Решение по дело №10206/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2019 г.
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20197060710206
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 186

 

гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно  заседание на двадесет и пети октомври  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

                                                                                                         ЕВТИМ БАНЕВ        

                                                                                              

 

При участието на секретаря Д.С.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10206/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.И.И. против  Решение № 54/14.06.2019 г., постановено по АНД № 109/2019 г. по описа на Районен съд - Свищов, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0000049/21.02.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Велико Търново, с което на касатора на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се правят оплаквания за  незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК. В касационната жалба се твърди, че АНО е достигнал до грешни правни изводи, които е изградил въз основа на противоречива фактическа обстановка. Не ставало ясно защо точно работният период е започнал в 13,22 ч. на 17.01.2019 г. АНО не бил съобразил, че „дневната почивка“ не се изчислява и съблюдава за всеки календарен ден, а за нея се следи съобразно момента на приключване на предходната почивка. Твърди, че нито в АУАН, нито в НП били посочени данни за приключена предходна почивка, поради което не можело да се направи обоснован извод, че е извършил конкретното нарушение. Моли съда да извърши преценка за „маловажност на случая“ и сочи, че евентуалното заплащане на глобата значително би затруднило финонсовото състояние на семейството му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от въззивния съд решение като неправилно и незаконосъобразно и отмени изцяло издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Велико Търново чрез началника ***Й.И. оспорва така подадената жалба. Представя подробно писмено становище.

Представителят на  Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Сочи, че противно на твърдяното в жалбата, вярно е изяснена фактическата обстановка и правилно е прието от съда, че са налице основания за ангажиране отговорността на касатора. Описанието на нарушението е точно и нарушителят би могъл да разбере в какво точно е обвинен. Счита, че не е налице и твърдяната маловажност на случая. Като е потвърдил НП, съдът е постановил правилен акт и по тези съображения предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Предмет на настоящото производство е Решение № 54/14.06.2019 г., постановено по АНД № 109/2019 г. по описа на Районен съд - Свищов, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0000049/21.02.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Велико Търново, с което на И. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

В хода на производството пред районния съд, чрез събиране на писмени и гласни доказателства, от фактическа страна е установено следното: На 12.02.2019 г. около 14,30 ч. в гр. Свищов, ул. Отец Паисий“ И.И.И. извършва обществен превоз на товар празен от гр. Свищов до Загориче с влекач „Скания“ кат № 3, рег. № **** и полуремарке рег. № ****. При извършената на посочената дата и час проверка от служители на ОО „АА“ гр. Велико Търново е било установено, че И. е извършил на 17.01./18.01.2019 г. превоз на товар с посоченото ППС, оборудвано с дигитален тахограф Stoner i dge Electronics № 900208R6, в който е използвал дигиталната си карта с № 00000000М6Р000. При проверката на тахографа установили, че за период от 24 часа, който започва от 13,22ч. на 17.01.2019 г. и завършва в 13,22ч. на 18.01.2019г. /17,42 ч./ водачът не е ползвал намалена непрекъсната дневна почивка от поне 9 часа, като според тахографските данни регистрираната дневна почивка е 6,18 ч. /от 7,04 ч. до 13,22ч. на 18.01.2019 г./. Горните обстоятелства са били преценени като нарушение на чл. 8,  § 2, изр. 2 от Регламент 561/06г., във вр. с чл. 4, б. ж, второ тире и с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за което на водача е съставен АУАН с бл. № 256126 от 12.02.2019 г. Въз основа на съставения АУАН от началника на ОО АА гр. В. Търново е издадено Наказателно постановление № 24-0000049/21.02.2019 г., с което на И.И.И. за нарушения по посочените текстове и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията на свидетелите, въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на НП. На първо място съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички реквизити, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията, поради което при реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На второ място съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, а наложената на нарушителя глоба е в размер фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН.

Постановеното от Районен съд – Свищов решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба изцяло неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Районен съд - Свищов е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Велико Търново /упълномощен със Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на ТИТС, която е служебно известна на съда/. Наказателното постановление е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването на касатора, че НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като АНО в обстоятелствената част описвал нарушението при противоречива фактическа обстановка и не ставало ясно защо точно работният период е започнал в 13,22 ч. на 17.01.2019 г., както и не се сочели обстоятелства относно предходната приключена почивка. Видно от обстоятелствената част на НП АНО е посочил, че „водачът е извършил превоз на товар на 17.01./18.01.2019 г. с МПС с рег. № **** …, като по време на период от 24 часа, който започва от 13,22 ч. на 17.01.2019 г. не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 часа. Работният период на водача И. е от 13,22 ч. на 17.01.2019 г. до 07,04 ч. на 18.01.2019 г. /17,42 ч./. Регистрираната дневна почивка е от 07,04 ч. до 13,22 ч. на 18.01.2019 г. /06,18 ч./ по UTC време +2 часа за реалното време в Р България, установено от направена разпечатка от дигитална карта от 17.01.2019 г. и 18.01.2019 г.“. Това описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено не сочи на противоречива фактическа обстановка. Нормата на чл. 8, § 2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 определя, че за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, като продължителността на тази дневна почивка е поне девет часа /намалена дневна почивка/. По смисъла на тази норма 24-часовият период, пред който водачът трябва да е ползвал 9-часова дневна почивка, е с начало на първия час на управление /на определен ден/ до съответния час на следващия ден, или в случая този 24-часов период е с начало 13,22 ч. на 17.01.2019 г. и край 13,22 ч. на 18.01.2019 г. В обстоятелствената част на НП е посочено, че в този 24-часов период водачът е ползвал дневна почивка от 07,04 ч. до 13,22 ч. на 18.01.2019 г. /06,18 ч./. От посоченото обстоятелство, че първият час на управление е 13,22 ч. на 17.01.2019 г. логически следва извода, че по същото време е приключила предходната почивка. Поради изложеното посочването на данни за приключена предходна почивка не е наложително и непосочването на тези данни не ограничава правото на защита на нарушителя. Посоченото по – горе описание на нарушението напълно съответства на изискванията на закона, визирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и дава възможност на нарушителя да разбере административно-наказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него.

Правилен е изводът на Районен съд – Свищов, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, а ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. В случая деянието е доказано от обективна страна. При извършената проверка на регистрираните от тахографа данни в картата на водача, потвърждаващи се от приложената разпечатка е установено, че на 17.01.2019 г. и 18.01.2019 г. водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа. Периодът на работната смяна е от 13,22 ч. на 17.01.2019 г. /когато е приключило ползването на предходната почивка/ до 07,04 ч. на 18.01.2019 г., а продължителността му е 17 часа и 42 минути. Ползваната почивка е 07,04 ч. до 13,22 ч. на 18.01.2019 г. и е 6 часа и 18 минути, тоест намалената дневна почивка е намалена с 2 часа и 42 минути. При съставяне на акта и издаване на постановлението ясно и точно са посочени 24-часовият период, започнал в 13,22 ч. на 17.01.2019 г., периодът на управление и периодът на почивка. Дали деянието е извършено умишлено или непредпазливо е без значение съобразно правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. След като в 24-часовият период от 13,22 ч. на 17.01.2019 г. до 13,22 ч. на 18.01.2019 г. водачът не е ползвал почивка от поне 9 последователни часа, така, както изискват разпоредбите на чл. 8, §2 от Регламента и от AETR, а същата е намалена с над два часа, то АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр, според която водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка: над 2 часа - с глоба 1500 лв. Наложеното наказание е в абсолютния размер, предвиден от закона и е недопустимо то да бъде изменено.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно  развилото се административнонаказателното производство. Направени са обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от въззивния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

На последно място, фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По делото не са установени обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив, в случая се касае до деяние с висока степен на обществена опасност, доколкото въвеждането на правилата относно работното време и почивките при управление на МПС и превоза на товари имат за цел да избегнат пътните инциденти и да предотвратят увреждането на човешкия живот и здраве, както и причиняването на материални щети.

Като е достигнал до правен извод за законосъобразност на обжалваното НП и е потвърдил същото, Районен съд - Свищов е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/14.06.2019 г., постановено по АНД № 109/2019 г. по описа на Районен съд - Свищов, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0000049/21.02.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Велико Търново, с което на И. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.