Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. Русе, 12 октомври 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 04 октомври 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 240…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закон за семейни помощи за
деца (ЗСПД), вр. с чл.
145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпила жалба от П.Б.И. *** срещу Решение
№18-РД04-0189/30.03.2021г., издадено от директора на РДСП(Регионална дирекция
„Социално подпомагане“) - Русе, с което горестоящият административен орган е
отхвърлил жалбата й срещу Заповед №ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г. на директор на
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) гр. Ветово.
Жалбата бе
оставена без движение като нередовна, но след дадените указания бе уточнено, че
се оспорва Заповед №ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г. на директора на ДСП гр. Ветово,
която жалбоподателят счита за издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.
Всичко това сочи
на основанията за оспорване на индивидуален административен акт, разписани в
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорения акт.
Ответникът по спора - директорът на ДСП гр. Ветово, счита
жалбата за неоснователна. Твърди, че са спазени всички законови изисквания при
издаването й, поради което жалбата срещу заповедта следва да бъде отхвърлена.
Не претендира разноски.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.3, вр. с ал.1 от АПК. Заповед
№ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г. на директора на ДСП гр. Ветово е връчена на П. И.
на 15.03.2021г. След оспорване пред горестоящия АО с жалба от 22.03.2021г., е
издадено Решение №18-РД04-0189/30.03.2021г. Жалбата на И. е постъпила при АО на
13.04.2021г. Депозирана е от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед №ЗСПД/Д-Р-ВТ/842 от 17.11.2020г., за децата И.Д. и Д.Д. е
отпусната на П.И. по подадено заявление-декларация месечна помощ /за настанено
дете/ в размер на 40 лева за всяко дете, на основание чл.7, ал.2 от ЗСПД и чл.4
от ПП на ЗСПД.
На 09.03.2021г. е издадена Заповед №ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г., с която
заповедта от 17.11.2020г. е изменена, като по отношение на детето И.Д. е
определен размер на помощта- 0 лева. Причината за това е допуснати от И. Д.
отсъствия от 5 учебни часа, за които нямало уважителни причини. Правното
основание директорът на ДСП гр. Ветово намерил в чл.7, ал.1, т.2 от ЗСПД.
Заповедта за изменение / прекратяване на семейната помощ спрямо детето И. Д.
била връчена на П. И. и обжалвана от нея пред директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе. В жалбата до горестоящия АО се твърди, че детето
не е отсъствало по неуважителни причини, и се представя копие на медицинска
бележка, издадена на 29.01.2021г. от личния лекар на детето И. Д..
С Решение №18-РД04-0189/30.03.2021г. директорът на РДСП – Русе отхвърля жалбата
на П. И., като също приема, че детето И. Д. е направило неизвинени отсъствия за
месец януари 2021г., независимо от представената медицинска бележка.
Други факти и обстоятелства, установени в административното и в проведеното
съдебно производство :
Според горестоящия АО-директорът на РДСП – Русе, независимо от
представената медицинска бележка, свързана с отсъствието на И. Д., не било
доказано, че тази бележка е представена по надлежния ред на учебното заведение,
в което детето учи. Получената информация от СУ „Васил Левски“, гр. Ветово
обяснявала, че медицинските бележки се приемат от портиера на училището и се
предават на класния ръководител.
Представено било и извлечение от електронния дневник на класа, в който учи
И. Д., под №10, от който е видно, че за 29.01.2021г., ученикът е допуснал 5 бр.
неизвинени отсъствия. Поискана била и информация от личния лекар на детето
досежно издадената и представена с жалбата до горестоящия АО медицинска
бележка.
По изискана от съда допълнителна информация от СУ „Васил Левски“, гр.
Ветово(л.22), директорът на училището обяснява, че класният ръководител
извинява отсъствията до 3-то число на следващия месец. На 4-то число най-късно
в модул „Отсъствия на учениците“, в НЕИСПУО се качва файл. Предвид епидемичната
обстановка, училището решило в такива дни бележките да се предават на охраната,
която веднага уведомява класния ръководител – по телефона.
От изходящата книга на д-р Б., личен лекар на И. Д., е представено
извлечение, от което е видно, че действително на 29.01.2021г., под №363 е
издадена бележка на И. Д..
Като доказателство, по делото е приета и медицинската бележка под
№363/29.01.2021г., за която разпитаният като свидетел д-р Р.Х. обяснява, че е
написана от него и това е негов почерк. Д-р Х. е част от екипа на д-р Б. и
работи в АПИМП-ИП „Д-р А.Б.“ ЕООД. Д-р Б., също разпитан като свидетел
обяснява, че дори и да издадат дубликат на медицинска бележка, не отбелязват
това в нея.
По делото бе разпитан като свидетел и Д.И.. Той обяснява, че още на
29.01.2021г., след като в АПИМП-ИП „Д-р А.Б.“ ЕООД издали медицинската бележка
на детето И. Д., на същия ден той я занесъл в училището и я предал на портиера.
Едва след като получили заповедта, с която се спират помощите по отношение на
И. Д., отишъл при личния лекар и поискал дубликат на бележката, който
представил с жалбата до директора на РДСП – Русе.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Оспореният
административен акт – Заповед №ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г., е издадена от
компетентен по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗСПД орган – директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" Ветово. Спазена е предвидената в закона форма
и заповедта формално съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни
основания за издаването й.
При издаването
на заповедта и проведеното административно производство, са допуснати нарушения
- на материалния закон и целта на закона.
Според
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗСПД „Месечните помощи за дете до завършване
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на
семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в
страната, при условие че детето…“ отговаря на определени изисквания,
описани в т.1-5 от същата норма. Нормата на чл.7, ал.2 от с.з. пък казва, че „При
условията на ал. 1 месечната помощ за деца, настанени за отглеждане в семейство
на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето, се предоставя независимо от дохода на семейството.“
В чл.7, ал.11 от
ЗСПД, законодателят е разписал правилата, при които месечната помощ по ал. 1 се
прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната : 1. при отпадане
и/или установено неспазване на условията за отпускането й, както и т.2 - когато
в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три
дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от
5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини. Именно по
последно посочената причина е прекратена месечната помощ за детето И. Д..
Информацията,
която получават съответните ДСП от училищата, а в последствие от МОН,
задължават директора на ДСП, да приложи горецитираната норма на чл.7, ал.11 от
ЗСПД, повторена в чл.17, ал.11 от ПП ЗСПД.
Разпоредбата на
чл.17, ал.6 от ПП ЗСПД гласи : „Училищата и детските градини в системата на
Министерството на образованието и науката предоставят ежемесечно по служебен
ред чрез Министерството на образованието и науката на Агенцията за социално
подпомагане информация за “: т.1 допуснатите отсъствия повече от 3 дни на
всяко дете, посещаващо група за предучилищно образование, и 5 учебни часа на
всеки ученик, за които няма уважителни причини. Съответно, тази информация
се предоставя до 5-о число на следващия месец по електронен път от
Министерството на образованието и науката на Агенцията за социално подпомагане,
а когато крайната дата за предоставяне е почивен ден, информацията се
предоставя в първия следващ работен ден. Според ал.10 на същата норма, „Справката по ал. 7 и 8 се изпраща до 5-о
число на следващия месец по електронен път и на хартиен носител в регионалната
дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на семейството. В срок до 3
дни регионалната дирекция препраща справката на дирекция "Социално
подпомагане" по настоящ адрес на семейството и на лицата с чуждо гражданство
и с разрешено продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в страната“.
Алинея 11 на
чл.17 от ПП ЗСПД задължава в случаите по ал. 6, т. 1, ал. 7 и 8 помощта по чл.
7, ал. 1 и 2 от Закона за семейни помощи за деца да се прекрати със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от
него длъжностно лице считано от 1-во число на месеца, посочен в информацията,
получена от Министерството на образованието и науката, или в справката от
директора на детската градина/училището извън системата на Министерството на
образованието и науката. Следващата алинея задължава АО, преди да издаде
заповедта, да изисква от Министерството на образованието и науката писмено
потвърждаване на актуалността на подадената информация по ал. 6 за конкретното
дете. Такава безспорно е налична, на л.28 от адм. преписка.
В тези случай, директорът
на ДСП действа в условията на обвързана компетентност. Затова и издал
оспорената пред съда Заповед №ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г., която към датата на
издаване е и законосъобразна.
Независимо от
това, към настоящия момент, заповедта е в нарушение на материалния закон и
целта на закона.
Ако директорът
на ДСП действа в условията на обвързана компетентност и на база на подадената
служебна информация издава процесната заповед, то във вече проведеното
административно производство пред горестоящия АО, вече са били налице и други
факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат взети предвид. Безспорно е, че
на 29.01.2021г., денят, в който И. Д. е отсъствал и в дневника са записани 5бр.
неизвинени отсъствия, е издадена медицинската бележка под №363/29.01.2021г., с
адресат именно ученикът Д.. Такава е вписана в изходящата книга на д-р Б.,
личен лекар на И. Д.. Показанията на св. Д.И., който обяснява, че още на
29.01.2021г., след като в АПИМП-ИП „Д-р А.Б.“ ЕООД издали медицинската бележка
на детето И. Д., я занесъл в училището и я предал на портиера следва да бъдат
ценени от съда и приети за достоверни. Какво се е случило с тази бележка, нито
в административното, нито в съдебното производство бе установено. Последица
обаче от непредаването й/ липсата й, е подаването на информация от СУ „Васил
Левски“ - гр. Ветово до МОН, до АСП и съответно ДСП-гр. Ветово, че детето И. Д.
има 5бр. неизвинени отсъствия, а оттам до Заповед №ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г.
на директора на ДСП гр. Ветово.
Пред съда е
налице обаче хипотезата на чл.142, ал.2 от АПК, според която „“Установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания“.
Фактическият
състав, който води до прекратяване на отпусната по реда на чл.7, ал.2 от ЗСПД
помощ е „когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати
отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително
предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма
уважителни причини“. Безспорният факт на издадената за дата 29.01.2021г.
медицинска бележка под №363/29.01.2021г., с адресат ученика И. Д. води на
извода, че на практика, този състав не е налице, защото отсъствието на Д. за
него ден е по уважителни причини. Вярно е, че има ред и правила за извиняване
на тези отсъствия, както пише и директорът на СУ „Васил Левски“, гр. Ветово, но
няма как поради неизяснена и към настоящия момент причина, която не би следвало
да се вмени във вина на лицата, на които са предоставени грижите за това дете,
те да бъдат лишени от право на месечна помощ по реда на чл.7, ал.2, вр. с ал.1
от ЗСПД.
Налице са доказателства
за наличието на уважителни причини по смисъла на чл. 62, ал. 1 от НПО за
натрупаните отсъствия от И. Д. през м. януари 2021 г.
Това е следвало
да бъде установено и приложено и от горестоящия АО. За разлика от него, директорът
на ДСП-Ветово не е имал такава възможност, защото към него момент е разполагал
само със служебната информация от МОН и не е знаел за наличието на
извинителната бележка. Неизвършването му от горестоящия АО нарушава
разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК. Предмет на настоящото дело обаче е заповедта
на директора на ДСП, а не решението на директорът на РДСП – Русе.
Ето защо Заповед
№ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г. на директора на ДСП гр. Ветово се явява
незаконосъобразна, предвид горните мотиви и съображения - нарушава материалния закон
и целта на закона. Доказа се, че за процесния месец И. Д. е има извинителна
причина за отсъствието. Налице е хипотезата на чл.142, ал.2 от АПК и съдът
следва да я приложи.
Изплащането на
помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД е обвързано с редовното посещение на учебни
занятия. Тази обвързаност цели насърчаване на отговорното родителство и
гарантиране правото на децата на образование Разпоредбата на чл. 7, ал. 11, т.
2 от ЗСПД, предвиждаща прекратяване на помощта за децата, допуснали съответния
брой отсъствия в рамките на един месец, представлява своеобразна санкция за
това, че детето се е отклонило без основание от учебния процес и родителят/приемното
семейство/ не е предприел/о/ своевременно адекватни мерки да го предотврати. А
видно, случаят не е такъв.
Като незаконосъобразна, заповедта следа да бъде отменена, а в полза на П.Б.И.
***, с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 10 лева-за внесена за завеждане на делото държавна такса. Задължено за тях
лице се явява Агенцията за социално подпомагане-гр. София, ЮЛ, в чиято
структура са ДСП. Съответно, преписката следва да се върне на органа за
повторно произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ЗСПД/Д-Р-ВТ/842/09.03.2021г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Ветово.
Връща делото като преписка на директора на дирекция " Социално подпомагане
" гр. Ветово за повторно произнасяне съобразно дадените в решението
указания по тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда
Агенция за социално
подпомагане гр. София да заплати на П.Б.И. ***, ЕГН ********** сумата от 10
(Десет) лева, направени по делото разноски за внесена по делото държавна такса.
Решението е окончателно на основание чл. 10, ал. 6, изр. 2-ро ЗСПД.
Съдия: