Р Е Ш Е
Н И Е
№ 78
гр. Несебър, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр.
д. № 972 по описа на Районен
съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.и к.” ЕАД
срещу Д.Л.М. са предявени осъдителни за присъждане на сумата от 182,13 лв. –
главница, както и за присъждане на сумата от 44,66 лв. – лихва върху главницата
за периода 26.09.2016г. – 10.04.2019г. Главницата се претендира за потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 05.09.2015г.
– 11.08.2017г. до имот в к. к. „******”, комплекс „М.” *, вх. *, ет. *, ап. **.
Ищецът излага, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение
с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ****, за водоснабден обект с посочения
административен адрес. Твърди, че в процесния период редовно, точно и
добросъвестно осъществявал непрекъснато водоподаване за обекта, като
доставените ВиК услуги били отчитани, чрез снемане показанията на
измервателното средство – водомера, монтиран в апартамента от инкасатор. Навежда
се, че ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за
обекта услуги, по издадени фактури в периода 05.09.2015г. до 11.08.2017г., а
именно сумата от 159,45 лева – непогасен остатък по фактура №
**********/25.08.2016г., падежирала на 25.09.2016г. и сумата от 22,68 лева -
непогасен остатък по фактура № **********/25.08.2017г., падежирала на
25.09.2017г. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор, с който исковете
се оспорват като неоснователни и недоказани. Излагат се съображения за
недоказаност на претенциите, реално потребените количества вода, тяхната
стойност и начинът на отчитане. Оспорват се представените от ищеца писмени
доказателства.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
От нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № 452, дело № 57 от 21.01.2008г. на нотариус Стоян
Ангелов (на л. 20 – л. 22 от делото) се установява, че ответникът М. е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор *******, находящ се в к. к. „******”,
представляващ апартамент № **, на първи етаж. Видно от 2 бр. фактури (на л. 8 –
л. 9 от първоначално образуваното гр.д. № 241/2019г. по описа на Районен съд
Средец) за посочения апартамент била открита партида с аб. № **** към „В.и к.” ЕАД. От справка
извлечение от електронния карнет за посочения аб. Номер (на л. 10 от първоначално образуваното гр.д. № 241/2019г. по описа на Районен съд
Средец) е видно, че на монтирания в имота на М. водомер са правени отчитания,
както следва: за периода 05.09.2015г. – 05.08.2016г., при което са дадени данни
„от клиента” и за периода 06.08.2016г. – 11.08.2017г., при което водомерът бил
видян от служител на дружеството. За двата периода били начислени общо 96 куб.
метра вода. Видно от справка на л. 11 от първоначално образуваното гр.д. №
241/2019г. по описа на Районен съд Средец за отчетния период 07.10.2015г. –
06.12.2018г. били извършени различни отчитания на водомера, като при всяко
отчитане се отразявало „видян”.
От заключението
на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 39 – л. 44) се
установява, че сградата, в която се намира апартаментът е водоснабдена, а за
измерване на консумацията на питейна вода от абоната М. е монтиран водомер – в
специално изграден инсталационен канал в санитарното помещение. Експертът не
видял електромера поради липсата на достъп до него. При справка с електронния
карнет вещото лице констатирало, че консумираното количество питейна вода е от
96,00 куб. м., като за процесния период отчетите са два – на 05.08.2016г.
данните са предоставени от клиента, а на 11.08.2017г. е извършен отчет от
съответния служител в дружеството ищец. Сторнирано е количество от 15 куб. м.
за минал период при спазване на Наредба № 4. Експертът е констатирал, че
дължимата сума от 182,13 лв. е изчислена правилно от водения оператор. За
отговорите си вещото лице е извършило необходимите справки в програмата на
водния оператор, като от него е констатирано, че водомерът е работил нормално.
Установява се, че след 2013г. във „ВИК” ЕАД е въведено електронно отчитане, при
което на водомерите се слага марка с „баркод”. Отчетникът сканира съответния
баркод и се отваря папка, в която той нанася електронно данните за съответния
абонатен номер и няма възможност за полагане на подпис от клиента. При такова
въвеждане в програмата се маркира опцията „видян” за съответния водомер.
От показанията
на св. И. се установява, че през процесния период ответникът е бил абонат на
„ВИК” ЕАД. На негово име има открита партида. Потвърждава се обстоятелството,
че практиката при водния оператор е отчитането да става с мобилни устройства,
чрез сканиране на баркода на съответния водомер.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата
страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той
трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено
водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже погасяване на дълга
От фактическа страна по делото се установява,
че до обект - в к. к. „******”, комплекс „М.” * вх. *, ет. *, ап. **, с аб. № ****, за
процесния период (05.09.2015г. – 11.08.2017г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че
между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника
е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът
намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна
връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на
фактурите не е оспорено по делото (оспорено е само обстоятелството, че
отразяват реално потребена услуга за потребление на вода), поради което съдът
приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания
адрес вода.
Съдът намира за неоснователно оспорване на фактурите в
частта относно отразеното в тях потребено количество вода, както и оспорването
на представените по делото справки – от електронния карнет на процесния
водомер. Следва да се посочи, че става въпрос за частни свидетелстващи
документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради
което не е било необходимо да се открива (и съответно не е открито)
производство по установяване на истинността им по чл. 193 от ГПК. Посочените
документи следва да се обсъждат, ведно с останалите доказателства по делото. В
тази връзка от заключението на вещото лице и от разпита на св. И. става ясен
механизмът на отчитане. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар.
електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Ето защо по делото са събрани
достатъчно доказателства, които в комбинация с цитираната нормативна уредба,
установяват приложимостта на отчитането по отразеното в извадката от
електронния карнет ред. Следователно посочените справки и фактури се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства и следва да се
кредитират от съда. Както се установява информацията за първия от отчетните
периоди е предоставена лично от клиента, а второто отчитане е осъществено от
служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял
водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени, а не служебно начислени, както се твърди от особения представител на
ответника. Не е извършвано служебно начисляване на кубици вода – точно
обратното, извършено е служебно сторниране на кубици вода, съобразено с
информацията, подадена лично от ответника.
Обстоятелството, че фактурите
не са получавани и подписани от ответника не означава, че фактурираното
количество вода не е потребено. Както се посочи – допустимо е и електронно
отчитане, при което подпис на потребителя не се полага, а информацията се
съхранява в електронните регистри на дружеството ищец. Същите са проверени от
вещото лице, което потвърждава достоверността на тази информация. Ето защо се
събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени от
ответника. Логично е и обстоятелството, че двете отчитания са извършвани през
месец август – на 2016г. и 2017г. Вярно е, че по този начин отчитанията са
извършени на периоди, които са по-дълги от нормативно установените (от 6
месеца), но съществена причина за това е сезонният характер на обектите в к. к.
„****”. От значение в случая е, че са взети обективни данни – лично от абоната
(при първото отчитане) и лично от служителя на „ВИК” ЕАД (при второто
отчитане). Следователно количеството потребена вода е определено по най-пълен и
точен начин. Нередовното отчитане не е причина да се приеме, че потребената
вода не следва да се заплаща (в тази насока Решение
№ 1035 от 1.11.2016г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1230/2016г.).
Налага се извод, че при
правилно начислено като потребено количество вода – от 96 куб. м., на ответника
са начислени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът
на задълженията му възлиза общо на 182,13 лв. (в такава насока и изготвената съдебно-счетоводна експертиза). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от 182,13 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – за периода 26.09.2016г. –
10.04.2019г. С оглед
изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е
доказано по делото. Наред с това първата от издадените фактури е с краен срок
за плащане до 24.09.2016г., поради което ответникът действително е изпаднал в
забава към 26.09.2016г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е от 44,66 лв., поради
което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на
ищеца следва да му се
присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна
такса, сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за особен представител на
ответника, сумата от 220 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза. Сумата
от 20 лв. – депозит за призоваване на свидетел, не следва да се присъжда в
полза на ищеца, тъй като от свидетеля не са поискани разноски за явяването му в
съдебно заседание, поради което депозитът подлежи на връщане на ищеца, но не
следва ответникът да бъде осъждан да му го заплаща. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените и поискани
от ищеца разноски в исковото производство е 570 лв.
С
оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва в решението да се посочи
банкова сметка, ***аплатени.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Л.М., роден на ***г., гражданин на В., с постоянен
адрес в к. к. „****”, ПИ № ****, вх. *, ап. **, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.и к.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сграда „М.П.К.”, ет. *,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 182,13 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № **********/25.08.2016г.
и фактура № **********/25.08.2017г. за доставена, отведена
и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „******”, комплекс „М.” 3, вх. 3, ет. 1, ап. F-1, аб. № ****, с отчетен период 05.09.2015г. – 11.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, а на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 44,66 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.09.2016г. – 10.04.2019г.
ОСЪЖДА Д.Л.М., роден на ***г., гражданин на В., с постоянен адрес в к. к. „****”, ПИ № ****, вх. 3, ап. F1, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
сграда „М.П.К.”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 570 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен
депозит за особен представител на ответника, 220 лв. внесени депозити за
експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА сметка *** „В.и к.” ЕАД, по която могат да се заплатят присъдените
суми: ЦКБ – клон Бургас, IBAN – ***, BIC – ***.
Друг начин на плащане – на каса в касовите салони на „В.и к.” ЕАД ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: