя
със самото предаване на сумата.
От разпитаните свидетели и събраните по делото доказателства също се
доказа, че на друга дата 02.03.2021г. се е случил и възникнал и друг
неформален договор за заем, сключен между ищеца , в качеството му на
заемодател и ответника, в качество на заемополучател, за сумата от
2151,09лв., като сумата е предадена на ответника Д. Ж. К., в пълен размер,
именно на дните 02.03.2021г. и 22.02.2021г., с операционни бележки издадени
от Банка ДСК, А клон с № 2311. Договорът за заем, включететелно и на
24
паричен такъв /заем на пари/ се явя неформален и реален договор и се сключвя
със самото предаване на сумата. Писмената форма на този договор сеи явява
задължителна единстено и само относно неговата доказуемост пред съда, като
в тази насока свидетелските показания са допустими съгласно разпоредбата на
чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК.
Съдът счита, именно в тази насока, че не се доказаха твърденията на
ищеца и пълномощника му, че на датата 24.05.2021г., след отправената покана
за връщането на общо заетата сума, от 16016,59лв., дадена в заем на Д. Ж. К.,
в качество на заемополучател от Р. Г. Р., в качеството на заемодател, лицето Д.
Ж. К., отново е заявил, че ще върне сумата до 15 дни, като е признал
дължимостта на сумата, но и към момента сумата все още не е върната. В
конкретния случай такива данни по делото не са налице, но и дори да се
приеме, че такава сума е дадена, не са налице допустими по смисъла на ГПК
гласни доказателства съобразно законоустановената граница от 5000 лева,
които да установят това, според специалната разпоредба на чл. 164, ал.1, т.3 от
ГПК.
По отношение на горните суми и сключените неформални договори за
заем между страните по делото през горепосочените дни на 2020 и 2021 год. за
сумите от 1865,50 лв. и сумата от 2151,09лв., съдът счита, че за доказаването
на същите договори за заем са допустими гласните доказзателства, тъй като
сумите са под законоустановената граница от 5000 лева, съобразно
специалната разпоредба на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК.
Въпреки, че съдът приема , че се доказа дължимостта на последните две
суми съответно в размера на сумата от 1865,50 лв., като ищеца е предал на
ответника тази парична сума , чрез паричен превод с Разписка под N
20100011072706738 от 10.06.2020г., по Изи Пей, на името на именно на
ответника Д. Ж. К., ЕГН **********, както и че на друга дата 02.03.2021г. се е
осъществил и възникнал и друг неформален договор за заем, сключен между
ищеца , в качеството му на заемодател и ответника, в качество на
заемополучател, за сумата от 2151,09лв., като сумата е предадена на Д. Ж. К.,
в пълен размер, именно на дните 02.03.2021г. и 22.02.2021г., с операционни
бележки издадени от Банка ДСК А, клон с № 2311, като размерът на общо
дължимата сума от ответника на ищеца възлиза общо в размера на 4016.59
лева, като общ сбор на последните две суми, дадени в заем от ищеца и
25
съответно получени от ответника.
Дори ако съда приеме, че по делото е останал недоказан неформалния
договор за заем, то съдът счита, че с процесиите суми, ответника се е обогатил
без основание, предвид на което следва да ги върне на ищеца, като исковете в
тази им част по отношение на последните две суми, следва да бъдат уважени в
претендирания от ищеца размер. Дори да се приеме, че такива договори за
заем не са възнакнали, то същата сума от 4016.59 лева се дължи и на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тази насока съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
Съобразно нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че същата сума е
дадена без основание и съдът следва да установи предаването, съответно
получаването на парите, както и, че няма основание за това. В тежест на ищеца
е да установи единствено предаването и получаването на парите, а
ответникът, ако твърди, че те са дадени на някакво друго правно основание
следва да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълното и
главно доказване /Решение № 72 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 402/2012
г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
В конкретния случай, от данните по делото е установено и страните не
спорят, че на процесните две дати през 2020 и 2021 година горепосочените
две суми са били преведени на ответника именно от ищеца от името и за
сметка на него чрез превода на общо сумата от 4 016.59 лева от сметката на
ищеца Р. Г. Р. в ЦКБ Казанлък, съответно под № ВО61В1Л1М71454490001318
по сметката именно на ответника Д. Ж. К..
В текста на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са предвидени трите хипотези, всяка от
които е свързана с установяването на конкретни факти и обстоятелства.
Утвърдената съдебна практика приема, че полученото въз основа на нищожен
договор по характера си представлява начална липса на основание за
престиране /в съответствие с ПП под № 1/1979 на ВС на РБ, т.6 от същото/.
Именно в този смисъл трябва да бъде разгледан и конкретния казус.
Заемодателят по договора, ищецът и физическото лице Р. , е предало и
превело уговорената по същите тре договора сума, за да може ответника да я
получи и изразходва, като след това има и съответно задължението да я върне
26
на ищеца. Предвид това искането му за присъждане на сумата, от 4016.59 лева
заплатена и преведана на ответника като паричен заем , следва да бъде прието
за основателно и доказано по отношение на същата сума.
На основание чл. 86 от ЗЗД съдът следва да присъди и т.нар. от съдебната
практика и правната теория “законна лихва” - лихвата за забава, началният
момент на която е датата, на която е заведено делото в съда до окончателното
изплащане на сумите, съобразно петитума на ИМ. Началният момент на тази
лихва е датата на завеждане на делото в ОС-Стара Загора 13.12.2023 год.
Съдът намира, че претенцията е основателна до окончателното изплащате на
целия й размер, определен впоследсдтвие от съдебния изпълнител.
С оглед на гореизложените съображения и доводи, съдът намира, че искът
се явява частично основателен и доказан само за размера на общо дължимата
сума от ответника на ищеца, която възлиза общо в размер на 4016.59 лева,
като общ сбор на горепосочените две суми, дадени в заем, и като такъв следва
да се уважи до този размер, ведно със законните последици от това.
В останалата му част до размера на общо претендираните 30 016.59 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази му част.
В тази насока съдът следва да отхвърли като преклудирани и погасени по
давност по чл.110 от ЗЗД претенциите на ищеца за осъждането на ответника за
сумите по твърдени „неформални договори за заем“ или неоснователно
обогатяване (съдът намира, че давността там тече от датата на предаване на
сумите ) по Платежно нареждане от 7 май 2014 г. в 17:44:02 ч. , и съответно
Платежно нареждане от 25 април.2014 г. в 14:43:09 ч. и като неоснователни и
недоказани тези претенции на ищеца.
По отношение претенцията на ищеца и неговия пълномощник за
присъждане на адвокатския хонорар , за оказана „безплатна помощ“, съдът
възприма следното:
Съгласно Чл. 36 от Закона за адвокатурата Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има правото на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението се определя в договора между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.При липса на договор, по
искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският
27
съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски
съвет.
Чл. 38. Ал.(1) от ЗА предвижда, че Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на:
лица, които имат право на издръжка;
материално затруднени лица;
роднини, близки или на друг юрист.
Съгласно ал. (2) Само в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Според Тълкувателно Решение под № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. с №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.Страната следва да
представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само
един разход в производството, за който е представено доказателство.
В случая не се сочат основанията по чл.38 от ЗАдв. за оказване на
безплатна адвокатска помощ и присъждане по ал. 2 от същия текст на
възнаграждение от съда. Не е представен и Договора за правна помощ с
определена сума , която да е пратена , за ищецът не са посочени основания да
се съди ,че е лицето нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице
(предоставящо заеми), роднина и близък с проц. си представител или юрист ,
поради което това искане се явява неоснователно.
Налага се извода, че искането за присъждане на такова възнаграждение е
неоснователно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от последния разноски по делото съразмерно
уважената част от иска, общо в размер на 168.00 лева, от които 1200.00 лева
внесената от ищеца съобразно указанията на съда държавна такса за
завеждане на делото съразмерно уважената част на иска /съответно 14% по
1200.00 лева/ , внесени и заплатени от ищеца по делото.
28
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъдена да
заплати на ответникът направените от последния разноски по делото
съразмерно уважената част от иска, общо в размер на 3560.00 лева, от които
4140.00 лева внесеното от ответника възнаграждение за един адвокат по
делото – адв. С. М. от Адв.колегия – Стара Загора , съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и сметка фактура от датата 09.05.2023
год. /на лист 31 от делото/.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.240 и
чл.241 от ЗЗД и алттернативно чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД, Окръжен
съд- гр.Стара Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., *** да
заплати на ищеца Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат И. Ц., член на АК-Балгоевград, с личен адв. № ***,
ЕГН **********, с адрес: град С., ***, съдебен адрес: град С., *** общо
сумата в размер на 4016.59 лева, /четири хиляди и шестнадесет лева и 59 ст./
като общ сбор на горепосочените две суми, едната от 1865,50 лв, която ищеца
е предал на ответника, чрез паричен превод с Разписка под N
20100011072706738 от 10.06.2020г., по Изи Пей, на името на ответника Д. Ж.
К. с ЕГН **********, както и сумата от 2151,09лв., която сума е предадена на
ответника Д. Ж. К., ЕГН ********** в пълен размер, именно на дните
02.03.2021г. и 22.02.2021г., с операционни бележки издадени от Банка ДСК А,
клон с № 2311, дадени в заем, която не е върната от Д. Ж. К., във вр. с
даването на която са издадените с операционни бележки от 02.03.2021г. и
22.02.2021г издадени от Банка ДСК, клон 2311., ведно със законната лихва
върху дължимата главница от сумата от 4016.59 лв. /четири хиляди и
шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, считано от датата на
завеждането на иска в съда - 13.12.2023 год. до пълното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на общо
претендираните 30016,59 лв /тридесет хиляди и и шестнадесет лева и петдесет
и девет стотинки/, с който се иска съдът, да постанови решение, с което да
осъди Д. Ж. К.. ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г.
Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***. над присъдената сума в размер на
29
4016.59 лева, /четири хиляди и шестнадесет лева и 59 ст./ до общо
претендираната сума от 30016.59 лв /тридесет хиляди и и шестнадесет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на дадена сума в заем,
която не е върната от Д. Ж. К., във вр. с даването на която са издадените
Платежно нареждане от 07.май.2014г. в 17:44:02ч., Разписка №
0100011072706738 от 10.06.2020г., от ИзиПей; Платежно нареждане от
25.април.2014г. в 14:43:09ч.., ведно със законната лихва върху отвърлената
главница от сумата от 26010.00 лв. /двадесет и шест хиляди и десет лева/,
считано от датата на завеждането на иска в съда - 13.12.2023 год. до пълното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН и ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ в тази му част.
ОСЪЖДА ответника Д. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., *** да
заплати на ищеца Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат И. Ц., член на АК-Балгоевград, с личен адв. № ***,
ЕГН **********, с адрес: град С., ***, съдебен адрес: град С., *** сумата в
размер на 168.00 лева, /сто щестдесет и осем лева и 00 ст./, представляваща
направените от ищеца разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ищеца Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, действащ
чрез пълномощника си адвокат И. Ц., член на АК-Балгоевград, с личен адв. №
***, ЕГН **********, с адрес: град С., ***, съдебен адрес: град С., *** да
заплати на ответника Д. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., *** общо
сумата в размер на 3560.00 лева, /три хиляди петстотин и шестдесет лева и 00
ст./, представляваща направените от ответника разноски по делото,
съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ищеца адвокат
И. Ц., член на АК-Балгоевград, с личен адв. № ***, ЕГН **********, с адрес:
град С., ***, съдебен адрес: град С., *** да му се определи и да се осъди
ответника да му заплати адвокатското възнаграждение, съобрзно НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, за осъществената от него безплатна
правна защита и съдействие, в осъдителното производство, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред
30
Апелативен съд- гр.Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
31