Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 26. 02.
2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 549 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД от „У.Б.“ АД, с ЕИК ******* срещу А.И.А. с ЕГН **********,
с който се иска спрямо ответника да бъде признато, че дължи солидарно с „Г.М.“
ООД на ищеца сумата от 1813,16 лв., представляваща неизплатената част от
главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 195 от 14.10.2016 г., сумата от 362,69 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 18.12.2017 г. до 24.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. до
окончателното изплащане.
В
исковата молба е отразено, че на 14.10.2016 г. между „У.Б.“ АД, в качеството си на кредитор и „Г.М.“
ООД, като длъжник и А.И.А. като солидарен длъжник, е сключен договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № 195 от
14.10.2016 г. за сумата от 2 000 лв., със срок на погасяване на дълга до
31.10.2018 г. Твърди се, че поради неплащане в срок на две поредни погасителни
вноски за периода от 18.12.2017 г. до 22.02.2018 г., кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем - на основание т. 15 от договора във връзка с чл.60,
ал.2 от ЗКИ. Посочено е, че изявлението на предсрочна изискуемост на кредита е
връчено на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Въз основа на подадено
заявление по чл.417 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните
длъжници, издадени по ч.гр.д. № 56 / 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница.
Заповедта и изпълнителния лист били връчени на длъжника „Г.М.“ ООД чрез
залепване на уведомление на последния посочен в търговския регистър адрес
съобразно чл.50, ал.1 ГПК, и на длъжника А.И.А. също при условията на чл.47,
ал.5 вр. ал.1 ГПК. В изпълнение на дадените от съда указания по реда на чл.415,
ал.1 ГПК ищецът е предявил исковете с правно основани ечл.422, ал.1 ГПК.
Изложено е в исковата молба, че на 01.07.2019 г.
между „У.Б.“ АД, в качеството на цедент и „А.С.В.“ ЕАД, в качеството на
цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията от
процесния договор са прехвърлени на цесионера. В тази връзка по искане на ищеца
с разпореждане от 06.11.2019 г. на основание чл. 226, ал.2, предл. 1 във вр. с
чл. 219, ал.1 от ГПК „А.С.В.“ ЕАД е конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Това поражда правният интерес от предявяване на исковете срещу ответника А.И.А.,
с които се иска да бъде признато за установено спрямо нея, че дължи солидарно с
„Г.М.“ ООД на ищеца процесните суми. Претендира и направените в
заповедното и настоящото производство разноски.
Депозиран е писмен отговор по чл.131
от ГПК от „А.С.В.“ – трето лице помагач на страната на ищеца, в който заявява,
че поддържа предявените искове. Счита, че обявяването на предсрочната
изискуемост не е достигнала до длъжниците поради собственото им противоправно
поведение, тъй като същите не са дали актуален адрес. Посочва, че като
цесионер, дружеството също е правило опити да бъдат уведомени длъжниците за
извършената цесия, но неуспешно. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
съществуват вземанията на ищеца за процесните суми и при условията на
евентуалност, в случай че исковете не бъдат уважени, солидарните длъжници да
бъдат осъдени заплатят претендираните от ищеца суми.
В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба особеният
представител на ответника – адв. А. от *** (преупълномощен от адв. Т. –
определена от *** за особен представител) е депозирал писмен отговор, в който
не оспорва предявените искове.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
С
договор № 195/14.10.2016 г. за бизнес кредитна карта ищецът „У.К.Б.“ АД
предоставил на „Г.М.“ ЕООД банков кредит под формата на кредитен лимит в размер
2 000 лв. по бизнес кредитна карта „VISA Business“. Страните уговорили усвоената сума
да се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер 1, 35 % месечно, а
минималната погасителна вноска да бъде 60 лв. Съгласно договора крайният срок
за ползване на разрешения кредитен лимит бил 31.10.2018 г. Страните не спорят,
че след тази дата срокът на договора не е продължен при условията на т. 12.2 от
него, поради което действието му е прекратено на основание т. 12.1 от същия,
считано от 01.11.2018 г.
Това вземане на заемодателя към
ответника е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
01.07.2019 г. на “А.С.В.” ЕАД. Доколкото изпълнителното основание по чл.417, т.2 ГПК е издадено с
оглед особеното качество на кредитора ищец, който е банка, и доколкото частният
правоприемник не притежава същото качество, а ищецът е обосновал правния си
интерес, с разпореждане от 06.11.2019 г. цесионерът е привлечен като трето лице
помагач на страната на ищеца, спрямо когото решението по делото ще породи
действие.
Установява
се от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че съгласно гореобсъдения договор размерът на усвоената сума от
кредитоискателя е 2 015,45 лева. Размерът на дължимата главница от
ответника е 1 813,16 лева. Дължимата възнаградителна лихва (договорен
лихвен процент) за периода от 18.12.2017 г. до 22.02.2018 г. е 87,72 лева.
Дължимата лихва върху просрочената главница за периода от 22.02.2018 г. до
24.01.2019 г. е 274,97 лева.
При
така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Налице
е у ищеца правен интерес от предявяване на установителни искове за посочените
вземания. Установява се от материалите по приложеното по настоящото дело ч. гр.
д. № 56/2019 г. на РС - Сливница, че
същото е образувано по подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение с предмет - тези суми. Заповедта и изпълнителния лист
били връчени на длъжника „Г.М.“ ООД чрез залепване на уведомление на последния
посочен в търговския регистър адрес съобразно чл.50, ал.1 ГПК, и на длъжника А.И.А.
също при условията на чл.47, ал.5 вр. ал.1 ГПК.
Между
ищеца „У.К.Б.“ АД и ответника А.И.А. като управител на „Г.М.“ ЕООД и в
качеството на солидарен длъжник, валидно е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор № 195/14.10.2016 г. за бизнес
кредитна карта, при вече посочените по-горе условия. Уговореният между страните
краен срок за ползване на разрешения кредитен лимит от 2 000 лв. е настъпил на
31.10.2018 г. и при липсата на спор между страните, че след тази дата срокът на
договора не е продължен при условията на т. 12.2 от него, действието му е
прекратено, считано от 01.11.2018 г. в съответствие с т. 12.1. Прекратяването
на договора има действие занапред, поради което то няма за последица погасяване
на възникналите до този момент на основание този договор парични задължения на
кредитополучателя.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, ведно с уговорените лихви, такова доказване не бе проведено.
Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно: 31.10.2018 г., до
когато е следвало да бъдат погасени.
От
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към
датата на прекратяване на договора размерът на непогасеното задължение за
главница е в размер 1 813,16 лева, а общият размер на лихвите по кредита
за периода 18.12.2017 г. до 24.01.2019 г. възлиза на 362, 69 лева.
Въз
основа на гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа наличието на сключен
договор за кредит, по който на ответницата е предоставена парична сума. В
настоящия случай се касае за кредит, като са налице уговорки за всички елементи
на договора, за които се изисква изрично постигнато съгласие, като за част от
тях са приложими Общите условия, които са неразделна част от договора. Освен
това договорът е сключен в изискуемата от закона форма и е подписан от
ответницата на всяка една страница от него. Доказана е и солидарността на
задължението за връщане на процесните суми между „Г.М.“ ООД, спрямо което
заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в сила, и ответницата дължи връщане на заетата сума, защото е
солидарен длъжник, наред с кредитополучателя. Солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от
длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД,
са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо
друго да не е уговорено. В случая безспорно е налице пасивна солидарност, при
която няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор, като
същият може да иска изпълнение от всеки съдлъжник. При това положение отговорността
на атветницата А. е по чл. 121
и сл. ЗЗД, като солидарен длъжник, за какъвто е посочена в договора и с
оглед разписаните в същия задължения.
Ето
защо предявените в условията на кумулативност положителни установителни искове за
установяване съществуването на вземанията за главница по договор № 195/14.10.2016
г. и лихва за бизнес кредитна карта са основателни и следва да бъдат уважени в
пълен размер.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.01.2019 г. до окончателното й плащане.
Съдът констатира, че поради
грешка с определението за насрочване на делото е определил възнаграждението за
вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева да
се изплати от бюджетните средства на съда. Същото обаче е дължимо от ищеца,
доколкото задачите към експертизата са поставени в исковата молба и не са били
налице предвидените в ГПК основания за освобождаване на ищеца от внасяне на
разноски по делото. Ето защо и съобразно чл. 77 ГПК няма пречка те да бъдат
присъдени със съдебното решение.
Безпротиворечива е и практиката на касационната инстанция, че нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК поради невнасянето на дължимата държавна такса по иска не обуславя недопустимост на решението, поради задължението на съда да постанови събирането на държавната такса допълнително на основание чл. 77 ГПК. Съгласно определения на ВКС № 104/9.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., № 67/19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., № 222/18.04.2017 г. по ч. т. д. № 813/2017 г. и др. когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по заповедното производство (в
този смисъл е и даденото разрешение в т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС) общо в размер на 349,67 лева, от които 43,52 лева – държавна такса и 306,15
лева – адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство
общо в размер на 1091,08 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 382,31
лева – възнаграждение за особен представител, и 458,77 лева – адвокатско възнаграждение
и 200 лева – възнаграждение за вещо лице, като за последната сума изпълнителен
лист в полза на ищеца следва да бъде издаден след представянето на
доказателства за внасянето им от ищеца по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, че дължи солидарно с „Г.М.“ ООД на „У.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. С., пл. „С. Н.“ № *, представлявано от Т.П.и Е.М.чрез
пълномощника адв. Ж. от ***, по заповед за изпълнение № 50 от 15.02.2019
г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 56 / 2019 г. на
РС – гр. Сливница, сумата от 1813,16
лв., представляваща неизплатената част от главница по договор за кредитна карта
за бизнес клиенти № 195 от 14.10.2016 г.
и сумата от 362,69 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.12.2017
г. до 24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК „У.Б.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „С. Н.“ № *, представлявано от
Т.П.и Е.М.чрез пълномощника адв. Ж. от ***, да заплати по сметка на РС –
гр. Сливница сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. С., пл. „С. Н.“ № *, представлявано от Т.П.и Е.М.чрез пълномощника
адв. Ж. от САК, разноските по заповедното производство общо в размер на 349,67
лева, от които 43,52 лева – държавна такса и 306,15 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.И.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. С., пл. „С. Н.“ № *, представлявано от Т.П.и Е.М.чрез пълномощника
адв. Ж. от ***, разноските по настоящото производство общо в размер на 1091,08
лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 382,31 – възнаграждение за особен
представител, и 458,77 лева – адвокатско възнаграждение и 200 лева –
възнаграждение за вещо лице, като за последната сума изпълнителен лист следва
да бъде издаден след представянето на доказателства за внасянето й от ищеца по
сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на
ищеца „А.С.В.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „П. Д.“ № **, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б..
Районен
съдия: