Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1198 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединение отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 430,
ал. 2 ТЗ и чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Д.” ООД – в несъстоятелност, твърди, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав. Посочва, че ответникът е предявил в производството по несъстоятелност следните свои вземания към длъжника: 1) вземане за получаване на сума в размер на 395 470, 78 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., 2) вземане за получаване на сума в размер на 15 823, 62 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., 3) вземане за получаване на сума в размер на 1 310, 50 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., 4) вземане за получаване на сума в размер на 155 438, 85 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012 г. до 18.11.2015 г., 5) вземане за получаване на сума в размер на 4 872 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на ответника на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, 6) вземане за получаване на сума в размер на 4 600 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело; 7) вземане за получаване на сума в размер на 8 556, 15 лева, представляваща разноски за платени прости и пропорционални такси по изпълнително дело; 8) вземане за получаване на сума в размер на 9 800 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 9) вземане за получаване на сума в размер на 1 500 лева, представляваща разноски, присъдени с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 10) вземане за получаване на сума в размер на 18 160 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав. Ищецът заявява, че тези вземания са включени от синдика в изготвения списък на приети вземания на кредиторите на „Д.” ООД, като той е подал възражение срещу тяхното приемане по реда на чл. 690 ТЗ, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Твърди, че така приетите вземания не са възникнали в полза на кредитора „Р./Б./” ЕАД срещу „Д.” ООД – в несъстоятелност. Посочва, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви за предсрочно изискуеми вземанията по договора за кредит, сключен на 30.12.2008 г. Счита, че не дължи на „Р./Б./” ЕАД разноските, които този субект е направил в хода на образувано по негова молба изпълнително производство, тъй като нито един от предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни способи не е доведен докрай. Твърди, че е погасил част от претендираните от ответника вземания, което е станало в периода от 14.08.2012 г. до началото на 2013 г. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Д.” ООД – в несъстоятелност не дължи на „Р./Б./” ЕАД описаните парични суми.
Ответникът по исковете - „Р./Б./” ЕАД, ги оспорва. Твърди, че в негова полза по силата на договор за кредит, сключен с ищцовото дружество, в качеството му на кредитополучател, са възникнали всички предявени в производството по несъстоятелност на последното вземания. Заявява, че е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е направил изявления в тази насока, обективирани в писма с изх. № 170-83/ 20.02.2017 г. и с изх. № 170-84/ 20.02.2012 г., получени от длъжника на 20.02.2012 г. Посочва, че описаните вземания са установени по задължителен за страните начин с влязла в сила заповед за изпълнение. Поради изложеното молят предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
Синдикът на „Д.” ООД – в несъстоятелност – А.Ц.Г., не заявява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателни установителни искове за признаване за установено, че в полза на кредитора на несъстоятелността - „Р./Б./” ЕАД, не съществуват вземанията към длъжника „Д.” ООД – в несъстоятелност, които са предявени в производството по несъстоятелност на последното дружество, включени са в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър, срещу който длъжникът е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.
Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, който се предявява от длъжника, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) ответникът по предявения иск да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/, 2) синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като го е включил в списъка на приетите вземания, 4) длъжникът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането, което ответникът, претендира, че има към него, 5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.
От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Д.” ООД – в несъстоятелност, се установява, че по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено на 26.10.2015 г., по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, VI - 3 състав. Доказва се и това, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ответникът „Р./Б./” ЕАД е предявил всички свои вземания, които са предмет на предявените отрицателни установителни искове, както и че те са включени в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър на 10.12.2015 г. Срещу списъка на приети вземания в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от длъжника „Д.” ООД, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика по приемане на преявените от кредитора „Р./Б./” ЕАД вземания, които той претендира, че има към него. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Отрицателните установителни искове, за разглеждане на които е образувано настоящото производство, са предявени пред съда на 12.04.2016 г., което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 05.04.2016 г., на която дата в търговския регистър е обявено определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, и изтича на 19.04.2016 г.
Наред
с посочените предпоставки за допустимост на предявените по реда на чл. 694, ал.
