Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8099 по описа на съда за
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.242,във вр. с чл.128 от КТ и чл.224,
ал.1 от КТ.
В *** е постъпила искова молба от К.К.П. с
ЕГН **********, чрез адв.Ф.Р., съдебен адрес: *** против ***, със седалище и адрес на
управление ***, в която се
твърди, че ищеца работил при ответника по трудово правоотношение от
29.10.2012г. до 17.02.2016г., на длъжност „охранител” с трудово възнаграждение
в размер на МРЗ. През периода от м.януари 2014г. до м.февруари 2016г. ответника
изплащал на ищеца по 220лв. месечно, а остатъка до размера на МРЗ, не заплатил
до завеждане на исковата молба. Така за сочения период останало неизплатено
трудово възнаграждение в общ размер на 4 750лв. (при посочени в ИМ
неплатени суми от трудовото възнаграждение за всеки месец от периода). Твърди
се още, че ищеца не бил използвал 20 дни от полагащия му се за 2014г. платен
годишен отпуск и също толкова за 2015г., както и 3 дни за 2016г. При
прекратяване на трудовото правоотношение ответника не му заплатил полагащото му
се обезщетение по чл.224 от КТ за неизползвания отпуск, което се изчислявало на
602лв.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 4 750лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.януари 2014г.
до 17.02.2016г. и сумата от 602лв., представляваща обезщетение за неизползвания
от ищеца платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции по размер. Признава,
че уговореното трудово възнаграждение е било в размер на минималната за
страната работна заплата, но счита, че нетния размер на трудовото
възнаграждение е бил по-малък от претендирания. Твърди, че изцяло е изплатил
трудовото възнаграждение за м.февруари 2016г., за което представя разписка от
09.06.2016г. за подаден телеграфен запис.
В о.с.з. на 17.01.2017г. ищецът е
изменил цената на исковите претенции в съответствие със заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като иска по чл.242, във вр. с
чл.128 от КТ се счита предявен за сумата от 1 890,68лв. (чиста сума за
получаване), а иска по чл.224, ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от 860лв.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено следното :
Между
страните не е налице спор и това е видно от приложените преписи на
удостоверение с *** издадени от *** че ищеца К.П. е работил при ответното
дружество за периода от 29.10.2012г. до 17.02.2016г., заемайки длъжността „охранител”. Безспорно е
също така, че трудовото възнаграждение на работника е било уговорено в размер
на минималната работна заплата.
От
изслушаното в о.с.з. на 17.01.2017г. заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че през процесния период от
01.01.2014г. до 17.02.2016г. работодателят е изплащал частично дължимото
месечно трудово възнаграждение и то със закъснение, като изцяло е било
заплатено преди завеждане на исковата молба възнаграждението за месеците от
март до юни 2014г., юли и август 2015г., ноември и декември 2015г., също със
значително закъснение. Установява се от заключението на вещото лице, че
размерът на незаплатеното трудово възнаграждение за останалите месеци през
посочения период се изчислява на 1 890,68лв. – нетна сума за
получаване. Видно е също така от
заключението, че според проверените счетоводни данни ищеца не е ползвал 43 от полагащия
му се платен годишен отпуск за 2014г., 2015г. и 2016г., като размера на
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ се изчислява на 860лв. и то не е било
изплатено от работодателя.
Съдът
изцяло кредитира обсъденото заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
По
иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Установи се от обсъдените
доказателства, че страните са били в трудово правоотношение през порцесния
период от м.януари 2014г. до 17.02.2016г.
Задължението за плащане на трудово
възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Установи се от обсъденото заключение
по допуснатата съдебно-сечтоводна експертиза, че за неизплатеното на ищеца
трудово възнаграждение за сочения период се изчислява на 1 890,68лв.
(чиста сума за получаване).
С оглед горното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно
осъден ответника да заплати в полза на ищеца претендираната сума от 1 890,60лв.,
като се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
Установи се от експертното
заключение, че ищеца не е ползвал 43 дни от полагащия му се платен годишен отпуск
за 2014г., 2015г. и 2016г., за което му е дължимо обезщетение на соченото
правно основание в размер на 860лв. С оглед на това исковата претенция по
чл.224, ал.1 от КТ също се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде
уважена като такава. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответника следва да заплати по сметка на *** държавна такса върху уважените
искове в размер на по 125,63 лв. (75,63лв. по първия разгледан иск и 50лв. по
втория) и разноски за вещо лице в размер на 120 лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ ***,
със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на К.К.П. с ЕГН **********,
сумата от 1 890,68лв. (чиста
сума за получаване след приспадане на всички удръжки), представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2014г. до 17.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.11.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.224, ал.1 от КТ ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на К.К.П. с ЕГН **********, сумата
от 860лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.11.2016г. до
окончателното й изплащане.
Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на К.К.П. с ЕГН **********,
сумата от 500 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на *** държавна такса в размер на 125,63 лв. и разноски за вещо лице в
размер на 120 лв.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :