Решение по дело №16507/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ...05.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 16507/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.М.“ ЕООД с вх. № 5168302/16.10.2019 г. – ответник по гр. дело № 30572/2018 г., Софийски районен съд, 49 състав срещу постановеното по него Решение № 227266/27.09.2019 г., с което е признато за установено, че ищецът А.К. не дължи на  ответника 3 319.34 лв. - главница по Договор за кредит от 26.04.2007 г. и сума в размер на 2 298.32 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 14.12.2011 г. - 27.03.2018 г. по изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ч.гр.дело № 56559/2011 г. въз основа на  който е образувано изпълнително дело № 2012838041790 по описа на ЧСИ с рег. № 838. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца 1 424, 70 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Искът бил недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му. Недопустимостта на производството се обосновавала и с липсата на пасивна процесуална легитимация. По основателността на иска следвало да се вземе предвид направеното с отговора на исковата молба негово признание.

Въз основа на изложеното се иска обезсилване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Въззиваемият А.К. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

                Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по гр. дело № 30572/2018 г., Софийски районен съд, 49 състав е образувано по искова молба на А.К., в която са предявени срещу ответника искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 319, 34 лв.- главница по Договор за кредит от 26.04.2007 г. и  2 298, 32 лева – лихва за забава върху главницата  за периода от 14.12.2011 г. до 27.03.2018 г. по изпълнителен лист от 30.12.2011 издаден по ч.гр.дело №56559/2011 г., СРС въз основа на  който е образувано изпълнително дело № 20218380401790 при ЧСИ с рег. № 838 поради неуведомяването му за извършената цесия или евентуално поради поради погасяване на вземанията по давност.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД е счел искът за недопустим, тъй като липсвало правени интерес от предявяването му. Дружеството не предприело принудителни действия за събирането му, а с пасивното си поведение демонстрирало признаване на претенцията за погасена по давност.

По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 26.04.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А.К., договор за покупко-продажба на вземания от 30.10.2017 г. между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД. Представено е съобщение от 27.03.2018 г. от  ЧСИ с рег. № 838, че остатъкът от задължението по изпълнително дело възлиза на 6 228, 07 лева, от които 3 319, 34 лева – главница, 2 298, 32 лева – лихви и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 610, 41 лева.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел за установено, че по силата Договор за кредит за текущо потребление от 26.04.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А.К. на последния е предоставена сумата от 4 500 лв. за текущо потребление при срок на издължаване на кредита в размер на 120 месеца. На  30.10.2017 г.  „ОТП Ф.Б.“ ЕООД, е прехвърлило на ответника задължението, ведно с привилегиите и обезпеченията и другите им принадлежности. Приел е, че поради липсата на доказателства вземането да е прехвърлено на цедента „ОТП Ф.Б.“ ЕООД от банката, то цесионерът не можел да се легитимира като негов носител. По тези съображения е постановено и процесното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже правният си интерес. В случая правният интерес произтича от обстоятелството, че ищецът е длъжник по започнало срещу него изпълнително дело. По исковото дело са спорни две групи обстоятелства – дали ответното дружество е носител на вземането и ако е негов носител дали същото не е погасено по давност. Характерът на предявените искове възлага доказателствената тежест на ответника. Същият е признал второто спорно обстоятелство, че давността е изтекла, но не е успял да докаже своята легитимация в материалното и процесуалното правоотношение. Липсват доказателства, че ответникът е действителния титуляр на вземането, тъй като няма данни праводателят му да е придобил вземането то „Банка ДСК“ ЕАД.

Поради това жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемият е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., за чието плащане е представил доказателства, срещу което липсва възражение за прекомерност от въззивника.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р    Е    Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227266/27.09.2019 г. по гр. дело № 30572/2018 г., Софийски районен съд, 49 състав.

 ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, сграда *******да заплати на А.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК 1 000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

                                                                                    

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./      

                                                                                       

                                                                                                           2./