№ 3817
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20251100500142 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20231/08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 25420/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 70 състав, са отхвърлени предявените по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ********* срещу М. Б. Д. с ЕГН **********, за
признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
834,10 лева, главница, ведно със законна лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
04.01.2023 г. по ч.гр.д. 67212/2022 г. по описа на СРС, 70-ти състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД В
жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде уважен.
Въззиваемият М. Б. Д., ЕГН **********, чрез особения си представител адв. Х.
Г., оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
1
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, тъй
като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано
или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.
Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените
от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е
бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само
е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от
обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде
вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от
първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по
съществото на спора. В този смисъл е и константната съдебна практика – решение №
124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г.
по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. №
92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично е посочил че
предявява следните искове: за сумата от 300,62 лева - дължими вноски по договор за
лизинг от 09.07.2019 г. за XIAOMI Mi 8 64GB Dual Blue период 15.04-14.09.2020 г.; за
сумата от 10,49 лева дължима вноска по застрахователна полица, активирана към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 05.03.2019 г. за
периода 15.04-14.06.2020 г.; за сумата от 48,90 лева дължими за месечни и еднократни
такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 09.07.2019 г. за период 15.04-
14.08.2020 г.; за сумата от 123,78 лева дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 05.03.2019 г. за период 15.04-14.08.2020
г.; за сумата от 230.31 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 05.03.2019 г., от
които 119.85 лева, представляваща три стандартни месечни такси и за сумата от 110.46
лева за XIAOMI Mi 8 64GB Dual Blue.; за сумата от 120 лева дължима неустойка за
устройство HUAWEI B311s-220 LTE CAT4, което е получил при подписване на договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 09.07.2019 г. и не е върнал
към момента на прекратяването му. Или предмет на делото са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими главници по сключени два договора за
предоставяне на мобилни услуги, главница по договори за лизинг на движима вещи,
както и за заплащане на два вида неустойки. Вземанията са индивидуализирани по
същия начин и в заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 67212/2022
г. по описа на СРС
С обжалваното решение първоинстанционният съд е определил предмета на
делото както следва: за сумата от 834,10 лева, представляваща задължения по
фактура № **********/15.09.2020г. за клиентски № ********* за месечни и
еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни
2
услуги по договор за мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг, вноска по застрахователна полица към договор за мобилни услуги и неустойки
за предсрочно прекратяване на услуги за период от 15.04.2020 г. до 14.09.2020 г.,
ведно със законната лихва за период от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането.“ В
решението липсва произнасяне по предявените искове относно процесните вземания,
индивидуализрани по размер и по правопораждащите факти. На основание чл. 6, ал. 2
ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата
молба. При предявен иск за заплащане на суми, дължими на договорно основание
/главници и неустойки/ съдът е обвързан да се произнесе отделно по всяка претенция
на заявеното от ищеца основание. Механичното посочване на общия размер на всички
искове, както и че същите касаят „породени от сключени договори за доставка на
мобилни услуги и договори за лизинг, индивидуализирани в исковата молба, преписи от
които са приложени в заповедното производство“, без да бъдат изобщо разгледани
правопораждащите всяко конкретно вземане факти, не представлява произнасяне по
предявените искове.
Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно претендираните
от ищеца главници и неустойки, първоинстанционният съд се е произнесъл на
непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо
различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че решението е
процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК в посочената част
(решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение №
340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 69/01.04.2015 г.
по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното
решение следва да се обезсили, като делото следва да се върне на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав по предявените от ищеца искове.
Следва да се посочи, че е налице и очевидна фактическа грешка в издадената
заповед за изпълнение № 212/04.01.2023 г. по ч.гр.д. 67212/2022 г. по описа на СРС,
70-ти състав – там отново липсва каквото и да е била индивидуализация на
претендираните вземания, като е посочен единствено общият сбор на сумите от 834,10
лева. Заповедният съд следва да отстрани очевидната фактическа грешка, като посочи
размера и основанието на всяка една от претенциите, така както са посочени в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /на л.5 от делото по ч.гр.д.
67212/2022 г. по описа на СРС, 70-ти състав /.
Съобразно изводите, до които съдът достигна, за настоящото производство не
следва да се присъждат разноски, а първоинстанционният съд следва да съобрази
същите при постановяване на решението си по същество на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20231/08.11.2024 г., постановено по гр.д. №
25420/2023 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав.
ВРЪЩА гр.д. № 25420/2023 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, съдържащи
се в мотивите на настоящото решение, за произнасяне по предявените от ищеца
искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4