РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Пловдив, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501856 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Айгер
инженеринг“ООД против решение № 1868/27.04.2023г. по гр.д.№ 16755/2022г. на ПдРС,
VІІІ гр.с., с което е призната за незаконна Заповед № 1756/05.10.2022г., с която на
въззиваемия е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и считано от 05.10.2022г. е
прекратено трудовото му правоотношение. Със същото обжалвано решение въззиваемият е
възстановен на предишно заеманата длъжност „***“, признати са за недействителни
клаузите на чл. 3, б. „Е“ и чл. 4, б. „Ц“ от сключен между страните договор за повишаване на
квалификацията от 05.03.2021г. и клаузата на чл. 5, ал. 1 от сключено между страните
споразумение за поверителност от 22.03.2021г., а също така жалбоподателят е осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 594,58 лева- обезщетение за периода 05.10.2022г.-
17.10.2022г., през който последният е останал без работа. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на исковете по чл.
344 от КТ се сочи, че районният съд неправилно е приел, че наложеното дисциплинарно
наказание не е съобразено с тежестта на допуснатото нарушение, изразяващо се неявяване
на инструктаж за безопасни условия на труд. Сочи се, че като не е преминал необходимите
инструктажи, въззиваемият е поставил в опасност живота и здравето си, а също така се е
поставил в невъзможност да изпълнява точно трудовите си задължения. По отношение на
исковете по чл. 74, ал. 1 от КТ на първо място се сочи, че единият от тях, а именно този,
касаещ клаузата на чл. 4, б.“Ц“ от договора за повишаване на квалификации, решението е
постановено по нередовна искова молба, тъй като липсвала такава буква в чл. 4 от договора.
Твърди се също така, че тези искове са недопустими поради липса на правен интерес, по
причина на това, че към датата на завеждане на първоинстанционно дело договорът между
страните вече е бил прекратен. Излагат се и подробни доводи по същество на тези искове.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Д., с който същата се
1
оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 16755/2022г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от И. В. Д. против „Айгер инженеринг“ООД, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 от
КТ и чл.74, ал.1 от КТ за това да бъде призната за незаконна и като такава да бъде отменена
Заповед № 1756/05.10.2022г. на Управителя на дружество- работодател, с която на И. Д. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, същият да бъде възстановен на
предишната му работа, да бъде присъдено обезщетение в размер от 594, 58 лева за периода
05.10.2022г. - 17.10.2022г., през който е останал без работа поради уволнението, както и да
бъдат обявени за недействителни поради противоречието им с Конституцията и Кодекса на
труда клаузите по чл.3, б.“Е“ и чл. 4, б. „Це“ от сключения между страните Договор за
повишаване на квалификацията от 01.03.2021 г. и по чл.5, ал.1 от сключеното между тях
Споразумение за поверителност от 22.03.2021г..
От страна на “Айгер инженеринг“ООД обективно съединените искове по чл.344,
ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ са оспорени като неоснователни, а исковете с правно основание чл.74,
ал.1 от КТ са оспорени и като недопустими.
По силата на сключения между страните трудов договор № 56/22.03.2021г.
въззиваемият е работил в „Айгер инженеринг“ООД на длъжността „***“ в Отдел „Машини
с цифрово програмно управление“ . Със Заповед № 1756/05.10.2022г. трудовото
правоотношение с въззиваемия е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с
чл.190, ал.1, т.7 от КТ / други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, с налагането на
дисциплинарно наказание „Уволнение“. В заповедта е посочено, че И. Д. е извършил без
уважителна причина тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване
и непокриване на редовна сесия през времето от 04.07.2022г. до 10.07.2022г. на обучение
321 TRN, пролетно- летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST и
поправителна сесия за времето от 11.07.2022г. до 12.07.2022г. на обучение 321 TRN,
пролетно-летен инструктаж по ЗБУТ, завършващо с тест 321 TEST. Посочено е също така,
че неявяването на посочените инструктажи съставлявало тежко нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като застрашава живота и здравето на работника и е в разрез със ЗЗБУТ и
КТ, като по- конкретно работникът е нарушил разпоредбите на чл.126, т.5, т.6 и т.13 от КТ,
чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.33 от ЗЗБУТ и чл.34, ал.1, т.5 от ЗЗБУТ. Преди налагане на
дисциплинарното наказание „Уволнение“, с искане от 13.07.2022г., връчено на въззиваемия
на 14.07.2023г., работодателят е поискал от него в тридневен срок да представи писмени
обяснения относно това, защо не се е явил на посочените сесии. Обяснения не са
представени.
Съгласно чл.126, т.5 и т.6 от КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил,
работникът е длъжен да спазва техническите и технологическите правила и правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Тези текстове от КТ не кореспондират с
описаното в Заповед № 1756/05.10.2022г. конкретно нарушение на трудовата дисциплина-
неявяване на редовна и поправителна сесии на обучение, включващо инструктаж по
здравословни и безопасни условия на труд, тъй като неявяването на обучение не съставлява
нарушение нито на технологичните правила, нито на правилата за ЗБУТ. Непознаването на
правилата за ЗБУТ може да се разглежда като предпоставка за неспазването им, но не и като
пряко неспазване на същите. Разпоредбите на чл.281, ал.1 и ал.2 от КТ съдържат задължение
за работодателя да инструктира всички свои работници и служители по безопасните методи
на работа, особено, когато те са заети в дейности или работят с машини, създаващи опасност
за живота и здравето им.
Съгласно чл.33 от ЗЗБУТ, всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Не са налице никакви данни за това въззиваемият да не е изпълнявал тези свои
2
задължения, като е допуснал трудова злополука или е създал пряк риск за настъпването на
такава. Всъщност, както беше посочено по- горе, описаното в заповедта нарушение се
изразява в неявяването на инструктаж по ЗБУТ, а не в нарушение на съответните правила.
Следва да се приеме, че от въззиваемия е допуснато нарушение единствено на разпоредбата
на чл.34, ал.1, т.5 от ЗЗБУТ, предвиждаща задължение за работниците и служителите да
съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на
работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от
контролните органи.
Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите по
безопасност и здраве при работа са: 1. начален; 2. на работното място; 3. периодичен; 4.
ежедневен; 5. извънреден. Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата, работодателят писмено
определя: 1. видовете обучения и инструктажи; 2. лицата, които ще бъдат обучавани и/или
инструктирани; 3. програма за провеждане на обучението и/или инструктажа; 4. лицата,
които ще провеждат обучението и/или инструктажа. По делото не са налице доказателства
относно вида и съдържанието на обучение 321 TRN, пролетно- летен инструктаж по ЗБУТ,
завършващо с тест 321 TEST. Видно от протоколите на л.94 и 95 по първоинстанционното
дело, въззиваемият е преминал успешно първоначален инструктаж по правила за
безопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 волта и правила за
безопасна работа с първа група кари. След това той е допуснат до работа и е изпълнявал
трудовите си задължения независимо от това, че със Заповед № 48/20.01.2022г. му е била
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за това, че не се е явил на редовна и
поправителна сесии на обучение 322 TRN, есенно- зимен инструктаж по ЗБУТ, завършващо
с тест 322 TEST. Липсват каквито и да било данни за това с каква тежест е нарушението, за
което е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и това, за което е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“. Ето защо, не може да се направи обоснована
преценка относно критериите по чл.189 от КТ, при която да се достигне до категоричният
извод, че тежестта на допуснатото нарушение изисква налагането на най- тежкото
дисциплинарно наказание. Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.4 от горепосочената
наредба, обучението и инструктажът по безопасност и здраве при работа следва да се
провеждат в работно време, а датите девети и десети юли 2022г., попадащи в периода на
обучение от 04.07.2022г. до 10.07.2022г., са в събота и неделя.
Прави впечатление, че, макар при определяне на вида дисциплинарно наказание,
което да бъде наложено на въззиваемия за неявяването му на редовна и поправителна сесии
на обучение и инструктаж по ЗБУТ през месец юли 2022г., това негово нарушение да
възприето като особено тежко, след констатирането му най- късно на 13.07.2022г., когато до
него е отправено писмено искане за обяснения, той е бил допускан на работа, без да бъдат
предприети никакви мерки за това пропуснатото обучение да бъде наваксано, а наказанието
му е наложено едва на 05.10.2022г.. По аргумент от разпоредбата на чл.3 от наредбата, би
следвало да се приеме, че и без тези обучения въззиваемият е притежавал необходимите
знания и умения и е бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. По- същественото обаче във връзка с това, че близо три месеца
работодателят не е предприел нищо във връзка с констатираното нарушение, е това, че не е
спазена разпоредбата на чл. 194, ал.1 от КТ, съгласно която, дисциплинарните наказания се
налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от 1 година от
извършването му. В случая е приложим двумесечния срок от откриване на нарушението,
който е изтекъл най- късно на 14.09.2022г.. Срокът е преклузивен и за изпълнението му
съдът следи служебно / в този смисъл са и мотивите към Решение № 420 от 21.05.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2619/2004 г., IV г. о., ГК, Решение № 432 от 25.03.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 795/2001 г., III г. о. и др./. Ето защо, обжалваното решение в частта, с която заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ е призната за незаконна и е отменена,
както и в частта, с която въззиваемият е възстановено на работа, се явява правилно и
3
законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено. Не е налице спор относно
обстоятелството, че след уволнението му и по- конкретно през периода 05.10.2022г.-
17.10.2022г. И. Д. е останал без работа, както и относно размера на присъденото
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Ето защо, решението на ПдРС ще следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
Що се отнася до исковете по чл.74 от КТ, на първо място ще следва да бъде взето
отношение по заявеното от жалбоподателя възражение за недопустимост на същите предвид
обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено. Съгласно
практиката на ВКС- така например Решение № 161/08.05.2015г. по гр.д.№4848/2014г., на
ВКС, ІV ГО, „правен интерес от установяване на недействителеност на трудовия договор
/или на отделна негова клауза– чл.74 КТ/ е налице, когато се претендира неговото
прекратяване или някакви правни последици като заплащане на трудово възнаграждение,
различни обезщетения по КТ, зачитане на времето за трудов стаж и други подобни, както и
когато недействителността /например на клаузата на чл.3,б.“е“ от процесния договор за
повишаване на квалификацията/ е от преюдициално значение за законосъобразността на
съответното основание, на което е прекратено ТПО“. В конкретния случай исковете по
чл.74 от КТ са съединени с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението на
въззиваемия за незаконно и неговата отмяна. Трудовото правоотношение не е окончателно
прекратено и не е без значение дали в трудовия договор са налице недействителни клаузи.
Ето защо съдът намира, че е налице правен интерес от предявените искове по чл.74 от КТ.
На второ място следва да се обсъди и твърдението във въззивната жалба, че в чл.4 от
договора за повишаване на квалификация от 01.03.2021г. липсва буква „Це“, следва да се
има предвид, че буквите в клаузите на този договор са изписани на латиница, като това е
видно както от поредността им- a, b, c, а не какво би следвало да е на кирилица- а, б, в, така
и от използването в чл.3 на буквата d, вместо д. По закона за транслитерация та българската
буква „ц“ на латиница се изписва с буквите ts, но латинската буква „с“ на български се
произнася като „це“. Поради това не може да има съмнение относно това, че в исковата
молба по първоинстанционното дело се има предвид именно клаузата по б.“с“ на чл.4 от
договора за повишаване на квалификация. Следователно обжалваното решение в частта, с
която е прогласена за недействително клаузата по чл.4, б.“Це“ от въпросния договор не
може да бъде прието за недопустимо.
Съгласно чл.234, ал.3, т.1 и т.2 от КТ, с договор за повишаване на квалификацията
страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при
работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; и отговорност при
незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната
точка. По силата на б. d / б.“Де“/ на чл.3 от Общите условия към Договора за повишаване на
квалификация, въззиваемият се е задължил да работи при работодателя за срок от три
години и шест месеца, което е в рамките на предвидения в закона максимален срок.
Съгласно клаузата на б. Е, работникът дължи обезщетение в размер от 2020 евро не
само при неизпълнение на задължението по б. d, но и при неизпълнение на задълженията на
работника по букви a, b и c на чл.3 от Общите условия. Тези задължения са формулирани по
следния начин: „Да посещава редовно всички занятия, съгласно Програмата към настоящия
договор и уговорките с Работодателя, да се подготвя за всички изпити и да достига добри
резултати по тях“; „Да изпълнява в срок и с дължимата грижа задачите за самостоятелна
подготовка“; „Да завърши успешно обучението си, като положи успешно всички
необходими изпити и практически занимания“. Тези задължения са формулирани твърде
общо, а и препратката към Програмата към договора не внася по- голяма яснота относно
съдържанието им. В програмата е предвидено провеждането на шест курса на обучение,
като е посочена продължителността им в астрономически часове. В частта „Забележка“ в
края на Програмата за обучение е записано, че всеки курс се състои от теория и/или
практически упражнения, като след всеки курс се провежда квалификационен тест, с
покриването на който се приема, че успешно е преминат курса. Липсва обаче каквато и да
било методика за оценяване на теоретичното и практическото обучение. Съответно- не е
4
посочено и при какви постигнати от обучавания работник резултати / минимален обем
теоретични знания, бързина и прецизност при изпълнението на практическите упражнения/
ще се счита, че той е приключил успешно обучението си. Не е ясно дори и това, дали за да
премине към обучение в следващ курс работникът следва успешно да се е справил с
предходния курс или оценката му ще бъде определена сумарно от показаните успехи по
всички курсове. При това положение дължимостта на обезщетението по б. е за
неизпълнение на задълженията по букви a, b и c е поставено в зависимост от едни неясни
условия, което е некоректно спрямо обучавания работник и недопустимо ограничава
правата му. Поради това настоящият състав на ПОС намира, че ще следва обжалваното
решение да бъде потвърдено и в частта, с която е прогласена нищожността на клаузата по б.
е, предвиждаща задължение за въззиваемия да заплати на дружеството- жалбоподател
обезщетение в размер от 2020 евро при неизпълнение на въпросните задължения.
Обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е прогласена за
недействително клаузата по чл.4, б.“Це“ от договора за повишаване на квалификацията, тъй
като тази клауза съдържа единствено задължения на работодателя да заплаща на работника
трудово възнаграждение и осигуровки „въпреки факта, че по време на обучението
обучаемият само се обучава, а не престира работната си сила за работодателя“. В изречение
второ на б.“Це“ е записано следното: „Заплащането на това трудово възнаграждение и
съпътстващите плащания за осигуровки, както и заплащането от страна на работодателя на
стойността на самото обучение, прави резонно обезщетението по чл.3/е/, което
работникът/служителят се задължава да плати на работодателя, в случай на неизпълнение на
задълженията си по чл.3/d/. С това изречение не е въведено задължение за въззиваемия за
заплащане на друга неустойка, различна от тази по чл.3, б.“е“, а само е пояснено, защо се
счита, че е налице реципрочност между задълженията на страните по договора-
задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение и осигуровки на
работника, докато той се обучава безплатно, и задължението на последния да заплати
неустойка, ако не завърши успешно обучението си. Ето защо не е налице каквото и да било
основание за прогласяване на въпросната клауза за недействителна.
С клаузите по чл.1- 4 от споразумението за поверителност въззиваемият се е задължил
най- общо да не разкрива и да не използва поверителна информация- търговски тайни,
техническа информация, ноу- хау, изобретения, полезни модели и др., да не привлича за
други работодатели работници и/или служители на „Айгер инженеринг“ООД и да не
извършва действия, с които засяга авторитета и доброто име на работодателя си. Съгласно
чл.126, т.9 от КТ, едни от трудовите задължения на работниците и служителите са да бъде
лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява
поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. Клаузите на
чл.1- 4 се основават на тази разпоредба и я доразвиват. Нарушенията на задълженията по т.9
на чл.126 от КТ могат да бъдат с различна тежест в зависимост от действията, с които са
осъществени и в зависимост от длъжността и възложената работа на работника или
служителя. Както се сочи и в мотивите към Решение № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1102/2012 г., IV г. о., ГК, „Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед
характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и
доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-
висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и
последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя
биха могли да настъпят неблагоприятни последици“. Тези нарушения могат да бъдат
резултатни, с вредоносни последици за работодателя, или да са формални. Така например в
мотивите към Решение № 1379 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 238/99 г., III г.о. се
приема, че „Уронването на доброто име на предприятието се изразява в нелоялно отношение
към работодателя, злепоставящо го пред третите лица. Нарушението е формално, тъй като
не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат“.
В чл.5, ал.1 от споразумението за поверителност в тежест на въззиваемия е предвидена
5
неустойка в размер на последното му месечно възнаграждение за пълен работен месец,
умножено по десет, при неизпълнение на което и да е от задълженията по чл.1- 4. Така
уговорената неустойка не отчита нито характера на възложената му работа, нито степента на
оказаното от работодателя доверие, нито тежестта на нарушението, нито наличието на
вредоносен резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че в ал.2 на чл.5 е уредено право
в полза на работодателя, освен неустойката по ал.1, да претендира обезщетение за
причинените му действителни вреди. Тази клауза дава категорично основание да се приеме,
че неустойката по ал.1 на чл.5 е договорена единствено за простото извършване на каквото и
да било по тежест нарушение на задълженията по чл.1- 4 от КТ. В тази смисъл клаузата по
чл.5, ал.1 от КТ недопустимо ограничава правата на въззиваемия, поставя го в
неравностойно положение спрямо работодателя и противоречи на добрите нрави. Ето защо
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и в частта, с която същата прогласена
за недействителна.
Обективно съединените искове са общо шест, като само едни от тях се явява
неоснователен. Ето защо в полза на жалбоподателя ще следва да бъде присъдена 1/6- та от
направените от него съдебни разноски във въззивното производство, които са в общ размер
от 950 лева, а именно сума в размер от 158 лева. В полза на въззиваемия ще следва да бъдат
присъдени 5/6- ти от заплатеното от него адв.възнаграждение в размер от 800 лева, а именно
сума в размер от 667 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1868/27.04.2023г. по гр.д.№ 16755/2022г. на ПдРС, VІІІ гр.с., в
частта, с която е призната за недействителна клаузата по чл. 4, б. „Ц“ от сключен между
страните- „Айгер инженеринг“ООД, в качеството му на работодател, и И. В. Д., в
качеството му на работник, договор за повишаване на квалификацията от 05.03.2021г., като
вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Д. иск по чл.74 от КТ против „Айгер
инженеринг“ООД за признаване за недействителна на клаузата по чл. 4, б. „Ц“ от сключен
между страните договор за повишаване на квалификацията от 05.03.2021г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1868/27.04.2023г. по гр.д.№ 16755/2022г. на ПдРС, VІІІ
гр.с. в останалата му част , а именно в частта, с която е призната за незаконна Заповед №
1756/05.10.2022г., с която на въззиваемия И. В. Д. е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ и считано от 05.10.2022г. е прекратено трудовото му правоотношение, в частта,
с която той е възстановен на предишно заеманата длъжност „***“, в частта, с която са
признати за недействителни клаузата по чл. 3, б. „Е“ от сключен между страните договор за
повишаване на квалификацията от 05.03.2021г. и клаузата на чл. 5, ал. 1 от сключено между
страните споразумение за поверителност от 22.03.2021г., както и в частта, с която
жалбоподателят „Айгер инженеринг“ООД е осъден да заплати на въззиваемия сумата от
594,58 лева- обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 05.10.2022г.- 17.10.2022г., през
който последният е останал без работа.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН:**********, от гр. Пловдив, ул. “*** да заплати на “Айгер
Инженеринг” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
”Васил Левски” № 246, сумата от 158 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА “Айгер Инженеринг” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Васил Левски” № 246 да заплати на И. В. Д., ЕГН:**********,
от гр. Пловдив, ул.“*** сумата от 667 лева- съдебни разноски.
6
Решението подлежи на обжалване в частта досежно исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7