Р Е Ш Е Н И Е
№ 115/23.04.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия,
На двадесет и втори март Година
2018
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:Капка Павлова
при секретаря Златка Стоянова_____________
и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа
докладваното от член съдията Капка Павлова, гр. дело №630 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба съображения
ищцовата страна „Юробанк България“ АД
моли да бъде признато за установено,
че ответниците А. И.С. и Р.С.С. дължат солидарно на ищцовата
страна следните суми: 24 930,63 швейцарски франка,
представляваща главница за периода 10.01.2015г.-21.11.2016г.; 5022,69
швейцарски франка договорни /възнаградителни/ лихви за периода 10.10.2014г.-
01.08.2016г.; 1055,44 швейцарски франка мораторна лихва / обезщетение за
забава/ за периода 10.10.2014г.-21.11.2016г.; 255,05 швейцарски франка банкови
такси за периода 26.10.2016г.-21.11.2016г. и 744, лева банкови такси за периода
03.10.2016г.-21.11.2016г., за които е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
5474/2017г. по описа на ПРС. Претенцията
се основава на сключен между страните Договор за потребителски
кредит № HL 36033/***г., изменен със седем броя допълнителни споразумения,
последното от които е от ***г. Твърди се, че
ответниците не са заплатили задълженията си по този договор. Допълнително
в исковата молба е посочено, че с договор за прехвърляне на вземания от ***г. ,
сключен между „Юробанк България“ АД и "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД вземанията по договора за
потребителски кредит са били прехвърлени на второто дружество. С договор за
прехвърляне на вземания от ***г. "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД от своя страна
прехвърля на „Юробанк България“ АД вземанията по Договор за кредит № HL 36033/***г.,
ведно с прилежащите му Приложение №1 от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г.
С оглед на това ищецът „Юробанк България“ АД
твърди, че именно той е титуляр на правата и задълженията на кредитор по
договора, което определя и неговата процесуална и материалноправна легитимация
по предявените искове. За последното прехвърляне ответниците са уведомени с нотариални покани рег.№4154, акт 153,т.І и рег.№4156, акт 155,т.І
на нотариус М. М. с рег.№*** на НК и район
на действие РС-П.. Те са връчени с
уведомления по чл.47 от ГПК съответно на 21.09.2016г. и 22.09.2016г. Посочва се също, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нотариални
покани рег.№4153, акт 152,т.І и
рег.№4155, акт 154,т.І на нотариус М. М.
с рег.№*** на НК и район на действие РС-П., също връчени с уведомления по реда
на чл.47 от ГПК на 21.09.2016г. и 22.09.2016г.
Ответниците не са подали отговор
на исковата молба и не са се явили в съдебно заседание , за да изразят становище. По делото са постъпили книжа, подадени от адв.Ж., за
който обаче няма данни да е
надлежно упълномощен. С определението по чл.140 от ГПК на ответниците са дадени указания в тази връзка като препис от същото им е връчен съответно - на Р.С.
лично ,а на А.С. - чрез нейния
съпруг. Въпреки това по делото не е представено пълномощно, нито извършените
процесуални действия са потвърдени.
Пернишкият окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание.чл. 430,ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД чл.92 ,ал.1 ЗЗД и чл.422,ал.1 от ГПК , както и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д.№ №5474/2016г.,образувано по
повод издадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК. Така подаденото заявление е уважено и
е издадена заповед за изпълнение за сумите 24930 швейцарски франка
главница по договор за потребителски
кредит № HL 36033/***г.,ведно с
прилежащите му Приложение №1 от ***г., Допълнителни споразумения от ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г и ***г. за периода
10.01.2015г.-21.11.2016г. сумата 5022,69 швейцарски франка договорни /възнаградителни/ лихви за периода
10.10.2014г.- 01.08.2016г.; 1055,44 швейцарски франка мораторна лихва
/обезщетение за забава/ за периода 10.10.2014г.-21.11.2016г.; 255,05 швейцарски
франка банкови такси за периода 26.10.2016г.-21.11.2016г. и 744, лева банкови
такси за периода
03.10.2016г.-21.11.2016г. като е разпоредено незабавно изпълнение на същата и издаване
на изпълнителен лист за посочените суми. С определение №67 от 30.01.2018г., постановено ч.гр.д.№ 674/2017г. на ПОС разпореждането за
незабавно изпълнение е отменено и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
Настоящият състав намира, че последното обстоятелство не се отразява на допустимостта на производството
по чл.422,ал.1 от ГПК, тъй като издадената заповед, макар да не подлежи на
незабавно изпълнение, продължава да съществува в правния мир, което обосновава
и интереса от така предявения установителен иск, заведен в срока по чл. 415,ал.4 от ГПК.
Видно от представения с исковата молба Договор за потребителски кредит №
HL 36033/***г. на посочената дата „Юробанк България“ АД е предоставила на ответниците,но по сметка на А.И.С. потребителски
кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на
30 000лв. по търговски курс „купува“ на Банката за тази валута в деня
на усвояване на кредита при срок за
погасяване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Уговорено е, че за така
отпуснатия кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент за жилищни
кредите в швейцарски франкове за съответния период на начисляване на лихвата
плюс надбавка в размер на 5,4 пункта, като към момента на подписване на договора базовия лихвен процент е в размер
на 5%. Последният не подлежи да
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните , като
банката уведомява кредитополучателя за евентуална промяна чрез обявяване на този факт на видно
място в банковите салони, а договорените
надбавки не се променят. Освен това кредитополучателите са се задължили да
заплащат и дължимите такси и комисионни съгласно Тарифата за условията, лихвите,таксите и комисионните
,които „Юробанк И Еф Джи България“ АД
прилага по операциите си.
Постигнато е съгласие, че при просрочие на дължимите погасителни вноски ,
както и при предсрочна изискуемост на целия кредит кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка 10 пункта. Освен
това кредитополучателя се е задължил да заплаща
таксите и комисионните , които „Юробанк България“ АД /към онзи момент
„Юробанк И Еф Джи България“ АД / по операциите си, както и да поеме изцяло
разноските, свързани с оценка, предоставяне,
рестартиране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по
организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение. Последното представлява ипотека
върху собствен на ответниците недвижими имот.
Съгласно чл.18 от договора при непогасяване на една месечна вноска , както и при
неизпълнение на което и да било задължение по договора , Банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. При неиздължаване на три последователни месечни вноски,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
В Приложение №1 към договора е посочена точната сума в швейцарски
франкове,която е усвоена и датата на
усвояване- ***г.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания, сключен между "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с който
страните са се договорили на основание
чл.99 от ЗЗД Банката да прехвърли на
Цесионера всички свои вземания по договорите за жилищни и потребителски кредити
и за инвестиционни кредити съгласно
Приложение 1 и Приложение 2. Представено е
извлечение от Приложение 1 към
договора за цесия, видно от което сключеният между страните договор също попада
сред тях /л.115 от делото/. Макар по делото да не е представено
изрично уведомление за така направената цесия, видно от
приложените по делото допълнителни споразумения, подписани между новия кредитор
и кредитополучателите, последните са знаели за това прехвърляне предвид предоговарянето на условията по договора
именно с този кредитор. Със тези споразумения са договорени различни периоди на
облекчено погасяване на кредита като през същите е уговорен различен лихвен
процент,както и натрупване на тази лихва за периода на облекчено погасяване. Едва
след натупването се начислява и годишната лихва по кредита. Лихвените проценти
са различни по различните споразумения. Със споразумението от ***г. е
прекратено действието на въведеното
облекчено погасяване на общия дълг, а на ***г.е сключено ново Допълнително споразумение, с
което отново е договорено облекчено
погасяване на дълга, а след него са подписани още две такива, като последното е
дата ***г. С него е договорен
шестмесечен период на облекчено погасяване на кредита,а всички дължими
плащания- просрочени главница, лихви и
такси се преоформят и се прибавят към редовната главница. Във всички
споразумения е уговорено,че през периода на
облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в посочения
в чл.4,ал.3 размер, който е фиксиран в споразуменията от ***г., ***г., ***г., ***г. В споразуменията от ***г. и ***г. и за облекчения период на
погасяване и за следващия такъв
лихвеният процент се образува
като сбор от базовия лихвен процент на Банката и посочената в същите
надбавка. Базовият лихвен процент на
Банката също е посочен като стойност.
Във всички споразумения е налице уговорка, че след периода на облекчено
погасяване на кредита, лихвата по същия ще се формира като сбор от действащия към датата на
прекратяване на облекчения период на
погасяване базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити и съответна
надбавка, която е уговорена по споразумението от ***г. на 4,2 пункта, по
споразумението от ***г.- на 4,72 пункта, по споразумението от ***г.- на 4,99
пункта, по споразумението от ***г. – на 4,96 пункта, по споразумението от ***г.
– на 4,96 пункта и по това от ***г.-на
4.96 пункта В последните три
споразумения базовият лихвен процент е посочен като стойност.
С договор от ***г. "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и „Юробанк
България“ АД са сключили нов договор за
прехвърляне на вземания като Банката
- ищец в настоящото производство има
качеството на цесионер по същия. С него се прехвърлят вземания на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД съгласно приложенията към
договора. Сред тях попада и вземането към
ответниците в настоящия процес. С нотариални покани рег.№4154, акт 153, т.І и рег.№4156, акт 155,
т.І на нотариус М. М. с рег.№*** на НК и
район на действие РС-П., връчени по реда на чл.47 от ГПК ответниците са уведомени за
това прехвърляне.
С нотариални покани рег.№4153, акт
152,т.І и рег.№4155, акт 154,т.І на
нотариус М. М. с рег.№*** на НК и район на действие РС-П. вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо. Окръжният
съд намира, че връчването по реда на
чл.47 от ГПК е редовно, тъй като на поканите са направени отбелязвания от
нотариуса за наличие на изискванията за прилагане на този текст.
По делото е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Б.П.. От заключението по същата се установява какъв е
точния размер на дължимите суми към датата на подписване всяко едно от
допълнителните споразумения. Отразени са всички внесени от ответниците суми и
останалите дължими такива. Вещото лице е направило проверка и е посочило в експертизата
датата на промяната на лихвения процент като са
отразени и компонентите на същия- базов лихвен процент и надбавка. Изготвена е таблица на внесените
суми експертът е констатирал, че счетоводството на банката е водено редовно
отношение на процесния кредит. Счетоводните записвания са извършени
своевременно по хронолгичен ред, по вид задължение и начислените суми са по отделни пера.
С оглед на такса събраните доказателства
съдът приема, че безспорно между
страните е сключен договор за банков кредит. На основание чл. 3,ал.5 от ЗПК от
2006г. разпоредбите на този нормативен акт не намират приложение за този
договор,тъй като същият е обезпечен с ипотека. При това положение следва да се
приеме, че правоотношението се регламентира от разпоредбите на чл.430 от ТЗ,
ЗКИ и ЗЗП. Последният нормативен акт
намира приложение,тъй като , тъй като
кредитополучателите са физически
лица, които усвоили получения кредит свои лични нужди,а не за търговска или
професионална дейност, поради което и и се явяват потребители по смисъла
на §13,ал.1т.1 от ДР на ЗЗП. .
Макар вземането да е цедирано два пъти, страните по договора остават същите и след като кредитодателят по същия отново е придобил
вземането следва да се направи преценка , освен това дали цесията е валидна, и дали страните по
договора за изпълнили задълженията,поети в същия.
Касае се за договор за банков кредит,
който по силата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ следва да бъде сключен
в писмена форма, която е такава за действителност. Със същия банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока.
От приетото и неоспорено от страните заключение се установява,че
сумата по кредита е усвоена от
ответницата А.С., така като е посочено в
договора. Този факт се доказва от
наличното по делото Приложение №1 към
същия,в който е отбелязана дадат на която
сумата е получена и точният размер
на сумата в швейцарски франка. От друга
страна, от експертизата е видно, че ответниците не са погасили дължимите
погасителни вноски. Последните съгласно чл.6,ал.1 от договора включват главница
и лихва в размер на всяка вноска съгласно погасителен план, който представлява
неразделна част от договора. Такъв погасителен план е представен и като
доказателство по делото /л.86/.
По делото няма спор, че ответниците не са заплатили три последователни
месечни вноски,така както са уговорени с последното допълнително споразумение към
договора,поради което и в съответствие с разпоредбите на чл. 60 от ЗКИ и чл.18
от договора следва да се приеме,че в полза на кредитора е възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съдът счита,че отправените уведомления
за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита следва да се считат за редовно връчени на ответниците, тъй като на
нотариалните покани, с които са
направени има удостоверителни изявления
на нотариуса чрез който са изпратени поканите , установяващи връчване по реда
на чл.47 от ГПК. Уведомленията за
обявяване на предсрочна
изискуемост са достигнали до адресатите преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,
поради което и са налице предпоставките за уважаване на иск с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК. Освен това следва да се посочи, че представените договори
за прехвърляне на вземания легитимират ищцовата страна като кредитор към
момента на отправяне на изявленията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът приема, че нотариалните
покани, с които ответниците са уведомени за втората цесия са редовно
връчени по съображенията, изложени за
тези,с които е обявена предсрочната изискуемост
Както беше посочено по-горе,
ответниците имат качеството на
потребители по смисъла на §13,ал.1,т.1
от ЗЗП. Тъй като съдът е длъжен служебно да провери действителността на договора, доколкото се касае за нищожност, която се извежда от неговия вид и съдържание, то и без
позоваване на такива от страна на потребителя ще следва да бъде поверено дали
не са нарушени тези норми. В този смисъл е
решение № 23/07.07.2016 г. постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І
т.о..Със същото е даден отговор именно на въпроса дали съдът следи служебно за
нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се
претендира, или следва да се произнесе в тази връзка само по възражение на
ответника, направено в срока за отговор на исковата молба. Прието е че първоинстанционният и въззивният
съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. С
оглед на това следва да бъде извършена
такава преценка и в тази връзка съдът излага следните съображения:
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези,
регламентирани в цитираната правна норма,
От гореизложеното следва, че за да бъде
прието,че е една клауза в
договор, сключен с потребител е нищожна като неравноправна, тя следва да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, да не е уговорена
индивидуално / по аргумент от чл.146
ЗЗП/ и същевременно да не попада в някое
от изключенията на чл.144 от ЗЗП.
Съдът намира,че текстовете на чл.
3,ал.5 и на чл.12.,ал.1 от договора за
кредит са нищожни. С първия се предвижда,че базовият лихвен процент
като елемент, определящ формирането на
размера на възнаградителната лихва, не подлежи на договаряне и промените стават
незабавно задължителни за потребителя. Във втория текст е уговорено , че банката
има право едностранно да променя, както Тарифата си,така и лихвите по договора като промяната е
задължителна за страните по същия. Последната уговорка е нищожна само в частта
касаеща лихвите по кредита.Така направеният извод се налага предвид обстоятелството, че тези клаузи дават право
на Банката да променя дължимата договорна лихва при липса на точно, ясно и
недвусмислено определени обективни
критерии,въз основа на които да се променя базовият лихвен процент , каквито обективни критерии и методика е необходимо да има с
оглед изискването на чл.147,ал.1 от ЗЗП.
При липса на такива критерии този елемент на договорната лихва е
предоставен единствено на волята на
кредитора въз основа на непредвидено в договора
основание. От друга страна договорната
лихва представлява цена на предоставената услуга и след като промяната й може да направена без потребителят да знае как е формирана новата
цена , то безспорно същият е поставен в неравноправно положение. В този смисъл тези
клаузи в договора нарушават чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП .
При това положение следва да се приеме,че
лихвеният процент не може да се променя
едностранно от Банката и същият е
в размера , уговорен договора, а именно – 5% базов лихвен процент и 5,4 пункта
надбавка.
От заключението на вещото лице се установява, че базовият лихвен процент
е променен на 6% на 16.10.2008г., т.е за периода от 16.10.2008г. до 19.08.2009г.,
когато е подписано първото допълнително споразумение към договора, върху
главницата е начислявана лихва, която е с 1 % по-висока от действително
дължимата. Видно от текста на споразумението от ***г. към този момент
кредитополучателите са дължали редовна
лихва и редовна главница. Начислената договорна лихва обаче е
изплатена на кредитора, тъй като видно от следващото споразумение от ***г.
към този момент ответниците са дължали
само редовна главница. Следователно тя не е част от сумата , за която се моли
да бъде признато за установено, че се дължи . От друга страна, начислената и
заплатена в повече договорна лихва за този период не може да бъде взета
предвид при определяне на крайната
дължима сума, тъй като по делото не е предявен насрещен иск, нито е направено
възражение за прихващане.
В споразуменията от ***г., ***г. и ***г. са направени уговорки /чл.VІ от първото споразумение и чл.
6 , който е с идентичен текст във второто и от третото/, че след изтичане на
периода на облекчено погасяване на Общия
дълг Кредитополучателят се задължава да продължи да погасява Общия дълг на равни месечни анюитетни
вноски,чийто размер се определя с
погасителния план и след изтичане на периода на
облекчено погасяване, непогасеният остатък ще се
олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към
същата дата базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити и надбавка в
конкретен размер. Тези клаузи също са частично нищожни по съображенията,
изложени във връзка с нищожността на
клаузата на чл.3,ал.5 от договора. Тъй
като във всяко споразумение е посочено,
че всички разпоредби на договора за кредит остават в сила, доколкото не
противоречат на изричните уговорки в съответното допълнително
споразумение,то следва да се приеме, че
за всеки период след тези споразумения и след изтичане на
периодите с фиксирана лихва базовия лихвен процент следва да се счита за
5 %, така както е посочено в първоначалния договор. На практика обаче обявяването на тези разпоредби за
нищожни не се отразява съществено на
размера на начислената лихва,тъй като почти през цялото време след като
вече е започнал процеса на предоговаряне на начина на погасяване на
задължението е действал фиксиран лихвен
процент . След посочения по-горе период
през 2011г. само за времето от
03.03.2012г. до 15.03.2012г.
лихвеният процент следва да бъде 9,72%,а
не 11,92 % . С последващото споразумение обаче – от ***г. е постигнато съгласие
просрочените задължения за лихва и такси да се преоформят като главница по делото.,т.е
дори и да имало сума , която е била неправилно
начислена, то тя или е била платена към датата на подписване на това споразумение
и за нея важат изложените по-горе мотиви, или е прибавена към главницата.
Последното действие е станало по съгласие между страните при упражняване на
договорната свобода без да има данни да
е нарушена забранителна правно норма и следва да се приеме, че е валидно. Ето
защо начислената в по-голям размер лихва
отново не може да бъде взета предвид при определяне на размера на
дължимите суми , тъй като не е направено възражение за прихващане , нито е предявен насрещен иск .
В споразуменията от ***г.,***г. и ***г. също има клауза с такова съдържание, но вече е посочен
и точния размер на базовия лихвен процент. При това положение лихвата за
периода след облекчения период на погасяване е в размер на базовия лихвен
процент в размера записан в споразумението плюс
посочената надбавка и тази уговорка
е валидна.
Въз основа на постигнатото съгласие по последното
допълнително споразумение и при договорените
размери на главницата и на
възнаградителната лихва /6,96 % базов лихвен процент плюс 4,69 пункта
надбавка/ е изчислено задължението към датата на обявяване на предсрочната
му изискуемост и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение.
Налице е хипотезата на чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ – получен паричен заем
като заемополучателите дължат връщане на
главницата по договора заедно със заплащане на цената на предоставения паричен
ресурс- начислената договора лихва. За процесния период последната е в размера,
уговорен в споразумението, подписано между страните на ***г. Т.нар. „ наказателна” /мораторна / лихва
има характер на неустойка за забава и се дължи въз основа на уговорките,
постигнати в чл.3,ал.3 договора,а на основание чл.10,т.2 ответниците дължат и
таксите, които Банката прилага по операциите си. Отговорността за всички
задължения е солидарна предвид клаузата на чл. 1, ал.3 от договора.
От заключението на приетата по делото експертиза се установява точния
размер на дължимите суми по пера като същите съвпадат с посочените в исковата
молба размери. С оглед на изложеното съдът приема, че исковите суми са дължими
и предявеният установителен иск се явява доказан както по основание, така и по
размер и като такъв ще следва да бъде
уважен.
Следва да бъде признато за установено и че ответната страна дължи законна
лихва върху неизплатената сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане,
тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и е поискано от ищеца .
Предвид изхода от делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за исковото и заповедното производство съразмерно с
уважената част от иска / в случая
изцяло/, а именно 1154,61лв. за държавна такса платена в заповедното
производство и 1154,61лв. за държавна
такса, платена в исковото производство, както и
разноски в размер на 150лв. за възнаграждение на вещото лице и
1675,15лв. за адвокатско възнаграждение
в заповедното производство.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК по
отношение на А.И.С. с ЕГН ********** и Р.С.С. с ЕГН ********** и двамата
с адрес ***, че същите дължат солидарно на „Юробанк България„ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от Д. Ш. и П. Д.- Изпълнителни директори следните суми : 24 930,63
швейцарски франка, представляваща главница за периода 10.01.20105г.-
21.11.2016г. по Договор за кредит № HL 36033/***г., ведно с прилежащите му
Приложение №1 от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г., Допълнително споразумение от ***г. и Допълнително споразумение от ***г..;
5022,59
швейцарски франка - договорни /възнаградителни/ лихви за периода 10.10.2014г.-01.08.2016г.;1055,44
швейцарски франка мораторна наказателна лихва за периода от
10.10.2014г. -21.11.2016г., 255,05 швейцарски франка банкови такси за периода от 26.10.2016г. до 21.11.2016г., 755 лв. такси за периода от 03.10.2016г.
до 21.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 25.11.2016г. до окончателното
изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК № 4268 от ***г. по ч.гр.д.№5474/2016г.
ОСЪЖДА А.И.С. с ЕГН ********** и Р.С.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят
на „Юробанк България„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Д. Ш. и П. Д.- Изпълнителни директори разноски,както следва: сумата
1154,61 държавна такса, платена в заповедното производство и 1154,61 държавна
такса, платена в исковото производство,
както и разноски в размер на 150лв. за възнаграждение
на вещото лице и 1675,15лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :