№ 9592
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110103983 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу В. Д. Ч., С. С. Ч. и М. С. Т. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД относно топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк „То..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП... с абонатен номер ..., за
следните суми:
За 2/4 от общото задължение срещу В. Д. – 2139, 78 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 445, 71 лв., 11, 99 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до
изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г. в
размер на 3, 04 лв.;
За ¼ от общото задължение срещу С. С. Ч. – 1069, 90 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 222, 85 лв., 5, 99 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до
изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г. в
размер на 1, 52 лв.;
За ¼ от общото задължение срещу М. С. Т. – 1069, 90 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 222, 85 лв., 5, 99 лв.,
1
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до
изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г. в
размер на 1, 52 лв.;
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, форМ.на на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за
производството.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Т.,
с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва да има качеството потребител на
топлинна енергия като сочи, че представеният по делото договор за продажба от 1978 г. е
неотносим към исковия период, а освен това в него като купувачи са посочени две лица и
само за единия от тях има данни да е починал. Излага доводи за неоснователност и на
претенцията за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност. Поддържат, че по делото не е установено изпадане в забава по
отношение процесните главници. Изрично е заявено, че не се оспорват претендираните суми
по размер.
Другите двама ответници не са подали отговори на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, наМ. за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период
се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
В тежест на ищеца по направеното възражение за изтекла погасителна давност е да
установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност.
С обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад е отделено за безспорно
между страните, че в процесния имот и за процесния период е доставена топлинна енергия в
претендираното в искова молба количество, отговарящо на претендираната от ищеца цена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 15.12.1978 г., по силата на който Д
Г Ч. и Е С Ч. са придобили правото на собственост върху апартамент 19 (3), находящ се в гр.
София, жк „Ал. ...“, I ч., бл..., вх. В, ет. 2. Съгласно приложеното на л. 14 по делото писмо от
Столична община, район „Н...“ административните адреси жк „...“ I част, бл... и жк „Л. ...“,
БЛ.. са идентични, като от приложения на л. 15 по делото списък на етажни собственици и
списъка, част от протокола, приложен на л. 18, за проведено общо събрание, също се
установява, че етажните собственици и за двата административни адреса са едни и същи.
Ето защо, съдът приема, че Д. Ч. и е Ч. са придобили правото на собственост именно върху
процесния апартамент, поради което възражението на ответника М. Т. относно
удостоверената идентичност на адресите е несъстоятелност.
Съгласно писмото на Столична община, район „Н...“, приложено на л. 13 по делото,
Д Г Ч. е починал на 25.11.2003 г. и е оставил за свои законни наследници дъщеря си –
ответницата В. Д. Ч., и сина си – С. Д. Ч.. На л. 51 е приложено удостоверение за
наследници, от което се установява, че С. Д. Ч. е починал на 19.07.2023 г. и е оставил за свои
наследници по закон другите двама ответници – С. С. Ч. (син) и М. С. Т. (дъщеря). От
приложеното на л. 111 удостоверение за наследници се установява, че Е С Ч. е починала на
14.11.2000 г. и е оставила за свои законни наследници тримата ответници – В. Д. Ч. (дъщеря),
С. С. Ч. (внук) и М. С. Т. (внучка). При така събраните доказателства съдът приема за
установено по делото, че през 1978 г. Д Г Ч. и е С Ч. са придобили правото на собственост
върху процесния апартамент в режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на
е Ч. през 2000 г. преживелият й съпруг Д. Ч. е станал собственик на общо 4/6 идеални части
от правото на собственост върху апартамента, а общите им деца ответницата В. Ч. и С. Д. Ч.
са придобили по 1/6 идеална част всеки. Със смъртта на Д. Ч. през 2003 г. В. Ч. и С. Д. Ч.
стават собственици на по ½ идеална част от апартамента и в това си качество всеки от тях
отговаря за по ½ част от задълженията за реално потребена топлинна енергия в апартамента
за процесния период. Със смъртта на С. Д. Ч. през 2023 г. натрупаните за процесния период
задължения, за които той отговаря, преминават по силата на настъпилото наследствено
правоприемство върху неговите деца – другите двама ответници – С. С. Ч. и М. С. Т., които в
качеството си на негови наследници отговарят за по ¼ всеки от тях за задълженията за
реално потребена топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото не е спорно, че за процесния период до процесния имот е била доставена
топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност. По отношение на В. Ч. и С.
С. Ч. не е направено възражение за изтекла погасителна давност, поради което предявените
срещу тях искове за главници, както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия следва да бъдат уважени в пълните предявени
3
размери.
С подадения отговор по чл. 131 ГПК ответникът М. Т. е направила възражение за
изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано само спрямо нея с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консуМ.ното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. ноември 2020 г. – от 15.01.2021 г., за вземането за м. декември 2020 г. – от
15.02.2021 г. и т.н. Предвид датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г., погасени
по давност се явяват всички задължения по месечните фактури, издадени за периода
01.05.2020 г. – 30.11.2020 г., тъй като давността за вземането по фактурата за м. декември
2020 г. не е изтекла (тя изтича на 15.02.2024 г.). От приложените по делото съобщение към
фактура за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. (л. 20) от 31.07.2021 г. и справка на л. 24,
както и от представените от третото лице-помагач документи, се установява, че за
отоплителния сезон 2020 г. – 2021 г. не е бил осигурен достъп за извършване на отчет,
поради което за прогнозно начислените суми са били издадени кредитни известия и вместо
тях е било начислено количество топлинна енергия по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредба Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на стойност от 2057, 71 лв., от които 63, 06 лв. са
били заплатени и е останала дължима сума в размер на 1994, 65 лв. за целия отоплителен
сезон, състоящ се от 12 месеца. Отнесено към броя месеци, за които не е изтекла
погасителна давност, а именно 5, и по реда на чл. 162 ГПК съдът наМ., че за периода
01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. се дължи стойност на топлинна енергия в размер на 831, 10 лв., а
за целия непогасен по давност период 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. – в размер на общо 3116,
03 лв. (831, 10 лв. плюс 2284, 93 лв.), поради което с оглед квотата на М. Т. в
4
съсобствеността искът за главница за топлинна енергия спрямо нея следва да бъде уважен за
сумата от 779, 01 лв. за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. и да бъде отхвърлен за разликата
над 779, 01 лв. до пълния предявен размер от 1069, 90 лв., както и за периода 01.05.2020 г. –
30.11.2020 г.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. По отношение на ответника М. Т. е направено възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност, което е основателно за периода 01.12.2020 г. –
31.12.2020 г. Като отнесе размера на претенцията за главница за дялово разпределение,
предявена срещу нея от 5, 99 лв. към броя на месеците, включени в периода (17), съдът
наМ., че искът за главница за дялово разпределение срещу М. Т. следва да бъде уважен за
сумата от 5, 64 лв. за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. и да бъде отхвърлен за разликата
над 5, 64 лв. до пълния предявен размер от 5, 99 лв., както и за периода 01.12.2020 г. –
31.12.2020 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се форМ. въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, не се и спори относно размера на претендираното
обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което предявеният иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да бъде уважен в пълния предявен размер срещу ответниците В. Ч. и С. Ч.. По
5
отношение на ответника М. Т., предвид основателността на възражението за изтекла
погасителна давност, не се дължи и съответна част от обезщетението за забава, което е
начислено върху погасените по давност по суми. По реда на чл. 162 ГПК като отнесе
уважения размер на иска за главница за топлинна енергия към предявения размер спрямо
предявения размер на иска за обезщетение за забава, съдът наМ., че искът за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия срещу М. Т. следва да бъде уважен за сумата от
162, 26 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над 162, 26 лв. до пълния предявен размер от
222, 85 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена срещу всички ответници.
По разноските:
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като общият размер на
направените и претендирани разноски е 318, 04 лв., от които 208, 04 лв. държавна такса 100
лв. юрисконсултско възнаграждение и 10 лв. държавна такса за издаване на 2 бр. съдебни
удостоверения. В. Ч. следва да заплати на ищеца разноски в размер на 158, 83 лв.,
съразмерно с уважената част на предявените срещу нея искове, С. Ч. – 79, 42 лв., а М. Т. –
57, 90 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М. Т. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на
предявените срещу нея искове, а именно сумата от 122, 29 лв. от общо направените 450 лв.
разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх. А, ет. 6,
ап.. да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата 2139, 78 лв.,
представляваща 2/4 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „То..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП... с абонатен
номер ..., за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от
23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на
445, 71 лв., 11, 99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до
11.01.2024 г. в размер на 3, 04 лв.
ОСЪЖДА С. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Н... IV“, бл..., вх. Б, ет. 2,
ап.. да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата 1069, 90 лв.,
представляваща 1/4 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „То..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП... с абонатен
номер ..., за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от
23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на
6
222, 85 лв., 5, 99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до
11.01.2024 г. в размер на 1, 52 лв.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б..“, бл..., вх. А, ет. 4,
ап..., да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата 779, 01 лв.,
представляваща 1/4 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „То..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП... с абонатен
номер ..., за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от
23.01.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на
162, 26 лв., 5, 64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024 г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над 779, 01 лв. до пълния предявен размер от 1069, 90 лв., както и за периода м.
05.2020 г. – м. 11.2020 г.; иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над 162, 26 лв. до пълния предявен размер от
222, 85 лв.; иска за главница за дялово разпределение за разликата над 5, 64 лв. до пълния
предявен размер от 5, 99 лв., както и за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г., както и изцяло
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г. в размер на 1, 52 лв.
ОСЪЖДА В. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх. А, ет. 6,
ап.. да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 158, 83 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част на предявените срещу нея искове.
ОСЪЖДА С. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Н... IV“, бл..., вх. Б, ет. 2,
ап.. да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79, 42 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част на предявените срещу него искове.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б..“, бл..., вх. А, ет. 4,
ап..., да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 57, 90 лв., представляваща разноски
по делото, съразмерно с уважената част на предявените срещу нея искове.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ ..., да заплати на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б..“, бл..., вх. А, ет. 4,
ап..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 122, 29 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част на предявените срещу нея искове.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“д е“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7