РЕШЕНИЕ

№1669

гр. Перник, 31.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                        Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Капка Станчева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00570 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК .

               По изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът Потребителна кооперация „Минерал”, село Р., общ.Перник, ул.’’Черни връх” №61, ЕИК *********, представлявана от председателя И.Б. е поискала да бъде признато за установено по отношение на  ответника -  ОБЩИНА ПЕРНИК, ПЕРНИШКА ОБЛАСТ гр.Перник, представлявана от Кмета - Вяра Церовска, че ищцовата кооперация е собственик на основание чл.2, ал.З от ЗОС /отм./  по силата на извършената отчуждителна процедура  на дворно урегулирано място, с площ от 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/ кв.м., съставляващо парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото от 1976г., при съседи на имота: улица, В. и Е.Г., дере и н-ци на Г.Х.А. и по скица при граници : улица, имот пл.№**** УПИ **-***,УПИ VIII-*** и УПИ **-***, кв**по РП на с.Р. . Алтернативно страната се позавава но изтекло в нейна полза давностно владение.

                В условията на евентуалност се моли да бъде постановено решение, с което да признае за установено по отношение на Община Перник, че по силата на чл.2, ал.З ЗОС/отм./ ПК „Минерал", село Р., общ.Перник , ЕИК ********* е собственик на на 482 кв.м., попадащи в парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото и представляващи прилежащ терен към масивна фурна, на един етаж, със застроена площ от 220 /двеста и двадесет /кв.м , от които 220 , /двеста и двадесет / кв.м. под сградата и 262 /двеста и петдесет / кв.м. около сградата, при граници на прилежащия терен - от четири страни парцел X, кв.67, както и да бъдат присъдени и направените разноски по делото.

Ответната ОБЩИНА ПЕРНИК, чрез процесуалния си представител е оспорило така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.245 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              На първо място ищцовата кооперацията легитимира правото си на собственост върху процесното дворно място на основание чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

               Видно от приложените писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства в настоящето производство се установява, че на посоченото основание чл.2, ал.З /отм./ от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е бил съставен констативен  на нотариален акт №**том*рег.№8**дело №***/**.**.****г. на Нотариус М.М., с район на действие РС-гр.Перник, вписан в Служба по вписванията - гр.Перник под №**с който ищцовата кооперация е била призната за собственик на недвижим имот, находящ се в землището на село Р., община Перник, представляващ масивна фурна, на един етаж, със застроена площ от 220 /двеста и двадесет /кв.м. , построена върху дворно урегулирано място, с площ от 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/кв.м., съставляващо парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото от 1976г. ,при съседи на имота: улица, В. и Е.Г., дере и н-ци на Г.Х.А..

            Сградата, както и имота, върху който е построена са били заприходени като дълготраен материален актив на кооперацията по сметка 203 видно от заключението на вещото лице Р.Н., по изслушаната поделото съдебна експертиза. Строежа на фурната е бил извършен през периода 1963 - 1967г. изцяло със средства и труд на кооперацията.

            За посторояването на сграда е била извършено отчуждително мероприятие. С решение от 24.09.1962г. на комисията по чл.13 от ПИОДОН, назначена със заповед №182 от 24.09.1962г. на председателя на ОНС, с.Д. се отчуждава имота, върху който е построена фурната, който имот е бил собственост на Г.Х.А., а именно имот с планоснимачен номер *** по действащия към този момент план, с площ от 1 640 кв.м. Оценката е окончателно определена на сумата от 1610.17лв., с решение №451 от 26.11.****г. на Пернишкия районен съд, постановено по гражданско дело №**** по описа на съда за ****г. Както Г.А., така и другите собственици, чиито имоти са отчуждени за постояването на фурната са обезщетени, като сумите за отчуждението са изплатени с платежни нареждания от 31.12.1962г.

           От заключението на вещото лице Р.Н. се установява, че за нуждите на кооперацията за изграждане на фурна са отчуждени части от имот пл.№ 509 по отменения план от 1962 г.(712 кв.м. и 928 кв.м.) собственост на Г.Х.А. и общинско място (215 кв.м.). Определените суми за обезщетяване на собствениците са: о 107,50 лв. за 215 кв.м. о 356,00 лв. за 712 кв.м. 464,00 лв. за 928 кв.м. Представени са преписи платежни нареждания за сумата от 107,50 лв. на основание оценителен протокол на комисия по чл. 13 от ПИОДОН при ОНС с. Д. за дворно място в с. Р. от 215 кв.м. с която е задължена сметката на ПК „Спасение" с. К. към ОНС с. Д. и сумата от 356 лв. на основание оценителен протокол на комисия по чл. 13 от ПИОДОН при ОНС с. Д. за дворно място в с. Р. пл.№ ***-*от 712 кв.м. с която е задължена сметката на ПК „Спасение" с. К. към Б.М.Ц. и С.Г.Ц. сумата от 464 лв. на основание оценителен протокол на комисия по чл. 13 от ПИОДОН при ОНС с. Д. за дворно място в с. Р. пл.№ ***-*от 928 кв.м. с която е задължена сметката на ПК „Спасение" с. К. към ТКЗС „Витоша".

