№ 255
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000167 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260134 от 29.12.2021 г.,постановено по т.д.№13/2021 г. по
описа на О.С.-Х.,е осъден ответника „Д.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* да
заплати на ищеца Ж. М. М. с ЕГН ********** сумата от 6000
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
27.01.2018 г. в гр.Х. ПТП,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба-27.01.2021 г. до окончателното й
изплащане,като за разликата до пълния предявен размер от 166 000 лв.
предявеният по делото иск е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение е осъден ищеца Ж. М. М. да заплати на ответника
„Д.З.“АД разноски в размер на 96,39 лв.,както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.,а ответното дружество е осъдено още да
заплати по сметка на ОС-Х. държавна такса в размер на 240 лв.,както и
разноски за вещи лица в размер на 650 лв.
1
Настоящото въззивно производство е образувано на основание
подадена от „Д.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* въззивна жалба,с която решение
№260134 от 29.12.2021 г.,постановено по т.д.№13/2021 г. по описа на О.С.-
Х.,се обжалва в осъдителната му спрямо дружеството-жалбоподател част,т.е.
в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000 лв. и е осъдено да заплати по сметка
на ОС-Х. държавна такса и разноски за вещи лица в горните
размери.Жалбоподателят счита,че в обжалваната част решението е
неправилно поради нарушение на мате,както и поради
необоснованост.Счита,че съдът неправилно и едностранно е ценил част от
събраните доказателства и доводите на страните по делото,както и че не е
разгледал в нужната пълнота възраженията на ответника срещу
основателността на претенцията,в резултат на което е достигнал до погрешно
заключение относно основателността на иска в така уважения му
размер.Незадълбоченото и неизчерпателно разглеждане на доводите му
срещу основателността на иска ответникът-жалбоподател намира за
съществено процесуално нарушение.Заявява,че продължава да счита за
недоказано в нужната пълнота наличието на всички нежни предпоставки за
ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в претендирания от ищеца и
уважен от съда размер.Поддържа в този контекст,че съдът е отдал твърде
малка тежест на приноса на ищеца за настъпване на процесните
вреди.Посочвайки,че като се сумират доказаните по делото факти,изразяващи
се в неизползването на обезопасителен колан от ищеца по време на пътния
инцидент,в неговото съзнателно и волево качване и пътуване в
МПС,управлявано от водач в състояние на тежко алкохолно опиянение,а
също и в пътуването в автомобил,управляван с повече от два пъти по-висока
скорост от максимално разрешената за процесния участък от пътното
платно,като ищецът е можел да поиска да слезе от МПС по всяко едно
време,жалбоподателят счита,че в случая е налице безпрецедентно
безотговорно и рисковано поведение от страна на ищеца към собствената му
безопасност,което обуславя по-голям от определения от съда принос.Счита,че
реално при тези обстоятелства няма риск от настъпване на ПТП,а бъдещо
сигурно събитие.
Наред с гореизложеното,дружеството-жалбоподател намира уважения
2
размер на иска за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на
реално претърпените душевни билки и страдания,както и на утвърдената
съдебна практика в тази насока,относно присъжданите размери на
обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.В тази насока
поддържа и довода,че при ищеца е доказана само една телесна повреда от
процесното ПТП и това са травмите в областта на главата,които са лекувани
успешно,за обичаен период от време и без остатъчни негативни здравословни
последици.А относно останалите травми,които ищецът твърди,че е получил
вследствие на процесното ПТП,изразяващи се в затруднено
уриниране,затруднено дишане,заболяване на ларингса и белези по
гърлото,жалбоподателят счита,че е недоказана пряката причинно следствена
връзка между тези травми и процесното ПТП.Счита още,че съдът неправилно
е отдал твърде голяма тежест на заболяванията на уретрата и
усложненията,свързани с ларигса,които е приел за косвени последици от
ПТП.Развива и доводи,че определеното от съда обезщетение е в разрез с
принципа за справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.Поддържа,че с вече изплатеното от него на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 34 000 лв. за вредите,предмет на настоящото дело,е
изпълнил в цялост задълженията си на застраховател.
На база горните аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част като
неправилно и да се постанови друго решение от настоящия съд,с което иска
да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.Моли да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски,включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият Ж. М. М. не е подал в законния срок писмен отговор на
въззивната жалба и не е взел становище по същата.
Третото лице-помагач на страната на ответното дружество-П. КР. П.
също не е взел становище по въззивната жалба.
От страна на жалбоподателя не са представени писмени доказателства
в настоящата инстанция и не са заявени доказателствени искания пред
въззивния съд.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
3
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в така
обжалваната му осъдителна част и при подаването на жалбата е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част
и в частност-че с тази част съдът се е произнесъл /чрез частично уважаване/
относно предявения по делото допустим осъдителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Искът,по който ОС-Х. се е произнесъл с частично обжалваното
решение е предявен от Ж. М. М. против „Д.З.“АД с ЕИК ********* и е
основан на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ,като е поискано ответното
дружество в качеството му на страна по застраховка „Гражданска
отговорност“ №GO *********,сключена със същото дружество,с период на
покритие от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г.,сключена за лек автомобил марка
„Б. ****“ с рег.№*******,с който на 27.01.2018 г. е причинено ПТП,при което
на ищеца Ж. М. М.,като пътник в същото МПС,са причинени неимуществени
вреди-болки и страдания,да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 166
000 лв. застрахователно обезщетение за същите вреди,формирана като
4
разлика между претендираната от ищеца пред ответника-застраховател сума в
размер на 200 000 лв. застрахователно обезщетение и заплатената такава от
ответното дружество в размер на 34 000 лв.,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Искът е основан на твърдения за настъпило на датата 27.01.2018 г. в
гр.Х. ПТП,виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Б. ****“ с
рег.№* **** **-П. КР. П. /който в хода на първоинстанционното дело е
конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника/.По повод на
иска са изложени от ищеца и твърдения,че вследствие на процесното ПТП са
му били причинени описаните в ИМ травматични увреждания,за които е
предприето и съответно посоченото в същата молба лечение и в резултат на
които ищецът е претърпял и търпи конкретно описаните от него
неимуществени вреди-болки и страдания.Във връзка с иска ищецът е изложил
и твърдението,че за лекия автомобил,управляван от виновния водач по време
на пътния инцидент,е била сключена в ответното застрахователно дружество
застраховка „Гражданска отговорност“,която е била с период на покритие от
199.10.2017 г. до 18.10.2018 г. и е била действаща към момента на настъпване
на произшествието.Според твърденията на ищеца,е налице влязла в сила
присъда по НОХД №510/2018 г. по описа на РС-Х.,с която водачът П. КР. П. е
признат за виновен за извършването на процесното ПТП от 27.01.2018 г. и
причиняването на телесни увреждания на ищеца,а последният в изпълнение
на изискванията на чл.380 от КЗ е уведомил ответника-застраховател за
настъпилото застрахователно събитие и е поискал изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000
лв.По подаденото от ищеца заявление застрахователят образувал
ликвидационна преписка №********* от 07.04.2020 г. и като краен резултат
приел да изплати на ищеца обезщетение в размер на 34 000 лв. и предложил
сключване на споразумение за това обезщетение,като наред с това приел и
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.Последният не пожелал сключването на предложеното му
споразумение,считайки за занижен определения от застрахователя размер на
обезщетението и изразявайки несъгласие с приетото от същия съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.С оглед на това ищецът е
заявил,че на основание чл.432,ал.1 от КЗ претендира с предявения осъдителен
иск исковата сума от 166 000 лв. като разлика между претендирания пред
5
застрахователя размер на обезщетението от 200 000 лв. и определения такъв
от застрахователя,възлизащ на сумата от 34 000 лв.,за която сума ищецът е
признал,че вече му е изплатена по банков път от ответника.
Ответникът изцяло е оспорил иска като неоснователен,развивайки
доводите си за това в подадения от него писмен отговор на исковата
молба.Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца,основавайки същото на следните твърдения:че ищецът е пътувал в
МПС без поставен предпазен колан и на следващо място,че е пътувал в
МПС,управлявано от водач,който е бил в тежко алкохолно опиянение /с
концентрация от 1,85 промила алкохол в кръвта/ и е управлявал МПС с
повече от два пъти по-висока скорост от максимално разрешената за
процесния участък от пътното платно.Заявил е и възражение,че иска за
неимуществени вреди е силно завишен и неотговарящ на реално
претърпените душевни болки и страдания,както и на утвърдената съдебна
практика в тази насока,относно присъжданите размери на обезщетения за
неимуществени вреди по сходни случаи.Заявил е,че изрично оспорва пряката
причинно следствена връзка между процесното ПТП и следните твърдени за
получени от ищеца увреждания: затруднено уриниране,затруднено
дишане,заболяване на ларинкса,белези по гърлото,и свързаните с тях
лечения.Оспорил е и пряката причинно следствена връзка между процесното
ПТП и твърдените за налични продължаващи силни болки,затруднено
хранене,затруднено обличане,бързо изморяване,често главоболие и
замайване,както и за продължаващ посттравматичен стрес.Заявил е е доводи
за несъответствие на претендираното обезщетение с принципа за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Самият факт на настъпване на процесното ПТП от 27.01.2018 г. и за
противоправното му и виновно причиняване от третото лице-помагач П. КР.
П.,не е бил спорен в първоинстанционното производство,не е спорен и в
настоящото въззивно производство.Това е и установено с влязла в сила
присъда №20 от 01.07.2019 г. по НОХД №510/2018 г. на РС-Х.,с която П. КР.
П. е признат за виновен за това,че на 27.01.2018 г. около 3,16 часа в гр.Х.,по
бул.“М.“,пред автокъща „Б.А.“ при управление на МПС-лек автомобил марка
„Б. ****“ с рег.№*******,е нарушил правилата за движение-чл.5,ал.3,т.1
ЗДвП и чл.21,ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Ж. М. М.-оток на меките обвивки на черепа,тежък мозъчен отак и
6
контузия на мозъка,като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохола в кръвта над 05 на хиляда,а именно:1.85 на хиляда-
престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“,вр. ал.1,вр. чл.342,ал.1 НК.Както правилно е
прието и в първоинстанционното решение,съгласно чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е
извършено деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца.Предвид това е правилен и се споделя от настоящата инстанция и
извода на първоинстанционния съд,че е доказан по несъмнен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,което обуславя
деликтната отговорност на водача на посочения лек автомобил.
По делото не е спорен и факта,че по отношение на управлявания от
П.П. лек автомобил „Б. ****“ с горния регистрационен номер е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица №GO *********,валидна от 19.10.2017 г. до
18.10.2018 г.,издадена от ответното дружество „Д.З.“АД.И обобщено
казано,предвид горните установени по делото,а и безспорни между страните
факти,е правилен и се споделя от настоящата инстанция направения от
първоинстанционния съд извод,че в случая е налице фактическия състав на
чл.432,ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „Д.З.“АД
относно търпените от ищеца Ж.М. вреди от настъпилото на 27.01.2018 г.
ПТП.В тази връзка е безспорно и обстоятелството,че след предявена пред
него от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,ответникът е определил и изплатил на ищеца такова
обезщетение в размер на 34 000 лв.Въпреки това обаче,ответникът оспорва
процесния осъдителен иск изцяло,дори и до уважения му размер от 6000
лв.,като счита,че вече платеното от него обезщетение е достатъчно и не дължи
на ищеца по-голям размер обезщетение,противопоставяйки в тази насока
описаните по-горе възражения.Едното от тях,както се отрази,е за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по фактически
причини,посочени по-горе.С обжалваното решение е прието за основателно
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия
поради неползване на обезопасителен колан и поради това,че същият се е
качил в лекия автомобил,след като е знаел,че водачът е употребил
алкохол.Установените в тази насока факти и правни изводи не са спорни в
7
настоящото въззивно производство,тъй като жалбоподателят не е навел
оплаквания срещу тях,а само по отношение на тежестта на приноса на ищеца
за настъпване на процесните вреди.Първоинстанционният съд е счел,че
приноса на ищеца следва да се определи на 50 % и съответно на това-с
толкова да се намали на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД определеното от съда
обезщетение.Настоящият съд,отчитайки от една страна поведението на
виновния за произшествие водач на горния лек автомобил,който е управлявал
същия с висока степен на алкохолно опиянение /1,85 промила/ и с при
превишение на максимално допустимата на конкретния пътен участък
скорост на движение,както е видно от горната присъда,а от друга страна
отчитайки поведението на ищеца,изразяващо се в пътуването в лекия
автомобил без предпазен колан и при знанието,че водача на автомобила е
употребил алкохол,счита за правилна и споделя преценката на
първоинстанционния съд,че степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца следва да бъде определена на 50 %.В тази връзка
е неоснователно възражението на ответника-жалбоподател,че определения от
първоинстанционния съд процент на съпричиняване от ищеца е занижен и че
би следвало да е много по-висок.Установените по делото факти относно
поведението на ищеца,способствало за настъпване на вредоносния
резултат,съпоставени с фактите,сочещи поведението и вината на водача на
горното МПС за настъпване на процесното ПТП,не обосновават извод за по-
голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
спрямо степента на участие на виновния водач на лекия автомобил.
На следващо място,жалбоподателят прави оплакване,че определения
от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени
вреди е завишен и неотговарящ както на принципа за
справедливост,произтичащ от нормата на чл.52 от ЗЗД,така и на реално
претърпените душевни болки и страдания от ищеца,както и на утвърдената
съдебна практика относно присъжданите размери на обезщетения за
неимуществени вреди в сходни случаи.В тази връзка жалбоподателят оспорва
и извода на първоинстанционния съд за наличие на причинно-следствена
връзка между част от установените по делото увреждания на ищеца и
процесното ПТП.С обжалваното решение е прието,че справедливия размер на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди,търпени от ищеца
вследствие на процесното ПТП,възлиза на сумата от 80 000 лв.,а в този
8
контекст е приел и че получените усложнения в здравословното състояние на
ищеца след пътния инцидент,изразяващи се в затруднено
уриниране,затруднено дишане,заболяване на ларинкса и белези по гърлото,са
в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Настоящият съд намира за правилна преценката на
първоинстанционния съд както относно определения размер на
обезщетението,така и относно наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и описаните усложнения в здравословното състояние на
ищеца.Всъщност,не е било спорно,а и е видно от постановеното по горното
наказателно дело присъда,че вследствие на настъпилото на 27.01.2018 г. ПТП
на ищеца Ж.М. е била причинена средна телесна повреда,изразяваща се в оток
на меките обвивки на черепа,тежък мозъчен оток и контузии на мозъка.В
заключението на СМЕ-за е допълнено,че при процесното ПТП от 27.01.2018 г.
ищецът е получил и разкъсно-контузна рана по лицето,както и контузионни
хеморагични зони интерцеребрално,в ляво на ниво базални ганглии размер
0.43/0.35,в ляво париетално конвекситетно с размер 1.75/1.13 см.,както и в
десен страничен вентрикул с размер 0.57/0.50,а също и мозъчен хигром
разположен фронтално дясно с ширина до 3 мм.Наред с това,от същата
експертиза и от представената по първоинстанционното дело медицинска
документация,се установява,че вследствие проведеното лечение на ищеца на
получените при инцидента травми,същият е получил усложнения в
здравословното си състояние,свързани със затруднено уриниране и
дишане,както и нараняване със смачкване на ларинкса и трахеята,получил е и
белези по гърлото.Вещите лица са посочили,че това не са усложнения от
травмите при ПТП-то,носа вследствие на продължителното лечение на ищеца
с директни въздействия на чужди предмети /тела/,каквито се явяват
уретралният катетър и интубационната тръба.В тази връзка е посочено в
експертното заключение,че ищецът е бил в поставен след инцидента в
коматозно състояние за около 12-13 дни /което потвърждава и разпитаният по
делото свидетел М.Ж. М.-баща на ищеца/,като при това състояние е бил на
ИБВ /изкуствена белодробна вентилация/ и с нея се е поддържало
дишането,влияело се е на мозъчния оток,балансирало се е кислородо
насищането на тъканите.Както сочат вещите лица,когато има по-
продължително поддържане на ИБВ се образуват стаствания,а най-тежките
нарушения са трахео-езофагиарните фистули.В случая е имало образуване на
9
сраствания в зоната на интубационната тръба.Сочат още,че пациент в
кома,какъвто е настоящият случай,няма волева микция и дефикация,поради
което пострадалият е на уретрален катетър и при продължителното му
използване често прониква бактериална инфекция и предизвиква възпаление
на уретрата и пикочния мехур.От същото се появява впоследствие
стриктура,която предизвиква нарушаване на микцията,както е станало и при
ищеца в случая.При тези разяснения и констатации на вещите лица става
ясно,че макар и горните усложнения в здравословното състояние на ищеца да
не са причинени пряко от катастрофата,те са следствие от проведеното
лечение на ищеца на травмите на мозъка,получени при тази катастрофа.Тези
допълнителни увреждания,както правилно е прието в първоинстанционното
решение,са нормална и естествена последица от проведеното лечение чрез
използване на интубационната тръба и уретрален катетър,поради което следва
да се приеме,че те също се намират в причинна връзка с
произшествието,защото не биха настъпили без него и последвалото
лечение.Ето защо въззивният съд счита за неоснователно поддържаното във
въззивната жалба възражение за липсата на причинна връзка между пътния
инцидент и уврежданията на ищеца,изразяващи се в затруднено
уриниране,затруднено дишане,заболяване на ларинкса и белези по гърлото.И
в крайна сметка всички тези увреждания падлежат на съобразяване при
преценката за определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди,както е сторено и от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
На следващо място,при извършване на горната преценка следва да се
отчетат и установените по първоинстанционното дело обстоятелства относно
вида и продължителността на проведеното лечение на пряко получените от
ищеца травми от пътния инцидент,както и обстоятелствата за проведеното
лечение на коментираните по-горе последващи увреждания,явяващи се
следствие от използването на интубационна тръба и уретрален катетър.В тази
насока се установява,че непосредствено след инцидента ищецът е бил приет
по спешност в К.Н. при УМБАЛ „С.Г.“ в П. в състояние на дифузна травма на
главния мозък,без открита вътрешно черепна травма и обективно състояние-
увредено общо състояние.След постъпването в болницата е бил приет в
КАИЛ за активно лечение и наблюдение,бил е в кома и и след стабилизиране
на състоянието му е бил приведен в съзнание на 11.02.2018 г.,а след това
10
изписан от болницата на 23.02.2018 г.Вследствие на полученото затруднено
уриниране ищецът е постъпил за периода от 15.05.2018 г. до 18.05.218 г. в
отделение по Урология при болница „Г.“-гр.И.,Т.,с диагноза:остър
цистит,структура на уретрата,където е претърпял оперативна интервенция.А
вследствие на затрудненото дишане ищецът за времето от 06.06.2018 г. до
16.06.2018 г. е постъпил за лечение отново в болница в Р. Т. с
диагноза:смачкване на ларинкс и трахея,като е претърпял хирургическа
интервенция на лариенгиенална стеноза.Наред с това,за периода от 09.07.2018
г. до 12.07.2018 г. ищецът е постъпил за лечение в отделение УНГ в УМБАЛ
„Ц.Й.-И.“ЕАД-гр.С. с диангоза:дисфония.ст.Пост. Травма ларингс ет
трахее,като му е направена пластика на трахеална стеноза.На 08.01.2019 г.,по
повод на белезите от извършените на гърлото интервенции,ищецът е
постъпил отново в болница в Т. с диагноза:келоидни белези и са му били
приложени четири сеанса радиочестота и четири сеанса интралезионална
инжекция.След това,на 24.02.2019 г. по повод на продължаващи силни болки
в гърлото и влошаване на говора е извършен преглед в отделение УНГ при
болница „А.“-Т.,при който на ищеца е поставена инжекция в гласните
струни.И на 30.09.2019 г.,по повод на продължаващо затруднено
уриниране,ищецът е бил приет в болница в Т. с диагноза:посттравматично
стеснение на уретрата,където е претърпял оперативно лечение-интернална
уретротомия.
Освен горното,от заключението на комплексната СМЕ-за се
изяснява,че възстановителният период от получения подкожен хематом на
главата е с период на оздравяване от две седмици,разкъсно-контузната рана
по лицето с период на оздравяване до две седмици,мозъчната контузия с
период на оздравяване до 6 месеца,контузионните хеморагични зони
интрацеребрално-с период на оздравяване до три месеца,мозъчния оток с
период на оздравяване до три месеца и мозъчния хигром,разположен
фронтално вдясно с ширина до 3 мм.-с период на оздравяване до 2 месеца.Не
са установени гърчове вследствие травмата на мозъка и при изписването на
ищеца от Неврологичната клиника при УМБАЛ „С.Г.“-П.,както е посочено в
заключението на комплексната СМЕ-за,е било предложено проследяване с
ЕЕГ на 6 и 9 месеца и превантивна противогърчова терапия,за които не са
представени официални документи,а това според вещите лица показва,че не
са засечени отклонения от неврологичния статус и субективните оплаквания.
11
От показанията на разпитания свидетел М. М.-баща на ищеца,става
ясно,че ищецът продължава /и към момента на разпита на
свидетеля,извършен на 13.12.2021 г./ да има затруднения с говора и гласът му
е променен,като е станал много нисък и почти липсва.Същият свидетел сочи
още,че емоционалното състояние на ищеца не е такова,каквото е било преди
катастрофата,че преди това ищецът е бил много буен и енергичен,а сега е
много по-притеснителен,“има проблеми с главата,забравя,замайва му се
главата като се качи на автомобил“,но свидетелят не може да даже на какво се
дължи това.Свидетелят М. допълва,че като цяло,има осезаема промяна в
емоционалното състояние на сина му след инцидента и той е станал по-малко
контактен,а за гласа му счита,че никога няма да се възстанови и подобри.Това
създавало неудобства на ищеца,както сочи свидетелят и посочва пример,че
като седне в някое шумно заведение ищецът,хората не могат да го чуят и не
може да проведе нормален разговор.Тези показания се допълват от
показанията на другия ангажиран от ищеца и разпитан по
първоинстанционното дело свидетел,а именно-св. Р.Д.,който е братовчед на
ищеца и има впечатления,че ищецът не е възстановен напълно и в момента
/т.е. към момента на разпита на свидетеля,също извършен в откритото
заседание на 13.12.2021 г./,като се опитвал да спортува и възстановил
физическата си активност,но по отношение на емоционалното си състояние
бил много по-затворен спрямо преди катастрофата.Според св. Д.,има промяна
и в социалните контакти на ищеца и в отношенията с приятелите му,като сега
избягвал да излиза навън с приятели по заведения,а при шофиране се
чувствал по-спокоен,ако той шофира,а не някой друг.Този свидетел също
потвърждава,че преди ищецът е имал нормален,силен и ясен тембър,но след
катастрофата гласът му станал дрезгав,по-нисък и дори когато се
опитвал,ищецът не можел да повиши тон.
Всички изложени по-горе обстоятелства,имащи отношение към
определяне размера на обезщетението и показващи вида и тежестта на
получените от ищеца травми вследствие на пътния инцидент от 27.01.2018
г.,възстановителния период на всяко от уврежданията,проведеното лечение
както на пряко получените от процесното ПТП увреждания,така и на
получените такива вследствие на първоначалното лечение,емоционалното
състояние на ищеца след процесното ПТП и трайното влошаване на
състоянието на гласа му,са взети предвид от първоинстанционния съд в
обжалваното решение и се споделят от настоящата инстанция.На база тях,а и
при съобразяване възрастта на ищеца към момента на инцидента,както и на
социално-икономическата обстановка в страната към момента на
инцидента,въззивният съд счита,че определеното с обжалваното решение
12
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. не е занижено и
не е определено в разрез с принципа на справедливост,произтичащ от
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Напротив,настоящата инстанция счита,че в
случая размера на обезщетението,при съвкупна преценка на относимите към
определянето му обстоятелства,би следвало да е по-голям от този,който
първоинстанционният съд е определил,но тъй като въззивна жалба от ищеца
няма за отхвърлената част от иска,то от настоящата инстанция не би могло да
се присъди нещо повече от определеното от първоинстанционния
съд.Предвид изложеното,а и като се приспадне от сумата 80 000 лв. вече
платеното на ищеца от ответника-застраховател обезщетение в размер на 34
000 лв.,а и като се намали с 50 % дължимото обезщетение на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД поради признатото съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца именно в степен на 50 %,се налага крайния извод,че процесния
осъдителен иск е основателен и доказан именно до уважения му с
първоинстанционното решение размер от 6000 лв.Затова въззивната жалба е
неоснователна,а първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна
част,с който ответникът-жалбоподател е осъден да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000
лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване
на ИМ-27.01.2021 г. до окончателното плащане и е осъден още да заплати по
сметка на ОС-Х. държавна такса в размер на 240 лв. и разноски за вещи лица
в размер на 650 лв. ще следва да се потвърди като правилно в тази му част.
С оглед неоснователността на въззивната жалба,на дружеството-
жалбоподател не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция,а
въззиваемият не е поискал присъждането на разноски за настоящата
инстанция,нито е представил доказателства за извършването на такива.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260134 от 29.12.2021 г.,постановено по
т.д.№13/2021 г. по описа на О.С.-Х.,в обжалваната му част,с която е осъден
ответника „Д.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищеца Ж. М. М. с
ЕГН ********** сумата от 6000 лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 27.01.2018 г. в гр.Х. ПТП,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
27.01.2021 г. до окончателното й изплащане,а по сметка на ОС-Х. е осъден да
заплати държавна такса в размер на 240 лв. и разноски за вещи лица в размер
на 650 лв.
Решението е постановено при участието на П. КР. П. с ЕГН
********** като трето лице-помагач на страната на ответното дружество
„Д.З.“АД с ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14