№ 5754
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100503567 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. А. срещу Решение №
2047/06.02.2024 г., постановено по гр. дело № 58459/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 158-ми състав, с което са отхвърлени предявените от
С. М. А. срещу М. В. А. искове, както следва: иск с правно основание чл. 144
СК за присъждане на месечна издръжка на учащо във висше учебно заведение
пълнолетно дете от родител в размер на 600,00 лв. месечно, считано от
02.10.2023 г. - датата на постъпване във висше учебно заведение, до
настъпване на основание за нейното изменение и прекратяване, ведно със
законната лихва за забава, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149
вр. чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка на учащо в средно учебно
заведение пълнолетно дете от родител в размер на 600,00 лв. месечно, за
период от 25.10.2022 г. до 14.06.2023 г. - датата на завършване на средното
образувание ведно със законната лихва за забава.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, допуснати са процесуални нарушения.
1
Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум за
разликата над претендирания размер по предявения иск за издръжка на
пълнолетен учащ в средно учебно заведение за периода 25.10.2022 г. до
14.06.2023 г., а именно в частта, в която съдът се е произнесъл за горницата
над 300 лв. до 600 лв., решението се явява недопустимо и като такова следва
да се обезсили.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да бъдат уважени предявените искове в цялост.
Претендират се разноски, направени пред двете инстанции.
Въззиваемият М. В. А. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните,
приема за установено следното:
Предявени са от С. М. А. срещу М. В. А. в обективно кумулативно
съединение иск по чл. 144 СК и два иска по чл. 149 вр. чл. 144 СК - за
издръжка за минало време в качеството му на пълнолетен редовно учащ в
средно учебно заведение, в размер на 300,00 лв. месечно /в общ размер на 2
300 лв./, за периода от 25.10.2022 г. /една година преди подаване на исковата
молба/ до 14.06.2023 г. /датата на завършване на средно образование/, както и
издръжка в размер на 600,00 лв. месечно, считано от 02.10.2023 г. /датата на
постъпване като студент, редовно обучение, във висше учебно заведение/ до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката /завършване на висше образование, но не по късно от навършване
на 25-годишна възраст/. Претендирано е и присъждане на законна лихва за
забава, както и присъждане на разноски.
С Решение № 2047/06.02.2024 г., постановено по гр. дело № 58459/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 158-ми състав, са отхвърлени
предявените от С. М. А. срещу М. В. А. искове, както следва: иск с правно
основание чл. 144 СК за присъждане на месечна издръжка на учащо във
2
висше учебно заведение пълнолетно дете от родител в размер на 600,00 лв.
месечно, считано от 02.10.2023 г. - датата на постъпване във висше учебно
заведение, до настъпване на основание за нейното изменение и прекратяване,
ведно със законната лихва за забава, обективно кумулативно съединен с иск
по чл. 149 вр. чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка на учащо в
средно учебно заведение пълнолетно дете от родител в размер на 600,00 лв.
месечно, за период от 25.10.2022 г. до 14.06.2023 г. - датата на завършване на
средното образувание ведно със законната лихва за забава.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че неправилно, при пълно
игнориране на голяма част от доказателствата, касаещи доходите и
имуществото на ответника, и при липса на цялостен и задълбочен анализ,
съдът е достигнал до грешния извод, че ответникът не разполага с възможност
да дава месечна издръжка на ищеца по делото без особени затруднения и само
и единствено поради това отхвърлил предявените искове. Излага се, че
Софийският районен съд не е обсъдил справката по персоналната партида на
ответника, издадена от Служба по вписванията към Агенция по вписванията,
от която било видно, че същият притежава собствено жилище на територията
на гр. София, както и множество имоти в страната, от които може да
реализира доходи, както от продажбата им, така и от даването им под наем или
аренда. Излага се също, че Софийският районен съд не е обсъдил
доказателствата, че ответникът е съдружник и управител в три търговски
дружества. Наведени са доводи, че ответникът не е доказал, че заплаща
месечна такса в размер на 800 лв. за отглеждане и обучение на малолетното му
дете – Т. М. А., не бил доказал и наличие на значителни разходи за
собствената му издръжка.
Настоящият съд намира наведените доводи във въззивната жалба за
неоснователни по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
3
Разпоредбата на чл. 149 СК регламентира, че издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, а
съгласно чл. 146, ал. 1 СК, паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При
забава се дължи законната лихва.
В случая въззивникът е доказал, включително и с представените пред
въззивната инстанция доказателства (извлечения от банкова сметка от
11.02.2024 г. и от мобилно интернет банкиране от 09.09.2024 г. за заплатени
семестриални такси за обучение в СУ „Св. Климент Охридски“, спец.
„Публична администрация“), че и след навършване на пълнолетие, е
продължил да учи редовно, първоначално в средно, а впоследствие във висше
учебно заведение, като и понастоящем продължава обучението си във висше
учебно заведение.
По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на
въззиваемия му позволяват да дава на въззивника претендираната месечна
издръжка.
Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК
предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на
издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които
да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете.
В настоящия случай е установено, че ответникът (въззиваем в
настоящото производство) за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. е
получавал месечен доход в размер от 710,00 лв., а от месец август до месец
октомври през 2023 г. – в размер на 780,00 лв. /л. 112 от делото/. Установено е
също така, че ответникът има алиментни задължения към свое малолетно дете
- Т. М. А., роден на ******* г. /л. 47 от делото/. Предвид тези факти
настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да отделя
никакви средства за издръжката на пълнолетния си син. Получаваните доходи
от бащата покриват единствено неговата необходима издръжка, а той има и
безусловни алиментни задължения към малолетното си дете Т. А..
Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят
има и такова, е безусловно и с предимство пред това към пълнолетното и
следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава
4
издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете задължението за
издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се
издържа сам. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност
да реализира доходи (в случая от притежавани от бащата недвижими имоти,
което се доказва и от приетия като писмено доказателство пред настоящата
инстанция препис от Нотариален акт за доброволна делба от 04.11.2021 г.,
както и от участието на бащата в търговски дружества) не са достатъчни, за да
се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено
затруднение. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над
собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл.144 от СК, което
изключва дължимостта й. В този смисъл е и практиката на ВКС Решение №
273/17.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1694/2010 г. по описа на ВКС, III
г.о.
Относно оплакването за произнасяне свръхпетитум в постановеното
съдебно решение, съдът намира, че в случая е налице допусната очевидна
фактическа грешка, доколкото в Определение № 148/03.01.2024 г., в което е
обективиран докладът на съда, претенцията за издръжка за минало време от
ищеца като пълнолетен редовно учащ в средно учебно заведение, е посочена
от СРС в размер на 300 лв., така, както е поискано и в исковата молба.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, и не намира за
необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са
изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал
невъзможността на ответника да заплаща претендирания размер издръжка.
Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от
въззивния съд.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърдено.
В случая, с оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски,
но същият се осъжда да заплати на въззиваемия сторените разноски по делото
5
в размер на 900 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2047/06.02.2024 г., постановено по гр. дело №
-ми
58459/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, да заплати на М. В. А., ЕГН
**********, сторените разноски в производството по въззивно гражданско
-ви
дело № 20241100503567/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
въззивен брачен състав, в размер на 900 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. М. А., ЕГН **********, за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6