Присъда по дело №171/2023 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 23
Дата: 8 юни 2023 г. (в сила от 23 юни 2023 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20235630200171
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Харманли, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
и прокурора П. Н. П.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Наказателно дело от общ
характер № 20235630200171 по описа за 2023 година
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. Ю. Ч., род. на **** в гр.Хасково, бъл‐
гарска гражданка, туркиня по произход, с постоянен адрес с.Долни Главанак,
общ.Маджарово, обл.Хасково, омъжена, с основно образование, работи като

общ работник в „Бест - вест" в Р.Нидерландия, неосъждана, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

В периода от месец март 2021 г. до месец януари 2023г. включи‐
телно в с.Долни Главанак, общ.Маджарово, обл.Хасково, след като е осъдена
с Решение № 260023 от 16.02.2021 г. по гражданско дело № 1080/2020г. по
описа на Районен съд - гр. Харманли, влязло в сила на 08.03.2021г. да
издържа свои низходящи - сина си Ш. Е. А., роден на 12.02.2016г. и дъщеря
си Ю. Е. А., родена на 02.06.2017г., чрез баща им и законен представител -
Е. Н. А., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 23 /двадесет и три/ месечни вноски по
160,00лв. за всяко едно от децата, или всичко на обща стойност 7360,00 лв.
/седем хиляди триста и шестдесет лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
1
поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 58а, ал.5, вр. чл. 54, ал. 1,
вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК и НАЛАГА наказание
"Пробация" със следните пробационни мерки :
1. "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 10 /
десет / месеца, като на основание чл.42б, ал.1 от НК определя периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител 2 /два/ пъти седмично;
2. "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
срок от 10 / десет / месеца.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването й – 08.06.2023г.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ

към Присъда № 23 от 08.06.2023 г. на Районен съд - Харманли , постановена
по н.о.х.д. № 171 по описа за 2023 година.

Районна прокуратура – Хасково, ТО Харманли е внесла срещу
подсъдимата Р. Ю. Ч., род. на **** в гр.Хасково, българска гражданка,
туркиня по произход, с постоянен адрес с.Долни Главанак, общ.Маджарово,
обл.Хасково, омъжена, с основно образование, работи като общ работник в
„Бест - вест" в Р.Нидерландия, неосъждана, ЕГН **********, обвинителен
акт, с който на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по
чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Твърди се в акта на обвинението, че с оглед установената по
досъдебното производство фактическа обстановка от обективна и субективна
страна обвиняемият бил осъществил състава на визираното престъпление в
периода от месец март 202021г. до месец януари 2023г. (включително) в
с.Долни Главанак, общ.Маджарово, обл.Хасково, след като е осъдена с
Решение № 260023 от 16.02.2021 г. по гражданско дело № 1080/2020г. по
описа на Районен съд - гр. Харманли, влязло в сила на 08.03.2021г. да
издържа свои низходящи - сина си Ш. Е. А., роден на ***. и дъщеря си Ю. Е.
А., родена на ****г., чрез баща им и законен представител - Е. Н. А.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 23 /двадесет и три/ месечни вноски по 160,00лв. за
всяко едно от децата, или всичко на обща стойност 7360,00 лв. /седем хиляди
триста и шестдесет лева/.
В съдебното заседание пред Районен съд - Харманли представителят
на Районна прокуратура – Хасково, ТО Харманли, в хода на съдебните
прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено, като уточнява,
че края на инкриминирания период следва да счита на 16.05.2022г. Счита, че
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано
по несъмнен начин, с оглед направеното от подсъдимата признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в тяхната
цялост. Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, като й
бъде определено наказание „Пробация“ което с приложението на чл.58а от
НП, предвид съкратеното съдебно следствие бъде определено в минимален
размер.
Защитникът на подсъдимата - адв. Д. С. от АК – Хасково поддържа
изявлението на прокурора счита, че следва да й се наложи наказание
"Пробация" в минимален размер.
Защитникът на частните обвинители - адв.Г. С. от АК - Хасково,
пледира за определяне на наказание в по- висок размер, като излага мотиви,
1
че натрупаната сума за плащане на издръжката на двете деца е значителна над
10 работни заплати.
Подсъдимата Р. Ю. Ч., родена на **** с ЕГН: **********, заявява,
че разбира обвинението и се признава за виновна по него. В хода на
съдебните прения заявява, че е съгласна с изложеното от защитникът й. В
даденото й право на последна дума моли съдът да й наложи минимално
наказание, за да може да пътува и да изкарва пари за издръжката.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Р. Ю. Ч. е родена на **** в гр.Хасково, българска
гражданка, туркиня по произход, с постоянен адрес с.Долни Главанак,
общ.Маджарово, обл.Хасково, омъжена, с основно образование, работи като
общ работник в „Бест - вест" в Р.Нидерландия, неосъждана, ЕГН **********
Подсъдимата Р. Ю. Ч. / с предишна фамилия М./ и Е. Н. А. живеели
съпружески в с. Долни Главанак, общ.Маджарово, обл.Хасково.
Съжителството им продължило за времето от 2015г. до 2020г. В този период
се родили двете им деца - сина им Ш. Е. А., роден на ***. и дъщеря им Ю. Е.
А., родена на ****г. През 2020 година подсъдимата Р. Ч. изоставила
семейството си и заминала на неизвестно за А. място. Децата останали при
бащата и той се грижел за тях с помощта на близките си. След като ги
напуснала, за дълъг период от време в семейството нямали информация къде
се намира Р.. През 2020г. бащата А. завел съдебен иск за родителски права.
Образувано било гражданско дело №1080/2020г. по описа на Районен съд
гр.Харманли. Със съдебно решение №260023 от 16.02.2021 г. по описа на
съда, Р. Ч. /тогава М./, била осъдена да заплаща на Е. А., като родител и
законен представител на ненавършилите пълнолетие — Ш. А. и Ю. А.,
месечна издръжка в размер на 160 лв. за всяко едно от децата. Решението на
съда влязло в сила на 08.03.2021г. и за същото подсъдимата била уведомена.
До месец януари 2023г. включително, подсъдимата не била заплатила нито
една от дължимите суми по издръжката или двадесет и три вноски.
Впоследствие в семейството на Е. А. разбрали, че Р. се е омъжила отново.
Видно от Справка за съдимост, издадена от Районен съд - Харманли
на 13.06.2022г. същата е неосъждана.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд протече по реда
на Глава XXVII от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се
събират доказателства относно тях. Съдът констатира, че самопризнанието
на подсъдимата се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебната фаза
на производството, процесуалната последица на което е постановеното
определение по чл.372 ал.4 от НПК, с което съдът обяви на страните, че
самопризнанието ще бъде ползвано от съда при постановяване на присъдата,
2
без да бъдат събирани посочените от прокурора доказателства, подкрепящи
изложеното в обвинителния акт. Тези изводи на съда се подкрепят от
изложената по - горе фактическа обстановка, от която се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи
се в досъдебното производство, всички преценени във връзка с изявленията
на подсъдимата по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от нея в
съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че
поде. Р. Ч. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото й обвинение е привлечена към наказателна отговорност.
За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо
от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата
да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице.
Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите,
посочени
в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства безспорно
се установи обективната страна на деянието. На 16.02.2021г. с Решение
№260023 по гр.дело № 1080/2020г. по описа на Районен съд - Харманли,
влязло в сила на 08.03.2021г., видно от заверения препис от решение
подсъдимата Р. Ч. е била осъдена, като родител да заплаща на своите
низходящи - сина си Ш. Е. А., роден на ***. и дъщеря си Ю. Е. А., родена на
****г., чрез баща им и законен представител - Е. Н. А. месечна издръжка в
размер по 160,00 лева. Подс. Р. Ч. не е изпълнила доброволно своето
задължение.
3
От гледна точка обективните признаци на състава на престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК, същото представлява съставомерен елемент от
обективната му страна, съзнателно неизплащане на дължимите месечни
вноски през инкриминирания период от време, поради което подс. Р. Ч.
следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК
изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден
да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за сумата общо в размер на 23 месечни вноски по 160 лв.
месечно на обща стойност 7360,00лева за децата си - Ш. Е. А., роден на ***.
и Ю. Е. А., родена на ****г.
Подс. Р. Ч. е извършила деянието при условията на пряк умисъл -
същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е
общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Извод, които
не се променя от заявеното от подсъдимата на ДП, че не е разполагала с
достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че не
получавала доходи, нямала помощ от близки и не разполагала с имущество –
източник на допълнителни доходи.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било
изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка за повече от
два
месеца, съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение. От друга страна, не е
налице последващо нейно поведение, в резултат на което фактически същата
да е изпълнила
задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция,
поради което да се приеме, че е осъществено основанието да се приложи
привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК. С оглед последното и при
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на
предмета на престъплението, а от друга страна - степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца, а като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата,
съдействието и процесуалното й поведение, младата възраст. Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид продължителния
период от време, през който подсъдимата е бездействала и не е изпълнявала
следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане на
издръжка в размер на 23 месечни вноски по 160 лв. месечно на обща
стойност 7360,00 лева за децата Ш. Е. А. и Ю. Е. А..
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
4
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и
алтернативно „Пробация”, съдът счете, че наказанието „ Пробация”
обосновава целите на чл.36 от НК, от двете алтернативно предвидени
наказания, като следва да се определят следните пробационни мерки по чл.
42а от НК, а именно: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 10/десет/ месеца и периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от 10 /десет/ месеца. Така определеното по вид и размер наказание е
справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
В разглежданата хипотеза съдът няма правната възможност да
определи срока на наказанието „пробация” при условията на уредената в
чл.58а, ал.1 от НК редукция. Правилата на посочената разпоредба, към която
процесуалния закон
препраща, когато съдебното следствие протече по диференцираните правила
на чл.371 т.2 от НПК, касае само наказанието „лишаване от свобода” - чл.58а
ал.5 от НК. Ето защо, въпреки проведеното съкратено съдебно следствие, и
след като съдът прецени, че подходящото за подсъдимия наказание се явява
„пробация”, което по- изложените съображения по- горе съдът не може да
намали определеният срок с 1/3 част. След като съдът определи, че най-
подходящото наказание е „Пробация” при индивидуализацията на
наказанието, съдът единствено в настоящият казус се ръководи само от
правилата на чл.54 от НК.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си


Съдия:

5