№ 13322
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110144045 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу К. И. С., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на 1/6 част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 65223/2015г. на СРС, 40-ти състав, а
именно: 1012,40лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г.-
м.04.2015г., 73,24лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 30.06.2013г.-09.10.2015г., 23,58лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2014г.-м.04.2015г. и 1,78лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2013г.-09.10.2015г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на заявлението до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, мансарден етаж, ап. ********, аб. № **********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че не се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, че не е съсосбственик на процесния имот и не го е ползвал.
Поддържа, че не е наследник на М. С., тъй като е извършил отказ от наследство, който
е вписан в специалната книга на съда.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, като докаже, че ответникът е
собственик/вещен ползвател на имота, който е топласнабден, или че между страните е
сключен нарочен договор за доставка.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба от 18.04.2001г., с
който на М. Д. С. е продадено ателие № 16, находящо се в /населено място/, на първо
ниво на мансардния етаж. С нотариален акт от същата дата на М. С. е продаден и
апартамент № 18, находящ се в същата сграда на същия етаж. С нотариален акт от
03.11.2003г. на М. С. е продаден ап. № 17, находящ се в същата сграда. С нотариален
акт от 05.11.2003г. М. С. е учредила договорна ипотека върху ап. № ********,
находящ се в гр. София, разположен на целия шести мансарден етаж в сградата на
/населено място/, който е образуван от преустройството на ателие № 16, ап. № 17 и ап.
№ 18.
От извършената в НБД „Население“ справка се установява, че М. Д. С. е
починала на 29.08.2014г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си И. С.
и децата си К. С. и Х. С..
Ответникът възразява, че е съсобственик на процесния недвижим имот, като
представя съдебно удостоверение от 04.12.2014г., съгласно което К. С. е подала молба
с вх. № 03.12.2014г., с която се отказва от наследството на наследодателя си М. С. и
отказът е вписан в специалната книга на съда под № 1179.
Ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства ответникът К. С. да е
извършила действия, с които да е приела наследството на своя наследодател преди
2
направата на отказа от наследство и вписването му в специалната книга на съда. Също
така, освен доказателства за придобиване на имота по наследствено правоприемство от
М. С., не са налице доказателства за осъществяване на друг придобивен способ върху
процесния имот от страна на ответника. Предвид извършения отказ от наследство,
имотът не може да премине чрез наследствено правомоприемство в патримониума на
К. С..
От изложеното следва, че по делото не е доказано ответникът да е
собственик/вещен ползвател на процесния имот или с него да е сключен нарочен
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Предвид това, същият не
се явява страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество, няма
качество клиент /потребител/ на топлинна енергия за процесния имот и съответно не е
материално легитимиран да отговаря за задълженията. Ето защо, предявените искове за
главните вземания подлежат на отхвърляне, а в резултат от това на отхвърляне
подлежат и тези за акцесорните вземания за лихви.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал
такива в размер на 400лв. за адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу К.
И. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ап. 16, за установяване дължимостта
на 1/6 част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 65223/2015г. на СРС, 40-ти състав, а
именно: 1012,40лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г.-
м.04.2015г. до имот, находящ се в /населено място/, мансарден етаж, ап. ********, аб.
№ **********, 73,24лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 30.06.2013г.-09.10.2015г., 23,58лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2014г.-м.04.2015г. и 1,78лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2013г.-09.10.2015г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на заявлението до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на К. И. С., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, ап. 16, сумата от 400лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3