№ 30
гр. Русе, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500827 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София
чрез ОПУ-Русе против Решение № 1337/28.09.2023 г. постановено по гр. д. №
5872/2022 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено
съществуването на вземане на ЗК "Лев Инс" АД-София за сумата в размер на 1798,33
лв. - главница, представляваща суброгационна претенция, произтичаща от изплатено
застрахователно обезщетение за щети на лек автомобил с рег. № Р **** КВ, причинени
от настъпило на 04.08.2018 г. на път ІІІ-501, преминаващ км 19+100, ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер
на 548,03 лв. мораторна лихва за периода 27.12.2018 г. - 30.11.2021 г. по издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 68488/2021 г. по описа на СРС и е осъдена да
заплати направените разноски. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли. Иска
присъждане на направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата ЗК "Лев Инс" АД- гр. София е подал отговор по реда
на чл. 263 ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно
изложени в отговора съображения. Счита обжалваното решение за правилно и иска
1
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и трето лице помагач " Пътинжинеринг" АДгр. Русе
счита жалбата за основателна по съображенията, изложени в отговора.
Ответникът по жалбата и трето лице- помагач ""Хидрострой" АД гр. София не
е депозирал отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от ЗК "Лев инс"
против жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК- за установяване на
вземане за сумата в размер на 1798,33 лв. - главница, представляваща суброгационна
претенция, произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение за щети на лек
автомобил с рег. № Р **** КВ, причинени от настъпило на 04.08.2018 г. на път ІІІ-501,
преминаващ км 19+100, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 548,03 лв. мораторна лихва за периода
27.12.2018 г. - 30.11.2021 г. по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
68488/2021 г. по описа на СРС.
Установено е, че в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 68488/2021 г. по описа на СРС за сумата в размер на сумата в размер на
1798,33 лв. - главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за щети на лек автомобил БМВ с рег. № Р **** КВ, нанесени при
попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на път на път ІІІ-
501, км 19+100, настъпило на 04.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
30.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 548,03 лв. мораторна
лихва за периода 27.12.2018 г. - 30.11.2021 г. и за направените разноски.
Заповедта за изпълнение е оспорена от длъжника с възражение по чл. 414
ГПК, поради което кредиторът е предявил иск за установяване на вземането си в
законоустановения срок.
Тези факти обуславят допустимостта на предявеният иск, поради което
същият правилно е разгледан по същество.
В производството в доказателствена тежест на кредитора е до установи
вземането си както по основание, така и по размер.
В настоящия случай застрахователното дружество- кредитор е навело
твърдения, че вземането му- предмет на издадената заповед за изпълнение,
2
представлява регресно притезание за изплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на МПС от проявеното бездействие от страна на
жалбоподателя.
Изложените от кредитора фактически твърдения сочат, че същият основава
вземането си на разпоредбата на чл. 410 КЗ.
Съгласно цитираната правна норма с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по
имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва
да са налице следните елементи от фактическия състав на правната норма: наличие на
валиден договор за имуществено застраховане, сключен с увреденото лице с период на
покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие, възникнало право
на застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане от
застрахователя.
По делото в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и с приетата в
първоинстанционното производство експертиза е установено, че за лек автомобил
"БМВ" с рег. № Р **** КВ е сключена имуществена застраховка "Каско" със
застрахователна полица № 93001810002479 на 08.01.2018 г. със срок на валидност от
09.01.2018 г. - 08.01.2019 г.
Въз основа на уведомление от водача на МПС- П.И.Л е образувана
застрахователна преписка. В уведомлението водачът е посочил, че на 04.08.2018 г.,
излизайки от с. Иваново в посока гр. Две могили след напускане на селото преминала
през две последователни дупки с десните колела, в резултат на което предната дясна
гума на автомобила била разкъсана и предното дясно колело било омаслено. Мястото
на произшествието е посетено от служител на РУ на МВР Две могили и е съставен
констативен протокол за ПТП № 1587293.
Въз основа на уведомлението, с приложен протокол за ПТП в ЗК " Лев Инс"
АД- гр. София е заведена щета № 0017-1261-18-451519, извършен е оглед и опис на
настъпилите по автомобила щети, определено е и на 25.09.2018 г. е изплатено на
пострадалото лице застрахователно обезщетение в размер на 1798,33 лв.
