Р Е Ш Е Н И Е
№ 260184
гр. Пловдив, 06.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 5916/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 36-0000417 от 28.07.2020 г. на Началник в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (нататък РД „АА“) гр. Пловдив, с което на „ТК
Еуротранс груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 15 на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози (нататък ЗАвП) му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 35 от
3.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ.
В жалбата се излагат бланкетни съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на НП. Моли се да бъде отменено.
Въззиваемата страна е взела подробно писмено
становище, с което счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „ТК Еуротранс
груп“ ЕООД е данъчнозадължено лице. То въвело е експлоатация електронен
таксиметров апарат с фискална памет, модел „Elitax ТА 100 F1“, с индивидуален
номер ***, с фискална памет ***, като последният е монтиран на лек таксиметров
автомобил с рег. № ***, марка „Киа“ модел „Каренс“, нает от А.Р.М.ЕГН **********.
Въвеждането в експлоатация на ЕТАФП се осъществило на 15.06.2020 г. в 13:00
часа от сервизен техник, за което бил и съставен протокол за монтаж на ЕТАФП. В
седемдневен срок от регистрацията на таксиметровия апарат с фискална памет
дружеството жалбоподател не подало заявление до контролните органи в случая РД
„АА“. Това станало едва след около 30 дни, когато при подаването на заявление
било констатирано и нарушението.
По този повод е съставен от акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2019 бл. № 274846 от 14.07.2020
г. за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г. за
функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати
с фискална памет на МТ, МФ и ДАСМ (нататък Наредбата). Актът е съставен и
връчен на представител на дружеството, който посочил, че няма възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено
и обжалваното НП, с което на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля Х.Ч. – актосъставител, и от
писмените доказателства по делото – АУАН, протокол за монтаж на ЕТАФП,
нотариално заверено пълномощно, разпечатка от партида в ТР към АВ и заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Посочва
времето и мястото на констатиране на нарушението, причините за проверката – а
именно подаването на място в сградата на РД „АА“ при подаване на заявление за
промяна в обстоятелствата, и установеното от него нарушение. По тези причини и
им се довери като логични, непротиворечиви, подробни и кореспондиращи с
останалите доказателства по дело.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед на МТИТС.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не го е сторил, тъй като не е имал такива. Актът е съставен в присъствието на
представител на дружството и му е бил предявен за запознаване и подписване, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността
му – за неспазване на правилата за регистрирането на всяко ново ЕТАФП в
законоустановения срок. Изчерпателността на описанието на нарушението съдът
намира за осъществена, доколкото е посочено какво точно е следвало да извърши
дружеството жалбоподател и в какъв срок.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството и осъществяването на вмененото
нарушение.
Поведението на жалбоподателя е
квалифицирано като нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г.
за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови
апарати с фискална памет на МТ, МФ и ДАСМ. Посочената норма гласи, че Регистрирането
на ЕТАФП се извършва в срок до 7 дни от датата на монтаж на таксиметровия
апарат в автомобила, вписана в паспорта на ЕТАФП.
Безспорно се установява, че
жалбоподателят на 15.06.2020 г. е въвел в експлоатация ЕТАФП модел „Elitax ТА
100 F1“, с индивидуален номер ***, с фискална памет ***, като последният е
монтиран на лек таксиметров автомобил с рег. № ***, марка „Киа“ модел „Каренс“,
нает от А.Р.М.ЕГН **********, за което има съставен протокол за монтаж от
сервизен техник. Следвало е дружеството да заяви промените в ЕТАФП в
седемдневен срок от монтажа му, т.е. до 22.06.2020 г. включително. Като е
бездействало и не е направило изискването от него действие, дружеството е
допуснало нарушение на уреждащата материя. Оттам е осъществило състава на
нарушението от обективна страна.
От субективна страна нарушението се
дефинира от качеството на нарушителя като юридическо лице, следователно и не
може да се изследва въпросът за вината. Та е обективна и отговорност се носи
без значение за субективното отношение на физическите лица в управлението на
дружеството.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Доколкото
законодателят е предвидил фиксиран размер, на който трябва да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксирана на 200 лв., което е в предвидените от закона рамки. То отговаря и
на измеренията на извършеното нарушение, доколкото последното се квалифицира с неизпълнение
на задължението за регистриране на ЕРАФП в определения срок.
Така определено наказанието
съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив,
деянието и нарушението се вписват в обикновените случаи на нарушения от същия
вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде
потвърдено.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000417 от 28.07.2020 г. на Началник
в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (нататък РД „АА“) гр.
Пловдив, с което на „ТК Еуротранс груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 15 на основание чл. 105,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози (нататък ЗАвП) му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