1, т. 1 ТЗ отрицателни установителни искове, които се установи, че са налице, е
налице и друга, която трябва да съществува, за да се счете, че тези искове са
допустими. С иска по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника,
синдика и кредиторите на несъстоятелността се цели да се отрече със сила на
пресъдено нещо съществуването на предявено в производството по несъстоятелност
вземане на кредитор /съответно привилегия или обезпечение на вземане/. Ето защо
и предявяването на такъв иск би било допустимо само тогава, когато изобщо исков
процес, който да има за предмет съществуване на оспореното вземане, е допустим,
което е тогава, когато липсва пречка за това.
Пречка за
предявяване на един иск за отричане на претендирано от насрещната страна право
е наличието на влязло в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на страните, както и наличие на влязла в сила заповед за
изпълнение, чийто стабилитет има последици, идентични на силата на пресъдено
нещо на решението. Наличието на сила на пресъдено нещо на съдебното решение има
преклудиращото действие относно всеки факт, въз основа на който длъжникът по
вземането е могъл да предяви възражение срещу искове, които са предявени към
него от кредитора, поради което той не може след разрешаване на един спор със
сила пресъдено нещо да предяви отрицателен установителен иск, включително и
специалния такъв по чл. 694, ал. 1 ТЗ, с който да иска да се признае за
установено, че това същото право не съществува като се позовава на факти,
съществували към момента на приключване на устните състезания пред съдебната
инстанция, на която делото е решено с влязло в сила решение.
Същото се отнася и тогава, когато за вземанията, които са предмет на предявения отрицателен установителен иск, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и чл. 417 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като тя влизат в сила. Последиците от стабилизирането на заповедта за изпълнение се изразяват в това, че за длъжника се преклудира възможността да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя е издадена, като се позове на фактите съществували до стабилизирането й съответно до проявлението на изпълнителната й сила. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено с издадената заповед за изпълнение, но не ги е упражнил надлежно като подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и след това се позове на тях в образувания исков процес по разглеждане на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, те се преклудират. Това означава, че е недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, включително е недопустимо да бъде завеждан иск с такъв предмет и след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от 21.01.2016 г., постановено по т. д. № 1562/2015 г. по описа на ВКС, I т.о. Дължимостта на вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение, може да бъде предмет на предявен пред съда иск, включително и такъв, който е заведен по реда на чл. 694 ТЗ, само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл. 439 ГПК – когато искът се основава на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК, които факти не са обхванати от настъпилата преклузия.
В случая се установява, че част от вземанията, чиято дължимост се оспорва, които са тези за получаване на главница в размер на 395 470, 78 лв., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., възнаградителна лихва в размер на 15 823, 62 лв., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., неустойка за забавено плащане на главницата в размер на 1 310, 50 лв., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012 г. до 18.11.2015 г., която е в размер на 155 438, 85 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 872 лв., са присъдени в полза на ответника на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, с която ищецът в настоящото производство - „Д.” ООД, е осъден да ги заплати на ответника „Р./Б./” ЕАД солидарно с друго лице /вземанията, които са предмет на предявения в настоящия процес иск са заявени в лева, тъй като това е единствената допустима валута, в която се предявяват в производството по несъстоятелност, но сумата отговаря напълно на евровавата равностойност на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение, като те са същите по вид и се сочи да са породени от един и същ правопораждащ ги факт – договорът за кредит, сключен на 30.12.2008 г./. Установява се и това, че тази заповед за изпълнение е влязла в сила, тъй като са налице предпоставките, предвидени в чл. 416, изр. 1, предл. 1 ГПК - тя е връчена на длъжника „Д.” ООД на 20.06.2012 г., с което е поставено началото на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който това лице може да възрази срещу дължимостта на вземанията, като същевременно не се установява такова възражение да е подадено до изтичане на законоустановения двуседмичен срок за това на 04.07.2012 г. Датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение е 05.07.2012 г. и спрямо нея трябва да се извърши преценка за това дали фактите, на които ищецът в настоящото производство основава исковете си за несъществуване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, са такива, които са настъпили след датата на която тя се е стабилизирала или преди това, което е от значение за извода за допустимост на тези искове.
При съобразяване на твърденията на ищеца, направени с исковата молба и подадените по делото с оглед указанията на съда молби -уточнения, е видно, че „Д.” ООД основава предявените отрицателни установителни искове на следния факт – извършено в периода от 14.08.2012 г. до началото на 2013 г. погасяване на задълженията, предмет на издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение. Датата, на която се твърди, че е извършено погасяване на задълженията е такава, следваща момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав. Ето защо следва да се заключи, че предявените в настоящия процес отрицателни установителни искове се основават на факт, който е нововъзникнал такъв по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, като той е и от съществено значение за делото, тъй като се отнасят конкретно до съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. С оглед на това и доколкото в случая са налице и специалните предпоставки, предвидени в чл. 694 ТЗ, се налага крайният извод, че предявените в процеса искове са допустими и съдът трябва да се произнесе по тяхната основателност като отговори на въпроса дали някое или всички предявени вземания, които са възникнали на основание договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г. и са предявени в производството по несъстоятелност на ищеца, са погасени на дата, следваща 05.07.2012 г. - датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу „Д.” ООД на основание чл. 417 ГПК. Не е допустимо в настоящия процес да бъдат разглеждани което и да е от останалите основания, които ищецът посочва като такива, водещи до недължимост на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, които са, че уговореният кредит не е усвоен в твърдения от кредитора размер, както и че ответникът „Р./Б./” ЕАД не е упражнил надлежно правото си да обяви за предсрочно изискуеми вземанията по договора за кредит. Това са обстоятелства, които са съществували и са могли да бъдат известни на длъжника в срока, предвиден в чл. 414 ГПК, поради което и възраженията във връзка с тяхното съществуване е следвало да бъдат направени до неговото изтичане по установения в ГПК ред - с подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като е недопустимо те да бъдат заявявани в отделно исково производство, образувано след това.
При произнасяне по основателността на предявените отрицателни установителни искове, съдът трябва да съобрази, на първо място, установеният факт, че е налице заповед за изпълнение, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, която е влязла в сила и следователно се е стабилизирала и да зачете нейната сила. От нея се установява по задължителен начин в отношенията между кредитора „Р./Б./” ЕАД и длъжника „Д.” ООД, че в тежест на последния са възникнали следните задължения: 1) задължение за заплащане на сума в размер на 202 201 евро - главница, дължима по договор за кредит от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху нея за периода от 02.03.2012 г. до изплащане на вземането; 2) задължение за заплащане на сума в размер на 8 090, 49 евро – възнаградителна лихва, дължима по договор за кредит от 30.12.2008 г., за периода от 11.04.2011 г. до 20.02.2012 г.; 3) задължение за заплащане на сума в размер на 14 811, 16 евро – наказателна лихва, дължима по договор за кредит от 30.12.2008 г., за периода от 05.07.2011 г. до 01.03.2012 г.; 4) задължение за заплащане на сума в размер на 1 011 евро – просрочена комисионна, по договор за кредит от 30.12.2008 г., 5) задължение за заплащане на сума в размер на 13 716, 80 лв. – разноски, направени в хода на заповедното производство.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че след датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав е направено едно плащане на парични средства, които са отнесени за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, сключен на 30.12.2008 г., между „Р./Б./” ЕАД и „Д.” ООД, а именно на сума в размер на 43 732, 53 лв., която е постъпила по сметка на банката-кредитор на 22.08.2012 г. в производството няма представени никакви доказателства за това, че „Д.” ООД е престирал някакви други парични суми за погасяване на задълженията му по тази банкова сделка или че някаква част от тези задължения са погасени чрез други предвидени в закона способи, като например прихващане, опрощаване и т.н.
От изводите на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза се доказва, че кредиторът „Р./Б./” ЕАД е отнесъл постъпилите парични средства в размер на 43 732, 53 лв. за погасяване на задълженията на „Д.” ООД за заплащане на присъдени съдебни такси, разноски и юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, за заплащане на комисионна, присъдена със заповед за изпълнение, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав и за погасяване на част от задължението за заплащане на наказателна лихва, присъдена със заповед за изпълнение, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, като от това задължение е погасена част в размер на 14 141, 11 евро, в резултат на което неплатеният остатък от него възлиза на сумата от 670, 05 евро, чиято левова равностойност е в размер на 1 310, 50 лв.
Установява се, на следващо място, че при предявяване на вземанията си, възникнали по договора за банков кредит от 30.12.2008 г., в производството по несъстоятелност кредиторът „Р./Б./” ЕАД е предявил само онази част от тях, която е останала неплатена след извършеното на 22.08.2012 г. плащане на сумата от 43 732, 53 лв., а не целият размер на вземанията, които са присъдени с влязлата в сила заповед за изпълнение – предявени са само част от вземанията за разноски, както и само част от вземането за наказателна лихва, които по размер отговарят на неплатения остатък от тях след погасяването с получената парична сума, като присъденото вземане за просрочена комисионна, което е изцяло погасено, изобщо не е предявявано. С оглед на това и доколкото в производството не са представени никакви доказателства за извършени други погасявания на част от вземанията на ответника към ищеца, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, то следва да се заключи, че те продължават да съществуват и към настоящия момент в размерите, в които са предявени от „Р./Б./” ЕАД в производството по несъстоятелност на „Д.” ООД и в които са включени в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда. Следователно предявените отрицателни установителни искове за установяване, че тези вземания не съществуват, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Следващите вземания, чието съществуване се отрича от „Д.” ООД са такива за получаване от кредитора „Р./Б./” ЕАД на суми, представляващи направени от него разноски за принудително събиране на вземанията, присъдени с влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, в хода на образуваното срещу длъжника изпълнително производство, както и разноски, които са направени от този кредитор в производството, образувано по подадена от него молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ, въз основа на която е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника.
От ответника в настоящото производство са представени доказателства, от които е видно, че по негова молба е образувано изпълнително дело срещу длъжника „Д.” ООД за събиране на вземанията, присъдени със заповед за изпълнение, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав. Това е и.д. № 861/ 2012 г. по описа на ЧСИ П.И., което е преобразувано впоследствие в и.д. № 649/ 2013 г. по описа на ЧСИ Д. Колева и след това в и.д. № 649/ 2013 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. По делото се доказва, че кредиторът „Р./Б./” ЕАД реално е направил разходи за заплащане по сметка на частния съдебен изпълнител на дължими прости и пропорционални такси в така проведеното изпълнително производство, които са в общ размер от 8 556, 15 лв. Тези разноски на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са възложени в тежест на длъжника по изпълнението „Д.” ООД, като са посочени като дължими от него в поканата за доброволно изпълнение, която му е връчена. В поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълните е включил и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 600 лв., които „Д.” ООД също трябва да заплати на кредитора „Р./Б./” ЕАД. По делото няма представени никакви доказателства, от които да е видно, че длъжникът е упражнил правото, което е предвидено, че има в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК да обжалва пред съда акта на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнението, които се възлагат в негова тежест, поради което той се е стабилизирал. Единствено в производството по обжалване пред съда на акта на съдебния изпълнител по разноските може да се преразглежда произнасянето му по тяхната дължимост, но това не може да стане в отделен исков процес, включително в съдебното производство по предявен иск по реда на чл. 694 ТЗ. Ето защо тези разноски се дължат в размера, в който са определени от съдебния изпълнител, който е този, до който те са приети като дължими и в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда.
С решението по чл. 630 ТЗ, което е постановено по т.д. № 9184/ 2015 г. по описа на СГС, VI-3 състав, съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, направени в производството по разглеждане на молбите за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Д.” ООД, като е осъдил последния да заплати на „Р./Б./” ЕАД сумата от 1 500 лв. – направени в хода на това производство разноски и сумата от 9 800 лв. – дължимо възнаграждение за защита от юрисконсулт. Ищецът не сочи и не представя доказателства да е поискал изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, поради което трябва да се приеме, че този въпрос е разрешен по окончателен начин и не може да се преразглежда в производството по предявен иск по чл. 694 ТЗ.
С оглед на изложеното трябва да се заключи, че по делото е установено, че в тежест на „Д.” ООД са възникнали задълженията да заплати на „Р./Б./” ЕАД сумите от 8 556, 15 лв. – направени разноски в хода на образувано изпълнително производство, от 4 600 лв. - дължимо възнаграждение за защита от юрисконсулт в образувано изпълнително производство, от 1 500 лв. – направени разноски в производството по т.д. № 9184/ 2015 г. по описа на СГС, VI-3 състав и от 9 800 лв. – дължимо възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството по т.д. № 9184/ 2015 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
По делото се установява и това, че кредиторът „Р./Б./” ЕАД
е представляван от юрисконсулт в производството по несъстоятелност на „Д.” ООД,
във фазата на
предявяване и приемане на вземанията на
кредиторите, който юрисконсулт е осъществявал правна защита. Ето защо в полза
на ответника се дължат разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, чийто
размер се определя по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на нормата
към датата на предявяване на вземанията и на разглеждане на възраженията,
подадени срещу списъка на приетите от синдика вземания, т.е. преди изменението
обн. в ДВ. бр. 8 от 24.01.2017 г., а именно в минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС /Наредбата/. В случая е приложима нормата на чл. 7,
ал. 3 на Наредбата, в редакцията й към същия момент, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност
възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените вземания
по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. С оглед на това на „Р./Б./”
ЕАД се дължи възнаграждение за защита на юрисконсулт в етапа на предявяване на
вземания в производството по несъстоятелност по т.д. № 9184/ 2015 г. по описа
на СГС, VI-3 състав, което е в размер на 18 451, 15 лв. Синдикът е включил
това вземане на кредитора в списъка на предявените вземания в по-нисък размер
от този, до който то се дължи, което означава, че предявеният отрицателен
установителен иск, имащ за предмет неговото съществуване, е неоснователен и
трябва да се отхвърли.
С оглед на изложеното се налага крайният извод, че предявените в процеса отрицателни установителни искове са изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ответника „Р./Б./” ЕАД е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в размер на 500 лв., от които 200 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице, и 300 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в исковото производство, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на СГС сума в размер на 6 155, 32 лв., представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, която не се внася предварително.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.” ООД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Р./Б./” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Е.****, искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че „Д.” ООД - в несъстоятелност НЕ ДЪЛЖИ на „Р./Б./” ЕАД следните суми: 1) на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сума в размер на 395 470, 78 лв. /триста деветдесет и пет хиляди четиристотин и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща главница, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., между „Д.” ООД - в несъстоятелност и „Р./Б./” ЕАД; 2) на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сума в размер на 15 823, 62 лв. /петнадесет хиляди осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.04.2011 г. до 20.02.2012 г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., между „Д.” ООД - в несъстоятелност и „Р./Б./” ЕАД, 3) на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 310, 50 лв. /хиляда триста и десет лева и петдесет стотинки/, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 05.07.2011 г. до 01.03.2012 г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., между „Д.” ООД - в несъстоятелност и „Р./Б./” ЕАД, 4) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 155 438, 85 лв. /сто петдесет и пет хиляди четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012 г. до 18.11.2015 г. 5) сума в размер на 4 872 лв. /четири хиляди осемстотин седемдесет и два лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на ответника на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, 6) сума в размер на 4 600 лв. /четири хиляди и шестстотин лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело; 7) сума в размер на 8 556, 15 лв. /осем хиляди петстотин петдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски за платени прости и пропорционални такси по изпълнително дело; 8) сума в размер на 9 800 лв. /девет хиляди и осемстотин лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 9) сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски, присъдени с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 10) сума в размер на 18 160 лв. /осемнадесет хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав, във фазата му на предявяване на вземанията на кредиторите към несъстоятелния длъжник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.” ООД - в несъстоятелност да заплати на „Р./Б./” ЕАД сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ГПК „Д.” ООД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 6 155, 32 лв. /шест хиляди сто петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, която не се внася предварително.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: