Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 878

 

град Пловдив, 17.05.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 465 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

         Делото е образувано по касационна жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, срещу Решение № 2182 от 06.12.2021г. по АНД № 6464/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено  Наказателно постановление № 11-01-250 от 10.09.2021г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр.София, с което на З.  А.  К., на основание чл.256а от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.185, т.3, във вр. с чл.36, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.

 С жалбата се иска отмяна на решението и потвърждаване на  НП.

 В съдебното заседаниe - АДФИ не се представлява. С писмено становище по делото юрк.Е.Д.-К. поддържа касационната жалба с искане за отмяна на решението, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - З.  А.  К. се представлява от адв.И.К., който оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

При постановяване на своето решение, съдът е приел за установено, че Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е юридическо лице, 100% собственост на Министерството на образованието и науката, а Ректорът е със статут на второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката, съгласно чл.2, т.2 от Постановление № 13 на МС от 31.01.2018г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката. Относно установеното нарушение, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ се е представлявал от З.К. за периода 21.04.2015г. до 02.06.2019г. С Решение № Рзз-4381 от 08.08.2018г. на  З.  К.  – Ректор на Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП била открита процедура за възлагане на обществена поръчка „публично състезание" на основание чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП. Предмет на поръчката била: „Доставка на компютърна и периферна техника за ПУ „Паисий Хилендарски" гр. Пловдив". Обект на обществената поръчка била доставка на стоки, осъществявана чрез покупка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.

На основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и чл. 181, ал. 6, във връзка е чл. 108, ал. 1 от ЗОП, с Решение № Рзз-5854 от 15.11.2018 г. на ректора било обявено класирането на участниците и били определени за изпълнители на обществената поръчка класираните на първо място участниците в шестте обособени позиции. По обособена позиция № 4 „Принтери, мултифункционални устройства, скенери" за изпълнител на обществената поръчка е определен класираният на първо място участник „Лирекс БГ" ООД София. В резултат на проведената процедура, между ПУ „Паисий Хилендарски", и участника определен за изпълнител на обществената поръчка по обособена позиция № 4 „Принтери, мултифункционални устройства, скенери" - „Лирекс БГ" ООД, София е сключен договор № Д-4 от 17.01.2019 година.

Договорените 16 бр. мултифункционални устройства били доставени в ПУ „Паисий Хиленадрски" на 29.01.2019 г., за което в съответствие с чл. 16, ал. 2 от сключения договор е съставен Приемо-предавателен протокол, подписан от представители на изпълнителя и възложителя. За извършената

доставка от изпълнителя била издадена фактура № ********** от 29.01.2019 г., на обща стойност 5 964,00 лв. без ДДС / 7 156,80 лв. с ДДС, които са заплатени от ПУ „Паисий Хилендарски" на 07.02.2019 г. по банков път чрез Системата за електронни банкови разплащания /СЕБРА/.

Съдът е приел, че изпълнението на договор № Д-4/17.01.2019 г. по обособена позиция № 4 приключило на 07.02.2019 г. с извършване на плащането по договора.

С чл. 185, т. 3 от ЗОП е определен 30-дневен срок от приключване на договора, за изпращане за публикуване на обявление по образец за изпълнението на договора или предсрочното му прекратяване. В случая този  срок е изтекъл на 11.03.2019 г. /първи работен ден/.

При извършена служебна проверка в РОП Н.Д. – главен финансов инспектор от АДФИ установила, че обявление за приключване на договора не е изпратено, както в законоустановения срок, така и към момента на финансовата инспекция, за което бил съставен Констативен протокол от 23.09.2020 година.

Н.Д. съставила АУАН с № 11-01-250 от 11.03.2021г. срещу З.  К. за нарушение на чл.185, т.3, във вр. с чл.36, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки. Съдът е приел, че горната фактическа обстановка не се явява спорна между страните. Съдът е констатирал нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН, в същите два липсва правилно и законосъобразно посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.

Относно правната квалификация в наказателното постановление и АУАН е посочено нарушение на чл.185, т.3, във вр. с чл.36, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки.

Доколкото З.К. в качеството си на публичен възложител не е изпратил до АОП за публикуване в Регистъра на обществените поръчки информация по чл.36, ал.1, т.4 от ЗОП, а именно – обявление по образец за приключване на № Д-4 от 17.01.2019 г., сключен между ПУ „Паисий Хилендарски" и „Лирекс БГ" ООД, гр. София за обществена поръчка с предмет „Доставка на компютърна и периферна техника за ПУ „Паисий Хилендарски" гр. Пловдив" по обособена позиция № 4 „Принтери, мултифункционални устройства, скенери", в 30-дневен срок от приключване на договора, съдът е приел, че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“.

Съдът е приел, че в конкретния случай не се разкрива обществената опасност на общия случай на нарушение на чл.185, т.3, във вр. с чл.36, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки (в редакцията към ДВ, бр.13 от 2016г., в сила от 15.04.2016г.), а същата обществена опасност е много по-ниска, като на съответства на наложеното административно наказание.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото. Доколкото по делото липсват данни за други такива допуснати нарушения на ЗОП, очевидно е, че установеното нарушение е инцидентно и не е резултат на недобросъвестно осъществяване на служебните задълженията при провеждане на процесната обществена поръчка, относно която не е констатирано каквото и да е друго извършено нарушение. Безспорно първоначалната преценка за маловажност на извършеното административно нарушение се извършва от административно-наказващия орган, който е длъжен да отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати в чл.6 от ЗАНН.   Когато деянието представлява маловажен случай, административно-наказващият орган следва да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като по този начин освобождава от административно-наказателна отговорност лицето, извършило деянието. Това освобождаване от отговорност обаче не почива на преценка по целесъобразност, а означава упражняване на компетентност, възложена по силата на специална норма. В тази връзка, обхватът на съдебния контрол за законосъобразност включва и проверка на преценката за маловажност на случая, която административно- наказващият орган е бил длъжен да извърши.  Това разбиране за обхвата на съдебния контрол е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административно-наказващия орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с чието разглеждане е сезиран.    В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България, според което преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира несъответствие на оспореното наказателно постановление с посочената правна норма, същото следва да бъде отменено като издадено в противоречие със закона.  В обхвата на изпълнително–разпоредителната власт, с която разполага Ректора на ПУ „Паисий Хилендарски" гр. Пловдив  се включват различни правомощия, права и задължения в това число и като Възложител по Закона за обществените поръчки.  Неизпълнението на задълженията произтичащи от посочените нормативни актове би могло да обоснове ангажирането на административно-наказателната отговорност, но при точен анализ на релевантните факти и обстоятелства.  В изпълнение на работодателската си компетентност, Ректорът на ПУ „Паисий Хилендарски" гр. Пловдив  би следвало да организира, възлага и изисква от служителите в ръководената от него администрация да се следи за своевременното изпълнение на всички задължения произтичащи за Възложителя от нормите на ЗОП. З.К. съгласно чл.25 и чл.30, ал.2 от „Вътрешните правила за реда и организацията за възлагане на обществените поръчки“ в ПУ „Паисий Хилендарски", е възложил на помощник-ректор Румен Киров да изпраща горната информация, аи  той е бил единственият, които е могъл да стори това, тъй като само той е притежавал електронен подпис – съгласно неговите показания дадени пред първостепенният съд.  Конкретното нарушение е извършено за първи път, което наред със сочените обстоятелства по-горе са основание да се приеме, че случаят е с по-ниска обществена опасност от обичайните такива на нарушения от същия вид. Неспорно е, че процесната процедура по ЗОП се е развила законосъобразно, при сключен договор след влизане в сила решението на възложителя за класиране на участниците в процедурата, при изпълнение на същия в срок, и заплащане на доставчика съобразно уговореното. Правата и законно установени интереси на трети лица не са застрашени и не са накърнени. Липсват каквито и да е други данни да е застрашен в каквато и да е степен или да е фактически накърнен интерес на университета или някакъв друг конкретен обществен интерес. Съвкупната преценка на описаните факти и обстоятелствата, при които са проявени, налага извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, което обосновава квалификацията му като маловажен случай, при който прилагането на чл. 28 от ЗАНН би постигнало целите на специалната превенция, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид /аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН/ Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2182 от 06.12.2021г. по АНД № 6464/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: