Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.В.Търново, 04.12.2015
г.
Великотърновският районен съд,
девети състав, в пхубличното
заседание на петнадесети октомври , през две
хиляди и петнадесета година ,
В
състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,
при секретаря В.Ц., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 885 по описа за
Ищецът "ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД-София чрез управителя си твърди в исковата молба, че на 30.09.2006 г. между "Транскарт Файнейшъл Сървисис " ЕАД -София и ответника М.Д.И. е сключен договор за предоставяне на кредит "Транкарт", по силата на който това търговско дружество е осигурило на същия възможността да ползва парични средства в условията на револвиращ кредит с лимит 300 лева , усвояем изцяло или на части, за срок от 24 месеца чрез издадена му кредитна карта, с цел плащане на стоки и услуги на територията на страната. Обслужването на кредита е можело и е следвало да се извършва така : а/ ако кредитополучателят заплати до 15-то число на следващия месец цялата дължима сума натрупана до края на предходния месец , посочена в предоставено му към последно число на същия месечно извлечение , кредитът е в безлихвен период , започнал да тече от датата на първата усвоителна операция с картата и може да продължи да изтичане на на срока на договора / чл.5, ал.1, б."а"/; б/ ако до 15 -то число на следващия месец не бъде погасена общата сума на всички задължения по кредита, посочени в последното месечно извлечение , считано от 16-то число на същия месец , формираното салдо по кредита започва да се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 1,5 % за всеки ден , като месецът се брои за 30 дни , а годината за 360 дни, а когато бъде заплатена само минималната погасителна вноска/ определена като сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размеир/ лимит/ на кредита към края на календарния месец , сумата на всички начислени съгласно ценовата листа / към Общите условия/ и неплатени такси и комисионни към края на календарния месец , дължимите лихви към края на календарния месец и сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница/ , кредитът се счита редовно обслужван , като върху непогасената част то задължението се начислява лихва/ чл.5, ал.1, б."б" от договора/; в/ заплащане на напомнителна такса за просрочие в размер посочен в ценовата листа , ако един месец от датата на влизане в период на олихвяване не е извършено плащане поне на минималната погасителна вноска, а при необслужване на кредита два месеца след навлизане в лихвен период , кредитодателят/ издателят блокира картата и начислява на всяко 15-то число напомнителна такса до внасянето на минималната погасителна вноска , посочена в последното месечно извлечение/ чл.5, ал.1, б."в", ал.3 от договора/. Съгласно чл.5, ал.4 от договора лихвата и начислените такси се дължат до пълното погасяване на общото задължение , включително и след крайния му погасителен срок , както и при събирането им по съдебен ред или друг начин на принудително изпълнение . Тъй-като ответникът - кредитополучател е преустановил погашенията на 15.09.2011 г. / плащането на минималните погасителни вноски/ , кредитодателят е обявил за предсрочно изискуемо задължението за връщане на усвоените парични средства / главницата/ , т.е. кредита , считано от 15.01.2012 г. на основание чл.8, ал.2, б."б", чл.10, ал.1, б."б" от договора, при което е блокирана картата на 15.11.2011 г. и е започнало начисляване на 15 лева месечна напомнителна такса. Ищецът е придобил по силата на сключен на 30.10.2013 г. с дружеството кредитодател договор за цесия съществуващите към момента изискуеми вземания по договора за кредит, заедно с правата на лихви и такси до пълното погасяване на натрупаните задължения. Снабдил се е по реда на чл.411, ал.1 , чл.410, ал.1 , т.1 ГПК по ч.гр. д.№ 450/2015 г. на ВТРС със заповед за изпълнение , санкционираща ответника да заплати следните парични суми: 1/ 291,61 лева- главница; 185,15 лева - договорна лихва , натрупана за периода от 30.09.2006 г. до 15.02.2015 г. и 639,80 лева - такси , дължими за периода от 30.09.2006 г. до 15.02.2015 г. , заедно със законната лихва върху главницата , считано от 16.02.2015 г. до окончателното й изплащане. Срещу нея той е подал възражение в срока по чл.414 ГПК.
Предвид горетвърдяното , ищецът моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено съществуването на тези парични вземания , както и да осъди ответника да заплати направените по производството разноски. В с.з. ищецът не се представлява.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК отрича принудителното осъществяване на претендираните вземания с възражение за погасяването им по давност/ чл.110 и чл.111, б."в" ЗЗД/.
В с.з. чрез пълномощника си - адвокат М. Николов от ВТАК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения, изложени в писмена защита / ищецът не е доказал качеството си на цесионер, поради непредставен по делото писмен документ, установяващ твърдяния правопораждащ юридически факт - договор за цесия и поради обстоятелството, че прехвърлянето на вземанията не му е съобщено от предишния кредитор според изискването на нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД- липса на надлежно връчване на писмото на адреса /, както и поради погасяване по давност на претендираните вземания . Претендира присъждане на направените по производството разноски.
Съдът, след като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК установителни
искове, имащи за предмет прехвърлени по силата на договора за цесия претендирани
вземания , произхождащи от договор за
предоставяне на револвиращ/
възобновяем/ кредит
/ сключен преди влизане в сила на ЗПК- отм./- със законова правна
квалификация , изведена от нормите на чл. 240, ал.1, ал.2 от ЗЗД, чл. 20а, чл.9 ЗЗД .
Юридическият факт на писмено сключен между "Транскарт Файнейшъл Сървисис" ЕАД и
ответника кредитен договор
с предметното му съдържание ,
описано по-горе, е безспорен и установен със събраните по делото писмени
документални доказателства / вж. заверено фотокопие на договорния документ на 10 и
заявление за кредитна карта Транскарт Classic
**********-TFS-052017/10.10.2006 г. - на л.55 от делото/, поради което е
ненужно преповтарянето му. Безспорен
е факта на предоставяне на картата на
кредитополучателя и ползването й по
предназначение.
Анализът на данните за извършените усвоителни операции, начисления на задължения и погашения по кредита, извлечени от представената / на л. 43-54 / в табличен вид счетоводна картина / извадка на/ за движението по сметката на ответника за периода 11.12.2006 г. -30.10.2013 г. и от 30.10.2013 г. до 13.02.2015 г., е предмет на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице Т.Г.Б., чието заключение дава следните обобщени сведения : Ответникът е извършил последна операция на тегленене на пари в брой с картата на 12.09.2011 г. в размер на 155 лева и на същата дата е отразено последно погашение на част от натрупания общ дълг/ главница, лихви и такси- 335,70 лева/ чрез банков превод на сумата 10 лева/ поредността , предвидена в чл.3, б."б" от договора е: лихви, такси и главница/, вследствие на което към 30.09.2011 г. задълженията възлизат на 291,61 лева- главница, 2,99 лева- лихви и 31,10 лева - такси - общо 325,70 лева. Картата е блокирана на 15.11.2011 г. , като към 30.10.2013 г. са записани по сметката на ответника следните задължения : 291,61 лева- главница; 115,41 лева - лихви и 414,80 лева - такси , а към 13.02.2015 г.: 291,61 лева - главница ; 185,17 лева - лихви и 639,80 лева - такси.
Съгласно сключен на 30.10.2013 г. между "Транскарт Файнейшъл Сървисис " ЕАД -София и " "ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД-София договор за цесия , първото търговско дружество прехвърля възмездно / продава/ на второто, вземания към ответника / и към десетки други лица / , съответни на посочените по -горе вид и размер на задълженията му, установени на същата дата , т.е. инвидидуализирани вземания, които счита за съществуващи и изискуеми към този момент, а себе си за техен носител / кредитор, притежател/- юридически факт, установен с достатъчна убедителност от съдържанието на приетите в качеството на писмени доказателства документи- двустранно подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания / на л. 6 и 7 от делото/ и потвърждение за извършената цесия на основание чл.99 от ЗЗД / л.5 от делото/. Обстоятелството, че по делото не е представен документа, съдържащ самия договор за цесия, не означава, че такъв не съществува, защото не бил установен от гледище на сткриктното процесуално доказване, а напротив- очевидно е , че здравият разум и правната логика не допускат положение , при което да съществува съставено и подписано от страните приложение към договор , без да съществува такъв договор !?. В предприет почин по упражняване на правото , произтичащо от упълномощаване на цесионера от цедента / вж. документа пълномощно на л.8 от делото/ да извършва от името и за сметка на втория уведомления до длъжниците съгласно правилото на чл.99, ал.3 ЗЗД , ищецът е изпратил до ответника на адреса му в с.Шереметя по вътрешна ускорена поща съобщение за договорно прехвърлените вземания изх.№ 195/04.11.2013 г. / вж. заверено фотокопие на л.23 от делото/ , но писмото не е получено по причина неоткрит за времето от 10.11.2013 г. до 21.11.2013 г. / вж. разписка на л.24 от делото/.
По иска , имащ за предмет претендирано вземане за връщане на усвоените парични средства:
Искът подлежи на положителна санкция в своята цялост по основание и размер.
Разглежданият договор за кредит е особен вид , изрично неуреден в закона към момента на сключването му / уреден е от 01.10.2006 г. с името договор за потребителски кредит с влизане в сила на ЗПК- отм. - вж. чл.4, ал.1 и по същество едностранна търговска сделка - чл.286, ал.1 ТЗ /, но безспорно основан на договора за заем за парично потребление/ чл.240 ЗЗД/ и допустим от свободата на договаряне / чл.9 ЗЗД/.
Връщането на предоставените по съответната банкова сметка ***, т.е. в заем за потребление за задоволяване на негови текущи потребителски нужди, парични средства , усвоявани чрез извършвани с картата / като средство/ инструмент за упражняване на правото на ползването им / действия / тегления, покупки и т.н./ е неотменно присъщо облигационно задължение , произтичащо от договора/ чл.4, ал.1, б."а", б."б"/ и закона/ чл. 240, ал.1 ЗЗД/. Кредитополучателят е разполагал с право на избор : или да погаси цялата сума на усвоените в заем парични средства , натрупана и отнесена в негово задължение в предоставеното му до края на текущия месец месечно извлечение, заедно със сумите - предмет на задълженията за лихви и такси , до 15-то число на следващия месец / за да ползва правото на безлихвен период/ , или да изпълни в същия срок задължението си да заплати минималната месечна вноска, включваща освен лихвите, таксите и 3 % от усвоените и непогасени към края на предходния месец парични средства / главницата/ и сумата, представляваща превишение на кредитния лимит към края на същия месец/ ако има такова/. В края на срока на договора става изискуемо задължението за връщане на всички усвоени и непогасени до този момент заемни парични средства- чл.10, ал.2. Не е е спорно положението на превръщане на задължението за връщане на цялата натрупана към 30.09.2011 г. сума на усвоени/ ползвани парични средства в размер на 291,61 лева в предсрочно/ т.е. преди изтичане на срока на договора/ изискуемо на 15.01.2012 г. в резултат на упражнено от кредитодателя на основание чл. чл.8, ал.2, б."б", чл.10, ал.1, б."б" от договора преобразуващо субективно право. Дори и да би се приело, че това едностранно изменение на договора относно модалитета "срок на изпълнение" не е доказано , задължението за връщане на цялата усвоена сума неминуемо би се приело за окончателно изискуемо в края на срока на автоматично подновявания и последно подновен на 30.09.2010 г. / на основание чл. 4, ал.2 / договор - 30.09.2012 г. Тъй-като не попада в хипотеза на специална уредба на давността вземането за връщане на парични средства предоставени в заем за потребление се погасява с изтичане на общия пет годишен давностен срок - чл. 110 ЗЗД, тъй-като не попада в хипотеза на законова уредба на по-къс специален давностен срок. Началото на давностния срок се поставя в деня, в който вземането е добило състояние на изискуемост / правомощие от съдържанието му , позволяващо на кредитора да иска от длъжника такова поведение, онагледяващо доброволно и точно изпълнение на онова, за което се е задължил да направи, да не направи или да даде- чл.69, ал.1 от ЗЗД/ - чл.114, ал.1 от ЗЗД. Давността се прекъсва с факта на предявяване на иск пред съда- чл.116, б."б", пр.1-во ЗЗД. В случая се счита , че разглеждания специален установителен иск за съществуване и изискуемост на претендираното вземане за връщане на усвоените предоставени на кредит/ в заем за потребление/ парични средства, е предявен на 16.02.2015 г. / денят, в който е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, с оглед повелителното разрешение на нормата на чл. 422, ал.1 ГПК, която "връща" назад във времето момента на предявяването му. При елементарното пресмятане на 5 годишния давностен срок назад във времето се оказва, че за да е погасено по давност вземането би трябвало окончателната му изискуемост да е настъпила преди 16.02.2010 г. Това не е така, поради което ответникът не е носител на наведеното материално правно възражение за изтекла погасителна давност, т.е. в негова полза не са настъпили последиците от предвидения в закона фактически състав на това особено субективно преобразуващо право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение,т.е претенцията / но не и правомощието да получи изпълнение/ от първия / образно казано: правомерен отказ от изпълнение, „парализиращ”претенцията / чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ - чл.120 от ЗЗД. Затова ищецът в качеството му на приобретател на това действително възникнало, съществуващо и изискуемо вземане, по силата на правното средство , наречено договор за цесия, заменил предишния кредитор, се е превърнал в носител на правото да иска от ответника- длъжник удовлетворяването му , т.е. изпълнение на задължението / правомощието претенция като активна съставка от съдържанието на вземането / , включително и по съдебен ред/ правомощието притезание/- чл. 99, ал.2 , чл. 79, ал.1, пр.1-во ЗЗД. Дори и да би се счело, че ответникът не е получил съобщението за цесия преди подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение и не е узнал за нея , то с факта на получаване на исковата молба , към която е било приложено това съобщение/ уводомление/ е запълнен фактическия състав на нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД и първият е обвързан към новия кредитор/ ищеца/, защото този факт следва да бъде зачетен по силата на правилото на чл.235, ал.3 ГПК - вж.Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II отделение. Освен това ответникът не твърди и доказва, че е плащал и е имал намерение да плаща задълженията си на стария кредитор след като е преустановил това още на 12.09.2011 г.
По иска , имащ за предмет претендирано вземане за лихви:
Искът подлежи на частична положителна санкция.
Вземането е сборно и е възникнало на основание чл. 5, ал.1, б."б", ал.3, ал.4 от договора и чл.240, ал.2 ЗЗД и представлява цена за ползването на отпуснатите на кредит и непогасени до края на текущия месец парични средства / облага/, наречена лихва, явяваща се предмет на същинската насрещна престация на заемателя/ кредитополучателя по договора , който в случая е двустранен и възмезден. Наведеното срещу него възражение за погасяване по давност съдържа в себе си подразбираемото му признание , но това не означава , че следва да бъде зачетено за целия период и в пълния му претендиран размер, щом такова зачитане би противоречало на материално правната истина , такава, каквото съществува установена не по предположение , а от "езика" на събраните доказателства. Приложима за този вид вземане е тригодишната давност - чл.111, б."в" ЗЗД. Падежите на отделните лихвени помесечни плащания / вземания/, имащи периодичен характер , т.е. моментите, в които кредитодателят е могъл да иска изпълнение на задължението, са настъпвали на всяко 15-то число от месеца. Това календарно време / дата от месеца/ бележи настъпило състояние на тяхната изискуемост/ чл.69, ал.1, вр. с чл.70 ЗЗД/ и началото на тригодишния давностен срок за всяко от тях поотделно - чл.114, ал.12 ЗЗД/. При елементарното пресмятане на 3 годишния давностен срок назад във времето, се оказва, че погасени по давност са само онези вземания за лихви , чиято изискуемост е настъпила преди 16.02.2012 г. Общият им размер възлиза на сумата от 25,45 лева и в тази му част искът подлежи на отхвърляне не поради материално правната му неоснователност, а на основание чл.120 от ЗЗД- погасяване на онази съставка от съдържанието на вземането, позваляваща принудителното му осъществяване. Искът подлежи на положителна съдебна санкция в частта му, обхващаща периода от 16.02.2012 г. до 30.10.2013 г. , за който период сборното вземане за лихви , явяващ се предмет на установяване, възлиза на сумата от 89,96 лева и подлежи на принудително събиране. Искът търпи отрицателна санкция на отхвърляне като недоказан в частта му обхващаща периода от 30.10.2013 г. до 15.02.2015 г. , за който период сборното претендирано вземане за лихви възлиза на сумата от 69, 76 лева. Причината за тази негова отрицателна правораздавателна съдба се основава на умозрителното положение , че ищецът не е сполучил да докаже факта, че в предмета на договора за цесия , страните са включили прехвърляне и на вземания за лихви, които ще възникнат за в бъдеще / след сключването му / , т.е. само ако продължава да е налице условието за тяхното пораждане / непогасяване на всички задължения от ответника- кредитополучател при условията на чл.5, ал.1, б."а" от договора/ или с други думи , че той като цесионер е придобил правото занапред да начислява и събира такива лихви. От документалното битие на приложението към договора за прехвърляне на вземания не може да се извлече сведение за наличие на такова уговорка, и доказателствената му годност се свежда само до това единствено да установи, че в предмета на цесията влизат само индивидуализираните по вид и размер, съществуващи и изискуеми към 30.10.2013 г. вземания. Тъй-като ищецът не прояви грижата да представи самия договорен документ, съдът не може да предположение да приеме съществуването на "глобална" / всичко що обхваща текуща и бъдеща евентуално и условна задлъжнялост на кредитополучателя / заемателя/ цесия.
По иска, имащ за предмет претендирано
вземане за такси:
Този иск търпи санкция на отхвърляне в своята цялост.
Този вид сборно вземане е от категорията други периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в", пр.3-то от ЗЗД / изискуемост и определеност на повече от три/ не по-малко от три/ еднородни престации / в пари/ в повече от два/ не по-малко от два/ месечни периода на дължимост, равенство/ поне относително/ на периодите на плащане, единен правопораждащ юридически факт/ , поради което е подчинено на погасителния ефект на изтичане на тригодишен давностен срок. За времето от 15.11.2011 г. до 13.02.2015 г. са начислявани само така наречените напомнителни такси за просрочие , уредени като право на кредитодателя и задължение на кредитополучателя / заемателя при осъществяване на условията , предвидени в хипотезите на чл. 5, ал.1, б."в" от договора, а преди това : напомнителни и други такси , предвидени в Общите условия / по делото не са представени/. Въпреки това, поради обстоятелството , че до 12.09.2011 г. реално ответникът е упражнявал правата си по договора за кредит, правил е погашения и не оспорва възникването на вземането за такси , нормално е да се приеме, че същото действително е възникнало, съществуващо и добило състояние на изискуемост. При елементарното пресмятане на 3 годишния давностен срок назад във времето, се оказва, че погасени по давност могат да бъдат само онези действително възникнали вземания за такси , чиято изискуемост е настъпила преди 16.02.2012 г. Общият им размер възлиза на сумата от на 95,80 лева и в тази му част искът подлежи на отхвърляне не поради материално правната му неоснователност, а на основание чл.120 от ЗЗД- погасяване на онази съставка от съдържанието на вземането, позваляваща принудителното му осъществяване. Искът търпи отрицателна санкция на отхвърляне като недоказан в частта му, обхващаща периода от 16.02.2012 г. до 30.10.2013 г. , за който период сборното претендирано вземане за напомнителни такси възлиза на сумата от 319 лева. Причината за тази негова отрицателна правораздавателна съдба се основава на умозрителното положение , че ищецът не е сполучил да докаже факта, че кредитодателят- цедент реално е изпълнявал задължението си , предвидено вероятно в някоя клауза на Общите условия да изпраща на ответника всеки месец уведомление за закъснение при погасяването на задълженията по кредита. Самото понятие " такса" не може да има друго тълкуване и разбиране, освен като парична стойност на някаква извършена услуга. Искът търпи отрицателна санкция на отхвърляне като недоказан в частта му обхващаща периода от 30.10.2013 г. до 15.02.2015 г. , за който период сборното претендирано вземане за напомнителни такси за просрочие възлиза на сумата от 225 лева. Причината за тази негова отрицателна правораздавателна съдба се основава на умозрителното положение , че ищецът не е сполучил да докаже факта, че в предмета на договора за цесия , страните са включили прехвърляне и на вземания за такси , които ще възникнат за в бъдеще / след сключването му /, или с други думи , че той като цесионер е придобил правото занапред да начислява и събира такива такси . От документалното битие на приложението към договора за прехвърляне на вземания не може да се извлече сведение за наличие на такова уговорка, и доказателствената му годност се свежда само до това единствено да установи, че в предмета на цесията влизат само индивидуализираните по вид и размер, съществуващи и изискуеми към 30.10.2013 г. вземания. Тъй-като ищецът не прояви грижата да представи самия договорен документ, съдът не може да предположение да приеме съществуването на "глобална" / всичко що обхваща текуща и бъдеща евентуално и условна задлъжнялост на кредитополучателя / заемателя/ цесия. Освен това липсват и доказателства за изпращане на уведемления до ответника за просрочие на задълженията.
При изход на спора , на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 85,43 лева, представляща направени по заповедното / 25 лева/ и исковото/ 225 лева/ производства разноски / за държавна такса и за вещо лице /, определена съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да блъде осъден да заплати на ответника сумата от 98,74 лева, представляваща направени по исковото производство разноски / заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева/, определена съразмернто с отхвърлената част от исковете.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по реда на чл.422, ал. 1, вр . с чл.415, ал.1 ГПК по отношение на М.Д.И., с ЕГН: **********, че
"ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ " ООД , със седалище и адрес на
управление: гр.София , ул.Манастирска № 8 А, с ЕИК ********** като цесионер по сключен с
"Транскарт Файнейшъл
Сървисис" ЕАД -София договор
за прехвърляне на вземания от 30.10.2013 г. е титуляр към 16.02.2015 г. и към 15.10.2015 г. на изискуеми
парични вземания, произтичащи от договор за предоставяне на револвиращ кредит
"Транскарт" на физическо лице от
30.09.2006 г. , както следва: 1/ за
сумата от 291,61 / двеста деветдесет и
един лева и шестдесет и една стотинки/ лева , представляваща усвоени
и невърнати
парични средства / главница/ ; 2/ сумата от 89,96 / осемдесет и девет лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева,
представляваща сбор от лихви , дължими
на основание чл. 5, ал.1, б."б" от договора, натрупани за времето от
16.02.2012 г. до 30.10.2013 г. , заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.02.2015 г. до окончателното й изплащане- предмет на
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 450/2015 г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск , имащ за предмет
претендирано вземане за
сбор от лихви , дължими на основание
чл. 5, ал.1, б."б" от договора, в частта
му, относима
за период на натрупването им от 30.09.2006 г. до 15.02.2012 г. в размер на сумата от 25,45 лева , поради погасяването му по давност / чл.111,
б."в" ЗЗД/.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, имащ за предмет претендирано вземане
за сбор от лихви , посочени като дължими на основание чл.5, ал.1, б."б от договора ,
в частта му , относима за периода от 30.10.2013 г. до 15.02.2015 г. , в размер на сумата от 69,76
лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, имащ за предмет претендирано на основание чл. 5, ал.1, б."в" от
договора вземане за сбор от такси в общ размер на 639,80 лева , по причини
, както следва: а/ за
периода от 30.09.2006 г. до 15.02.2012
г. в размер на 95,80 лева , поради погасяването му по давност / чл.111,
б."в" ЗЗД/; б/ за периода от 16.02.2012 г. до 15.02.2015 г. в размер на 544 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 ГПК М.Д.И.,
с ЕГН: **********, да заплати на "ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ " ООД , със
седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Манастирска № 8 А, с ЕИК
**********, сумата от 85,43 лева,
представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски / изчислена на основата
на заплатена държавна такса от 50 лева
и разноски за вещо лице - 200 лева/ , съразмерно с уважената част от
исковете .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК "ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ " ООД
, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Манастирска № 8 А, с ЕИК
********** да заплати на М.Д.И., с ЕГН: **********, сумата от 98, 74 лева, представляваща
направени по исковото производство разноски , съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва
пред ВТОС в двуседмичен срок от връчвансето му на
страните.
Районен съдия: