№ 829
гр. ****, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430106798 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делба на недвижим имот, първа фаза по допускане на делбата.
Постъпила е искова молба С. В. И., В. С. И. и С. С. Н. против И. П.
П.. Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с индентификатор 87597.301.469 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-309/15.05.2019 год.на **** гр.****,
с адрес на ПИ: ****“ №8, обл.****, с площ от 405 / четиристотин и пет/ кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м./ последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.09.2022г.,
номер по предходен план: 469, кв. 44, парцел I, при съседи: 87597.301.1155,
87597.301.466, 87597.301.468, 87597.301.1023. Твърди, че върху поземления
имот са построени следните сгради: 1.СГРАДА с индентификатор
87597.301.469.1, със застроена площ от 63 /шестдесет и три/ кв.м., брой етажи
1 /един/, предназначение :Жилищна сграда- еднофамилна, 2.СГРАДА с
1
индентификатор 87597.301.469.2, със застроена площ от 66 /шестдесет и
шест/ кв.м.брой етажи 1/един/ предназначение -Друг вид сграда за обитаване,
3.СГРАДА с индентификатор 87597.301.469.3 с площ от 12 /дванадесет/ кв.м.
брой етажи 1 /един/, предназначение ГАРАЖ, 4.СГРАДА с индентификатор
87597.301.469.4 с площ 19 /деветнадесет/ кв.м.,брой етажи 1 /един/,
предназначение: Селскостопанска сграда. Ищците твърдят, че след смъртта
на наследодателката правили опити да си разделят имота доброволно, но до
този момент не успели да се разделят. В момента целият имот на
наследодателката им се ползва от ответника, който живее в него. В
заключение молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба
имота, като тримата да получат в общ дял делът на наследодателката им.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
навежда доводи, че с наследодателката на ищците приживе се разбрали
наследствения имот да остане за него, тъй като той го обитава и живее в него
със семейството му и е негово единствено жилище. Ответникът твърди, че в
имота извършвал множество подобрения и е направил вложения през години
за около сто хиляди лева. Твърди, че от 14.07.2010г. владее имота като свой
собствен и никой от тримата ищци не е предявил претенции към имота. След
смъртта на родителите си установил, че за имота няма нотариален акт и
преминал през процедура за издаването на такъв. Тъй като нямало десет
години, в които да го владее, нотариалният акт бил издаден на името и на
сестра му. След смъртта на родителите си направил ремонт на покрива, на
лятната кухня, на оградата. Подменил ВиК инсталациите, изградил две бани,
шпакловал и боядисал. Сестра му била свидетел на тези подобрения и не
възразила и не му плащала средства за ремонта, тъй като приемала, че
къщата е негова. Твърди, че с тези свои действия от 2010г. до момента е
придобил по давност собствеността върху имота. Прави искане за възлагане,
тъй като са налице условията за това.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е представен нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот № 160 том I рег № 2289 дело №144 от
2000г. на н****в с рег.№007 и район на действие района на РС ****, с който
2
И. П. П. и **** П.а И.а са признати за собственици по давностно владение и
наследство върху УПИ, находящ се в с.*** №8 с площ от 400 кв.м.,
представляващ имот I-469, в кв.44 по плана на с.****, одобрен със заповед №
РД-15-1398/03.08.2010г. на **** за уличната регулация и с утвърден план за
регулация на поземления имот № РД-12-3048/08.12.2009г., ведно с
построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м.,
лятна кухня със застроена плок от40 кв.мв., гараж със застроена площ от 20
кв.м. и второстепенна постройка с площ от 14 кв.м. при граници и съседи:
улица, имот № XV-469 на насл. на **** имот №II-468 на *** и имот № XIV-
466 на насл. на **** и ****.
Установява се от представеното удостоверение за наследници с Изх.
№14-4480/20.09.2022г., че **** П.а И.а с ЕГН ********** е починала на
20.07.2014г. и е оставила свои законни наследници съпруг С. В. И. и деца – В.
С. И. и С. С. *** – ищци по делото.
Представени са скици на имота и сградите в него, които кореспондират
с нотариалния акт и данните в удостоверението за данъчна оценка.
При така представените писмени доказателства съдът приема, че
страните са съсобственици на имота, като ответникът и тримата ищци
притежават по ½ идеална част от процесния имот.
Спорно по делото е твърдението на ответника И. П., дали през периода
от 2010г. до 2023г. е придобил имота по давностно владение и е станал негов
единствен собственик.
В практиката се приема, че изтичането на срока на придобивната
давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза
на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е
необходимо позоваване от него на изтичането й чрез предявяване на иск за
собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с
нотариален акт за собственост,издаден по обстоятелствена проверка въз
основа на давностно владение. Именно такова възражение ответникът е
направил в писмения отговор.
Безспорно е, че сънаследник може да придобие по давност останал в
наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него
повече от десет години и, ако отблъсне фактическата власт на другите
сънаследници (чл.79, ал.1 ЗС). Практиката на ВКС последователно приема, че
ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
3
съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът
владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на
държател /ТР 4/2012г. на ОСГК/. Съгласно разпоредбата на чл.69 ЗС,
предполага се, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я
държи за другиго. В случай, че имотът е наследствен, установената в чл.69 ЗС
презумпция не се прилага, като се приема, че този който ползва имота е
държател на идеалните части на другите наследници и ги владее от тяхно име
и за тяхна сметка. Затова сънаследникът на когото се протИ.поставя
придобивна давност, в случай ищците, не трябва да доказват активно
поведение, а обратно. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията
трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на
останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор
за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение
да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Действията, с които се демонстрира промяната на
държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика
или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни и да
отричат правата на останалите сънаследници – примерно да отказва да
допуска останалите сънаследници в имота, или владеещия сънаследник да
има намерение да се разпореди с имота само в своя полза или така да ползва
имота, че да ясно да показва, че изключва владението на останалите
наследници, но във вдсеки един от тези случаи това негово намерение следва
да е доведено до знанието на останалите наследници. Т.е. тези действия
следва да са станали достояния на останалите съсобственици или е
достатъчно същите да са имали възможност да научат за тях. (В този смисъл
ТР № 1/6.08.2012г. по т.д. № 1/2012г., ОСГК на ВКС, в мотивите на което е
прието, че действията по промяна на намерението следва да са доведени до
знанието на останалите съсобственици). Завладяването на частите им по
начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Обикновеното неползване на имота не води до
изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт
върху съсобствения имот, само по себе си, също не представлява отказ от
права. Намерението целият имот да се владее и това владение да се
протИ.постави на останалите сънаследници трябва да бъде доказано от
наследника който се позовава на придобивната давност, в случая ответникът
по делото. Той трябва да докаже : 1. че е ползвал имота, 2. че е променил
намерението си и е завладял частите на сънаследниците и 3. това негово
намерение им е било известно. В тази хипотеза тежестта на доказване на
посочените факти е за ответника, той е активната страна в процеса и той
следва да ги докаже.
4
Това са трите кумулативно изискуеми предпоставки, при наличието на
които съдът би могъл да приеме, че ответникът е станал собственик на целия
имот, като е придобил собствеността върху половината от имота по
давностно владение през периода от 2010г. до подаване на исковата молба.
Съдът приема, че от така посочените три предпоставки, ответникът
доказа наличието само на първата, а именно, че е ползвал имота през периода
от 2010г. до 2023г. В хода на делото не успя да докаже, че е променил
намерението си като е превърнал държането във владение.
Свидетелката **** твърди, че „И. винаги е плащал неговия данък и
данъка на ****“. Съдът приема, че това не доказва промяна в намерението му,
тъй като представлява изпълнение на административно задължение, в какъвто
смисъл е и практиката на ВКС. Отделно от това свидетелката твърди: “В
къщата, откакто почина **** си живее И. с неговия син … От 2014г. след
смъртта на **** тях тримата да идват в с.**** и да търсят И. не съм ги
виждала“. Видно е, че наследодателката на ищците **** И.а е починала през
2014г., като от тогава до настоящия момент не са изтекли десет години.
Твърди, че докато е била жива сестра му, ответникът е правил подобрения в
имота, като и пращал пари, с които да плаща на работниците. Никога не е
чувала ищците да идват в с.**** и И. да ги кара да освобождават имота.
Твърди, че виждала С. да идва с бус и да оставя касетки в гаража.
Свидетелят **** заяви, че е участвал в ремонтните дейности в имота,
но не знае какви уговорки е имало между И. и сестра му ****, както и че били
в добри отношения. Твърди, че **** може да е имала ключ и да е влизала в
имота. Твърди, че ответникът му споделял, че всичките си пари дава, но няма
нищо писмено за собствеността на имота.
Пред свидетелката *****, **** – наследодателка на ищците споделяла,
че искала да си има нейно кътче в с.**** и искала да си ползва пристройката.
Не е споделяла да иска да остави всичко на брат си – ответника И. П..
Като свидетел на ответника е допусната ****, която заяви, че не е чула
и видяла ответникът по някакъв начин пред ищците и сестра си да твърди, че
се чувства собственик на имота. В показанията си сочи „Не, не е
демонстрирал. По никакъв начин не го е показвал, че е собственик“. Твърди,
че ако е имало такъв случай, **** щяла да и го сподели. Не знае дали в имота
има касетки на ищците от времето, когато са имали фурна, както и че е
5
възможно да има, но тя да не знае.
В хода на производството ответникът е следвало да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. При условията на
пълно и главно доказване, ответникът не успя да докаже по безспорен и
категоричен начин, че през периода от 2010г. до момента е показал на
другите съсобственици промяна в намеренията си и в продължение на десет
години е превърнал държането на идеалната съсобствена на ищците част
във владение. Напротив – именно свидетелите на ответника **** и ****
твърдят, че не са били свидетели на такава демонстрация пред **** и нейните
наследници. Не се установи ответникът да е демонстрирал пред ищците по
делото, намерението си да свои целия имот и да е отблъснал по някакъв начин
владението на последните. По делото не се събраха категорични данни, че е
настъпила промяна в основанието, с което е И. П. е владеел целия имот. По
делото не са налице и убедителни доказателства тази промяна да е дошла до
знанието на ищците, нито пък те да не са допускани в имота.
При така изложеното и като приема, че ответникът не доказа да е
станал собственик на целия имот, съдът счита, че следва да бъде уважен
предявения иск за делба, като бъде допуснат до делба процесния имот,
предмет на спора. Налице са предпоставките на чл.34 от ЗС и чл.69 ЗН и
следва да се допусне съдебна делба между страните при два равни дяла , от
които един общ дял С. В. И., В. С. И. и С. С. Н. и един дял за И. П. П..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. В. И. с ЕГН
**********, В. С. И. с ЕГН ********** и С. С. Н. с ЕГН **********, тримата
с адрес гр.**** ул.П.Р.**** -3 ап.1 и И. П. П. с ЕГН ********** от с.*** №8
върху следния недвижим имот :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с индентификатор 87597.301.469 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
309/15.05.2019 год.на **** гр.****, с адрес на ПИ: ****“ №8, обл.****, с
площ от 405 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
Начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10м., с последно изменение
на Кадастралната карта и Кадастралните регистри, засягащо поземления имот
6
от 26.09.2022г., с номер по предходен план: 469, кв. 44, парцел I, при съседи:
87597.301.1155, 87597.301.466, 87597.301.468, 87597.301.1023, ведно с
построени в имота сгради: 1.СГРАДА с индентификатор 87597.301.469.1, със
застроена площ от 63 /шестдесет и три/ кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Жилищна сграда- еднофамилна, 2.СГРАДА с индентификатор
87597.301.469.2, със застроена площ от 66 кв.м. брой етажи 1 предназначение
-Друг вид сграда за обитаване, 3.СГРАДА с индентификатор 87597.301.469.3
с площ от 12 кв.м. брой етажи 1, предназначение ГАРАЖ, 4.СГРАДА с
индентификатор 87597.301.469.4 с площ 19 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Селскостопанска сграда
От допуснатия до делба имот да се образуват ДВА равни дяла, от които
ЕДИН ОБЩ ДЯЛ за С. В. И. с ЕГН **********, В. С. И. с ЕГН ********** и
С. С. Н. с ЕГН ********** и ЕДИН ДЯЛ за И. П. П. с ЕГН **********.
НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза, която да бъде изготвена
от вещото лице Силвия Стефанова, след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши оглед на място, да даде заключение за действителната
пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот и неговата поделяемост,
при депозит 400 лв., вносим от ищците в седмодневен срок от влизането в
сила на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС **** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7