№ 304
гр. Шумен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630101554 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от
Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Х. Б. С., ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, област
Шумен, ул.“***“ №10 и А. И. С.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, област
Шумен, ул.“***“ №10, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №15, ет.1, чрез пълномощника
адв.И.Й. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие
бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и
имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
споразумение.
В съдебно заседание молителите не се явяват лично. За тях се явява упълномощен
процесуален представител - адв.И.Й. от ШАК с изрично пълномощно, който поддържа
молбата и постигнатото от молителите споразумение.
Съдът, като съобрази, че от молбата, от изявленията на упълномощения процесуален
представител и представените в тази насока писмени доказателства се установява, че
молителите пребивават трайно извън границата на страната, намери, че изложеното се явява
достатъчно уважителна причина за неявяването им в съдебно заседание. В този смисъл е и
константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №164 от 15.05.2013
год. на ВКС по гр.дело №42/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №174 от 26.03.2014 год. на
ВКС по ч. гр. дело №791/2014 год., I г.о., ГК, Определение №232 от 23.04.2014 го на ВКС по
ч.гр.дело №823/2014 год., I г.о., ГК и др.
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите Х. Б. С. и А. И. С.. били законни съпрузи, като гражданският брак между
тях бил сключен на 21.08.1990 год. в с.***, област Шумен, за което бил издаден Акт за
граждански брак №6/21.08.1990 год. От брака си имали родено едно дете – Н. Х.Б., което
било навършило пълнолетие. По време на брака си двамата са придобили в режим на СИО
недвижим имот – Масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, заедно със
застроено и незастроено дворно место, в което са постройките – цялото от 850 кв.метра
/осемстотин и петдесет квадратни метра/, съставляващо УПИ III-283 /трети за двеста
осемдесет и три/ в квартал 43 /четиридесет и трети/ по прана на село ***, при граници:
улица, УПИ IV-284; УПИ V-280; УПИ II-282, както и насажденията и подобренията в него,
който имот е подробно описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№34, том XIII, рег.№9851, дело №1581 от 2005 год. Двамата са постигнали споразумение
след прекратяване на брака посоченият недвижим имот да остане в дял на молителката,
като за уравнение на дяловете страните няма да си дължат пари. При сключване на брака
молителката е приела фамилното име на своя съпруг, като заявява, че след прекратяване на
брака желае да запази брачното си фамилно име С.. Заявяват, че нямат претенции за
изплащане на издръжка помежду си.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №34, том XIII, рег.№9851, дело №1581 от 2005 год., Пълномощни, Удостоверение за
сключен граждански брак, Удостоверение за данъчна оценка, Скица на поземлен имот
№15-680815-24.06.2021 год., Трудов договор на немски език, ведно с легален превод на
български език, Адресна регистрация, Вносна бележка за заплатена държавна такса.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата
молба, а така също и чрез изрично упълномощения от тях процесуален представител в
съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са
споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а
именно: относно придобитото по време на рака жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение,
уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и
добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Х. Б. С. и А. И. С.. се явява
2
основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака
между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях
споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по
делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите,
тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и работят извън границите
на Република България следва да се приеме, че са в състояние да реализират доход в размер
значително над минималната работна заплата, установена за страната, с оглед на което
съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява,
че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева,
поради което молителката следва да бъде осъдена да доплати държавна такса в размер на 15
лева.
Молителката дължи държавна такса и върху полученото в дял имущество в размер на
75.66 лева.
При определяне размера на дължимата държавна такса върху дяловете съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Определение №686
от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012 год., IV г.о., ГК, Определение №270 от
04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №214/2011 год., IV г.о., ГК и др..
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от
СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданският Х. Б. С., ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***,
област Шумен, ул.“***“ №10 и А. И. С.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, област
Шумен, ул.“***“ №10, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №15, ет.1, чрез пълномощника
адв.И.Й. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №6/21.08.1990 год. ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Х. Б. С. и А. И. С.. споразумение в следния
смисъл:
І. В дял на А. И. С.., с ЕГН********** се предоставя и същата става изключителен
собственик на следния недвижим имот - Масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска
постройка, заедно със застроено и незастроено дворно место, в което са постройките –
цялото от 850 кв.метра /осемстотин и петдесет квадратни метра/, съставляващо УПИ III-283
/трети за двеста осемдесет и три/ в квартал 43 /четиридесет и трети/ по прана на село ***,
3
при граници: улица, УПИ IV-284; УПИ V-280; УПИ II-282, както и насажденията и
подобренията в него, който имот е подробно описан в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №34, том XIII, рег.№9851, дело №1581 от 2005 год.
Данъчната оценка на имота е 3783.10 лева /три хиляди седемстотин осемдесет и три
лева и десет стотинки/.
За уравнение на дяловете страните не си дължат пари.
II. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.
III. След прекратяване на брака молителката А. И. С.., с ЕГН********** запазва
брачното си фамилно име С..
IV. Разноските по делото се поемат от страните, така както са направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/
лева.
ОСЪЖДА А. И. С.., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка
на ШРС сумата от 90.66 лева / деветдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представлява
държавна такса върху стойността на полученото в дял имущество, както и доплащане на
държавна такса до пълния, определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ - държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4