№ 1309
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100902031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по жалба на В. Т. К., гражданин на Р. Г., роден на **** г., чрез
пълномощника си адвокат – Х.. С жалбата се атакува Отказ № 20221024142204-
2/28.10.2022 г. на длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ, с който е отказано да се впишат
промени на обстоятелства по партидата на търговско дружество – „МК А.“ ЕООД, с
ЕИК **** отнасящи се до заличаване на управителя - В. Т. К., поради изразено на
основание чл. 141, ал. 5 ТЗ негово искане.
В жалбата са формулирани оплаквания за порочност на постановения
охранителен акт. Възразява се по аргументите на ДЛР послужили, като основание за
отказа да се впише заявената промяна по партидата на търговско дружество „МК А.“
ЕООД състояща се в освобождаването на В. Т. К. от заеманата позиция на управител
на дружеството. Отбелязва се, че отправеното до АВ заявление с вх. №
20221024142204/24.10.2022 г. е било придружено от необходимите документи, които
еднозначно да удостоверят фактите необходими за да се приеме, че вписания
управител на дружеството В. Т. К. ясно е изразил едностранната си воля да бъде
освободен от това му качество, като изявлението е достигнало до адресата му - „МК
А.“ ЕООД на 01.09.2022 г. и е произвело присъщия си материален ефект месец по-
късно, а именно на 01.10.2022 г., доколкото в този период дружеството не е
предприело действия пред ТРРЮЛНЦ, с които да заяви обстоятелството по заличаване
на В. Т. К., като вписан негов управител. В противовес осъществилите се факти и
правни последици от тях, ДЛР бил формирал погрешен извод, че уведомяването
отправено от В. Т. К. за освобождаването му като управител на „МК А.“ ЕООД не е
произвело необходимия юридически ефект, защото не е било доведено до знанието и
на другия управител на дружеството и едноличен собственик на капитала, който да
вземе решение за освобождаването на заявителя като управител. Неосъществената
реализация на този фактически състав правело невъзможно приложението на чл. 141,
ал. 5 ТЗ. Жалбоподателят излага подробни съображения ориентирани в обратния от
възприетия от ДЛР смисъл, а именно, че ангажираните от негова страна две
1
уведомления изцяло покрива изискванията в закона, като няма пречка, те да бъде
получени за „МК А.“ ЕООД от управителя - В. Т. К., макар от последния вече да е било
предприето действие по чл. 141, ал. 5 ГПК. Подчертано е, че се касае за две различни
качества, в които са осъществени действията по подаване и получаване на
уведомлението, и по отношение на тези действия следва да се признаят правните
последици установени в закона. Несъгласие е развито и по мотива на ДЛР, че В. Т. К. в
качеството му на управител е имал задължението по реда на чл. 139, във връзка с чл.
137, ал. 1, т. 5 от ТЗ да свика Общо събрание, което да разгледа искането му за
освобождаване, като управител. Напомня се, че в случая управителя К. е пристъпил
към упражняване на правото си по чл. 141, ал. 5 ТЗ, което му позволява доброволно и
едностранно да заяви, че желае правомощията му на управител на търговското
дружество да бъдат прекратени, като за това е достатъчно единствено да отправи
писмено уведомление с такова съдържание до дружеството, за чиито управител е
вписан. Доразвито е, че при този способ за заличаване на управителя не е установено
изискване за извършване на действия по свикване на общо събрание и поставяне на
въпроса за обсъждане пред него. Следователно се касае до въвеждане на изискване от
ДЛР, което не е заложено в закона и е последица от неоправдано извършено
разширително тълкуване, защото с него се ограничава преобразуващото право на
адресата на нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ, който се явява вписания управител желаещ
правомощията му на такъв да се прекратят. Казаното означавало, че постановеният
негативен охранителен акт е незаконосъобразен, като дава основание жалбата да бъде
уважена, като отказът бъде отменен, като на органа по регистрация се дадат указания
за извършване вписване на заявената промяна по партидата на търговско дружество –
„МК А.“ ЕООД.
Агенция по вписванията е подала писмен отговор по жалбата, в който сочи, че
същата е неоснователна, съответно че постановения и обжалван отказ на ДЛР е
законосъобразен. Сочи се, че от приложените към заявление образец А4 с №
20221024142204/24.10.2022 г. се установявало, че В. Т. К. се явява и автор и получател
на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ за заличаването си като управител на „МК А.“
ЕООД, което говори за ненадлежно извършено уведомяване, а това е пречка да започне
да тече 1-месечния срок за заявяване от самото дружество на обстоятелството по
заличаване на заявителя, като негов управител. Приповторен е доводът на ДЛР, че
уведомяването е могло да се извърши чрез другия управител на дружеството. По тази
причина се настоява, че обжалвания отказ на ДЛР е законосъобразен и правилен и като
такъв трябва да се потвърди от съда.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Отказ № 20221024142204-2/28.10.2022 г. на ДЛР при ТРРЮЛНЦ е мотивиран с
приетото от длъжностното лице обстоятелство за неуспешно уведомяване от страна на
В. Т. К. желаещ освобождаването си като управител, спрямо дружеството „МК А.“
ЕООД, доколкото даденото писмено уведомление било получено от самия В. Т. К., в
качеството му на управител, но същевременно с това от вписванията по партидата на
дружеството се констатирало, че то има и друг управител, които има представителни
функции наред с жалбоподателя, и отсъстват данни този управител да е бил известен за
отправеното писмено уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ. Това състояние обуславяло
колизия между интересите желаещия освобождаване и оставащ да изпълнява
функциите управител. С оглед на това било невъзможно заключение за спазен ред на
чл. 141, ал. 5 ТЗ, което изключвало възможен извод за прекратяване на управителното
2
правоотношение, в което В. Т. К. се намира с „МК А.“ ЕООД. Вторият аргумент на
ДЛР послужил за постановяване на негативния му охранителен акт е сведен до това, че
В. Т. К. е трябвало да инициира общо събрание на дружеството, което да разгледа и се
произнесе по искането му за освобождаване от позицията на управител, и като не е
сторил това нямало основание да се счита, че фактическия състав по чл. 141, ал. 5 ТЗ е
успешно завършен, съответно обстоятелството, чието вписване е заявено да се е
реализирало.
Жалбата е основателна.
На 24.10.2022 г. е подадено заявление за вписване на настъпила промяна по
партидата на търговско дружество – „МК А.“ ЕООД, изразяваща се в заличаване на В.
Т. К., като управител поради изразено на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ негово искане и
изтекъл 1-месечен срок, считано от достигането на това искане до дружеството.
Заявлението е подадено, чрез изрично упълномощен по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4
ЗТРРЮЛНЦ адвокат – Я. Х., като същия действа в качеството му на пълномощник на
дружеството.
Заявлението отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТР. От
представените към същото писмени доказателства без съмнение се установява, че В. Т.
К. надлежно е подал до „МК А.“ ЕООД писмено уведомление по смисъла на чл. 141,
ал. 5 ТЗ, с което недвусмислено е заявил желанието си за прекратяване на мандатното
си правоотношение с дружеството.
Елементите нужни за реализацията на еднородния фактическият състав визиран в
нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ се свеждат единствено до това лице вписано за управител
да отправи едностранно писмено изявление, с което да доведе до знанието на
дружеството чрез надлежен негов орган желанието си да бъде заличен, като негов
управител, и считано от този момент на узнаването да изтече едномесечен срок. При
реализацията на тези два юридически факта пред управителя се разкрива възможността
да поиска пред ТРРЮЛНЦ да се проведе регистърно производство, с което да се впише
промяната в обстоятелството в правния статут на дружеството, а именно заличаването
на управителя изразил доброволно желание да бъде освободен, като такъв.
Основният аргумент, на които е базиран негативния охранителен акт се свежда до
това, дали отправеното писмено уведомление по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ от В. Т. К.
съдържащо волеизявление покриващо желание за освобождаване от позицията
управител на търговско дружество е достигнали до адресата му. Настоящия състав,
като съобрази съдържанието на приложеното към заявлението писмено уведомление, в
т.ч. и отразените в него удостоверявания, намира, че този юридически факт се е
сбъднал и това е станало на 01.10.2022 г. Писменото уведомление е адресирано до
дружеството „МК А.“ ЕООД, като е удостоверено, че същото е получено от лице
имащо качеството от законния представител на дружеството. Вярно е, че същия се
припокрива персонално със субектът подаващ уведомлението, но това не опорочава
ефекта на действието по надлежно известяване, защото К. процедира в различни
качества. Докато не бъде завършен фактическия състав по освобождаването му от
позицията на управител на цитираното търговско дружество, К. продължава да
разполага с целия обем от представителна власт по отношение на юридическото лице,
като тази представителна власт няма законово основание да бъде ограничавана, когато
се касае до извършването на определени представителни функции, било то и такива
състоящи се в приемането на кореспонденция адресирана до дружеството изходяща от
самия него, но в друго качество, а именно на управител желаещ освобождаването си. В
този смисъл изцяло несъответно и в отклонение на правните норми уреждащи
3
дружественото право е въведеното от ДЛР изискване писменото уведомление
упражнено от В. Т. К. да достигне и до знанието на други функциониращ и
представляващ управител, за да може да се приеме, че те са произвели целения ефект.
Вярно е, че справка по партидата на дружеството показва, че същото има вписани
двама управители, но също така е вярно, че е предвидено, всеки от тях да може, както
заедно с другия така и самостоятелно да представлява дружеството. Това означава, че
В. Т. К. в позицията си на управител спрямо третите лица е носител на представителна
власт да извършва всякакви представителни действия, като получаването на
предизвестия по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ не прави изключение. Ако законодателят
е желаел да уреди механизъм за допълнително известяване на други правни субекти
ангажирани в дадено качество с функционирането на дружеството /други съдружници,
управители/, то е щял да го направи с изричен законов текст. Отсъствието на подобна
предпоставка ясно показва, че подобна цел не е била преследвана от законотвореца, и
когато е уреждана процедурата по напускане на съдружник и освобождаване на
управител е прието за достатъчно, волята за това да бъде сведена единствено до
дружеството, което в случая е станало.
Настоящата инстанция приема, че във фактическия състав предвиден за
доброволното едностранно прекратяване на мандатното правоотношение не се
включват други факти освен отправяне на волеизявление, получаването му от
дружеството и изтичане на определен срок – едномесечен. В случая е видно, че
волеизявлението на управителя – К. е било отправено, респективно редовно получено
на 01.09.2022 г. от лице, имащо представителна за дружеството власт съгласно
вписването в Търговския регистър към датата на получаване на волеизявлението, като
срокът за заявяване промяната на обстоятелството свързано със заличаването на това
лице, като управител е изтекъл на 01.10.2022 г. Извън предметния обхват на
фактическия състав регламентиращ упражняването на потестативното право по
прекратяване на членственото правоотношение и на правото да се поиска вписване на
това обстоятелство е провеждането на общо събрание, което да вземе решение относно
освобождаването на В. Т. К., като управител на „МК А.“ ЕООД, като въвеждането на
подобно изискване е в пряко противоречие с нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ и не може да
бъде споделено от съда, като аргумент за нереализиране на фактическия й състав.
С оглед изложеното съдът счита, че постановеният отказ на ДЛР за вписване на
заявената от жалбоподателя промяна в обстоятелствата по електронната партидата на
„МК А.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е незаконосъобразен, и като такъв подлежи на цялостна
отмяна, респективно заявената промяна подлежи на вписване.
По отношение на искането за разноски формулирано от жалбоподателя - К., съдът
намира, че новата разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето
производство има характер на охранително такова, като Агенция по вписванията няма
качеството на страна по смисъла на ГПК по това производство, а и по аргумент от
разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с
това производство следва да останат за негова сметка. В този смисъл е формирана и
практика на горестоящата инстанция, а именно решение №117/04.03.2021г. на САС,
ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г. и др. Предоставянето на възможност за отговор на
АВ не прави производството спорно и не изменя характера му, за да се следват
разноски на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20221104162200 подадена от В. Т. К., гражданин на Р.
Г., роден на **** г., чрез пълномощника си адвокат – Х., постановен Отказ №
20221024142204-2/28.10.2022 г. от длъжностно лице по регистрацията при ТРРЮЛНЦ,
с който е отказано да се впише промяна на обстоятелства по партидата на търговско
дружество – „МК А.“ ЕООД, с ЕИК **** отнасяща се до заличаване на управителя - В.
Т. К., поради изразено на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ негово искане.
УКАЗВА на длъжностното лице при Агенция по вписванията да впише по
партидата на „МК А.“ ЕООД, с ЕИК ****, поисканата със заявление вх. №
20221024142204 промяна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен
срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
След влизането му в сила препис от решението следва да се изпрати на
ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5