Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 617 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 163 от 16.09.2020 г. на Д. на Б.д. „И.р.“ /БДИБР/,
на „П.и с.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ц.И.П. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл.155 ал.2 и чл.156 т.2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС /Закона за
опазване на околната среда/.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да
отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се твърдят
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление, изразяващи се несъответствие между обстоятелства по нарушението
и посочената правна квалификация.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и наведените с нея основания
за отмяна на обжалваното наказателното постановление. Оспорва се извършване на
нарушението, като се излагат доводи, основани на чл.3 т.3 от Закона за мерките
и действията по време на извънредно положение. Иска се отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Г.- упълномощена, която иска от съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седемдневен срок от активно легитимиран правен
субект, притежаващ правото да обжалва процесното наказателно постановление, а
именно санкционираното юридическо лице, посредством неговия процесуален
представител.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната в качеството на свидетел М.К.- служител на БДИБР, както и
приобщените по делото писмени доказателства- наказателно постановление № 163 от
16.09.2020 г., акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 124/16.06.2020
г., известие за доставяне на наказателно постановление, покана за явяване във
връзка със съставяне на АУАН, известие за доставянето ѝ, констативен
протокол /КП/ № ПВ1-19/30.04.2020 г., протокол за проверка към КП, известие за
доставяне, предписание, известие за доставяне и касов бон относно срок на
подаване на жалба, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Експерти
на БДИБР извършили проверка на 30.04.2020 г. на дружеството- жалбоподател във
връзка със стопанисван от него обект- кравеферма, находащ се в с. В., във
връзка с дадени предписания на Директора на БДИБР, а именно „да внесе заявление
в БДИБР за намерението да се използва или не съществуващото водовземно
съоръжение без регистрация“ със срок на изпълнение седем дни от датата на
получаване на писмото от БДИБР за обявяване на предписанието, получено на
03.04.2020 г. Било констатирано, че към 13.04.2020 г. даденото предписание не
било изпълнено, което е прието за нарушение на
разпоредбата на чл.155 ал.2, чл.156 т.2 и във вр. чл.166 т.3 от ЗООС.
Във
връзка с констатираното била изпратена покана на дружеството чрез неговия
управител за явяване на 16.06.2020 г. от 13,00 до 15,00 часа в БДИБР във връзка
със съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 02.06.2020 г.
На 16.06.2020
г., в присъствие на управителя на дружеството- жалбоподател бил съставен от
оправомощено длъжностно лице процесния АУАН, с който било прието, че
констатираната на 30.04.2020 г. липса на представени документи в БДИБР, съгласно
издадените и надлежно получени от дружеството предписания представлява
извършено на 13.04.2020 г. нарушение на чл.155 ал.2, чл.156 т.2 и във вр. с
чл.166 т.3 от ЗООС, а именно неизпълнение на задължително предписание, издадено
от компетентно длъжностно лице.
Съставеният
АУАН бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал и не направил
възражения срещу констатациите в него.
На 16.09.2020 г. Д. на БДИБР издал
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства
по нарушението, дата и място на констатирането му и индивидуализация на
нарушителя, на дружеството- жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.155 ал.2 и
чл.156 т.2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна:
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, поради което се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено само на това основание, без да е необходимо се изследва
въпроса дали санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване
на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен в нарушение на
разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в
него на мястото на извършване на административното нарушение, което нарушение е
пренесено и в атакуваното наказателно постановление. В текстовото описание на
последното е посочено, че деянието е установено при проверка по документи за
обект, находящ се в землището на с. В., стопанисвано от юридическото лице „П. и
син“ със седалище ***. Извършено е препращане към констативен протокол за
извършена проверка от 30.04.2020 г., в който е отразено, че същата е извършена
на място в БДИБР.
Описано по
този начин мястото на извършване на нарушението е неясно. За да е налице яснота
относно този задължителен реквизит на акта и на наказателното постановление
следва освен индивидуализирано по начина, посочен от актосъставителя, да е
посочено кое е населеното място, в което се приема, че е извършено нарушението.
Безспорно е в случая, че мястото, където е било дължимо съответното действие,
което е следвало да предприеме жалбоподателят в изпълнение на даденото му
предписание, е в гр. П., където се намира компетентната БДИБР и където изрично
му е било предписано да представи документацията. Прието е от контролния и
наказващия орган жалбоподателят да е осъществил процесното нарушение чрез
бездействие, което се осъществява на мястото на дължимото действие, а именно в
гр. П., а същевременно неправилно е
обвързано с адреса на обекта, намиращ се в с. В.. Мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит за съставения акт за установяване на
нарушението и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, и
неясното му и неточно посочване, е нарушение на императивните разпоредби,
съответно на чл.42 т.3 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като води до
невъзможност да разбере къде точно е извършено нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. На следващо място
посочването на мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно
местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и в този смисъл условие за
тяхната редовност и законосъобразност.
Съдът
намира, че неправилно е била определена и датата на извършване на нарушението.
Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. са спрени сроковете по
редица производства от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, като
в чл.3 т.3 от същия изрично е уточнено, че не текат такива и за изпълнение на
указания, дадени от административен орган на страни или участници в
производства, с изключение на производствата по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Доколкото
процесното не е свързано с посоченото изключение, а към приетата за дата на
нарушението 13.04.2020 г. извънредното положение е в сила, то и няма как
дружеството жалбоподател да е осъществило нарушението в посочения момент.
Основателно
е и възражението на жалбоподателя за некоректно посочване на нормативния акт,
на основание, на който му е наложена санкцията. В случая неясна е волята на
наказващия орган кой е относимият закон, предвид, че поведението на
жалбоподателя по ползването на водовземно съоръжение без регистрация се свързва
със Закона за водите и във връзка с него му е издадено предписанието, а се
санкционира за неизпълнение на такова по ЗООС.
Посочените
нарушения са достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед
изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на жалбоподателя в полза на последния следва да бъдат присъдени
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 163 от 16.09.2020 г. на Д. на Б.д. „И.р.“, с което на „П.и с.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.И.П.
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.155 ал.2
и чл.156 т.2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
С.А. РАЙОНЕН СЪДИЯ: