№ 72
гр. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510101451 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от СТ. СТ. Ч., ЕГН ********** и Н. П. Ч.,
ЕГН **********, в качеството им на баба и дядо и лица, при които е
настанена малолетната СТ. П. Ч., ЕГН ********** чрез дв. Т. Д., АК-С.
против П. Н. Ч., ЕГН ********** с правно основание чл. 143, ал. 3 СК.
В исковата молба ищците, чрез пълномощника си сочат, че ответникът
бил техен син и баща на внучката им С., родена през 2013 г. Майката на
детето била починала на 31.10.2017 г. Сочат, че с решение, постановено по
гр.д. ***/2018 г. по описа на РС-К. детето било настанено в семейството им.
Сочат, че към момента ответникът изтърпявал наказание Лишаване от
свобода в Затвора в гр. С.. Поддържали контакти с него, като същият
споделил, че работил в кухнята на затвора и разполагал с доходи,
приблизително равни на една минимална работна заплата, но въпреки това от
него не получавали финансова подкрепа, а средставата, с които те
разполагали, били недостатъчни.
Сочат, че внучката им била в първи клас в ОУ „*********“ гр. К., живеели в
с. Д. и се налагало ежедневно да пътуват до гр. К., за да водят детето на
училище. Закупували всичко необходимо за детето – помагала, учебни
пособия, дрехи и обувки, осигурявали и джобни пари. Детето имало и
здравословен проблем, с определена 51 % степен на увреждане,
медикаментите били скъпи, но ги закупували, впреки цената им.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплаща на детето СТ. П. Ч., ЕГН ********** чрез тях – нейните баба и дядо,
при които е настанено, месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от
1
датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на основания за
промяната или прекратяването й, до 5-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва от датата н аизискуемостта до изплащането на всяка
закъсняла вноска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № ****/14.08.2013 г. на община С. е, че
малолетната СТ. П. Ч., ЕГН **********, е с родители Н.С.Г. – майка и П. Н.
Ч. – баща.
От приложеното към делото гр.д.***/2018 г. по описа на РС-К., е видно,
че малолетната СТ. П. Ч. е настанена в семейството на СТ. СТ. Ч., ЕГН
********** и Н. П. Ч., ЕГН **********, двамата от с. Д., общ. К., ул. “*****“
*** за срок до навършване на пълнолетие на детето или до промяна на
обстоятелствата. Видно е също, че майката на детето Н.С.Г. е починала на
31.07.2017 г.
Видно от удостоверение изх. № ***1/21.04.2021 г., издадено от НОИ
ТП-С., СТ. СТ. Ч. получава средно месечно за периода от 04.2020 г. до
04.2021 г. - 329 лева пенсия и добавки, а видно от удостоверение изх.№
***2/21.04.2021 г., издадено от НОИ ТП-С., Н. П. Ч. получава средно
месечно за периода от 04.2020 г. до 04.2021 г. - 468 лева пенсия и добавки.
От приложения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. К., е видно, че основни грижи за детето от 2017
г. полагат бабата и дядото по бащина линия, майката е починала, а бащата
излежава присъда в С. затвор. Същите показвали добри грижи и желание да
продължат да се грижат за детето. Отговорно изпълнявали своите
задължения, били осигурили подходяща среда за неговото развитие.
В доклада се сочи още, че С. била силно привързана към г-н и г-жа Ч.и,
търсила близостта на баба си, която заела ролята на майка, след смъртта на
майка . По данни на г-жа Ч. всеки месец двукратно водили детето на
свиждане при баща си.
На базата на извършеното проучване служителита на отдел „Закрила на
детето“ установили, че в продължение на 4 години преките и непосредствени
грижи за мололетната С. били поети от нейните баба и дядо по бащина линия.
След настъпилата смърт на майката и последвалото задържане под стража на
бащата, г-н и г-жа Ч.и изцяло поели разходите по отглеждане на внучката си.
Присъждането на издръжка от страна на бащата в искания размер било
изцяло в интерес на малолетната С.Ч..
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 143 вр. чл. 149 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 3 СК „Родителите дължат издръжка и когато детето
е настанено извън семейството“, като размерът на дължимата издръжка се
определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК.
Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в
сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от
същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение
за раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.
С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество
/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетната СТ. П. Ч., която към приключване на устните
състезания е на навършени 7 години, се установяват от самия факт на
биологичното ѝ съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи малолетната да има нужда от средства за
разходи, различни от обичайните за деца на нейната възраст (за храна, дрехи
и др.).
Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа
детето си. Не са представени доказателства за обстоятелството да има друго
дете, на което да дължи издръжка.
Същият, до приключване на устните състезания по делото депозира
становище, в което сочи, че в момента търпи присъда – лишаване от свобода
в затвора в гр. С., като от 22.10.2021 г. упражнявал труд в затвора, като
получавал трудово възнаграждение, което било под минималната работна
заплата за страната. Сочи, че е съгласен да плаща издръжка на дъщеря си.
По делото не се представиха писмени доказателства за имуществените
възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи.
3
Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че
бащата е в трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият в момента
излежава присъда в затвора в гр. С., съдът приема, че претендираният с
исковата молба размер на 300,00 лв. се явява непосилен за ответника с оглед
обективните обстоятелства към настоящия момент. Същият излежава присъда
в Затвора – С. и работейки там получава възнаграждение, което е под
минималната работна заплата. Затова съдът счита, че бащата следва да бъде
осъден да заплаща издръжка в размер на 170,00 лева, като в останалата част
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските в производството:
До приключване на устните състезания ищцовата страна не е направила
искане за присъждане разноски по делото.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 244,80 лв.
окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. Ч. , ЕГН ********** да заплаща на основание чл. 143,
ал. 3 СК на детето СТ. П. Ч., ЕГН **********, чрез СТ. СТ. Ч., ЕГН
********** и Н. П. Ч., ЕГН **********, в качеството им на баба и дядо и
лица, при които е настанена малолетната СТ. П. Ч. и тримата с адрес: с. Д.,
общ. К., ул. “*****“ ***, месечна издръжка в размер на 170,00 лв. /сто и
седемдесет лева и нула стотинки/, считано от 05.05.2021 г., до настъпване
на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на плащането , като
отхвърля предявения иск до размер на 300,00 лева като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА П. Н. Ч. , ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд- К. сумата от 244,80 лв. /двеста
четиридесет и четири лева и 80 стотинки/ окончателна държавна такса в
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.
С. в двуседмичен срок, а в частта му относно допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред Окръжен съд- гр. С. в едноседмичен срок.
4
На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - С., в двуседмичен срок, считано от 29.06.2021 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5