С регресна покана от 17.12.2018 г. застрахователното дружество е
претендирало от ОПУ Русе сумата от 1798,33 лв. на основание чл. 410, ал. 1 КЗ.
За установяване на механизма на ПТП и вредите в производството са събрани
3
писмени доказателства, свидетелските показания на водача на автомобила и на
младшия автоконтрольор, посетил местопроизшествието, и е назначена САТЕ.
Показанията ина двамата свидетели са подробни, последователни и логични и
установяват мястото на ПТП, механизма на настъпването му, така както е посочено и в
съставения протокол за ПТП и правилно са кредитирани от първоинстанционният съд.
Правилно е приел селд съвкупната преценка на събраните доказателства- писмени и
гласни, че мястото на произшествието е настъпило извън населеното място, на път ІІІ-
501, км 19+100, който е част от републиканската пътна мрежа.
Св. Л. е установила, че на горепосочената дата в ранния следобед, в светлата
част на деня пътувала от с. Иваново към гр. Две могили. Времето било слънчево и
топло. Движейки се по третокласния път видяла две остри дупки, които не могла да
избегне, защото насреща й идвал друг автомобил. След пропадането в дупката се
спукала гумата на колата и настъпили увреждания по ходовата част, което наложило да
отбие вляво на първата отбивка. Нямало поставени пътни знаци в този участък и пътят
не бил в ремонт. Скоростта на автомобила към момент на сблъсъка била не повече от
80 км/ч. Свидетелката сигнализирала органите на КАТ, които посетили мястото и
извършили оглед и заснемане. Мястото било посетено и от мобилна група на
застрахователя. Гумата сменил съпругът й на място, за да успеят да приберат
автомобила. После го откарали на сервиз.
Св. Т.С дава показания, че приложеният по делото протокол за процесното
ПТП е съставен и подписан от него. Спомнял си, че мястото на произшествието било
след десен завой по пътя от с. Иваново до гр. Две могили. Указал на водача на
увредения автомобил да се оттегли на отбивката вляво, тъй като участъкът бил много
опасен и можело да се създадат предпоставки за друго ПТП. Водачът на автомобила
била млада жена, но не си спомнял дали констатираните дупки били преди или след
завоя. Изчакали докато пристигне мобилната група на застрахователя и заедно
констатирали щетите. Свидетелят измерил дупките, през които бил преминал
автомобила и посочил размерите им в протокола. Изнася данни, че дупките били две
последователни, една след друга, много дълбоки и с остри ръбове. Свидетелства, че
инцидентът е настъпил извън населено място. Пояснява, че 18-ти км е жп прелеза на с.
Иваново. Дава показания, че занулил километража си и измерил разстоянието до
мястото на произшествието и към него прибавил 18 км. Така определил мястото на
ПТП.
От страна на ответника също са ангажирани гласни доказателства –
показанията на св. Д.Й, който изнася данни, че към 04.08.2018 г. състоянието на
републиканската пътна мрежа в процесния участък било добро. В ОПУ нямало
постъпили сигнали за налични дупки. Към 2018 г. всички задания на Консорциум
"Пътно поддържане Русе 2014“ били изпълнени. Участъкът, в който било настъпило
4
процесното ПТП бил отремонтиран в периода 30.03.2017 г. – 05.04.2017 г. Оспорва
показанията на св. С., че 18-ти км е жп прелеза на с. Иваново. Според свидетеля, той се
намирал на км 16+331 –общински път. Километър 17+986 се явявал края на с. Иваново.
С приетата по делото експертиза е установено, че технически е възможно
посочените увреждания на автомобила да са получени по начина, описан в
материалите по делото и съобщен от водача, установена е и причинно-следствената
връзка между посочения механизъм на ПТП, описан от св. Л. и в протокола за ПТП и
щетите по автомобила, посочена е тяхната стойност. Експертът пояснява, че е посетил
мястото на произшествието, но не могъл точно да го определи, тъй като според
полицейския служител жп прелеза е на км 18, а местопроизшествието на 18+100 след
десен завой, а при тези измервания имало ляв, а не десен завой.
Жалбоподателят и Консорциум "Пътно поддържане Русе 2014“, състоящ се от
третите лица- помагачи, на 26.11.2014 г. са сключили договор за възлагане на
обществена поръчка- изх. № РД-37-45/26.11.2014 г. с предмет: извършване на
дейностите по поддържане / превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на ОПУ-
Русе.
От страна на „Пътинженеринг“ АД са представени и приобщени към
доказателствения материал сертификати за приети от АПИ ремонтни работи,
изпълнени от Консорциум "Пътно поддържане Русе 2014“ за периода м. май, 2018 г.- м.
юли, 2017 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил предявеният иск
по съображения, че по делото е установено мястото на ПТП, причината за това-
преминаването през две последователни дупки на пътното платно с остри ръбове,
поради което може да се обоснове извод за проявеното бездействие от страна на
жалбоподателя да поддържа пътищата в добро състояние и съответно са налице
предпоставките за ангажиране на неговата отговорност. Прието е за недоказано
възражението за съпричиняване.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е
приложен материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел за установени заявените в
исковата молба факти и въз основа на тях законосъобразно е обосновал извод, че е
налице настъпил застрахователен риск по валидно сключена застраховка "Каско" на
МПС. Правилно е прието, че застрахованото МПС е получило увреждане при
премиване през несигнализирани неравности на пътното платно – две дълбоки дупки с
остри ръбове, в резултат на което са увредени предна дясна гума и преден десен
5
амортисьор на автомобила и че извършеното от застрахователя плащане е валидно, тъй
като е в съответствие с договора за имуществено застраховане и ОУ към него.
Механизмът на увреждането е установен с представеният от застрахования
протокол за ПТП, показанията на св. Л. и св. С. и с приетата по делото експертиза,
установена е и причинната връзка между увреждането и преминаването на автомобила
през неравносттите, както и стойността на вредите, поради което доводи на
жалбоподателят за недоказаност на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане са изцяло неоснователни. Показанията на св. Й. не отразяват
негови непосредствени впечатления от състоянието на процесния участък на
04.08.2018 г. и не са в състояние да опровергаят твърденията на ищеца, установени от
съвкупната преценка на останалия доказателствен материал. Възраженията във
въззивната жалба в този смисъл са неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на
увредения, което обуславя основателността на иска.
Жалбоподателят е навел доводи, че съдът не е съобразил наличието на
съпричиняване, за което е направил възражение.
Доводите са неоснователни. В процеса в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да установи фактите, които имат характер на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В отговора на исковата молба жалбоподателят посочил, че е налице
съпричиняване, поради неспазване на правилата за движение на водача на
застрахованото МПС, изразяващи се в несъобразяване на скоростта на движение в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Цитираната правна задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на
движение, наред с другите фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да
спрат пред всяка предвидимо препятствие,
Правилно първоинстанционният съд е приел това възражение за
неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства, които да уставновят
наведените от жалбоподателя твърдения за движение на водача с несъобразена
скорост. Липсват категорични доказателства, които да установяват каква е била
скоростта му към момента на преминаване през пътния участък, където е настъпило
ПТП. С оглед описания и приет за установен по делото механизъм на ПТП, правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е налице допринасяне от страна на водача за
настъпването на материалните щети, тъй като дупките на платното, през които е
преминал автомобила, са непредвидимо препятствие на пътното платно и водачът не е
имал обективна възможност да избегне преминаването си през него. Неоснователни са
6
възраженията за заинтересованост на св. Л.. Показанията й, че се е движела със скорост
от около 80 км/ч се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената
САТЕ и не са опровергани от други събрани в хода на делото доказателства, поради
което правилно са били кредитирани от районния съд.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78 ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт, който е изготвил
отговор по реда начл. 263 ГПК, без явяване в съдебно заседание. Предвид обема на
осъществената правна защита в полза на ответника следва да се присъди
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1337/28.09.2023 г. постановено по гр. д. №
5872/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София да заплати на ЗК
"Лев инс" АД- София сумата в размер на 100 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7