           През 1947г. кооперация „Спасение", която включва село К. и махала Р., започва строежа на кооперативен дом, с магазини , фурна и канцелария, който завършва през 1949г. През 1961г. махала Р. официално е обявена за село. През 1983г. кооперациите в селата Д., Студена и кооперация „Спасение", с.К., /включваща с.К. и село Р./, се обединяват в една кооперация, под наименованието „Витоша". Съгласно решение по т.5 от дневния ред на провелото се Общото събрание на кооперация „Витоша" от 14.06.1989г. същата се разделя на три кооперации - кооперация с.К., кооперация с.Р. и кооперация с.Д.. На отчетно събрание на ПК „Витоша" от 26.06.1989г. е взето решение за учредяването на самостоятелна кооперация с. Р., под наименованието „Минерал". След разделянето на ПК „Витоша" на три кооперации, бившата ПК „Спасение"с.К. предава на новообразуваната ПК"Минерал" обекта „фурна" в с.Р., построена върху имота, предмет на настоящия иск.  

           По делото няма доказателства собствеността върху дворното място да е била придобита от ищцовата кооперация, върху който е построена фурната и към момента на построяването и, по силата на проведената отчуждителна процедура и заплатеното  обезщетение на собствениците на отчуждените имоти. Предвид действащото законодателство към момента на построяването на фурната, съдът приема, че дворното място е станало държавна собственост. В последствие с приемането на ЗОС, същото е станало общинска собственост с изключение на прилежащия терен към сградата /фурната/ по силата на чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост /ЗОС/ според която разпоредба не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г., теренът, върху който са построени сградите, включително и прилежащия терен към тях. Кооперацията  е станала собственик на построената сграда, със застроена площ общо от 220 кв.м., което е безспорно по делото, както и на прилежащия към нея терен, с площ от около 482 кв.м., от които 220 /двеста и двадесет/ кв.м. под сградата и 262   кв.м. около сградата, съгласно заключението на вещото лице.

     Освен специалната разпоредба на ЗОС, установяваща правото на собственост на кооперацията върху построената върху имота сграда, друго придобивно основание може да бъде и изтеклата към този момент абсолютна придобивна давност в полза на кооперацията. Настоящия състав намира, че  така направеното възражение от ищцовата страна се явява неоснователно.  Съгласно ЗС в редакцията му до изменението през 1990г., не е могло да се придобие държавен имот въз основа на давностно владение, поради което за кооперацията до 1990г. не е текла и придобивна давност, независимо от упражняваната фактическа власт върху процесния имот. Съответно съгласно чл. 7,   ал.1  от ЗОС в редакцията му до изменението му през 1999г., гласи, че имотите и вещите – общинска собственост, не могат да се придобиват по давност, поради което и за този период не е текла и придобивна давност, в полза на ищцовото дружество. Видно от показанията на разпитаните по делото като свидетели Б.Р.Т., Н.А.С. и Ж.Б.Л., фурната е работила до 1990 г. след което фурната е фалирала, сградата и двора са запустели. В последствие с постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2009г. сградата е била възложена на трето лице. Нито един от свидетелите не сочи факти установяващи владение от кооперацията върху дворното място около фурната.  

          Въз основа на изложеното съдът намира, че така предявения иск установяване собствеността върху дворно урегулирано място, с площ от 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/ кв.м., съставляващо парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото от 1976г., при съседи на имота: улица, В. и Е.Г., дере и н-ци на Г.Х.А. и по скица при граници : улица, имот пл.№**** УПИ **-***,УПИ VIII-*** и УПИ **-***, кв**по РП на с.Р. в полза на ищцовата кооперация се явява неоснователен и недоказан с изключение на прилежащия терен който на основание чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост отменена през 1999 г.,  собствеността се е придобила от кооперациите ex lege,  като нормата е породила своето действие без надлежен акт, както за сградата така също и за прилежащия към сградата терен.      

В българското законодателство съществуват множество текстове относно понятието “прилежащи площи”, съответно “терени” към сгради, съоръжения и други обекти, сред които дори и водните обекти. В по-старата, но действаща и към момента нормативна уредба се съдържа една важна правна норма - чл. 64 от Закона за собствеността (ЗС), която определя общото изискване собственикът на сградата да може да ползва и земята около нея, доколкото това е обективно необходимо да ползва и сградата според нейното предназначение. Тази разпоредба, заедно с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС (в частта за дворовете), разкрива, че правната фигура “прилежаща площ” към сграда възниква и е мислима само в един случай - когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена сградата. Необходимо е собствеността върху земята да е в патримониума на едно лице, а собствеността върху сградата да е в патримониума на друго лице.   В действителност прилежащите площи не могат да са самостоятелен имот, който да е предмет на вещнотранслативна сделка, но в посочения случай както бе посочено собствеността върху прилежащия терен е била придобита на особено реституционно основание ex lege, от ищцовата кооперация.   Прилежащата площ следва да се отличава от вещното право на собственост върху урегулирания поземлен имот. Обикновено прилежащата площ се отнася към заварени сгради в режим на етажна собственост  и тя е по-скоро характеристика на самата сграда, а не на правото на собственост на лицата, като нейният териториален обхват (размера на площта) зависи изцяло от големината на сградата (височина, дължина и ширина), а не от броя на собствениците, нито от разгънатата застроена площ на всеки обект. На следващо място може да се направи извод, че прилежащата площ, в тесен смисъл на понятието, дори е несъвместима с правото на собственост върху земята, още повече, ако следваме цитираната по-горе дефиниция.  Правото на ползване на прилежащия терен към съответна сграда е акцесорно, ограничено вещно право на ползване на терен в полза на собственика на сградата.  От цитираното постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2009г. е видно че собствеността върху сградата /фурна/ и правото на строеж на сградата е преминала в полза на трето лице, като собствеността върху прилежащия терен следва, че е останала в полза на кооперацията. Независимо, че ищеца не е собственик на сградата, и доколкото правото на ползване на прилежащия терен е обвързано със собственост на сграда, настоящия състав намира, че е налице правен интерес за ищеца от така предявения иск. Това е така защото ако сградата погине в полза на ищеца ще възникне право за построяване на нова сграда, ако сегашния собственик не осъществи такова. Съответно в случая не се засягат чужди права, тъй като съгласно чл. 64 от Закона за собствеността, сегашния собственик на сградата може да ползва прилежащия терен, докато сградата съществува.             

          С оглед на всичко изложено съдът намира, че иска за установяване по отношение на ответната община, че ищцовата кооперация е собственик на дворно урегулирано място, с площ от 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/ кв.м., съставляващо парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото от 1976г., при съседи на имота: улица, В. и Е.Г., дере и н-ци на Г.Х.А. и по скица при граници : улица, имот пл.№**** УПИ **-***,УПИ VIII-*** и УПИ **-***, кв**по РП на с.Р., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като съответно се уважи предявения иск в условията на евентуалност да бъде  признато за установено по отношение на Община Перник, че по силата на чл.2, ал.З ЗОС/отм./ ПК „Минерал", село Р., общ.Перник , ЕИК ********* е собственик на 482 кв.м., попадащи в парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото и представляващи прилежащ терен към масивна фурна, на един етаж, със застроена площ от 220 /двеста и двадесет /кв.м , от които 220 , /двеста и двадесет / кв.м. под сградата и 262 /двеста и петдесет / кв.м. около сградата, при граници на прилежащия терен - от четири страни парцел X, кв**            Предвид изхода на делото ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца половината от направените разноски по делото в размер на 418.70 лева, заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, хонорари на вещи лица и деловодни разноски. Съответно доколкото е отхвърлен главния иск, ищцовата кооперация следва да заплати на ответната община половината от направените по делото разноски в размер на 180.00 лева. Съдът намира направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и юристконсултско възнаграждение за неоснователни.  

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ПЕРНИК, ПЕРНИШКА ОБЛАСТ гр.Перник, пл.Св. Иван Рилски №1, представлявана от Кмета - Вяра Церовска, че  Потребителна кооперация „Минерал”, село Р., общ.Перник, ул.’’Черни връх” №61, ЕИК *********, представлявана от председателя И.Б., е собственик на прилежащ терен от 482 кв.м., към сграда /фурна/ построена    в парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото и представляващи прилежащ терен към масивна фурна, на един етаж, със застроена площ от 220 /двеста и двадесет /кв.м , от които 220 , /двеста и двадесет / кв.м. под сградата и 262 /двеста и петдесет / кв.м. около сградата, при граници на прилежащия терен - от четири страни парцел X, кв.67, като ОТВЪРЛЯ ИСКА да бъде признато за установено по отношение на  ответника -  Община Перник,   че ищцовата кооперация е собственик    по силата на извършената отчуждителна процедура  на дворно урегулирано място, с площ от 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/ кв.м., съставляващо парцел X /десети/, в квартал ** по плана на селото от 1976г., при съседи на имота: улица, В. и Е.Г., дере и н-ци на Г.Х.А. и по скица при граници : улица, имот пл.№**** УПИ **-***,УПИ VIII-*** и УПИ **-***, кв**по РП на с.Р., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ПЕРНИШКА ОБЛАСТ гр.Перник, пл.Св. Иван Рилски №1, представлявана от Кмета - Вяра Церовска, да заплати на  Потребителна кооперация „Минерал”, село Р., общ.Перник, ул.’’Черни връх” №61, ЕИК *********, представлявана от председателя И.Б., сумата от   418.70 лева, направени разноски по делото.                            

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Минерал”, село Р., общ.Перник, ул.’’Черни връх” №61, ЕИК *********, представлявана от председателя И.Б. да заплати на ОБЩИНА ПЕРНИК, ПЕРНИШКА ОБЛАСТ гр.Перник, пл.Св. Иван Рилски №1, представлявана от Кмета - Вяра Церовска, сумата от 180.00 лева, направени разноски по делото.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                    

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: